Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Бургас, 21.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17 наказателен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 30.07.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието на секретаря Д.М., като разгледа НАХД № 2197 по описа на РС – Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.Г.П. срещу Наказателно
постановление № 20-0769-000592/19.03.2020 г., издадено от началник група, към
ОД МВР – Бургас, с което на основание чл. 638, ал. 5 КЗ, за нарушение по чл.
638, ал. 3 от КЗ, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 800
лв.
Жалбоподателят не оспорва нарушението, като твърди, че
деянието не е повторно и моли НП да се измени, като наказанието се редуцира до
400 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се
явява лично, като поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не
изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 25.01.2020г., в 9,40 ч. на жалбоподателя е съставен акт
за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата в гр. Бургас,
по бул. Ст.Ст.в, е управлявал лек автомобил БМВ, с рег. № А….МХ, собственост на
Св.а П., който е регистриран на територията на Република България и не е спрян от
движение, като за автомобила няма сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" към момента на управлението, в нарушение на чл.
638, ал. 3 от КЗ. След проверката същия ден в 11,45 ч. бил сключен договор за
ГО.
С Наказателно постановление № 19-0769-000479/3.4.2019 г.,
в сила от 01.01.2019 г., за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ, жалбоподателят е бил
санкциониран с глоба в размер на 400 лв.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации
за доказани и е издал обжалваното постановление, с което на основание чл. 638, ал.
5 от КЗ е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 800 лева, доколкото нарушението
е в едногодишния срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което
е наложено наказание за същия вид нарушение.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Срещу горните
факти не са ангажирани никакви доказателства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност
и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание
и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално
и материално) лице. Това е така, доколкото на основание чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете
за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и
5 КЗ се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението
по пътищата, каквото качество актосъставителят несъмнено притежава - от данните
по делото е видно, че същият е заемал длъжността "младши автоконтрольор".
Съгласно нормата на чл. 647, ал. 2 от КЗ наказателните постановления се издават
от директора на областната
дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението,
или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № 251з-1776 от 31.05.2016 г. на директора на ОДМВР-
Бургас – началника на група в сектор ПП при ОДМВР- Бургас е оправомощен да издава наказателни постановления
по чл. 638, ал. 1-3 и ал. 5, и чл. 639 от КЗ.
Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправните норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност
на административнонаказателното производство.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че неправилно АНО
е приложил правилата за „повторността”. Съгласно § 6, т.33 от ДР на ЗДвП – „повторно“
е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. За да може законосъобразно
да се квалифицира едно нарушение, като „повторно“ следва АНО да посочи фактите,
които го мотивират да приеме тази квалификация или казано по друг начин – следва
да се посочи, с кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид
нарушение и то в рамките на съответните времеви граници при стартиране на производството
– т.е. още в АУАН. Само по този начин съдът би могъл да провери, дали действително
тезата на АНО съответства с критерия посочен по-горе или не. В конкретния случай
в НП е направен извод, че деянието е извършено в „повторност“, но в АУАН не са посочени
фактите, от които се вади този извод. Това по своята същност представлява процесуално
нарушение, доколкото жалбоподателят няма как да обори твърденията за „повторност“,
ако не знае кои факти обуславят тази квалификация, а съдът няма как да провери дали
този извод е верен или не. Недопустимо е съдът да тълкува волята на актосъставителя
и АНО и да запълва техните задължения, свързани с точно описание на нарушението
и всички негови съставомерни признаци от фактическа страна.
Въпреки че е допуснато процесуално нарушение съдът счита,
че то не е съществено и може успешно да бъде преодоляно, чрез преквалифициране на
приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението и съответно намаляване
на наложената глоба. Този извод на съда намира подкрепа в актуалната практика на
касационната инстанция, като следва да се посочи – Решение № 375/02.03.2018г. по
к.н.а.х.д. № 13/2018 г. на АдмС-Бургас
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП №
20-0769-000592/19.03.2020 г., издадено от началник група, към ОД МВР – Бургас, с
което на основание чл. 638, ал. 5 КЗ, за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, на П.Г.П. ЕГН********** е наложено наказание
„глоба” в размер на 800 лв., като ПРЕКФАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от
чл. 638, ал. 5 КЗ в чл. 638, ал. 3 КЗ и НАМАЛЯВА
размера на наложената „Глоба” от 800 лева на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата
на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: А.БОБОКОВ
В.О.: К.СЛ.