№ 18357
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110121467 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „И Б“ ЕООД срещу
„БР К“ АД.
Ищецът твърди, че в качеството на продавач е сключил с „М“ ЕООД в
качеството на купувач договор за покупко-продажба на МПС от 19.05.2021 г.
за л.а. „Хюндай И20“, с рама № NLHBA51........ Твърди, че е заплатил на „БР
К“ АД продуктова такса за регистрация на автомобила в размер на 290 лв., за
която сума е била издадена фактура № **********/19.05.2021 г., тъй като
същата е задължителна при осъществена покупко-продажба на МПС и
неговата регистрация пред КАТ. Твърди, че към 21.02.2022 г. автомобилът не
е регистриран на територията на Р.България, тъй като е била отказана
регистрация от органите на КАТ, поради което продуктовата такса не е била
използвана, а и няма как да бъде използвана и занапред, тъй като автомобилът
е обявен за международно издирване. С оглед изложеното счита, че
заплатената продуктова такса подлежи на връщане от страна на ответника,
доколкото е отпаднало основанието за заплащането й. Твърди, че се е снабдил
със заповед за изпълнение от 13.01.2023 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
48283/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът е възразил.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането, предмет на заповедта
за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „БР К“ АД, с който оспорва иска. Твърди, че ищецът му е заплатил
сумата от 290 лв., представляваща възнаграждение на организация за
оползотворяване за внесения от дружеството лек автомобил, за което
ответникът е издал фактура № **********/19.05.2021 г. Ищецът не е
1
заплащал продуктова такса на ПУДООС. Ищецът в качеството на вносител на
МПС е изпълнил изпълнява задълженията си по Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) чрез ответника „БР К“ АД, който е организация за
оползотворяване, получила разрешение от МОСВ за извършване на тази
дейност. Ищецът е внесъл в Република България и е декларирал пред „БР К“
АД описаното МПС. Ответникът е издал съответното удостоверение, което е
приложено към исковата молба. Счита, че заплатеното възнаграждение е
дължимо, законосъобразно заплатено е не е платено на отпаднало основание.
В изпълнение на сключения договор ответникът е изпълнил своите
задължения за събирането, повторната употреба, оползотворяване и
рециклиране на отпадъци от МПС, за декларираното от ищеца МПС. Счита,
че основанието за заплащането на сумата няма как да отпадне, доколкото това
противоречи на ЗУО, наредбите по прилагането му и на националните цели за
оползотворяване на съответния вид отпадък. Изпълнението на целите за 2021
г. е потвърдено от Заповед на Министъра на околната среда и водите, от
която е видно, че лицата, членуващи в ответника „БР К“ АД, не следва да
заплащат продуктова такса за 2021 г., защото организацията е изпълнила
целите по чл.8 от Наредбата. Посочената заповед е публикувана на сайта на
МОСВ. Твърди, че в качеството си на организация за оползотворяване е
изпълнил целите си за пуснатото на пазара МПС от ищеца и не следва да
връща платеното от него възнаграждение. Изразява становище, че отказът за
регистрация на МПС от органите на КАТ е ирелевантен. Съгласно т. 6 от ДР
на Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства „лица,
които пускат на пазара на територията на Република България МПС“, са
производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на
страната от територията на друга държава - членка на ЕС, МПС и ги
предоставят на друго лице срещу заплащане или безплатно и/или ги
използват като част от търговска, производствена или професионална дейност
с цел МПС да бъдат разпространени или използвани на територията на
Република България. Следователно, ищецът се явява лице, което пуска на
пазара на територията на Република България МПС, в качеството си на
вносител и/или лице, което въвежда на територията на страната от
територията на друга държава - членка на ЕС. За него се прилагат всички
задължения, предвидени в Закона за управление на отпадъците и Наредбата
за излезлите от употреба моторни превозни средства, без значения дали ще
регистрира това МПС в КАТ или няма да го предприеме действия за
регистрацията му. Твърди, че ищецът е внесъл автомобил, който е обявен за
международно издирване, и се опитва да черпи права от това. Организацията
за оползотворяване не отговаря и не се интересува от регистрациите на МПС
и отказа от такива регистрации, както и за разследванията за престъпления с
международно или местно участие. Следва да се има предвид, че независимо
дали ще бъде регистрирано едно МПС или не, то представлява отпадък по
смисъл на ЗУО. За този отпадък, като и за другите отпадъци от ИУМПС,
следва да бъде осигурено разделното им събиране и третиране, както и
2
постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба,
рециклиране и/или оползотворяване, определени с Наредбата за излезлите от
употреба моторни превозни средства. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 02.09.2022 г. заявителят „И Б“ ЕООД е сезирал съда с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 290 лв.,
представляваща подлежаща на връщане продуктова такса, заплатена от
заявителя във връзка с л.а. „Хюндай И20“, с рама № NLHBA51......., за която е
била издадена фактура № **********/19.05.2021 г.
С разпореждане от 13.01.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на
вземането си по исков ред.
Безспорно е между страните, че между „И Б“ ЕООД в качеството на
продавач и „М“ ЕООД в качеството на купувач е сключен договор за
покупко-продажба на МПС от 19.05.2021 г. с предмет: л.а. „Хюндай И20“, с
рама № NLHBA51........
Безспорно е между страните, че на 19.05.2021 г. ищецът „И Б“ ЕООД е
заплатил на „БР К“ АД сумата от 290 лв., за която е издадена фактура №
**********/19.05.2021 г.
Безспорно е между страните, че от страна на „БР К“ АД е издадено
удостоверение № 3575315/19.05.2021 г. за това, че „И Б“ ЕООД въз основа на
договор № **********/24.08.2020 г. участва в колективна система по чл.14,
ал.2, т.2 ЗУО в периода 19.05.2021 г. – 23.08.2021 г. и не представя платежно
нареждане за паричен превод по сметката на ПУДООС за МПС: „Хюндай
И20“, година на производство: 05.04.2013 г., с рама № NLHBA51.......,
категория М1.
Безспорно е между страните, че към 21.02.2022 г. и към момента л.а.
„Хюндай И20“, с рама № NLHBA51....... не е регистриран на територията на
Република България.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е
възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
3
чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. От страна на ищеца се твърди, че в негова полза е
възникнало вземане за връщане на заплатена в полза на ответника продуктова
такса, поради отпадане на основанието за заплащането й – тъй като е била
отказана регистрация на автомобила в КАТ.
В тежест на ищеца е да докаже: 1) факта на плащането, 2) основанието
за извършването му и 3) отпадането на основанието с обратна сила. В тежест
на ответника е да докаже, че е налице основание за задържане на сумата.
Съгласно чл.14, ал.1 ЗУО лицата, пускащи на пазара продукти, след
употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят
за разделното им събиране и третиране, както и за постигане на съответните
цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или
оползотворяване, определени с наредбите по чл.13, ал.1. Ал.2 предвижда, че
лицата по ал.1 изпълняват задълженията си: 1. индивидуално, или 2. чрез
колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване.
Съгласно чл.14, ал.5 ЗУО лицата по ал.1 могат да изпълняват
задълженията си чрез колективни системи след сключване на договор с
организация по оползотворяване по ал. 2, т. 2, притежаваща разрешение,
издадено по реда на глава пета, раздел III.
В случая между страните не се спори, че от страна на „БР К“ АД е
издадено удостоверение № 3575315/19.05.2021 г. за това, че „И Б“ ЕООД въз
основа на договор № **********/24.08.2020 г. участва в колективна система
по чл.14, ал.2, т.2 ЗУО в периода 19.05.2021 г. – 23.08.2021 г. и не представя
платежно нареждане за паричен превод по сметката на ПУДООС за МПС:
„Хюндай И20“, година на производство: 05.04.2013 г., с рама №
NLHBA51......., категория М1.
От изложеното следва, че ищецът изпълнява задълженията си по ЗУО
чрез колективна система, като за целта е сключил с ответника като
организация по оползотворяване договор съгласно чл. 14, ал. 5 ЗУО.
Сумата, предмет на настоящото производство обаче се претендира като
подлежаща на връщане заплатена продуктова такса, а не като подлежащо на
връщане възнаграждение, заплатено на ответника в качество на организация
по оползотворяване в изпълнение на сключен между страните договор.
Горното налага разграничение между вземането за „продуктова такса“ и
вземането за възнаграждение на организация по оползотворяване.
Нормата на чл.59, ал.1 ЗУО предвижда, че продуктова такса в размер и
по ред, определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща от:
1. лицата по чл.14, ал.1, пускащи на пазара продукти, след чиято
употребата се образуват масово разпространени отпадъци, които не
изпълняват задължения и цели по реда на чл.14, ал.2 за разделно събиране,
повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците
съгласно този закон и наредбите по чл.13, ал.1;
2. лицата по чл.14, ал.2, т.1, изпълняващи задълженията си
4
индивидуално, които не са изпълнили цели по чл.14, ал.1;
3. организациите по оползотворяване, които не са изпълнили цели за
разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване
на масово разпространени отпадъци на задължените лица по чл.14, ал.2, т.2,
членуващи в организацията;
4. лицата по чл.14, ал. 2, т.2, членуващи в организация по
оползотворяване, които не са й заплатили уговореното възнаграждение и/или
не са й предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на
пазара;
5. лицата по чл.14, ал.2, т.2, членуващи в организация по
оползотворяване, в случаите на отчетени по-малки количества продукти от
действително пуснатите на пазара за съответния отчетен период;
6. лицата, които не са представили доклад с фактически констатации по
чл.18, ал.1.
На основание чл.59, ал.1 ЗУО с постановление на Министерски съвет е
приета Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова
такса („Наредбата“), в § 1, т.7 от която се съдържа легалната дефиниция на
„продуктова такса“, а именно – таксата, която се заплаща за пластмасови
торбички за пазаруване и за продукти, след употребата на които се образуват
масово разпространени отпадъци, както и за МПС, придобивани за лична
употреба чрез въвеждането им на територията на страната от друга държава –
членка на ЕС, или внасянето им от държава извън ЕС.
Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредбата предвижда, че продуктова такса
по чл.1 се заплаща при пускане на пазара на Република България на
пластмасови торбички за пазаруване и на продукти, след употребата на които
се образуват масово разпространени отпадъци, определени с наредбите по
чл.13, ал.1 ЗУО.
Съгласно чл.2, ал.2 продуктова такса не се заплаща от лицата, които
участват в колективна система, представлявана от организация по
оползотворяване, или от лицата, които индивидуално изпълняват
задълженията за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или
оползотворяване на отпадъци по реда на наредбите по чл.13, ал.1 ЗУО, с
изключение на лицата, които пускат на пазара пластмасови торбички за
пазаруване.
Следователно, систематичното тълкуване на нормите на чл.59 ЗУО,
чл.14 ЗУО и чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредбата налага извод, че смисълът на
създадената законодателна уредба е продуктовата такса да се заплаща или
индивидуално, или от организация за оползотворяване, в който случай тази
организация получава от членуващия в нея субект възнаграждение по силата
на сключен помежду им договор, без самият членуващ в организацията
самостоятелно да заплаща продуктова такса. Независимо от посоченото, ЗУО
предвижда възможност за лицата по чл.14, ал. 2, т.2, членуващи в организация
по оползотворяване, също да възникне задължение за заплащане на
5
продуктова такса и това е хипотезата, уредена в чл.59, ал.1, т.4 ЗУО – да не са
й заплатили уговореното възнаграждение и/или не са й предоставили
информация относно количествата продукти, пуснати на пазара. Горното
означава, че само по себе си наличието на сключен договор за участие в
колективна система, представлявана от организация по оползотворяване, не
изключва възникването на индивидуално задължение за лицата по чл.14, ал.2,
т.2 ЗУО.
В чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата е регламентирано задължение за
заплащане на продуктова такса за моторни превозни средства (МПС) от
категории M1, M2, M3, N1, N2 и N3 по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 1, т. 2,
букви „а“, „б“ и „в“ и т. 3, букви „а“, „б“ и „в“ от Закона за движение по
пътищата съгласно приложение № 2. Съгласно чл.3, ал.4 от Наредбата
продуктовата такса се счита за включена в продажната цена на съответния
продукт, а ал. 5 предвижда, че лицата, които пускат на пазара на Република
България продуктите по ал. 1, могат отделно да показват на крайните
потребители размера на продуктовата такса, включена в продажната цена.
В разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредбата е регламентиран срокът за
заплащане на продуктовата такса – до 15-то число на текущия месец по
сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на
околната среда (ПУДООС) към Министерството на околната среда и водите
от лицата, които не участват в колективна система, представлявана от
организация по оползотворяване, или не изпълняват задълженията си
индивидуално.
С оглед проведеното от законодателя разграничение между продуктова
такса и възнаграждение, което лицето, участващо в колективна система,
представлявана от организация по оползотворяване, заплаща на последната,
следва да се приеме, че легитимиран да получи заплащането на продуктовата
такса във всички случаи, в които възниква задължение за индивидуално
заплащане на такава, е ПУДООС.
Съгласно чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредбата при първоначална регистрация
на МПС по реда на Наредба № І-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства се предоставя декларация по приложение № 12,
попълнена от лицето, което пуска на пазара МПС, или от лицето, което
въвежда/внася МПС за лична употреба. Заедно с декларацията по ал. 1 се
представят: 1. копие от платежно нареждане за платена продуктова такса по
сметката на ПУДООС от лицето, което пуска на пазара МПС, или от лицето,
което въвежда/внася МПС за лична употреба, или 2. удостоверение по
приложение № 13, издадено от организация по оползотворяване на МПС на
лицето, което пуска на пазара МПС, или на лицето, което въвежда/внася МПС
за лична употреба, или 3. разрешение за индивидуално изпълнение на
задълженията, издадено от министъра на околната среда и водите на лицето,
6
което пуска на пазара МПС.
В случая по делото е представено удостоверение по приложение № 13 ,
изд. от ответника в качеството на организация по оползотворяване. Не се
твърди и установява плащане на продуктова такса по сметка на ПУДООС,
нито издаването на разрешение за индивидуално изпълнение на
задълженията, издадено от министъра на околната среда и водите.
Между страните не се спори, че на 19.05.2021 г. ищецът е заплатил на
ответника сума в размер на 290 лв., което се потвърждава от представените по
делото фактура № **********/19.05.2021 г., изд. от „БР К“ АД, заедно с
фискален бон от същата дата.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за задържане
на сумата.
От страна на ищеца не се твърди начална липса на основание на сумата
от ответника. Твърди се, че сумата подлежи на връщане на отпаднало
основание, поради отказана регистрация на автомобила в КАТ.
От страна на ответника се твърди, че сумата е получена като
възнаграждение, заплатено в негова полза в качеството на организация по
оползотворяване, с оглед на което е налице основание за задържането й.
Между страните е безспорно, че ответникът „БР К“ АД е издал удостоверение
№ 3575315/19.05.2021 г. за това, че „И Б“ ЕООД въз основа на договор №
**********/24.08.2020 г. участва в колективна система по чл.14, ал.2, т.2 ЗУО
в периода 19.05.2021 г. – 23.08.2021 г. и не представя платежно нареждане за
паричен превод по сметката на ПУДООС за МПС: „Хюндай И20“, година на
производство: 05.04.2013 г., с рама № NLHBA51......., категория М1. Предвид
обстоятелството, че във фактурата се сочи, че плащането се извършва във
връзка с издаденото удостоверение, а в последното се сочи договорът между
страните, съдът намира, че по делото се установява заплащане на сумата като
възнаграждение по сключения между страните договор.
По изложените съображения искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.24, ал.1 от Наредбата
лица, които не са производители на пластмасови торбички за пазаруване и на
продукти по чл.3, ал.1 и изпращат от територията на страната към
територията на друга държава – членка на ЕС, и/или изнасят такива с вече
платена продуктова такса в ПУДООС или заплатено възнаграждение на
организация по оползотворяване, имат право на възстановяване на платената
такса или възнаграждение въз основа на документи, удостоверяващи
съответния износ и/или изпращане. По силата на ал.7 платеното на
организация по оползотворяване възнаграждение се възстановява на лицата
по ал.1 по ред, определен в договора с организацията. От страна на ищеца не
се твърди наличието на някоя от хипотезите на чл.24 от Наредбата.
Твърди се, че заплатената сума подлежи на възстановява поради отказ
за регистрация на автомобила, които съображения не могат да бъдат
7
споделени, доколкото отказът за регистрация не автомобила не представлява
отпадане на основанието за заплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата от 480 лв. разноски за заповедното и сумата от 480 лв. разноски
за исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И Б“ ЕООД, ЕИК ...... срещу „БР К“ АД,
ЕИК ... иск за признаване на установено, че „БР К“ АД дължи на „И Б“
ЕООД, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД,
сумата от 290 лв., претендирана като подлежаща на връщане продуктова
такса, заплатена от „И Б“ ЕООД във връзка с л.а. „Хюндай И20“, с рама №
NLHBA51......., за която сума е издадена фактура № **********/19.05.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 02.09.2022
г. до окончателното изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 13.01.2023 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 48283/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „И Б“ ЕООД, ЕИК ...... да заплати на „БР К“ АД, ЕИК ..., на
основани чл.78, ла.3 ГПК, сумата от 480 лв. разноски за заповедното и сумата
от 480 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8