Решение по дело №770/2020 на Районен съд - Кърджали

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

17.09.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

01.09.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

770

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 225 от 28.04.2020 г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Х. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.

Жалбоподателят Х.М.Х. сочи, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. В обстоятелствената част на атакуваното постановление било посочено, че задължението на жалбоподателя да има поставена защитна маска за лице, е въведено с т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването. При прочита на цитираната заповед се установило, че в същата липсва т.9. Освен това, задължението за поставяне на маска за лице на открити места, паркове, улици и автобусни спирки било отменено с т.1 от Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. При връчване на наказателното постановление на 14.05.2020 г. бил изтекъл срока на обявеното извънредно положение в страната, а считано от 01.05.2020 г. не било налице и задължение за носене на защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилагал нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилагала се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. След като непоставянето на защитна маска за лице от 01.05.2020 г. не представлявало административно нарушение, атакуваното постановление следвало да бъде отменено. Освен за отмяна на наказателното постановление, жалбоподателят моли и за присъждане на направените по делото разноски. 

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че липсвали доказателства, от които да е видно, че разпитаните актосъставител и свидетел били оправомощени за съставяне на актове по ЗЗ. Твърди, че били налице основанията на чл.3, ал.2 от ЗАНН, за прилагане на по-благоприятната разпоредба за нарушителя. Освен това, касаело се за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което също налагало отмяна на постановлението. Претендира и за присъждане на разноски по делото.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрк.П., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Не счита, че липсвала компетентност при издаване на акта и наказателното постановление, с оглед представената по делото заповед в тази връзка. В случая нямало настъпил по-благоприятен закон, тъй като нормите на чл.209а и чл.63, ал.1 от ЗЗ не били променени. Представя и писмени бележки, в които излага подробни съображения за законосъобразност на наказателното постановление. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:  

На 21.04.2020 г. свидетелите И.П. и А. Ч. били на работа като полицейски служители в РУ-Кърджали. На същата дата те се намирали в района на Автогара „21-ви век“ в гр.Кърджали и извършвали контрол по спазване на въведените в страната противоепидемични мерки. Това се налагало, тъй като с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Р.България било обявено извънредно положение заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. По този повод съответно били въведени и противоепидемични мерки, една от които била регламентирана в т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Тази мярка задължавала всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Извършвайки обход на 21.04.2020 г., около 15.00 часа, полицейските служители установили жалбоподателят Х.М.Х. пред Автогара „21-ви век“ в гр.Кърджали. На това открито обществено място той бил без поставена защитна маска за лице. По повод така установеното нарушение на 21.04.2020 г. на жалбоподателя на място бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.209а от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., който той подписал, отбелязвайки, че няма възражение. На 28.04.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Х.М.Х. за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.        

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите И.П. и А. Ч., кредитирани изцяло като достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото; Акт за установяване на административно нарушение от 21.04.2020 г.; Докладна записка от 22.04.2020 г.; Заповед № 292з-586 от 30.03.2020 г. на директора на ОД МВР-Кърджали; Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.    

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Посочената разпоредба чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл.63 от ЗЗ Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.България. Същата заповед е допълнена, като е създадена т.9, със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. В цитираната т.9 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги). Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не е изпълнил. На 21.04.2020 г. той се е намирал на открито обществено място, но без да има поставена защитна маска за лице, с което е осъществил състав на вмененото му нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Затова правилно е реализирана административнонаказателната му отговорност. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Доводът на защитата за липса на материална компетентност на актосъставителя не се възприемат от съда. От цитираната по-горе Заповед № 292з-586 от 30.03.2020 г. на директора на ОД МВР-Кърджали се установява, че И.П. като служител с полицейски правомощия от РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали е разполагал с необходимите правомощия за съставяне на актове за установяване на административни нарушения по чл.209а от ЗЗ, каквото е процесното. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява безспорно установено от показанията на разпитаните очевидци И.П. и А. Ч., както и от писмените доказателства. Впрочем, самият жалбоподател също не отрича обстоятелството, че е бил на обществено място без поставена защитна маска, както се твърди в акта и наказателното постановление. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Неоснователно в тази връзка е възражението на жалбоподателя, че в цитираната Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. нямало т.9, а последната се намирала в друга заповед. Напротив, видно от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., същата допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., при което в последната се създава именно т.9, имаща посоченото по-горе съдържание. Това са относимите актове към извършеното от жалбоподателя деяние и те правилно са били посочени в атакуваното наказателно постановление. Несъстоятелно е твърдението в жалбата, че непоставянето на защитна маска за лице от 01.05.2020 г. не представлявало административно нарушение, а това означавало, че на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление трябвало да бъде отменено. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Ал.2 на чл.3 от ЗАНН съответно предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е последвала по-благоприятна законова разпоредба от тази, която вече е приложена спрямо нарушителя. На съда е известна Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. (публикувана на сайта на МЗ), с която от 01.05.2020 г. е отменено изискването за поставяне на защитна маска от лицата, намиращи се на открити обществени места, но същата не води до отпадане на наказуемостта за извършеното деяние. От правно значение са издадените Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., тъй като именно те уреждат действащите към инкриминираната дата противоепидемични мерки. След 21.04.2020 г., а и до момента, не е отпаднала административнонаказателната отговорност за нарушение или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Тези мерки търпят промени по време на пандемията от COVID-19, в зависимост от динамиката в страната. Затова възприемането на виждането на защитата, че всеки нов акт на министъра на здравеопазването води до отпадане на отговорността за неспазване на противоепидемични мерки от предходен такъв, не намира опора в закона. Липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай. Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на свидетели, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Предвид изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от пълномощника.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 225 от 28.04.2020 г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Х. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.  

ОСЪЖДА Х. ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.    

 

            

                                                       Районен съдия: