№ 662
гр. Пазарджик, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220100025 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 36, ал. 1 във връзка ал. 2 от ЗАдв.
Ищецът В. С. С., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** твърди,
че работи като адвокат и е бил упълномощен от ответника И. П. С., ЕГН
********** от гр. София, ж.к. „******, понастоящем в Затвора Пазарджик, да
заведе дело против ГДИН за лошите условия в затворите, в които бил
изпълнявал наказанието си. Било уговорено възнаграждение за образуване на
делото в размер на 1 000 лв., платимо до 31.12.2022 г. Ищецът подал искова
молба, въз основа на която било образувано адм.д. № 92/2022 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик. След образуване на делото били
проведени няколко съдебни заседания, първото от които на 23.05.2022 г. За
заседанието на 23.11.2022 г. ищецът бил зает и не могъл да се яви, поради
което представил писмена молба, а в заседанието ответникът заявил, че се
отказва от него и щял да упълномощи друг адвокат. Поради това предявява
против ответника иск за заплащане на дължимото му адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Предлага
постигане на съдебна спогодба. Претендира присъждане на разноските по
делото. Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И. П. С. не е подал отговор
на исковата молба. В съдебно заседание излага съображения, че първоначално
с ищеца се уговорили да му плати 30 % от присъденото обезщетение, а през
месец септември 2022 г. се разбрали да му плати за три месеца по 300 лв.
1
Твърди, ищецът не поддържал неговите искания и не се явявал по делата,
затова нищо не му платил. Назначеният на ответника процесуален
представител по реда на чл. 95 от ГПК – адвокат М. И.-Сеферинкина, оспорва
иска като неоснователен по съображения, че договорът за правна помощ няма
дата, не са индивидуализирани страните по него, не е уточнен предметът му и
липсва съгласие за подписването му. При условията на евентуалност изтъква,
че ответникът е оттеглил пълномощията си, тъй като ищецът не е изпълнил
възложената му поръчка, с оглед на което адвокатът има право на
възнаграждение само за положения труд. Счита, че ответникът основателно
се е отказал от договора, тъй като ищецът не се е явявал на съдебните
заседания и не е правил доказателствени искания, с което ответникът е бил
поставен в позиция да се защитава сам и именно поради това е загубил
делото. Ангажира писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните е сключен договор за правна защита и съдействие, по
силата на който ответникът е възложил на ищеца в качеството му на адвокат
от Адвокатска колегия – Пазарджик да му окаже правна защита и съдействие,
изразяващи се в образуване и представителство по дело срещу ГДИН, като се
е задължил да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. в
срок до 31.12.2022 г. Упълномощил е ищеца да го представлява пред съда по
образуваното дело.
На 25.01.2022 г. ищецът е подал в Административен съд – Пазарджик
искова молба от името на ответника против ГДИН за заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от лошите битови
условия в Затвора Пазарджик в размер на 100 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба са формулирани доказателствени искания, както следва: да
бъде изискана информация от ответника за хигиенно-битовите условия в
Затвора Пазарджик и да бъдат разпитани двама свидетели.
Въз основа на исковата молба е образувано адм.д. № 92/2022 г. по описа
на Административен съд – Пазарджик.
По делото са проведени общо шест съдебни заседания, в три от които,
проведени на 14.03.2022 г., 23.05.2022 г. и 28.09.2022 г., ищецът се е явил
лично като пълномощник на ответника. В заседанията, проведени на
06.07.2022 г. и 23.11.2022 г., пълномощникът не е явил, но е представил
молби с искания по доказателствата и съображения по съществото на спора. В
съдебно заседание, проведено на 23.11.2022 г. ответникът е направил
изявление, че се отказва от пълномощника си и желае да бъде защитаван от
друг адвокат. Последното съдебно заседание е проведено на 18.01.2023 г.,
като ответникът се е явил лично, без пълномощник, оставено е без уважение
искането му да му бъде предоставена правна помощ и е даден ход на устните
състезания.
2
С Решение № 77 от 20.02.2023 г. предявеният иск е отхвърлен като
неоснователен и ответникът (тогава ищец) е осъден да заплати разноските по
делото. Решението е потвърдено с Решение № 553 от 12.10.2023 г. по к.адм.д.
№ 545/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, влязло в сила
на същата дата.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 36, ал. 1 във
връзка ал. 2 от ЗАдв. за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Основателността на иска предполага наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за предоставяне на адвокатска
защита и осъществяването й. Тези правнорелевантни факти следва да бъдат
установени по делото при условията на пълно и главно доказване, като
тежестта за това е на ищеца.
От писмените доказателства по делото се установява, че между
страните е сключен договор за правна помощ с уговорено в полза на ищеца
адвокатско възнаграждение, а и наличието на това договорно
правоотношение не е оспорено от ответника в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Договорът е сключен в писмена форма, носи подписа на двете страни в
правоотношението и съдържа уговорки за всички съществени елементи на
мандатното правоотношение, а именно: правните действия, които ответникът
е възложил на ищеца, и дължимото на ищеца възнаграждение. Действително в
договора за правна защита и съдействие липсва дата на сключване, но същият
е бил представен по адм.д. № 92/2022 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик, като приложение към исковата молба, подадена на 25.01.2022 г.,
което показва, че същият е бил сключен най-късно на тази дата. Наведените
от ответника твърдения за наличие на други уговорки между страните, а
именно: първоначално уговаряне на адвокатско възнаграждение в размер на
30 % от присъденото обезщетение, а през месец септември 2022 г. –
заплащане на 300 лв. за 3 месеца, са преклудирани, тъй като са направени
след изтичане на срока за отговора, но дори и да бъдат разгледани по
същество същите биха били неоснователни, тъй като се опровергават от
съдържанието на представения по делото договор за правна защита и
съдействие, сключен през месец януари 2022 г., който не е оспорен от
ответника. С оглед изложеното съдът приема, че страните са валидно
обвързани от надлежно сключен между тях договор за поръчка, с който
ответникът е възложил на ищеца да образува дело против ГДИН и да го
представлява по същото, като е поел задължението да заплати уговореното
възнаграждение от 1 000 лв.
Ищецът е изпълнил възложените му от ответника правни действия, като
от негово име е изготвил и подал искова молба против ГДИН, въз основа на
която е образувано адм.д. № 92/2022 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик. Явил се е в три от проведените съдебни заседания, поддържал е
3
исковата молба, както и съдържащите се в същата доказателствени искания,
формулирал е нови доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на
съдебнопсихиатрична експертиза. Ответникът твърди, че ищецът не се е
явявал на заседанията и не е подържал исканията му, поради което е оттеглил
пълномощията си. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗАдв. клиентът може по всяко
време да оттегли пълномощията си от адвоката, като при неоснователно
оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен
размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за
положения труд – чл. 26, ал. 2 от ЗАдв. От събраните по делото доказателства
не се установява оттеглянето на пълномощията да е основателно – поради
неточно изпълнение на поръчката. Напротив приетите по делото протоколи от
съдебни заседания и подадените от ищеца молби по делото установяват, че
същият се е явил във всички открити съдебни заседания преди да бъдат
оттеглени пълномощията му, с изключение на едно съдебно заседание,
проведено на 06.07.2022 г., но преди заседанието е подал молба с искания по
доказателствата и е взел становище по съществото на делото в случай, че
бъде даден ход на устните състезания. Липсват каквото и да е било
доказателства за наличие на разногласие между възложителя и адвоката във
връзка с процесуалното представителство и начина на водене на делото. В
този смисъл съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията по договора
за правна помощ и на основание 26, ал. 2, пр. 1 от ЗАдв. има право да получи
уговореното възнаграждение в пълен размер – в този смисъл Решение № 74
от 19.07.2012 г. по гр.д. № 1495/2010 г. на ВКС, IV г.о. Изтекъл е уговореният
между страните срок за плащане на адвокатското възнаграждение.
Ответникът не твърди да е заплатил същото на ищеца, нито по делото има
доказателства за това. Поради това предявеният иск като основателен следва
да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. П. С., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „******,
понастоящем в Затвора Пазарджик да заплати на В. С. С., ЕГН ********** от
гр. Пазарджик, ул. „****** сумата от 1 000 лв., представляваща незаплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, въз
основа на който е изготвена искова молба и е осъществено процесуално
представителство по адм.д. № 92/2022 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 03.01.2023 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И. П. С., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „******,
понастоящем в Затвора Пазарджик да заплати на В. С. С., ЕГН ********** от
гр. Пазарджик, ул. „****** разноски за държавна такса в размер на 50
4
лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5