Определение по дело №454/2024 на Административен съд - Перник

Производството е образувано по искова молба, на "И - В. К. 2012", подадена чрез адвокат Б. В., от АК-София против Национална агенция за приходите, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]. Ищецът иска да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 14 000 (четиринадесет хиляди) лева, изменена в хода на съдебното заседание на 10 665,76 лв. (десет хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, а именно 06.02.2023 година до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски. Твърди, че вредите са причинени от влязла в сила Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 година по силата, на която са извършени действия по фактическо запечатване и забрана за достъп до търговски обект - магазин за алкохол и цигари, находящ се в [населено място], [улица]. Имуществените вреди са под формата на пропуснати ползи от нереализирани търговски продажби и се отнасят за периода 18.11.2022 година до 02.12.2022 година.

Искът е правно квалифициран и разгледан по реда на чл. 1 от ЗОДОВ.

С решение № 233 от 21.12.2023 г., постановено по административно дело № 30/2023 година на Административен съд-Перник предявения иск е отхвърлен като неоснователен. С решение № 8998 от 19.07.2024 година, постановено по АД № 1538/2024 г. по описа на ВАС решението на първоинстанционния съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане. Прието е, че е налице неправилна правна [жк], тъй като е налице влязъл в сила административен акт- ПАМ запечатване на търговски обект, която е изпълнена срещу лице, което стопанисва търговски обект на същия адрес към момента на нейното прилагане.

Въз основа и в изпълнение на дадени указания, настоящият състав с разпореждане постановено по делото от 15.08.2024 година е указал на ищеца да направи конкретизация на исковата молба като изрично посочи каква защита претендира и съответно какво обезщетение претендира за присъждане: дали претенцията е за вреди, причинени му от незаконно принудително изпълнение на влязла в сила заповед за налагане на ПАМ № ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 година на началник отдел „ОП-София“ в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП, обективирано с протокол сер. АА, № 0058788 от 18.11.2023 година на длъжностни лица при ответника, с оглед въведените в исковата молба твърдения за отмяна на незаконосъобразното действие по запечатване на търговския обект /искане с вх. № 26-И-641 от 24.11.2022 година/, като му е указано да представи и решението за отмяна на тези действия, или претенцията му е за обезщетяване за вреди от изпълнението на влязлата в сила заповед за налагане на ПАМ, причинени на трети лица и да приведе петитума в съответствие направеното уточнение.

С уточнителна молба с вх. № 2417 от 03.09.2024 година ищецът сочи, че поддържа претенцията си, че дружеството е претърпяло вреди от незаконосъобразно действие на органите на НАП по запечатване на обекта с продължителност от две календарни седмици. Сочи, че същото се явява трето лице, което не е следвало да търпи изпълнението на заповедта за запечатване. При тези уточнения иска да се установи незаконосъобразността на действието, изразяващо се в незаконосъобразно изпълнение на ПАМ, чрез запечатване на търговски обект извършено на 18.11.2022 година и да се осъди ответната страна да заплати сума в размер на 10665.76 лева, представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за пропуснати ползи, настъпили от незаконосъобразното запечатване на обекта.

Въз основа на обстоятелствената част на уточненията настоящият състав приема, че дружеството ищец се явява трето лице, което е претърпяло вреди от изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ по запечатване на обекта. При така прието тези обстоятелства водят до предявен иск по чл. 299, ал. 2 от АПК, но заявените петитуми в постъпилото уточнение кореспондират с чл. 299, ал. 1 от АПК. Поради това с разпореждане [номер] от 13.09.2024 година постановено по делото отново са дадени указания, петитума да се приведе в съответствие със заявените обстоятелства.

С молба с вх. № 2633 от 26.09.2024 година ищецът прави конкретизация. В нея иска съда да постанови решение, с което на основание чл. 299, ал. 2 от АПК да установи незаконосъобразността на принудителното изпълнение спрямо трето лице-дружеството ищец и да се осъди ответната страна да заплати сума в размер на 10665.76 лева, представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за пропуснати ползи, настъпили от незаконосъобразното принудително изпълнение на заповедта. При условията на евентуалност се иска да се установи незаконосъобразност на действието на органите по приходите при НАП, изразяващо се в незаконосъобразно изпълнение на ПАМ, представляващо запечатване на 18.11.2022 година, обективирано в протокол за запечатване и да се осъди ответната страна да заплати сума в размер на 10665.76 лева, представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за пропуснати ползи от незаконосъобразното действие по запечатване.

Настоящият състав след като се запозна с материалите по делото и постъпилите уточнения от страна на ищеца приема, че изложените обстоятелства не кореспондират с формулираните искания, при което исковата молба остава нередовна. Дадените указания не са изпълнени.

Изложените обстоятелства и заявените искания сочат, че се търси репариране на вреди настъпили от незаконосъобразността на принудителното изпълнение, изпълнено по отношение на трето лице. Следователно така заявеното представлява смесване на съставите на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от АПК. След дадените указания и постъпили уточнения съставът е невъзможност да прецени волята на ищеца и от там да направи точна правна квалификация на заявената претенция. Предпоставка за допустимост на иск за вреди, настъпили от незаконно принудително изпълнение, незаконно действие или бездействие е тези актове да са предварително отменени с решение по чл. 298 от АПК. В случая е видно, че е налице оспорване действието по запечатване осъществено на 18.11.2022 година, но същото не е отменено. Липсва отменен като незаконосъобразен акт, действие или бездействие. При хипотезата на чл. 299, ал. 1 от АПК липсата на отменен като незаконосъобразен акт, действие или бездействие води до недопустимост на иска.

От своя страна разпоредбата на чл. 299, ал. 2 от АПК допуска да се репарират вреди от изпълнението, причинени на трето лице. Релевантно е, че трето лице, е засегнато от действията по принудителното изпълнение на процесните административни актове (в случая – изпълнението на ЗППАМ). Дори хипотетично да приемем, че заявеният иск е по чл. 299, ал. 2 от АПК, то исканията отправени до съда са за установяване на незаконосъобразност на актове, действия или бездействия и за присъждане на обезщетение, съгласно чл. 1 от ЗОДОВ за пропуснати ползи, настъпили от незаконосъобразното изпълнение. Така заявените искания сочат отново към чл. 299, ал. 1 от АПК.

При това положение се приема, че изложените обстоятелства не кореспондират със заявения петитум. Констатираните нередовности, за които е указано с разпореждане от 15.08.2024 година и от 13.09.2024 година, постановени по делото не са отстранени към настоящия момент. Това е предпоставка за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството.

С оглед на изложеното и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и чл. 130 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА искова молба на "И - В.К.", подадена чрез адвокат Б. В., от АК-София против Национална агенция за приходите, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица].

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 454 по описа на Административен съд-Перник за 2024 година.

Определението може да се обжалва от страните в 7-мо дневен срок от получаването му пред Върховен административен съд на Република България.

Препис от определението да се изпрати на страните.