Решение по дело №6231/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5728
Дата: 11 декември 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110206231
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5728
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110206231 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от ,,ЛОГИСОФТ“ ЕООД, с
ЕИК: със седалище и адрес на управление:гр.София, район Студентски,
ул.,,Проф. д – р Д Д“ № , вх., ет. чрез законен представител К П против
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система на СДВР
Серия Г № 0033074, с който на жалбоподателя било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за
нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.
В мотивираната жалба на наказаното лице се съдържа оплакване, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и издаден в нарушение на
закона, тъй като била наложена санкция в нарушение на разпоредбата на
чл.179, ал.3д от ЗДвП, а след като узнал за липсата на задължителна
застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“, на 02.06. 2021г.
същата била сключена. В заключение се иска от съда да постанови решение, с
което обжалваният електронен фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,ЛОГИСОФТ“ ЕООД, редовно
1
призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа
жалбата и моли същата да я уважи. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не се
представлява. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се
оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.05.2021г. в 17:21ч. в гр.София, по бул.,,История
Славянобългарска“ до № 7 с посока от бул.,,Рожен“ към ул. ,,Каменоделска“
било заснето управлението на МПС ШКОДА СУПРЕР Б с рег. №
посредством автоматизирано техническо средство MD 1192, собственост на
,,ЛОГИСОФТ“ ЕООД, регистрирано на територията на Република България и
не спряно от движение, без сключена задължителна застраховка ,,Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка на законосъобразността на
обжалвания електронен фиш съдът счита, че не са допуснати процесуални
нарушения свързани със съдържанието на оспорения от санкционираното
лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени
изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба. Обемът
на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да разбере
фактическите рамки административното обвинение, като така изложените
2
твърдения напълно съответстват на дадената правна квалификация, която от
своя страна е пределно пълна и ясна и съдържа всички релевантни към
отговорността разпоредби- както нормата на чл. 461, т. 1 КЗ, регламентираща
нарушеното задължение, така и правилото уреждащо основанието за налагане
на санкцията.
В допълнение следва да отбележи, че в съдържанието на електронния
фиш е индивидуализирано и техническото средство, чрез което е установено
нарушението, а именно АТСС № МD1192. Към делото е приложен Протокол
от проверка № 3 – С – ИСИС/12.02.2021г. на Български институт по
метрология, както и решение за одобрение та типа на уреда за измерване, от
които е видна техническата годност на техническото средство за заснемане на
нарушението.
На следващо място съдържането на електронния фиш не оставя
съмнение относно субекта на отговорността, а именно юридическото лице
,,ЛОГИСОФТ“ ЕООД. Видно от описанието на нарушението и наличието на
справка за собственост на превозното средство е, че същото е свързано
именно със задължението на търговеца, какъвто се явява юридическото лице,
а с електронния фиш е наложена имуществена санкция, т. е. ангажирана е
именно отговорността на дружеството, а не на което и да е физическо лице,
като вписването на данните на лицето Крум Павлов в ЕФ, е направено
единствено в качеството и на законен представител на търговеца, което е
изрично отбелязано. Предвид на това съдът намира, че не е налице каквато и
да е празнота или неяснота в съдържанието на обжалвания електронен фиш,
която да съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените,
рефлектиращо върху правото на защита.
Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП,
електронния фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. ", т. е. същият се генерира
автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на
конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател,
предвид, на което за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е
лицето, боравило с информационната система или неговата длъжност. Следва
3
да се посочи в допълнение, че жалбоподателят не отрича обстоятелството, че
към момента на деянието заснетият автомобил не е имал сключена
застраховка, което впоследствие е било сторено от управителя на
дружеството.
От обективна страна изпълнителното деяние и формално и се счита
за извършено чрез бездействие. Законово задълженото лице е следвало да
сключи задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и въпреки това не го е сторило.
От субективна страна административната отговорност на
жалбоподателя – юридическо лице, е обективна и безвиновна.
Съдът не споделя наведените в жалбата оплаквания за неправилно
приложение на закона. Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН изрично регламентира
отмерване на отделни наказания когато едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения като същите наказания се изтърпяват поотделно.
Ето защо цитираната разпоредба на чл.179, ал.3д от ЗДвП няма как да
намери приложение, тъй като регламентира уреждането на друг тип
обществени отношение, а именно тези по чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата.
Препратката на КЗ е единствено и само към реда на издаване на електронни
фишове по ЗДвП, но не и по отношение на изпълнителни деяния, свързани с
заплащане на пътна такса по закона за пътищата, вместо на задължителна
застраховка по КЗ. Ето защо нормата, под която е бил подведен
жалбоподателя е адекватна на извършеното и не подлежи на корекция.
По отношение на вида и размера на наказанието съдът намира, че
административно наказващият орган правилно е приложил разпоредбата на
чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ съгласно която на юридическо лице или търговец,
което не изпълни задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ се налага
имуществена санкция в размер на 2000 лева. Наказанието е било определено в
абсолютен размер, с оглед на което и предвид правомощията на съда в
настоящото производство, не се налага допълнителното му редуциране.
При извършена служебна проверка не бяха консаттирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на обжалвания
електронен фиш на процесуално основание.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество,
4
жалбата се явява неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на делото и размера на потвърдената санкция
,,ЛОГИСОФТ“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на СДВР сумата от
100.00 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на
СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система на СДВР Серия Г № 0033074, с който на ,,ЛОГИСОФТ“ ЕООД, с
ЕИК: със седалище и адрес на управление: гр.София, район Студентски,
ул.,,Проф. д – р Д Д“ № , вх., ет. чрез законен представител Крум Павлов е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева за административно
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА ,,ЛОГИСОФТ“
ЕООД, с ЕИК: със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Студентски, ул.,,Проф. д – р Д Д“ № , вх., ет. чрез законен представител Крум
Павлов да заплати по сметка на СДВР сумата от 100.00 лева представляваща
юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Софийски районен съд е сезиран с жалба от ,,ЛОГИСОФТ“ ЕООД, с ЕИК: със седалище и
адрес на управление:гр.София, район Студентски, ул.,,Проф. д – р Д Д“ № , вх., ет. чрез
законен представител К П против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на СДВР Серия
Г № 0033074, с който на жалбоподателя било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. В
мотивираната жалба на наказаното лице се съдържа оплакване, че обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен и издаден в нарушение на закона, тъй като била наложена санкция
в нарушение на разпоредбата на чл.179, ал.3д от ЗДвП, а след като узнал за липсата на
задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“, на 02.06. 2021г.
същата била сключена. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което
обжалваният електронен фиш да бъде отменен. В съдебно заседание жалбоподателят
,,ЛОГИСОФТ“ ЕООД, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който
поддържа жалбата и моли същата да я уважи. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение. Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не се
представлява. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като
се иска от съда да остави същата без уважение. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните в хода на
производството писмени доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадена
в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът като
съобрази приобщените по делото писмени доказателства намира за установено следното от
фактическа страна: На 13.05.2021г. в 17:21ч. в гр.София, по бул.,,История
Славянобългарска“ до № 7 с посока от бул.,,Рожен“ към ул. ,,Каменоделска“ било заснето
управлението на МПС ШКОДА СУПРЕР Б с рег. № посредством автоматизирано
техническо средство MD 1192, собственост на ,,ЛОГИСОФТ“ ЕООД, регистрирано на
територията на Република България и не спряно от движение, без сключена задължителна
застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“. Горната фактическа обстановка
се установи по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени
доказателства. Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон. При извършена
служебна проверка на законосъобразността на обжалвания електронен фиш съдът счита, че
не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието на оспорения от
санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и
изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба. Обемът на информацията в
пълна степен позволява на нарушителя да разбере фактическите рамки административното
обвинение, като така изложените твърдения напълно съответстват на дадената правна
квалификация, която от своя страна е пределно пълна и ясна и съдържа всички релевантни
към отговорността разпоредби- както нормата на чл. 461, т. 1 КЗ, регламентираща
нарушеното задължение, така и правилото уреждащо основанието за налагане на санкцията.
В допълнение следва да отбележи, че в съдържанието на електронния фиш е
индивидуализирано и техническото средство, чрез което е установено нарушението, а
именно АТСС № МD1192. Към делото е приложен Протокол от проверка № 3 – С –
ИСИС/12.02.2021г. на Български институт по метрология, както и решение за одобрение та
типа на уреда за измерване, от които е видна техническата годност на техническото средство
за заснемане на нарушението. На следващо място съдържането на електронния фиш не
оставя съмнение относно субекта на отговорността, а именно юридическото лице
,,ЛОГИСОФТ“ ЕООД. Видно от описанието на нарушението и наличието на справка за
собственост на превозното средство е, че същото е свързано именно със задължението на
1
търговеца, какъвто се явява юридическото лице, а с електронния фиш е наложена
имуществена санкция, т. е. ангажирана е именно отговорността на дружеството, а не на
което и да е физическо лице, като вписването на данните на лицето Крум Павлов в ЕФ, е
направено единствено в качеството и на законен представител на търговеца, което е изрично
отбелязано. Предвид на това съдът намира, че не е налице каквато и да е празнота или
неяснота в съдържанието на обжалвания електронен фиш, която да съставлява процесуално
нарушение от категорията на съществените, рефлектиращо върху правото на защита.
Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП , електронния фиш е "електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. ", т. е. същият се генерира
автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно
физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за
законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната
система или неговата длъжност. Следва да се посочи в допълнение, че жалбоподателят не
отрича обстоятелството, че към момента на деянието заснетият автомобил не е имал
сключена застраховка, което впоследствие е било сторено от управителя на дружеството. От
обективна страна изпълнителното деяние и формално и се счита за извършено чрез
бездействие. Законово задълженото лице е следвало да сключи задължителна застраховка
,,Гражданска отговорност на автомобилистите“ и въпреки това не го е сторило. От
субективна страна административната отговорност на жалбоподателя – юридическо лице, е
обективна и безвиновна. Съдът не споделя наведените в жалбата оплаквания за неправилно
приложение на закона. Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН изрично регламентира отмерване на
отделни наказания когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения като
същите наказания се изтърпяват поотделно. Ето защо цитираната разпоредба на чл.179,
ал.3д от ЗДвП няма как да намери приложение, тъй като регламентира уреждането на друг
тип обществени отношение, а именно тези по чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата.
Препратката на КЗ е единствено и само към реда на издаване на електронни фишове по
ЗДвП, но не и по отношение на изпълнителни деяния, свързани с заплащане на пътна такса
по закона за пътищата, вместо на задължителна застраховка по КЗ. Ето защо нормата, под
която е бил подведен жалбоподателя е адекватна на извършеното и не подлежи на корекция.
По отношение на вида и размера на наказанието съдът намира, че административно
наказващият орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ съгласно
която на юридическо лице или търговец, което не изпълни задължението по чл. 483, ал. 1, т.
1 КЗ се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева. Наказанието е било определено
в абсолютен размер, с оглед на което и предвид правомощията на съда в настоящото
производство, не се налага допълнителното му редуциране. При извършена служебна
проверка не бяха консаттирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи
отмяната на обжалвания електронен фиш на процесуално основание. Предвид изложените
съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява неоснователна и
процесният електронен фиш следва да бъде потвърден. С оглед изхода на делото и размера
на потвърдената санкция ,,ЛОГИСОФТ“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на СДВР
сумата от 100.00 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС
и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
2