РЕШЕНИЕ
№ 904
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110201030 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на
"Дайхман търговия с обувки" ЕООД срещу НП № ЗППР-00091 от 26.11.2021 г., издадено от
Константин Димитров Райков, член на КЗП, от 17.05.2021 г., с което на дружеството-
жалбоподател за нарушение на чл. 181н, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗП на основание чл. 225в вр. чл.
181н, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От страна
на жалбоподателя се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се излагат
конкретни твърдения за нарушаване на процесуалните правила и на материалния закон,
както и твърдения по фактите, срещу която аргументация липсва възразяване от страна
конкретно на административно-наказващия орган (който при действалата и към датата на
изпращане на делото в съда редакция на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН се явява единственият
ответник по жалбата).
От приложените АУАН (с уточнението, че е очевидно, че фамилното име на
актосъставителя е Тодорова, а не Тодовора, т. е. касае се за грешка от техническо естество,
която обаче е очевидна), заповеди и протокол за извършена проверка, в това число
съответните разпечатки, включително приложените към жалбата такива на информация от
Интернет сайт, се установява по еднозначен, логичен, несъмнен и безпротиворечив начин
описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за подобно
препращане липсва в релевантната нормативна уредба), както и надлежното
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган с писмени и подписани от
председателя на КЗП заповеди. Европейската платформа за онлайн решаване на спорове,
видно от уредбата по Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
1
21 май 2013 година относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на
Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители), не
се явява орган за АРС, включително по смисъла на ЗЗП. При това положение законът е
приложен напълно правилно от наказващия орган (виж по-горе!), включително като е
наложена минималната допустима от чл. 225в от ЗЗП санкция, която при всяко положение
не се явява непропорционална във вреда на въззивника с оглед тежестта на
правонарушението, насочено срещу правен режим, имащ за задача да улесни сериозно
потребителите, т. е. срещу правен режим със сериозна обществена значимост.
По необсъдените до момента доводи от страна на жалбоподателя:
Нормативно установено задължение за публичност на акта по овластяване на
административно-наказващия орган (когато това овластяване му е делегирано от друг орган)
или за прилагане на съответната заповед към НП липсва, като засягането на правния интерес
на трети лица в тази връзка не може да бъде аргумент за противното, доколкото засегнатият
винаги е в правото си (съгласно релевантната нормативна уредба) да изиска и получи
информация досежно наличието или липсата на властова компетентност на конкретното
длъжностно лице, каквато информация санкционираното лице може да получи в настоящото
съдебно производство при съответното прилагане на уредбата по чл. 55 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Сроковете по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН не са давностни или преклузивни и въобще
императивни. Императивните срокове (по-конкретно такива, чието изтичане прегражда пътя
на производството) са посочени в ЗАНН изрично като такива. Липсва освен това изискване
в релевантното законодателство, в това число в ЗАНН, за посочване в НП на информация
относно датата на получаване на преписката от административно-наказващия орган.
От съдържанието на АУАН и НП напълно еднозначно се извлича къде и кога се сочи, че е
извършено административното нарушение – доколкото се касае за ангажиране на
отговорност на юридическо лице, т. е. в хипотезата на чл. 83 от ЗАНН, което лице е със
седалище и адрес на управление в гр. София, то непосочването на процесната информация в
съответната Интернет страница съставлява административно нарушение, извършено по
седалището и адреса на управление на юридическото лице (в случая търговец по смисъла на
ТЗ), т. е. в гр. София, като описанието на мястото на извършване на административното
нарушение, обвързано само с така визираното населено място, при това положение се явява
напълно достатъчно от гледна точка на целите на уредбата по ЗАНН, с оглед които е
въведено от законодателя изобщо изискването за посочване на място на извършване на
административното нарушение в АУАН и в НП, а що се отнася до датата на извършване на
нарушението, то тя няма каква друга да е извън тази на описаната в акта и постановлението
проверка.
Административно-наказващият орган има суверенното правомощие да прецени на кои
доказателствени материали ще гради изводите си по фактите, като липсата на презумптивна
доказателствена сила на АУАН не означава, че актът изобщо не притежава доказателствена
стойност. При всяко положение, ако дейността на административно-наказващия орган е
осъществена при недостатъчна доказателствена обусловеност, то с оглед уредбата по чл. 315
2
и чл. 332 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН следва да се заключи, че не подобни пороци на НП се
визират от законодателя като съществени нарушения на процесуалните правила,
обуславящи отмяна на НП.
С оглед изложеното по-горе досежно съответната платформа и значението й непосочването
(липсата на упоменаване) в АУАН и НП конкретно на раздела „Общи търговски условия“
от съответната Интернет страница не се явява в нарушение на изискванията по ЗАНН за
описване на административното нарушение и на обстоятелствата, при които то е
извършено.
Цитираното в жалбата писмо на съответния заместник-министър не се явява правно
обвързващо, а само становище - съобразно чл. 164, ал. 1 т. 3 от ЗЗП, като отделен е въпросът
за това, че съждението, на което се позовава жалбоподателят, касае само правилото по чл.
181н, ал. 1 от ЗЗП, установяващо задължението за предоставяне на информация относно
органите за АРС, към които търговците са поели ангажимент да участват или са длъжни да
използват.
От страна на жалбоподателя тотално е пренебрегната актуалната уредба по чл. 83 от ЗАНН
касателно отговорността на юридическите лица, относно чието неприлагане задължителен
тълкувателен съдебен акт (в това число на КС) не е налице.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН не се установиха причини за отмяна или за изменение на обжалваното НП, предвид
което и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
постановлението следва да бъде потвърдено. При този изход от делото правно основание за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя липсва.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № ЗППР-00091 от 26.11.2021 г., издадено от Константин Димитров
Райков, член на КЗП.
Отхвърля искането на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3