Р Е Ш Е Н И Е
№….........../09.11.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 3006 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Х.Ш.Х., ЕГН **********, с адрес: ***
33, срещу „ЗК ЛИ” АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:***, осъдителен
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 652,16 лв.
(след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) – частичен иск от сума в общ размер на 801,20
лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
“Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № *********/17-002491 от
30.11.2018 г., за нанесени щети на застрахования лек автомобил „Ситроен Ц4
Пикасо“ с рег. № ** от установено на 29.11.2019 г. в гр. Варна застрахователно
събитие - ПТП, за което е образувана щета под № 0003-1501-19-413365, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, между страните бил сключен договор за
застраховка „Каско на МПС“ за собствения на ищеца лек автомобил „Ситроен Ц4
Пикасо“ с рег. № **, обективиран в застрахователна полица № *********/17-002491
от 30.11.2018 г., със срок на действие от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г.,
застрахователната премия по който била заплатена изцяло. Автомобилът бил
паркиран на ул. „Подполковник Калитин“ в гр. Варна, като на 29.11.2019 г.
ищецът, отивайки към превозното средство, установил, че е увредено. На същата
дата уведомил ответното дружество за настъпилото събитие, за което била
образувана застрахователна претенция (щета) под № 0003-1501-19-413365. Извършен
бил оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис на
настъпилите щети, в който били обективирани следните увредени негови детайли: таван, багажна врата и стъкло задно
багажна врата с подгрев. За тези вреди ищецът получил застрахователно
обезщетение в размер на 192
лв. След проучване установил, че стойността на ремонта всъщност
възлиза на 993,20 лв., поради което счита, че застрахователят му дължи
разликата между тази сума и доброволно заплатената такава, или сумата от 801,20
лв.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявения частичен иск и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Кристина Костадинова,
поддържа исковата молба и предприема изменение в размера на частични иск за
сумата от 10 лв., като го увеличава до сумата от 652,16 лв. – също частичен от
сумата в общ размер на 801,02 лв. Моли за уважаване на исковата претенция до
увеличения размер и за присъждането на разноски, за които представя списък по
чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните бил сключен
застрахователен договор, че бил уведомен за настъпилото застрахователното
събитие, както и че изплатил застрахователно обезщетение по образуваната щета в
размер на 192 лв. Счита, че тази сума напълно репарира вредоносните последици
от събитието.
По изложените
съображения по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Предварително
депозира писмена молба, с която поддържа орговора и направеното в него искане и
релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Същият е допустим, доколкото са
налице нормативно установените положителни процесуални предпоставки за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск и липсват процесуални
пречки за това.
Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно
правоотношение между страните по процесния застрахователен договор; 2.) настъпване
на застрахователно събитие в периода на покрит риск; 3.) причиняване на щети по
застрахования автомобил, както и 4.) наличие на причинно-следствена връзка между
щетите и застрахователното събитие. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В
негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно
обезщетение. С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той
носи тежестта да установи фактите, на които основава своите възражения срещу
размера на претенцията.
С изготвения доклад по
делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата,
че между страните е сключен договор за застраховка „Каско на
МПС“ с предмет собствения на ищеца лек автомобил „Ситроен Ц4 Пикасо“ с рег. № **,
обективиран в застрахователна полица № *********/17-002491 от 30.11.2018 г.,
със срок на действие от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г., както и че
застрахователната премия по договора е заплатена изцяло. Тези обстоятелства
се потвърждават и от представените писмени доказателствени средства -
застрахователна полица (л. 5) и свидетелство за регистрация на МПС (л. 4). Следователно
между Х.Ш.Х. и „ЗК ЛИ” АД е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение,
по което ответното застрахователно дружество се е задължило да плати на застрахования ищец
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Не е спорно, че в периода на покрит риск – на 29.11.2019
г. е констатирано такова застрахователно
събитие, изразяващо се в неправомерни действия на трето (неизвестно) лице
спрямо паркирания на ул. „Подполковник Калитин“ в гр. Варна лек автомобил,
както и че на 29.11.2019 г. ответното застрахователно дружество е уведомено за
събитието и при него е образувана застрахователна претенция (щета) под №
0003-1501-19-413365.
Страните не спорят и по отношение на настъпилите щети по автомобила.
Същите са установени от експерти на
застрахователя след извършен на 29.11.2019 г. оглед на превозното средство и
описани в съставения за целта опис – заключение по щета № 003-1501-19-413365
(л.6), в който са посочени увредените детайли, индивидуализирани чрез
отразяване на вида и начина на възстановяване на всеки от тях, а именно: таван
– за боя, врата багажник горна част – за пастиране, стъкло задно багажна врата
с подгрев – за ремонт.
За тези щети безспорно ответникът е заплатил в полза на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 192 лв. по образуваната
застрахователна преписка. Плащането може да бъде тълкувано като извънсъдебно
признание на ответника, че вредите са настъпили именно в резултат от
застрахователното събитие, при което
съдът намира за доказан и последният елемент от правопораждащия съдебно
предявеното вземане фактически състав, а именно наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносните последици. При това положение предявеният иск е доказан по основание.
Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото
застрахователно обезщетение. За неговото определяне съдът съобрази следното:
При настъпване на застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение, равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не
по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг. от чл. 386,
ал. 1 и ал. 2 КЗ.
В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е
настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди
е възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се
определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на
застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна
практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на
ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І
т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о.
и др. (същата е постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при
действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част).
От приетото и неоспорено от страните заключение на
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза (л. 41 и сл.) се установява, че
стойността на средствата за необходимия ремонт на автомобила възлиза на 844,16 лв., включваща стойността на
необходимия труд, изчислена при средна пазарна цена на труда от 28,50 лв. с ДДС
за един нормочас, материали, вкл. автобоя и допълнителни материали, както и оригинална
резервна част от алтернативен доставчик на стъкло задно багажна врата с подгрев,
последната в размер на 330,62 лв. При
изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК автоекспертът А.В. пояснява,
че в случая се налага подмяна на задното стъкло, доколкото уврежданията по
детайла, констатирани лично от него при извършения оглед на автомобила, са
дълбоки и пълното им отстраняване чрез ремонт (пастиране) е невъзможно. Експертът
уточнява също, че увреденото стъкло е оригинално, тъй като в средната му долна
част е видна маркировката на производителя. При така установените от
експертизата обстоятелства, съдът намира, че изчислената сума в общ размер на
844,16 лв. съответства на средните пазарни цени към момента на настъпване на
застрахователното събитие и кореспондира с изискването за покриване на
стойността, необходима за възстановяване на вещта във вида, който е имала към
момента на увреждането, вкл. с влагане на оригинална резервна част на
увреденото стъкло, последното също оригинално. Затова и съобразяването с
посочения вариант по т. 1 от експертното заключение и определянето на дължимата
сума според него гарантира обезщетяване на действително претърпените вреди в
рамките на застрахователното покритие.
От така определеното застрахователно обезщетение следва да бъде приспадната
доброволно заплатената от застрахователя сума в размер на 192 лв., при което дължимият неизплатен остатък възлиза на
претендираната сума от 652,16 лв.
Следователно предявеният частичен иск е доказан, освен по основание, и по размер,
при което следва да бъде изцяло
уважен, като в полза на ищеца бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в
размер на 652,16 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2021
г., до окончателното изплащане на обезщетението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното искане и представения
списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените по
делото разноски в общ размер на 460 лв., от които 50 лв. за държавна
такса (л. 11), 50 лв. за депозит за вещо лице (л. 31) и 360 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени
по делото – договор за правна защита и съдействие от 07.10.2021 г. (л. 49),
ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съдът намира
направеното от ответника възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за неоснователно, доколкото нормативно
установеният минимален размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г., до който би могло да бъде редуцирано то по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК, възлиза на 300 лв. без ДДС, респ. се равнява на
претендираното такова от 360 лв. с ДДС, като са представени и доказателства за
регистрацията по ЗДДС на процесуалния представител на ищеца адв. Й.А. (л. 48).
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗК ЛИ” АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Х.Ш.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** 33, сумата от 652,16 лв.
(шестстотин петдесет и два лева и шестнадесет стотинки) по предявения частичен иск от сума в общ размер на 801,20 лв.,
представляваща неизплатена част от дължимо застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица №
*********/17-002491 от 30.11.2018 г., за нанесени щети на застрахования лек
автомобил „Ситроен Ц4 Пикасо“ с рег. № ** от установено на 29.11.2019 г. в гр.
Варна застрахователно събитие - неправомерни действия на трето (неизвестно)
лице, за което е образувана щета под № 0003-1501-19-413365, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗК ЛИ” АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Х.Ш.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** 33, сумата от 460 лв. (четиристотин
и шестдесет лева), представляваща сторени в
производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца Х.Ш.Х. може да бъдат заплатени по
посочения от него в исковата молба начин – чрез пощенски запис.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: