Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна, 2021 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
при участието на прокурора Александър
Атанасов и секретаря Галина Г.а, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
2724 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна против решение № 260376
от 11.11.2020г. на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д.
№ 2206/2020 г. по описа на съда, с което е отменено Наказателно
постановление № 03-011265/29.05.2019 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, с което за извършено нарушение на чл. 32, ал. 2,
вр. с чл. 30, ал. 3, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа, на основание чл.85, ал.1, вр.
чл.81, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта, на „АТС
уъркфорс рекруйтмънт“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1300 лева.
В касационната жалба се поддържа, че
съдебният акт е незаконосъобразен, постановен при допуснато нарушение на
материалния закон. По-конкретно касаторът твърди, че всички доказателства, приложени
по делото, недвусмислено навеждат на извод, че санкционираното дружество е
извършвало посредническа дейност по наемане на работа на български граждани в
чужбина, както и че същото е осъществило състава на описаното в наказателното
постановление административно нарушение. Иска се от касационната инстанция да
постанови решение в посочения смисъл. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касация - „АТС уъркфорс
рекруйтмънт“ ЕООД оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението
на ВРС да бъде оставено в сила.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
за оставяне в сила решението на ВРС.
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото касационно производство, е подадена в законоустановения срок от
лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е допустима.
ВРС е бил сезиран с жалба от „АТС уъркфорс
рекруйтмънт“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 03-011265/29.05.2019 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за
извършено нарушение на чл. 32, ал. 2, вр. с чл. 30, ал. 3, т.3 от Наредбата за
условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа,
на основание чл. 85, ал. 1, вр. чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ, на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1300 лева.
Административнонаказателната отговорност
на оспорващото дружество „АТС уъркфорс рекруйтмънт“ ЕООД е ангажирана за това,
че същото извършва посредническа дейност за наемане на работа, като на лицето М.
И. Г. бил предоставен трудов договор за работа в „А2 New Job“ B.V., Н., който
не съдържал минимум изискуемите реквизити – длъжност, срок на наемане, работно
време, почивки, отпуски, трудово възнаграждение, битови условия, здравно
осигуряване, обезщетение при злополука, предсрочно прекратяване, транспортни
разходи, разрешенията за работа.
Описаното е квалифицирано от проверяващите като нарушение на чл. 32, ал. 2, вр.
с чл. 30, ал. 3, т. 3 от Наредбата за условията и реда
за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Срещу
дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз
основа на който по-късно е издадено процесното наказателно постановление.
В решението си районният съд приема, че актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи и в сроковете, установени в ЗАНН. Независимо от
това, съдът констатира, че в описателната част както на акта, така и на постановлението
липсват каквито и да било факти, от които да се установи по категоричен начин,
че санкционираното дружество „АТС уъркфорс рекруйтмънт“ ЕООД е осъществявало
посредническа дейност по намиране на работа на посоченото лице М. Г..
Въззивният съд се позовава на разпоредбата на чл. 26 от ЗНЗ, съгласно която посредническите
услуги по заетостта включват няколко лимитативно изброени дейности, а в
разглеждания случай в акта и в постановлението не е посочено конкретно коя/кои
от тях е извършвало санкционираното дружество. Установил е, че от приложените
към административнонаказателната преписка доказателства не става ясно защо
именно датата 22.03.2019 г. е посочена от административнонаказващия орган като
дата на извършване на нарушението. Предвид това в мотивите към съдебното
решение се изтъква, че липсата на конкретни факти досежно извършване и
установяване на административното нарушение е довело до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице, доколкото в административнонаказателните
производства върху лицата, посочени за нарушители, лежи доказателствената
тежест да оборят фактите, установени от органа, а не тяхната правната
квалификация. В допълнение към това съдът е посочил в мотивите на решението си,
че нарушението е описано противоречиво – от съдържанието на наказателното
постановление и на акта, въз основа на който е издадено, не било видно за какво
конкретно нарушение се ангажира отговорността на дружеството - за това, че посредникът
не е предоставил на работника преди отпътуването му от България трудов договор
с чуждестранния работодател или за това, че такъв договор му е бил своевременно
предоставен от посредника, но той не съдържа изискуемите от закона реквизити и
информация. Обоснован е извод за неправилно приложение на материалния закон и неправилно
определяне на датата 22.03.2019 г. като дата на извършване на административното
нарушение.
Касационният състав, като обсъди доводите
в касационната жалба и възраженията на ответника по касация, формира извод, че
обжалваното решение е валидно, постановено от компетентен съд в съответствие с приложимия материален закон. Районният
съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от
чл. 84 от ЗАНН. Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства. В съдебното
решение са изложени подробни мотиви дпо всички възражения на страните. Направено
е подробно изложение на установените от съда факти и на следващите от тях
правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с
приложимите материалноправни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се
споделят и от настоящия състав на касационната инстанция, поради което не е
необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2
от АПК.
Касационната инстанция споделя и изводите
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
липса на описание в мотивите на съставомерни белези на административното
нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице. Съгласно приложената санкционна норма на чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ, на физически и/или юридически лица,
извършващи посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за
осъществяване на дейността, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в
размер от 1000 до 2500 лв., а при повторно нарушение - от 2500 до 5000 лв.
Правилни са констатациите на първоинстанционния съд, че в обстоятелствената
част към процесното наказателно постановление не са посочени факти, които да
навеждат на извод, че между санкционираното дружество и лицето М. И. Г.
съществува облигационна връзка по осъществяване на посредническа дейност за
намиране на работа в чужбина. Липсва обосновка и досежно датата, която АНО е
посочил като дата на извършване на нарушението – 22.03.2019 г.
След като в съдебните производства по
оспорване на наказателни постановления в тежест на санкционираните лица е да
оборят фактите и твърденията на административнонаказващия орган, съдържащи се в
санкционния акт, то с основание първоинстанционният съд е посочил, че липсата
на такива факти в изложението към наказателното постановление рефлектира
негативно в правната сфера на оспорващия като ограничава правото му на защита.
Последното винаги е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 3 на същия член от НПК, опорочаващо наказателното
постановление до степен унищожаемост и е достатъчно основание за отмяната му. Настоящата
касационна инстанция намира за недопустимо едва в хода на производството по
оспорване на наказателното постановление да се установяват за първи път факти,
които са от съществено значение за съставомерността на деянието, а така същи и
за изхода на правния спор. Дори и тези факти да бъдат установени от съда в
производството пред него, то това не е в състояние да санира този порок на обжалвания
акт. Подробното описание на фактите досежно извършването и установяване на
административното нарушение не е самоцел в това производство. Административните наказания са
форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права
или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице
– физическо или юридическо такова. Именно с оглед този характер на
административните наказания законодателят е предвидил строго формални
процесуални правила за реализиране на административнонаказателната отговорност.
В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на
извършеното нарушение опорочават наказателното постановление и са основание за
неговата отмяна. Правилно е посочено в мотивите на въззивното решение, че коректното
описание на фактите е релевантно и за съдебния контрол върху санкционните актове
доколкото в производствата по оспорване на наказателни постановления въз основа
на посочените от административнонаказващия орган факти съдебната инстанция
установява налице ли са били законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на лицето, както и дали органът правилно е приложил материалния
закон.
Изложеното по-горе налага извод за
неоснователност на касационната жалба.
По изложените съображения на основание чл.
221, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Трети
касационен състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260376 от
11.11.2020г. на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 2206/2020 г. по
описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.