Р Е Ш Е Н И Е
№…66…/19.04.2018г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, І-ви
търговски състав, на деветнадесети март две хиляди и осемнадесетата година в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.Боева
като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 190 по описа за 2016 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящето
производство е образувано по искова молба от Н.Г.П., ЕГН **********, в качеството му на член на Съвета на
директорите, изпълнителен директор и акционер във „ФИДА“ АД, ЕИК *********,
чрез пълномощника адв. С.С. против „ФИДА“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Брацигово, ул.
„Трети март“ №77.
Претенцията
е съдът
да постанови решение, с което да отмени на основание чл.
71 от ТЗ като незаконосъобразно решение на Съвета на директорите на „ФИДА“ АД
от 13.10.2016 г., а при условията на евентуалност, на основание. чл. 124 ГПК да
се прогласи нищожността му.
С
Решение № 65 /20.06.2017 г., постановено
по настоящето дело, съдът е оставил без
разглеждане предявения евентуален иск по чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл.71
от ТЗ – относно прогласяване нищожността на решение на СД на „ФИДА“ АД, ЕИК
********* от 13.10.2016 г.
Против
решението от ищеца Н.П. е постъпила въззивна жалба вх. № 7180/01.08.2017 г.,
инкорпорираща и частна жалба против същото решение в прекратителната му част,
имаща характер на определение, по която Апелативен съд-Пловдив е образувал
в.ч.т.д. № 64/2018 г., приключило с определение №63/09.02.2018г., с което е
отменено решението постановено от състав на Пазарджишкия ОС в тази му част и
делото е върнато за разглеждане на евентуалния иск съобразно мотивната част на
определението.
Ето
защо и при спазване указанията на въззивната инстанция настоящият съдебен
състав приема следното от фактическа и правна страна:
Относно
евентуалният иск по чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.71 от ТЗ в исковата
молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди
се, че ищецът е акционер в ответното дружество „ФИДА" АД, председател на
Съвета на директорите и Изпълнителен директор. Твърди, че на 17.10.2016г. при
направена справка в ТР установил, че по Заявление вх. № 20161016161912 по партидата
на ответника била вписана промяна в представителната власт на дружеството -
ищецът бил заменен като изпълнителен директор и председател на СД от лицето Е.В.Г.
Ищецът
твърди, че не бил уведомяван, не е получавал покана за свикване на заседание на
СД проведено на 13.10.2016г. и при дневния ред описан в протокола, а в
качеството си на изпълнителен директор и председател на СД, трябвало да знае за
наличието на такова заседание. Твърди се, че заобикаляйки Закона и Устава на
дружеството, останалите членове на СД свикали заседанието от 13.10.2016г., без
да го уведомяват и взели решения, които противоречат на императивни норми. Сочи
се, че неуведомяването на ищеца за процесното заседание на СД от 13.10.2016 г.,
го е лишило от реалното упражняване на възможността да участва в управлението
на дружеството и да контролира дейността му.
С
оглед на изложеното се мотивира, че ищецът, в качеството на член на СД,
изпълнителен директор и акционер във „ФИДА“ АД, има правен интерес да предяви
настоящата претенция, с която да поиска да се прогласи процесните решения за
нищожни, тъй като е нарушена процедурата по свикването и провеждането на
събранието на СД.
В
съдебното заседание проведено на 19.03.2018г., след връщането на делото от
въззивната инстанция, изрично пълномощника на ищеца уточнява, че претенцията му
за прогласяване нищожност на процесните решения на СД е се основава на
твърдението, че на 13.10.2016г. не е свиквано и провеждано събрание на СД на
посоченото място и час.
В
същото съдебно заседание особения представител на ответното дружество подържа
становището, че искът е неоснователен и като такъв ще следва да се отхвърли. В
този смисъл твърди, че са налице достатъчно доказателства за законосъобразното
свикване и провеждане на процесното събрание на СД, респективно взетите от него
решения са законосъобразни. Претнедират
се и разноски.
Страните по делото сочат
доказателства за установяване на твърденията им.
Настоящият съдебен състав
след анализ на приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване на доводите на страните и указанията на
въззивната инстанция приема следното от фактическа и правна страна:
От приетите по делото
писмени доказателства и след извършена справка в ТР, решаващият съд приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че
ответното дружество е надлежно регистрирано търговско дружество по реда на ТЗ,
както и че ищеца е акционер в същото. Относно последното обстоятелство съдът съобрази,
че това обстоятелство не е спорно между страните в процеса, както и че се
установява от представените по делото копия, надлежно заверени, на акции на
приносител.
Съдът цени като надлежно
доказателство по делото устава на ответното дружество актуален към дата на
провеждане на процесното събрание на СД.
Безспорно е между страните,
че на 13.10.2016г. е проведено събрание на Съвета на директорите на „ФИДА“ АД,
за което е съставен протокол, който не е оспорен от страните, а копие от него е
приет по делото. Ето защо съдът приема, че неговата доказателствена стойност не
е оборена и следва същият да бъде ценен като надлежно доказателствено средство.
От протокола се установява, че на процесното заседание са взети решения по
т.1-ва – освобождава като председател на СД Н.Г.П.; по т.2-ра – освобождава
като изпълнителен директор на дружеството Н.Г.П..
Пак от протокола е видно, че
процесното заседание е проведено с участието на двама от общо тримата членове
на Съвета на директорите, а именно Е.Г.и К. Б.. Не е присъствал ищеца Н.П.. За
провеждането на събранието последният бил уведомен предишния ден от Е.Г.два
пъти по телефона – чрез SMS и в личен разговор. Пак от
протокола е видно, че на събранието се е явил брата на ищеца Г.П., който е уведомил
останалите, че Н.П. няма да присъства по съвет на неговия адвокат. Така
отразеното в протокола от проведеното събрание на СД се установява и от
разпитаният като свидетел по делото член на СД Е.Г.. Посочените доказателства
съдът приема, че следва да кредитира предвид, че същите са непротиворечиви
помежду си. Приети по делото са копия на съдържанието на SMS
изпратен на ищеца от свидетеля, както и детайлна разпечатка на водените от
собственият му мобилен телефон разговори. Последната е изискана и получена от
собственика на мобилния телефон в съответствие със законовите разпоредби,
поради което и следва да бъде ценена като надлежно доказателство. От последната
се установява, че на 12.10.2016г. са проведени три разговора с мобилен номер
**********, който се твърди, че се ползва от П.. Извод, че последният е
ползвател на посоченият мобилен номер освен от показанията на свидетеля Г..,
може да се направи от удостоверението издадено от Теленор България ЕАД, че мобилен
номер ********** е собственост на „НАТЕКС“ ООД, гр.Пещера, в която, както се
установява от ТР, съдружник е Н.Г.П..
Пак от показанията на с.Г..се
установява, че събранието е проведено на адреса на ответното дружество, но пред
административната сграда, тъй като същата е била заключена и нямало достъп до
нея. Протоколът бил оформен на допълнително същият ден и подписан от двамата
членове на СД Е.Г.и К. Б..
Предвид така установеното по
делото от фактическа страна, съдът от правна страна приема предявеният иск по чл.124
ал.1 от ГПК във връзка с чл.71 от ТЗ за допустим, но по съществото си за неоснователен.
Искът е допустим предвид
постановеното от състав на АС – Пловдив в негово определение №63/09.02.2018г. постановено
по в.ч.т.д. № 64/2018 г., приключило с определение.
Единственият аргумент на
ищеца за търсената съдебна защита е, че на 13.10.2016г. процесното заседание на
СД не е провеждано.
В този смисъл след като се
съобрази актуалният устав на ответното дружество, в редакцията му към
релевантният момент, се установява, челипсва уговорен ред за свикване заседанието
на Съвета на директорите. Липсват и правила, а и страните не твърдят да има
приети такива, за работа на Съвета на директорите съгласно разпоредбата на
чл.244 ал.2 от ТЗ. Ред и форма за свикване СД не е уреден и с разпоредбите на
Търговския закон. След като в закона и устава липсва предвиден изричен формален
начин за свикване на заседанията на Съвета на директорите, то свикването може
да бъде направено по всякакъв начин, включително по телефона. От друга страна
липсват и пречки провеждането на заседанието на СД да е обвързано с формално
място и процедура.
Наред с това съдът съобрази
и постановеното в ТР №1/2002г. от ОСТК на ВКС, а именно, че решение на
управителен орган на търговско дружество е нищожно и когато е и липсващо (
невзето), но е отразено в протокола като съществуващо. Предвид на това и след
като се доказа в процеса, че и тримата членове на СД са били уведомени по
телефона предишния ден за мястото и часа на провеждането на заседанието, както
и се събраха достатъчно безспорни доказателства, че процесното заседание е
проведено, макар и по неформален начин, както и решенията са взети при
единодушие от присъстващите членове на СД, то съдът приема, че предпоставките
за основателност на иска по чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.71 от ТЗ не са
налице.
С оглед горният извод предявеният
при условията на евентуалност иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване
нищожността на решенията на СД от 13.10.2016 г. за освобождаването на Н.П. като
председател на СД и като изпълнителен директор на ответното дружество ще следва
да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора ищецът дължи на основание
чл. 78 ал.3 от ГПК на ответното дружество сторените от последното разноски в
размер на 200 лева, които представляват възнаграждение на особения представител
определено съгласно чл.7 ал.1 т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвид характера на предявеният евентуален иск –
установителен такъв. В този смисъл следва да се има предвид, че първоначално
определената сума за разноски в размер на 800 лева е дължима за
представителство по главният иск по чл.71 от ТЗ като е съобразена с
разпореденото в чл.7 ал.1 т.10 от ТЗ.
Воден от горното Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Н.Г.П.,
ЕГН **********, в качеството му на член на Съвета на директорите, изпълнителен
директор и акционер във „ФИДА“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника адв. С.С. против
„ФИДА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Брацигово, ул. „Трети март“ №77 евентуален иск по чл. 124 ал.1 от ГПК за прогласяване за нищожни решения на
Съвета на директорите на „ФИДА“ АД от 13.10.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Г.П., ЕГН ********** със
съдебен адрес: *** адв. С.С. да заплати
на адв.К.А. *** в качеството му на
особен представител на „ФИДА“ АД, ЕИК *********, сумата
от 200 лева, която
представлява възнаграждение на особения представител дължимо се по настоящият
иск.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: