Р Е Ш Е Н И Е
№ 3897
17.10.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти граждански състав в открито съдебно заседание на
17.09.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 4449 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Производството
по делото е по иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.
Ищец
Б.И.И. с ЕГН ********** *** чрез адв. Т.П. твърди, че на 24.07.2018г. посетила
заедно с детето си и приятелка магазин ......... на бул. ....... в гр. ........
Около 18:40 часа ищцата излязла от магазина като носела торба с покупки. Пред
входа на магазина, в началото на пешеходната пътека, в този момент спрял лекия
си автомобил „Тойота", с peг. № .. ......., ответник М.Б.К.. Ищцата
отворила предна дясна врата на автомобила и попитала водача К. откъде трябва да
преминат с дете й - през превозното средство или от някъде другаде. Ответникът
й отговорил да минава откъдето си иска, при което И. блъснала предна дясна
врата и тръгнала да заобикаля колата с тригодишната си дьщеря, последвана от
приятелката си с детето й. Ядосан от блъснатата врата К. слезнал от автомобила
си, приближил се към И., блъснал лявата й ръка, ударил я по лицето с ръка и
посегнал да я ритне. Ищцата се извъртяла, така че да предпази от удара с крак
детето си като при това била ритната в областта на лявото бедро. Ответникът се
развикал: „Ти знаеш ли колко е скъпа колата, знаеш ли колко пари съм дал за тая
кола, ще спирам където си поискам."
От ударите
И. изпитала болка, покупките от торбата й се разпилели по земята. Децата се
уплашили и се разплакади. Около мястото на инцидента се събрали хора, конто
искрено се възмутили от постъпката на К.. Ищцата съобщила на тел. 112 за
случилото се. На място пристигнал полицейски автопатрул от ....РУ при ОД на МВР
......, но ответникът вече го нямало.
На
следващия ден ищцата посетила Отделение по съдебна медицина при ....................,
където била о....етелствана. Било й издадено съдебно-медицинско удостоверение №
.../2018 г., след коего тя сезирала за случая РП .......
По жалбата
на И. било образувано ДП №.../2018 г., по описа на ..,РУ на МБР ....., по което
извършителят К. бил привлечен като обвиняем. Образувано било АНД № ..../2018 г,
по описа на ....... н. с. С решение № ../11.01.2019г. съдът приел, че М.Б.К. с действията си е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по
чл.131 ал.1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 2 от НК, тъй като на 24 07.2018 год. в гр.
...... по хулигански подбуди е причинил на Б.И.И. лека телесна повреда,
изразяваша се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.
Съдът освободил от наказателна отговорност обвиняемия К., по реда на чл. 78А,
ал. 1 от НК и му наложил административно наказание глоба в размер от 1000 лв.
Решението е влязло в сила на 29.01.2019 г.
Ищец Б.И.
твърди, че с действията си на 24.07.2018 г., ответникът К. като я ударил с ръка
по лицето, блъскайки я в ръката и ритайки я с крак в областта на лявото бедро й
причинил множество травми, изразяващи се в повърхностна травма на главата,
контузия на лицето, контузия на ляво бедро и лява мишница кръвонасядане по ляво
бедро, които от своя страна й причинили болка и страдание. Ако не е била
навременната й реакция ритникът на ответника, най-вероятно е щял да попадне в
дъщеря й. Дълго време след случилото се тя изпитвала болки и страдания, срам и
унижение от нанесения пред ......... и пред детето й побой. Наложило се да
ползва 3-дневен отпуск поради временна неработоспособност. Силно били накърнени
честта и достойнството й. Чувствала стрес от преживяното и страх, както за
здравето на детето си така и за собственото си , здраве. Дълго време не можела
да спи, изгубила апетит и отслабнала.
Причиненото
на ищцата увреждане променило съществено и в изключително негативна посока
нормалното й ежедневие на физически и психически здрава жена и майка.
Физическата болка от побоя отшумяла, но тя продължила да изпитва страх за
физическата си неприкосновеност. Получила стрес от внезапного нападение и често
сънувала преживения кошмар. Страхувала се да излиза сама с детето си. Винаги
търсела някой да ги придружава. На няколко пьти изпадала в нервни кризи от съзнаваната
непълноценност. И до настоящия момент проблемите й от психическо естество не са
отзвучали напълно, тъй като продължава да се страхува от ответника.
Посочените
физически увреждания вече, са отшумяли, но преживяната психическа травма е
рефлектирала с продължителен и осезателен дискомфорт спрямо ищцата. Тя е
засегнала във висока степен нормалното й психическо състояние. Причинила й е
психически и емоционален дискомфорт от страхът който изпитва и досега. Животът
на ищцата не е възстановен и до момента в пълния му нормален обем. Страхува се
да излиза сама с детето си и е принудена да спазва правила в ежедневието си,
които не са били част от бита и преди настъпване на деликта от 24.07.2018 г.
Иска се да
бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата сума в размер от 2000 лева -
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания, физически и психически дискомфорт, вследствие на нанесената й го хулигански
подбуди лека телесна повреда, ведно със законната лихва от причиняване на
увреждането - 24.07.2018 г., до окончателното плащане. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Ответник
М.Б.К. подава писмен отговор по чл. 131 ГПК в който оспорва исковата молба.
Явява се лично в съдебно заседание и оспорва размера на претенцията за
неимуществени вреди. Прави възражцение за съпричиняване. Отрича да е посягал с
ръка към лицето й или към тялото й. Посегнал е с крак към торбата с покупки
като е било провокиран от ищцата затова, тъй като последната били блъснала
силно врата му. Използвала и обидната дума простак. Иска се отхвърлянето на
предявения иск.
Съдът след
като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност
и на основание чл. 12 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.
Видно от
решение № ../11.01.2019г. ответник К. е признат за виновен в това че на
24.07.2018г. в гр. ...... похулигански подбуди е причинил другиму – Б.И.И. лека
телесна повреда, която се изразява в причиняване на болка и страдание без разстройство
на здравето, деянието, което е прието за съставомерно по чл. 131, ал.1, т.12
вр. с чл. 130, ал.2 НК. Съгласно чл. 300 ГПК решението е задължително за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, безспорно и несъмнено е
доказано, че на 24.07.2018г. в гр. ...... похулигански подбуди е причинил лека
телесна повреда по хулигански подбуди на ищцата. Което деяние е противоправно,
а и вредоносно, което обстоятелство се установява от СМУ и приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза съгласно които на ищцата
са причинени повърхностна травма на главата, контузия на лицето, контузия на
ляво бедро и лява мишница и кръвонасядане по лявото бедро. Посегателството над
телесния интегритет на ищцата и е причинило
непосредствено след инцидента значителна по сила и интензитет болка,
които постепенно са затихвали до пълното им изчезване. Оздравителния процес е
траел около 8 - 10 дни бе усложнения. Настоящата инстанция намира, че е
доказана и причинно-следствената връзка между деянието на ответника и
травматичните увреждания понесени от ищцата. Не се споделят възраженията на
ответника, че е посегнал само с крак към покупките на ищцата, без реално да я
засегнал. Тъй като това възржаение се опровергава категорично от
съдебно-медицинската експертиза, която констатира контузия на лицето, контузия
на лява мишница, и контузия по бедрото. Тези травматични увреждания не биха
могли да бъдат понесени от удар с крак по покупките на ищцата, респ. ударът с
крак е причинил увреждането контузия на ляво бедро и кръвонасядане по ляво
бедро. А уврежданията по лице и лявата мишница са част от хулиганската проява
на ответника, респ. от негова деятелност по причиняване уврежданията на ищцата.
В тази връзка няма никакви доказателства, които да правят вероятен извода
затова, че генезисът на уврежданията по лицето и мишницата на ищцата би могъл
да бъде с друг източник извън деятелността на ответника. В допълнение ..... Н.
и П.К.заявяват, че ищцата и е разказала, че е получила удар в главата и ръката
с ръка от ответника К..
Видно от
показанията на .... Н.Н. се установява, че непосредствено след нападението,
ищцата била силно изплашена и се оплаквала от болки в крака. Често споменавала,
че се чувства засрамена и унизена, развила параноя. Оплаквала се от безсъние и
страх. Изпитвала притеснения за децата и за себе си. Дълго време търсела
придружител, когато излиза навън за покупки, както и друга познати, когато се
налагало да пазарува или да излиза навън с децата. Това нейно състояние
продължило повече от половин година, около 6-7 месеца и до сега. По време на
инцидента детето е присъствало на инцидента, което още повече травмирало
ищцата. След случката ищцата изглеждала неспокойна, изпитвала притеснение, че
може да бъде нападната отново.
От
показанията на ........ П.К.се установява, че след побоя Б. била изплашена и с
болки в крака. Постоянно се оглеждала и изпитвала страх от повторно нападение.
Изглеждала свита и притеснена, оплаквала се от безсъние. Страхувала се за себе
си и за децата. Постоянно търсела дъщерята и зетя на ......... за помощ и без
тях не излизала навън.
Показанията
на горепосочените ......... са последователни, достоверни и убедителни, и не се
разколебават по никакъв начин от други доказателства по делото. Н., и К. имат
преки и непосредствени възприятия от търпените от ищцата болки и страдания,
физически и психически дискомфорт, както по време на оздравителния процес, така
и след това.
Относно
възражение за съпричиняване увреждането.
Възражението
не е преклудирано, тъй като е направено в първото заседание след разпределяне
на доказателствената тежест. Възражението не е неоснователно поради това, че
наказателния съд не е приложил привилигирован състав при квалифициране на
деянието, респ. това не отнема правомощието на гражданския съд да го разгледа
по същество, тъй като в хода на настоящето производство се изследват
основанията за редуциране на гражданската отговорност, които факти и
обстоятелства не се покриват изцяло от предмета на доказване в наказателното
производство.
По
същество съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно.
Фактологично по случая няма съмнение, че на процесната дата, пред магазин
....... ответника е спрял автомобила си, при което ищцата му е направила забележка,
като е счела, че с това си поведение затруднява преминаването на пешеходците.
Няма съмнение и относно обстоятелството, че ищцата е влязла във вербална
комуникация с ответника и го е питала откъде да мине, тя и детето й / което не
се отрича в исковата молба, а и се установява от разпита на ....... Ю.Б./ като
е отворила предна дясна врата и раздразнена я е блъснала. Последното пък е
предизвикало ответника, респ. сложило е началото на психотичен процес, който
пък е формирал вземането на решение за извършването на хулиганската проява.
Поведението на Б.И. не се възприема като противоправно до колкото при
съпричиняването на вредоносния резултат е необходимо поведението на пострадалия
също да се явява такова забранено от закона. В случая поведението на ищцата е
било израз на неодобрението й за мястото на което ответника е спрял като
затръшването на вратата на колата му не е причинило имуществено увреждане на К.
до колкото данни затова по делото няма. Безспорно макар и непротивоправно
такова подение е неетично от страна на пострадалата тъй като тя е можела да
спре възмущението си до устна забележка, без да затръшва вратата. Това неетично
поведение обаче не е от категорията да смекчи гражданската отговорност на
делинквента, тъй като той е реагирал с физическа саморазправа на публично
място, като е причинил травматично увреждания на ищцата, и то пред очите на
невръстното й дете. Реакцията на ответника не може да бъде извинена от
поведението на ищцата, тъй като тази реакция надхвърля многократно
интервенцията, която ищцата е предприела спрямо К.. Извинително би било К. да
отвърне вербално, че е спрял за кратко, за да слезе съпругата му и детето и да
спре поведението си дотам. Вместо това обаче, той премества автомобила си на
метър-два, слиза от него и нанася удари с крак и ръка по ищцата, и то след като
последната вече е е преустановила поведението си.
Не се
кредитират показанията на .... Ю.Б.
затова, че ищцата е отправила обидна реплика „абе малоумник, така ли се спира“
към К., тъй като ........ веднъж посочва, че е видял съпругата и детето на
ответника, когато е плащал на касата на магазин ........., при което реално не
е бил на мястото на конфликта, а в касова зона, а друг път посочва, че е бил
точно на входа на ........., точно до пешеходната пътека, където са количките.
Това противоречие в показанията на ........ категорично ги компрометира и съдът
ги възприема като негоден доказателствен източник, който да установи, че ищцата
реално е обидила ответника, при което с противоправното си поведение е
допринесла за увреждането си.
Относно
размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
При
преценка на справедливото обезщетение съдът отчита травматичните увреждания по
главата, ръката и бедрото на ищцата, силните болки, които е преживяла
непосредствено след ударите, накърненото й достойнство от това, че е ударена на
публично място, пред очите на детето си, страхът, който е изпитала за детето
си, че може да бъде ударено / до колкото показанията и на двамата ......... К.
и Н. са в насока, че ищцата е поела удара с ритник, за да предпази детето си/.
Отчита се и обстоятелството, че за продължителен период от време около 6 месеца
ищцата е била уплашена, търсела е съдействието на свои близки, когато излиза,
променила е ежедневния си стереотип, изпитвала е безсъние и се е страхувала.
Следователно,
наред с травматичните увреждания, ищцата е преживяла емоционален стрес, срам и
унижение, почувствала се е несигурна и уязвима. Особено укоримо е поведението
на ответника предвид че ищцата е била придружавана от невръстното си дете,
което съдът интерпретира като утежняване гражданската отговорност на ответника.
Ето защо
справедливото обезщетение за болките и страданията преживени от ищцата е в
размер на 1 500 лева като над тази сума до пълния размер от 2 000
лева искът е завишен и неоснователен. Следва да се посочи, че оздравителния
процес на травматичните увреждания е траел кратко 8-10 дни, няма усложнения и
присъждането на по-висок размер на обезщетение не би било нито справедливо,
нито репариращо реално претърпени преки и непосредствени вреди.
На
основание чл.78 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер
на 300 лева съобразно уважената част на иска.
Ответника
следва да се осъди да заплати държавна такса в размер на сумата от 60 лева и разноски
за съдебно-медицинската експертиза в размер на 150 лева.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Б.К. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Б.И.И. с ЕГН ********** *** сумата
от 1 500 хиляда и петстотин/ лева,
която представляват обезщетение за причинените на ищцата от ответника
неимуществени вреди на 24.07.2018 г. в гр. Пловдив, пред магазин ........., а
именно: причинени повърхностна травма на главата, контузия на лицето, контузия
на ляво бедро и лява мишница и кръвонасядане по лявото бедро, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на увреждането
24.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото
в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част
на иска КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 1 500 лева до пълния претендиран размер от 2 000 лева като
неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА М.Б.К. с
ЕГН ********** *** да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на
РС – Пловдив сумата от 60 лева за държавна такса за настоящата инстанция и
сумата от 150 лева разноски за съдебно-медицинска експертиза.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Веселин Атанасов
Вярно
с оригинала!
ММ