Мотиви
към присъда по НОХД 1794/19г
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.
Обвинението е против П.П.Ч. *** за това, че след като е осъден с Решение №298/2016г. по
гр. Дело №3904/2015г. на Районен съд гр.Пазарджик,влязло в законна сила на
22.04.2016г. да изплаща издръжка на свой низходящ-детето му В.П.Ч.-родеиа на
30.08.201 Ог. чрез нейната майка и законен представител Т.Г.Л. *** съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски,дължими
за времето,както следва:от м.“май“2016г. до м.“август“2016г. /включително/-4
месечни вноски от по 105 лева или сума в размер на 420 лева; за времето от
м.“октомври“2016г. до м.“януари“2018г. /включително/ - 16 месечни вноски по 105
лева или сума в размер 1680 лева и за времето от м.“юни“2018г. до м.“септември“
2019г. /включително/-16 месечни вноски по 105 лева или сума в размер 1680лева
-общо 36 месечни вноски по 105 лева или сума в общ размер,възлизащ на 3780лева
и деянието е извършено повторно,след като е бил осъден за престъпление по
чл.183 ал.1 от НК с присъда по НОХД№1439/2015г. по описа на РС-Пазарджик,
влязла в законна сила на 20.08.2015г. и присъда по НОХД№1753/2013г. на PC-
Пазарджик,в сила от 23.10.2013г. -Престъпление по чл.183 ал.4,във вр. с ал.1 от НК.
Производството по делото се
поведе общия ред.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда и налагане на
наказание, при отчитане на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства.
Подсъдимият
признава вината си и моли за снизходителност.
Районният
съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята
съвкупност, предвид чл. 301 от НК, по свое вътрешно убеждение и ръководейки се
от закона, установи:
Подсъдимият
Ч. е българин,български гражданин.Осъждан е общо три пъти за извършени
престъпления срещу личността и неплащане на издръжка.Изтърпявал е наказания
пробация,които не са изиграли своя превъзпитателен ефект.
Св. Т.Л.
и Ч. били съпрузи. От брака си имат родено дете-малолетната В.П. Л. А,родена на
***г. С Решение Х°298/2016г. по гр. Дело №3904/2015г. на Районен съд гр.
Пазарджик, влязло в законна сила на 22.04.2016г. бил допуснат развод по взаимно
съгласие между Л. и Ч.. Съгласно този
съдебен акт бащата се съгласил да заплаща издръжка за малолетната си дъщеря
чрез нейната майка и законен представител в размер на 105 лева месечно.
След
влизане в сила на съдебното решение, обвиняемият Ч. изпълнил задължението си
като платил сумата от 105 лева единствено за м. “септември“ 2016г.,след което
преустановил плащането на издръжка. Свид.Л. се снабдила с изпълнителен лист,издаден
на 12.05.2017г.,по повод на който било образувано изпълнително дело
№20178890400759 от ЧСИ ДЕНИЦА СТАНЧЕВА. В периода от време м.“февруари“2018г.
до м.“май“2018г. /включително/, всеки месец било
удържано от трудовото
възнаграждение на Ч., който по това време бил в трудово правоотношение с „*******“ЕООД,сумата
от 105 лева- дължима издръжка,част от която била превеждана по сметка на
взискателя — свид. Л..На 01.06.2018г. обвиняемият напуснал работа,като от този
месец до настоящия момент не заплатил нито една месечна издръжка.Липсата на
надлежно плащане на дължимата сума в
дължимия срок принудила свидетелката Юлия Пенева сигнализирала Районна
прокуратура Пазарджик.
С
присъда по НОХД №1753/2013г. на PC гр.Пазарджик подсъдимият е признат за
виновен за деяние по чл.183 ал.1 от НК, като периода на неплащане на издръжка е
за времето от м.март до месец юли 2013 година включително, като му е определено
наказание "Пробация". По НОХД№ 1439/2015г. по описа на PC-Пазарджик, с
присъда, в сила от 20.08.2015г. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 183, ал.4 вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание.
Въпреки
тези осъждания подсъдимият продължил да не изплаща дължимата издръжка в определения
размер.Освен това дълго време не виждал сина си и въобще не поддържал връзки с него,
дъщеря му, живеел от осем години с ново свое семейство, където също има свои
деца.
Поради
съзнателното неизпълнение на паричното задължение според визираното в
настоящата тъжба на св. Л. , е предаден
на съд за пореден път за престъпление по чл. 183 НК, но за конкретния нов
период на неплащане и неиздължен в рамките му размер, при по-тежката, поради
предходното осъждане, квалификация на чл. 183, ал.4 вр. ал.1 от НК.
Инкриминираните факти Съдът прие въз основа на
събраните по делото напълно непротиворечиви и взаимнодопълващи се
доказателства.
Установено
е, че със съдебно определение
по гр. д. №№2008/2010г. първоначално е била определена
издръжка за сина на подсъдимия в размер на 70 л ева месечно чрез своята майка и
законна представителка - св. Л. . Определението е влязло в сила на 13,10,10г
Следва изменение с определение по
гр.д. 104/14г., с което е завишен размера надължимата месечно сума на 85 лева.
Определението е влязло в сила на 09,04,14г.
Установено е също, че след
влизане в сила на съдебните актове подсъдимият не изпълнявал задължението, а
когато го изпълнявал бил провокиран от подадена тъжба от бившата му съпруга и
майка на получаващия издръжката негов син и така изпълнението тогава била само частично и със забава.
Неизпълнението на парично
задължение, обусловило осъждането му за престъпление по чл.183, ал.1 от НК с
присъда по НОХД 1753/13г в сила от 23,10,13г.
Следва нов период на неизпълнение и нова присъда - по НОХД№ 1439/2015г. на
PC-Пазарджик, в сила от 20.08.2015г. , с която е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 183, ал.4 вр. ал.1 от НК и му е наложено
наказание, чието изтърпяване също не довело до заложения поправителен и
възпиращ ефект. .
Настоящото дело е за бездействие
от страна на подсъдимия като длъжник - морален и юридически на своето
непълнолетно дете син , на което дължи
,чрез неговата майка и законна представителка, присъдената издръжка за: м.“май“2016г.
до м.“август“2016г. /включително/-4 месечни вноски от по 105 лева или сума в
размер на 420 лева; за времето от м.“октомври“2016г. до м.“януари“2018г.
/включително/ - 16 месечни вноски по 105 лева или сума в размер 1680 лева и за
времето от м.“юни“2018г. до м.“септември“ 2019г. /включително/-16 месечни
вноски по 105 лева или сума в размер 1680лева -общо 36 месечни вноски по 105 лева или сума в общ размер,възлизащ на
3780лева.
Установено е от показанията на
свидетелката и признанията на
подсъдимия, както и писмените доказателства, че той е знаел за произтичащото
от съдебните актове задължение на издръжка, дължима в срокове, размери и по
начин, които също са му известни, но въобще
не е изпълнявал в този период задължението си за погасяване на срочното задължение по
изплащане.
Подсъдимият е знаел за задължението
си – известни са му били размерите и падежите, като съзнателно не го е
изпълнявал.
Деянието е обективно и
субективно съставомерно за инкриминирания период и сума, като същото е
извършено при ,условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК – и тъй
като е извършено след като с влязла в сила на присъдата по НОХД 1753/13г. на РС
Пазарджик, с което е осъден за
престъпление по чл. 183 , ал.1 от НК, а по НОХД 1439/15( л. 28-29) и за такоа
по чл. 183, ал.4 вр. ал1 от НК . Поради и това и правилната квалификация на настоящото
деяние е също по чл. 183, ал.4 вр. Ал.1 от НК, като подсъдимият е съзнавал, че
върши деянието, след като вече е осъден с влязла в сила присъда за престъпление
от същия вид.
При определяне размера на
наказанието,Съдът се съобрази с неговата висока обществена опасност и с
отчетената такава като висока и по отношение на дееца. Последната е преценена
на базата на данните за множество предходни осъждания л. 28 и сл. , извън това
, което има отношение към квалификацията и въпреки настъпилата реабилитация за
първото осъждане ( тъй като и при заличаване на последиците от осъждането тези
данни се приемат като негативно охарактеризиращи дееца).
Продължителен е и периода на неплащане
на дължимата издръжка три години и твърде висок е общият дължим размер неизплатената
сума, която е за едно подрастващо момиче, чиито ежедневни нужди далеч нахвърлят
възможността за покриването им в рамките на ежемесечния период със сума в
размер на присъдената. Тази сума осигурява на ден по по-малко повече три лева и
трудно би осигурила дори само изхранването, а наред с него има нужди от
учебници и пособия за училище, облекло, евентуално лекарства.
Алтернативно предвидените
наказания за извършеното от подсъдимия престъпление са пробация и лишаване от свобода. Налагането на
по-тежкото наказание в случая се прецени като достатъчно заслужено възмездие за
извършеното престъпление, то би постигнало целения възпиращ ефект в личен
аспект, вкл. и поради неефиктивността на изтърпените до момента наказания от
по-лекия вид, които не са постигнали заложените в тях цели в личен аспект.
Предвид предходните осъждания, основно тези, при които са наложени наказания за
престъпление от вида на настоящото ( вкл.по отношение на други две деца на
подсъдимото лице) в случая само наказанието лишаване от свобода би се оказало едновременно и справедливо
възмездие за извършеното престъпление и може да мотивира очаквания за постигане
на предупредително-възпиращо и поправително въздействие върху дееца, а също и
постигане на общопревантивен ефект. Като прецени, че от съществено значение
житейски, извън контекста на критериите за индивидуализация на наказанието, е
осигуряване на принципна възможност длъжникът да може да изпълнява паричното си
задължение, Съдът , въпреки размера на неиздължената сума и периода ,за който е
било дължима, отмери определеното по вид наказание в най-ниския му размер - три
месеца лишаване от свобода.
Установиха се всички
предпоставки за приложение на чл. 66, ал.1 от НК, предвид осъдения вече съдебен
статус на лицето и предвид вида и размера на наложеното наказание лишаване от
свобода. От друга страна прие, че това наказание ще има стимулираш ефект върху
дължащия издръжка и в този смисъл се прие, че не е наложително за неговото
пооправяне и превъзпитание, а и за постигане на общопревантивния ефект да се
определя реално изтърпяване на наказанието. Затова изтърпяването му се отложи
за изпитателен срок от три години.
Наложи се и предвиденото кумулативно наказание
обществено порицание, което се постанови да се изпълни чрез разлепване на
присъдата на сградата на съответната по
местоживеене *** срок от един месец.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си, която обяви на страните като разясни
възможостите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: