Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.06.2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
На шестнадесети юни година 2020
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Емилия
Кривачкова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1788 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ , вр.
с чл.45, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства ищците А.М.М. ЕГН ********** и С.М.М. ЕГН **********,
чрез пълномощника си адв. Ц.В., САК, са предявили при субективно и обективно
съединяване искове за осъждане на ответното З. „О.“ АД, ЕИК *******, да им заплати
сумите, както следва:
- на А.М.М.
сумата от 26 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди по повод ПТП настъпило на 07.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тези сума,
считано от 13.12.2017 г. /15 работни дни от представяне на всички
доказателства/ до окончателното изплащане на вземането и
- на С.М.М.
сумата от 15 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди по повод ПТП настъпило на 07.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тези сума,
считано от 13.12.2017 г. /15 работни дни от представяне на всички
доказателства/ до окончателното изплащане на вземането. Претендират разноски.
Твърди се в исковата молба, че на
07.07.2017 г. около 08:00 часа на път II - 84 км. 55+100 м. в местността „Крапо Дере", в землището на
община Велинград, водачът А.А.М. при управление на
лек автомобил марка „Ауди", модел „80", ДК № *******с превишена и
несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост станал причина за ПТП с
правилно движещата се по пътно платно пред него каруца. В резултат на
реализираното ПТП са пострадали ищците - С. М., който е бил водач на каруцата и
А.М. - пътник в каруцата.
Сочи се, че произшествието е настъпило в
светлата част на денонощието, при ясно и сухо време, без неравности по пътното
платно, като водачът на л.а. „Ауди 80", А.М., поради управление с
превишена и несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост е причинил на
ищците множество травматични увреждания. Твърди се, че е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 36/07.07.2017г., и е образувано ДП № ЗМ
399/2017 г. по описа на РУ на МВР гр. Велинград.
Наведен е довод, че в резултат на
произшествието е пострадала пътничката в каруцата, А.М., на която са причинени
следните телесни увреждания: навяхване и разтягане на ставния апарат на
лакътната става, кръвонасядания и охлузвания. Сочи, че непосредствено след
настъпване на произшествието ищцата е транспортирана до Спешния център на „МБАЛ
- Велинград"- ЕООД, гр. Велинград, след което е настанена за лечение в
отделението по ортопедия и травматология към Хирургичното отделение при същото
здравно заведение. Извършени били прегледи,
изследвания, консултации и рентгенографии, след което ищцата била оперирана
като е извършено закрито наместване на изкълчването и била поставена гипсова
имобилизация. Лечението на А.М. в
болничното заведение е продължило в периода от 07.07.2017г. до 10.07.2017 г.,
след което същата е изписана с препоръки за спазване на хигиенно-диетичен
режими е назначено медикаментозно лечение. Твърди се още, че травматичните
увреждания създават много трудности в ежедневието на А.М., като е налице необходимост
от постоянни грижи и помощ от близките в ежедневието. Затрудненията при
самостоятелно обслужване предизвикват при ищцата изпитване на неудобства и
притеснения, а страхът и стресът от преживяното едва ли ще отшумят някога.
Силният стрес и ужас, изживян от пострадалата е причина за постоянен страх от
автомобили, като същата отказва да се качва в собствената им каруца, което
пречи на нормалното й ежедневие. Възникналите проблеми със съня, силната
тревожност и страхът от автомобили не са преодолени и постоянно напомнят на
ищцата за ужасът изживян на пътя.
Сочи се още, че в резултат на удара на
ищеца С.М. са причинени множество телесни увреждания, а именно: контузия на
главата с мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието
- зашеметяване, обърканост, сънливост, разкъсно- контузна рана в окосмената
част на главата с дължина 10 см, кръвонасядания и травматични отоци.
Непосредствено след настъпване на произшествието ищецът бил откаран в
Хирургично отделение при „МБАЛ - Велинград"- ЕООД Велинград, където са
извършени необходимите прегледи, консултации и рентгенографии и е бил
хоспитализиран за периода от 07.07.2017г. до 11.07.2017 г. Приложено било
консервативно медикаментозно лечение за намаляване на болките и предотвратяване
настъпването на възпалителни процеси, направени са вливания с дехидратиращи
средства.
След изписването на ищеца М. от
болничното заведение, лечението му продължило в домашни условия. След случилото
се станал затворен, сприхав, необщителен, страдал е от безсъние, а при
затваряне на очите си е виждал ясно случилото се. В резултат на причинените
увреждания са налице и остатъчни последици при пострадалия - белези /18 см./ в
областта на главата, което предизвиква неудобство и притеснения при пострадалия
от външния му вид.
Навеждат
доводи, че силният шок и травмите получени следствие настъпилото ПТП са оказали
силно влияние върху психиката на ищеца. Силните негативни изживявания,
предизвикани от пътно-транспортното произшествие продължавали все още. Ищците
сочат, че са предявили пред ответното дружество претенции за изплащане на обезщетение за
причинените им от процесното ПТП неимуществени вреди, но застрахователят
отказал изплащане. Поддържат, че към датата на ПТП между ответника и деликвента
е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Съобразно изложеното молят
исковите претенции да бъдат уважени.
Ответното З. „О.“ АД в срока по чл.367 ГПК, чрез
юрк-Д. Д.-пълномощник е депозирало отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, описан в
исковата молба. Оспорва вината на водача на лек автомобил „Ауди 80, с рег. № *******–
А.М.. Твърди, че вина за процесното ПТП има ищецът М., като сочи, че той не е
котролирал в достатъчна степен управляваното от него ППС с животинска тяга.
Сочи, че каруцата не е била снабдена с необходимите светлоотразители и същата
не е била видима за водача М.. Сочи още, че ищецът М.е нарушил разпоредбата на
чл.51, ал.5 от ЗДвП, чл.106 от ЗДвП, както и чл.5 от ЗДвП. Наведено е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Релевира доводи, че
процесното ППС не отговаря на изискванията на чл. 167, ал.2, т.4 от ЗДвП, а
именно - не е било регистрирано от кмета на общината, както и не отговаря на
изискванията на чл. 147, ал.1 от ЗДвП - не е било е технически изправно.
Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца са възникнали всички описани
в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорва твърденията за
тяхната продължителност. Оспорва пряката причинно - следствена връзка между
претендираните неимуществени вреди и процесното ПТП, доколкото по делото се
съдържа информация, че ищецът е имал предходна травма именно на рамото, което
твърди да е увредено в процесното ПТП. Наведено е възражение за прекомерност на
исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл.372 ГПК е депозирана допълнителна искова
молба, в която ищците изразяват становище за неоснователност на възраженията
повдигнати от ответника в отговора. Поддържат, че в хода на образуваното
наказателно производство по ДП № ЗМ 399/2017 г. по описа на РУ на МВР гр.
Велинград е установено, че процесното ПТП е настъпило при добра видимост, на
прав участък, като е установена и причината за настъпване на събитието, а
именно действията на водачът А. М.. Твърди се, че ищецът М. е управлявал
каруцата в крайната дясна част на платното, съгласно изискванията на чл.106 ЗДвП. Оспорено е възражението за съпричиняване,
като се сочи, че липсата на регистрация и преглед на каруцата не е в причинна
връзка с настъпилото ПТП.
В допълнителния отговор, депозиран по реда на чл.373 ГПК, ответното З. „О.“ АД поддържа релевираните
възражения относно механизма на ПТП, съпричиняване на вредите от пострадалите и
прекомерност на претенциите.
Софийски
градски съд, ГО, І-7
състав, като обсъди доводите на страните
и прецени събраните по делото доказателства съграсно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приетия Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица с peг. №-367 -13843/ 16.10.2017г. на РУ Полиция гр.Велинград и протокол за оглед на
местопроизшествие от 07.07.2017г. се установява, че на 07.07.2017год., около
8,00ч. на път
II - 84, км. 55+600м. в м.“Крапо дере“,
землището на община Велинград настъпило ПТП, при което л.а.„Ауди 80", ДК №
*******с водач А.М. блъска попътно движеща се каруца, с водач - С.М., и А.М. –
пътник, при което С.М. получил наранявания в областта на главата, комоцио и
натъртвания по тялото, а А.М. получила
натъртвания. Като причини за ПТП в констативния пре отразено, че водачът
на л.а. „Ауди 80" не е съобразил
скоростта си с пътните условия.
/л.7 –л.8 от
делото/
Не е спорно, че по случая с процесното
ПТП е образувано досъдебно
производство ДП № ЗМ 399/2017г. по описа на РУ на МВР Велинград. Не са ангажирани доказателства кога и с
какъв акт е приключило същото.
От приетото неоспорено заключение на
САТЕ изготвена от в.л. доц.инж.А.П.А.
се установява следния най -вероятен
механизъм на ПТП:
На 07.07.2017 г. около 08.00 часа на път II -
84, км. 55+100 в зоната на десен завой в посока към с. Юндола в десния край на
платното за движение се е движила едноосна каруца, теглена от един кон е водач С.М.
М., седящ вероятно на лявата част на седалката. В
дясната част на седалката е седяла като пътник А.М.М..
Скоростта на каруцата е била 7 -8 км/ч. Вещото лице сочи, че зад седалката
върху шасито, вероятно е бил поставен метален плуг, като част от ралото му и
двете дръжки са били вляво извън левия габарит на каруцата. Зад каруцата в
същото време се е движил л.а. „Ауди", модел „80", ДК № *******,
управляван от А.А.М. със скорост над 40 км/ч. Автомобилът се
е движил по посока изток, срещу ранно слънце и е застигнал бързо каруцата
поради голямата разлика в скоростите . Л.а.
Ауди е ударил е крайната си предна дясна част, стърчащите в ляво извън габарита
на каруцата части на плуга, като според водачът М. той не видял каруцата
заселпен от слънцето.
Първо с предната броня е ударена едната
от дръжките на плуга и се счупил левия край на бронята и левия мигач на
автомобила. След това задният острият връх на ралото се е врязъл в предния ляв
калник и го продира по цялата му дължина. Достигайки твърдата част на калника,
непосредствено пред предната дясна колона, поради голямото съпротивление,
плугът се е завъртал, затова острият връх се е придвижил надолу и е разпрал и
предната част на предната лява врата. След това контактът му с л.а. Ауди е
преустановен.
От заключението на САТЕ се
установява, че опорната точка на
каруцата с пътя е чрез колелата и дългите надлъжните греди, които са били
вързани в предната си част здрава за хамута на коня. Ударната сила е създала
въртящ момент спрямо каруцата и спрямо напречната й ос и по конкретно спрямо
контактните петна на гумите на двете колела с пътната настилка. Тъй като тези надлъжни
греди са дълги и предният им край се явява като опорна точка възпиращи въртящия
момент, те се са се огънали в мястото, където са захванати към металното шаси
на каруцата.
В
края на удара, когато е реализирана най-голямата сила, ударената каруца, заедно
с пътуващите върху седалката е била тласната напред и надясно към десния
банкет. Развързаният плуг първи е изпаднал на десния банкет и терена в дясно от
платното за движение. Каруцата се е преобърната и е легнала на лявата си
страна.
В.л.
доц.А. обосновава, че причина за настъпилото ПТП е липсата на постоянно
наблюдаване на пътя пред автомобила от
страна на водача л.а. „Ауди". Според експерта наличието на насрещно ниско
слънце не е в причинна връзка, защото автомобилът има сенници и водачът имал
възможност да регулира сенника пред себе си така, че да не го заслепява
слънцето. Според експерта скоростта независимо каква е била вероятно не е в
причинна връзка, защото водачът е имал достатъчно време да види каруцата.
В заключението е направен извод, че водачът е
имал възможност да не допусне ПТП, ако е внимавал и е наблюдавал постоянно пътя
пред себе си постоянно. Сочи се още, че причината за създаване на опасната
ситуация и настъпване на произшествието е в действията на водача на коня,
защото се е движил по платното за движение на второкласен път и е поставил в
багажника на каруцата, най- вероятно диагонално плуг, стърчащ вляво извън
габарита на каруцата.
В обясненията си в о.с.з. на 16.06.2020г.
в.л. доц. А. пояснява, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да види
каруцата, защото пътния участък в който е настъпило ПТП е относително прав, а
автомобилът е имал сенник, който можело да се
ползва. Пояснява още, че в зоната на ПТП има банкет, но на много
участъци са поставени мантинели. Сочи, че не би се отразило на видимостта на
водача, ако каруцата е имала светлоотразители. Описва каруцата като самоделка
без капак и ритли, по скоро приличаща на фаетон.
Заключението на САТЕ изготвена от в.л. доц.инж.А.П.А., съдът
възприема, като обективно и компетентно дадено.
От приетата епикриза по ИЗ №3161/ 2017 издадена
от МБАЛ Велинград, се установява, че А.М.М. на 49г.,
след претърпяно ПТП е постъпила в отделението по ортопедия на 07.07.2017 г. с
диагноза: Навяхване и разтягане на ставния апарат на лакътна става. Като обективно
състояние е отразено: дясна лакътна става - оточна, болезнена и с ограничени
движения. Охлузвания на ръката. На 07.07.2017г. под обща анестезия е направено
наместване на изкълчената става и е поставено гипсова имобилизация. Ищцата е изписана от лечебното заведение на 10.07.2017
г. с подобрение./л.25 от делото/
Видно от Епикриза по ИЗ № 3159/ 2017
от МБАЛ Велинград, С.М.М. на 49г. постъпил след ПТП в
хирургично отделение на 07.07.2017 г с диагноза: мозъчно сътресение - без
открита вътречерепна рана, повърхностна травма на окосмената част на главата.
Обективно състояние: Запазено общо състояние. Отговаря адекватно, но забавено.
Не е губил съзнание и спомен преди и след инцидента. Разкъсно- контузна рана в
окосмената част на главата в слепоочнате област с размер 10 см. След
медикаментозно лечение и консултация с невролог, С.М.М.
е изписан от болничното заведение на 11.07.2017г. с подобрение. /л.27 от делото/
От приетото заключение на съдебно-медицинската
експертиза на вещото лице д-р Б. Б. –
ортопед - травматолог, не оспорено от страните, се установяват вида и степента
на травматичните увреди при двамата ищци. Според заключението на СМЕ причинените на А.М.М. на 49г. (първата ищца) травми
включват: изкълчване на дясна лакътна става, охлузни рани по
ръката. Пояснено е, че, изкълчването е трета степен травматична увреда. Вещото
лице д-р Б. сочи, че по отношение на ищата е приложено болнично лечение от три
дни, като на 10.07.2017г. под обща
анестезия е направено наместване на изкълчената става и гипсова имобилизация.
Последвало домашно-амбулаторно лечение, като средния срок за възстановяване от
такива травми е 2 - 2,5 месеца. При проведения личен преглед на ищцата вещото
лице е установило обективно запазена походка, както и дискретна болка при
предно – задна компресия на таза.
Според заключението на СМЕ и
обясненията на вещото лице в о.с.з. причинените
на С.М.М. /втория ищец/ травми включват: мозъчно
сътресение – без загуба на съзнание, разкъсно
- контузна рана на окосмената част на главата с размер 10 см., Контузия на
главата.Установява се, че на С.М. е проведено следното лечение: Болнично — всичко 4 дни в
МБАЛ Велинград; домашно-амбулаторно - като
средния срок за възстановяване от такива травми е 1 - 1,5 месеца. Обоснован е извод, че ищцата А.М.М. е търпяла 3-4 дни
болки с голям интензитет, които постепенно са намалявали и са били с променлив
характер в следващите 1-1,5 месец. Сочи се, че С.М.М.
е търпял 3-4 дни болки с голям интензитет, които постепенно са намалявали и са
били с променлив характер в следващия 1 месец. Като остатъчни последици при С.М. са отбелязани голям надлъжен белег в
лявата темпорална област на главата в окосмената част с дължина 7-8 см. Вещото
лице д-р Б. обосновава извод, че пострадалите ищци са възстановени от
получените травми и остатъчните последици не пречат на тяхното ежедневие.
Заключение на СМЕ с вещото лице
д-р Б. Б. – ортопед – травматолог,
съдът възприема, като обективно, компетентно и кореспондиращо със приетата
медицинска документация.
Относно неимуществените вреди
на ищците са допуснати двама свидетели.
В показанията на свидетелите Ф.К./20г., снаха на ищците/ и М.М. /23г., син на
ищците/ разпитани в о.з. на 19.03.2019г., се съдържат данни за състоянието
на ищците след претърпяното ПТП. Свид. М. сочи, че след като му се обадили
отишъл на мястото на ПТП и заварил родителите си на земята в страни на пътя.
Баща му се оплаквал от болки в главата, а майка му била с изтръпнала дясна
страна. Закарали ги с линейка в болницата във гр.Велиград. Там обездвижили ръката на А.със шина, а на С. правили шев на
раната на главата му. В болницата и двамата ищци имали нужда от помощ в
обслужването – при хранене, обличане и тоалет, за което се погрижил сина им М..
С. имал болки в главата и не можел да ходи заради сътресението. Свид.К.сочи, че два –три месеца след изписването им ищците
били на легло в къщи и цяло лято не можели да работят. Дъщеря им ги гледала и
се грижила за домакинството. След свалянето на гипса А.ходила на рехабилитация
и раздвижване на ръката. С. още се оплаквал от главоболие. Преди ПТП ищците се прехранвали със
земеделие, като работели частно с коня си, а след произшествието дълго не
можели да работят. Изпитвали страх, като излязът на пътя.
Показанията на свидетелите Ф.К.и М.М., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но доколкото
почиват на преките им лични впечатления, кореспондират със заключението на СМЕ
им дава вяра.
Свидетелят А.А.М., сочи в показанията си дадени в о.з. на 18.02.2020г.,
че си спомня ПТП, в което участвал като водач на л.а. „Ауди А80“ в началото на
м. юли 2017г. Било към 8 ч. сутринта, слънцето го заслепявало и преди с.Юндола
усетил удар, като спрял на 10м. след удара, мислейки, че е ударил камък. Въобще
не видял каруцата намираща се пред него. Впоследствие като спрял М. видял, че е
ударил каруца тип двуколка, както и мъж в страни на пътя и жена която гонела
кон. Обадил се на тел.112 да дойде екип на Спешна помощ.
По делото е
безспорно наличието на застрахователно правоотношение между ответното ЗАД
„ОЗК Застраховане” АД и А.А.М. по сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил „Ауди
80", ДК № *******, с полица№BG 23/1160030226585,
с период на покритие от 28.11.2016г. до 27.11.2017г., валидна към датата на ПТП
– 07.07.2017г.
На 26.10.2017г. ищците С.М.М. и А.М.М. отправили писмена застрахователна претенция с вх.№
99-12280 /28.10.2017г. до „ОЗК Застраховане” АД, като представили Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 07.07.2017г., огледен протокол от
07.07.2017г., 2бр. епикризи издадени от МБАЛ Велинград. /л.31-л.33
от делото/ С писмо от
30.10.2017г. ответното застрахователно дружество, поискало представяне на
допълнителни документи по образуваната щета № 0411-441-0002-2017г. и конкретно
постановление за прекратяване на наказателното производство или влязло в сила
съдебно решение./л.21 от
делото/
С молба от 21.11.2017г. ищците чрез пълномощника си адв. Цв.В. уведомили
ответното дружество, че наказателното производство не е приключило, поради
което са в невъзможност да представят изисканите документи. Видно от писмо изх.№99-414 от
29.01.2018г. ответното „ОЗК
Застраховане” АД отказало изплащане на застрахователно обезщетение по щета №
0411-441-0002-2017г., с мотив, че не са представени изисканите допълнителни
документи./л.36/
Не
е спорно, че застрахователно обезщетение на ищците не е изплатено.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените при субективно съединяване искове
са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Така предявените искове са процесуално допустими.
На 26.10.2017г. ищците са
предявили извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в
законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 26.01.2018г.
ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение. Настоящите искове са
предявени в СГС на 08.02.2018 г. и в този смисъл се явяват процесуално допустими.
По същество на предявените субективно съединени искове.
Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение към 07.07.2017 г. между прекия причинител и
ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субектиното пряко право на увреденото лице е необходимо кумулативното
осъществяване на елементите от сложен фактически състав, включващ валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът приема, че към момента на процесното ПТП
между ответника ЗАД „ОЗК Застраховане”
АД, и деликвента А.М. е налице валиден договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което
обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на
процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвентите и ответника,
поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. С чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди -пряка и непосредствена
последица от ПТП.
Съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на повторната
САТЕ, сочи на извода, че е налице
виновно противоправно деяние от страна на деликвента А.М.
изразяващо
се в нарушение на правилата за движение
по пътищата, регламентирани в чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 23,
ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП :
-
всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
-
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват;
-
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението;
-
водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко; което деяние е
довело до вредоносен за ищците резултат – физически травми предизвикващи болки
и страдания. От друга страна е безспорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, с оглед на
което предявените искове са доказани по основание.
По
размера на обезщетенията за неимуществените вреди:
Относно прекия иск на ищцата А.М.:
Претърпяните
от ищцата А.М. неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП,
посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса. Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Освен това, съдът съобразява обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
размерът, видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. В конкретният случай, съдът
съобрази възрастта на пострадалата към момента на произшествието – 49 г.,
фактът на извършване на оперативна
интервенция под обща анестезия с направено наместване на изкълчената
лакътна става; продължителността на лечението - 3 дни болнично, последвало
домашно амбулатоно и възстановителния
период от около два месеца и половина, през който ищцата е търпяла интензивни
болки около 4 дни и умерени около месец и половина, битови неудобства,
затруднения при предвижване и обслужване в ежедневието, обстоятелството, че поради травмираната дясна
ръка, ищцата не е могла да работи в земеделието, с което се издържа, както и да
поддържа домакинството на семейството си около 2,5 месеца, както и факта, че
процеса на възстановяване е завършил.
Причинените увреждания на ищцата и посочените
обстоятелства, както и обществено –икономическите условия към момента на ПТП -
м.юли 2017г-, преценени в тяхната съвкупност мотивират съдът да приеме, че
сумата от 10 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД за репариране на тези
вреди. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди доколкото е възможно неблагоприятните
последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане. Съдът
намира за неоснователно искането на ищцата за присъждане на сумата от 26 000
лв., тъй като свободата на съда за преценка не е безгранична, а следва да се
съобразява и с принципа за забрана на обогатяването на пострадалия. С оглед на
това, искът за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
Относно прекия иск на ищеца С.М.:
Претърпяните
от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните
болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по -
горе при излагане на фактическата страна по казуса. Техният размер, определен
от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.
12. 1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията и продължилото 4 дни болнично лечение, последвало домашно
амбулатоно и възстановителния период от около
месец и половина; възраст на ищеца - 49
г., при която преди процесното ПТП същия е бил активен и жизнен, а след него зависим от чужда помощ в битовото и хигиенно
обслужване, настъпилите последици при ищеца в резултата на контузията на
главата от ПТП- голям надлъжен белег в лявата темпорална област на главата в
окосмената част с дължина 7-8 см., обестоятелството, че същия се е възстановил
към момента на приключване на устните състезания, възлиза на 8 000 лв., която представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на тези вреди. Съдът намира за неоснователно искането на
ищцата за присъждане на сумата от 15 000лв., тъй като свободата на съда за
преценка не е безгранична, а следва да се съобразява и с принципа за забрана на
обогатяването на пострадалия. С оглед на това, искът за разликата от присъдения
до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
По
възражението с пр.основание чл.51,ал.2 ЗЗД:
Възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от от пострадалите
- ищци, поради това, че процесната каруца не е била с необходимите
светлоотразители, както и, че не отговаряла на изискванията на чл. 167, ал.2,
т.4 от ЗДвП, а именно - не е било регистрирано от кмета на общината, както и не
отговаря на изискванията на чл. 147, ал.1 от ЗДвП - не е било е технически
изправно.
Установено
бе, че всички описани увреждания са пряк резултат от участието на ищцата в ПТП,
причинено от водача на лекия автомобил, т.е. от падането й от каруцата на
земята, както и че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
действията на пострадалата - във връзка с въведеното от ответника възражение по
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Това възражение е частично основателно. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия, необходимо е неговото конкретно
поведение пряко да е предпоставило или улеснило настъпването на ПТП. В
конкретния случай по делото не са събрани доказателства за причинна връзка
между действия на пострадалата и настъпилите увреждания. В случая се установи
от доказателствата по делото, че ПТП се е случило в светлата част от
денонощието /преди обяд/ при много добра видимост, поради което наличието на
поставени светлоотразители на ППС - каруца е без значение за правния спор. От
друга страна от приетата САТЕ се установи, че причината за създаване на опасната ситуация и
настъпване на произшествието е в действията на водача на коня, защото се е
движил по платното за движение на второкласен път и е поставил в багажника на
каруцата, най- вероятно диагонално плуг, стърчащ вляво извън габарита на
каруцата.
Налице
са предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното
обезщетение, като процентът на съпричиняване от страна на ищеца, съдът
възприема да е 20 %. При отчитане на приетото съпричиняване от 20% като причинен
принос, обезщетението за неимуществени
вреди на А.М. следва да бъде редуцирано на
8000лв., а обезщетение за
неимуществени вреди на С.М. следва да се редуцира на 6400лв.
За разликата от присъдените размери до пълните
предявени размери съответно от 26 000
лв. за първата ищца, и до 15 000лв. за
втория ищец преките искове с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ срещу
застрахователя по "Гражданска отговорност" на виновния водач, следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и предвид установено съпричиняване.
По
претенцията за лихва:
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на исковата претенция основателна
е и претенцията за законна лихва върху обезщетението. Същата съобразно
правилото на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред
застрахователя на 26.10.2017 г. е дължима от 27.01.2018г. до изплащане
на вземането. В настоящото хипотеза съдът намира необосновано от страна на
ответника да е изискан документ -" постановление за прекратяване на ДП или
влязло в сила съдебно решение". На основание чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение, когато за удостоверяване на ПТП е представен
констативен протокол, какъвто към ИМ е приложен. С оглед 106, ал. 5 от КЗ
застрахователят не може да изисква доказателства, с които страната не може да
се снабди поради съществуваща нормативна пречка или липса на правна възможност/
краен съдебен акт по ДП преди да е приключило досъдебното производство, което
обичайно е извън срока за произнасяне на застрахователя/. От друга страна
следва да бъде съобразено и обстоятелството, че на осн. чл. 107 от КЗ
застрахователят има право да се снабди с необходимата информация от органите на
МВР, други държавни органи, които имат право да установят настъпване на
релевантни обстоятелства, а когато исканата информация е част от досъдебното
производство след разрешение на прокурор. Ето защо в конкретната хипотеза на
претендиращите обезщетение не може да се вмени неизпълнение на указания на
застрахователя, което да е от естество да обоснове приложение на чл. 497, т. 2 КЗ и освободи застрахователя от отговорност за заплащане на законна лихва.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се
дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
сумата 150лв. съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на уважената част от иска, като сторените разноски са на стойност 450лв. депозити
за СМЕ и АТЕ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал.2 от ЗА вр. с чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в полза на пълномощника „Адвокатско дружество В. и Б.“ за осъщественото безплатно процесуално
представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА,
възнаграждение в размер на 741лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника ЗАД „ОЗК застраховане“ сумата 421 лв., съставляваща съдебно-деловодни
разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като сторените разноски
са на стойност 650 лв./съгл. списък по чл.80 ГПК на л.135/:, от които възнаграждения за вещи лица в размер на
450 лв., 50 лв. депозит за свидетел и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение, по чл.78, ал.8 ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищците от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК застраховане“
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по делото в размер на 576 лв., пропорционално
на уважената част от иска.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „О.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес *** да
заплати на А.М.М.
ЕГН **********, следните суми:
- на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 8 000 /осем хиляди/
лв. – застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили вследствие на пътно – транспортно произшествие от 17.07.2017г., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 28.01.2018г. до окончателното
изплащане;
като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от
26 000 лв., както и претенцията за законна лихва в периода от 13.12.2017г. до
27.01.2018г.
ОСЪЖДА
З. „О.“ АД, ЕИК *******, да заплати на С.М.М. ЕГН **********, следните
суми:
- на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 6 400 /шест хиляди и четиристотин/ лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
- болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътно –
транспортно произшествие от 07.07.2017г., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 27.01.2018 г. до окончателното изплащане;
като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 15
000 лв. както и претенцията за законна лихва в периода от 13.12.2017г. до
27.01.2018г.
ОСЪЖДА
З. „О.“ АД, ЕИК ******* да заплати на „Адвокатско дружество В.
и Б.“, САК за осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл.
38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение
в размер на 741, 77лв. с ДДС.
ОСЪЖДА
З. „О.“ АД,
ЕИК ******* да заплати по сметка на СГС,
сумата 576 лв. държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА А.М.М. ЕГН ********** и
С.М.М. ЕГН **********, да заплатят на З. „О.“
АД, ЕИК *******,
сумата
421 лв.
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: