Р е ш е н и е
№ 555 / 1.7.2022г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд Пазарджик, V състав, в открито
заседание на първи юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Георги Видев
при
секретаря Радослава Цоневска, като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 1015 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/, във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и
е образувано по жалба на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, гр. София,
бул. Цар Освободител“ № 15 против Акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК (по декларация) № 10001-139/14.04.2021 г., издаден от главен
експерт приходи, Звено „Местни приходи“ към Община Батак.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалвания
акт, като незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон. Съображенията
от жалбата се поддържат от процесуалния му представител в проведените съдебни
заседания и в представена писмена защита. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването – ръководителят на звено
„Местни приходи“ към Община Батак оспорва жалбата чрез процесуалния си
представител в проведените съдебни заседания и в представена писмена защита. На
свой ред претендира разноски.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена
в законоустановения срок от лице засегнато от разпореденото с нея, а именно: юридическо
лице, на което са определени задължения за такса битови отпадъци по декларация.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
По делото е представен договор от 02.03.1989 г.
сключен между СУ “Свети Климент Охридски“ и Горско стопанство „А. Кънчев - местност
Широка поляна“ за предоставяне ползване на четириетажна сграда в м.“Широка
поляна“-Батак от горското стопанство на СУ“Свети Климент Охридски“, по който
страните се договорили четириетажната сграда да се ползва за нуждите на
СУ“Свети Климент Охридски“, който ще заплаща разноски за ток, вода и такса смет
и ще извърши преустройство на сградата за своя сметка. За сградата е съставен
АДС № 523/16.10.1995 г., според който имотът е предоставен за оперативно
управление на Горско стопанство „Широка поляна“-местност Широка поляна“. На
23.03.1990 г. с приемо-предавателен протокол Горското стопанство е предало
четириетажната сграда електрифицирана и водоснабдена на СУ“Свети Климент
Охридски“ по цитирания договор от 1989 г. Представено е и допълнително
споразумение към договора от 02.03.1989 г., в което СУ“Свети Климент Охридски“
и Горско стопанство „Широка поляна“ се договорили първият за своя сметка да
изгради грубия строеж на надстройката и пристройката, да реконструира и
модернизира сградата с всички довършителни работи и да извърши обзавеждане на
всички останали части на сградата, които са негова собственост, кухненският
бокс и трапезарията са с оборудване на СУ “Свети Климент Охридски“ и са на
негова издръжка, Горското стопанство за почиващите си ползва храна и персонал
срещу заплащане.
Вещото лице счетоводител е дало заключение, че за
ремонт на процесната сграда СУ “Свети Климент Охридски“ е извършил разходи за
СМР в размер на 676 301,59 лв., видно от оценителски доклади от 2006 г. и
от 2020 г. Сградата се отчита в счетоводните регистри на университета по сметка
за незавършено строителство и основен ремонт. СУ “Свети Климент Охридски“ е
извършил преустройство и надстрояване с един етаж на сградата, като са
изградени колони и греди от стоманобетон, в резултат на което РЗП е увеличена
на 3 400 кв.м. Към 29.12.2006г. е изработена счетоводна оценка, по която
сградата е оценена на 1 049 301,51лв. За тази стойност е подадена декларация по
чл.17 ЗМДТ за промяна в стойността на сградата от 19.11.2007 г. за увеличаване
на отчетната стойност на сградата, в която е декларирано, че СУ“Свети Климент
Охридски“ е ползвател на имота (лист 137-140 от делото). На 10.09.2007 г. е
съставен акт за частна държавна собственост на сградата като четириетажна с
предоставено право на управление на ДДС „Широка поляна“.
Съгласно чл. 89, ал. 2 от Закона за висшето
образование /нова – ДВ, бр.54/04.07.2000г./ недвижимите имоти, предоставени от
държавата на висшите училища, са държавна публична собственост. В случая,
сградата не е предоставена от държавата на СУ “Свети Климент Охридски“ с
цитираната заповед от 06.08.1996 г. След като ползването на сградата не е
предоставено от държавата чл. 89, ал.2 от ЗВО не е приложим за настоящия спор.
Владението е получено на 23.03.1990 г. по договор с държавно предприятие, имащо
право на управление върху имота по АДС № 523/16.10.1995 г. На основание чл. 79
и чл. 85 от ЗС, при неприложимост за имота на чл. 86 от ЗС, тъй като сградата е
частна държавна собственост СУ “Свети Климент Охридски“ законосъобразно е
декларирал имота и е посочил, в декларацията си, че е данъчно задължено лице
като ползвател на имота. Не е поискал заличаване на данъчната партида, съставена
по подадената от него декларация по чл. 17 от ЗМДТ. В оспореният акт за
установяване на задължения по декларация законосъобразно са определени
задължения на СУ “Свети Климент Охридски“ за такса битови отпадъци с лихви.
Предоставянето на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в
депо и почистване на териториите за обществено ползване е доказано от
представените пътни листове, фактури, платежни нареждания, актове за извършени
дейности от почистващата фирма по възлагане от общината. Изрично се потвърждава
в съдебно заседание и от процесуалния представител на жалбоподателя. Размерът
на таксата е правилно определен, съгласно заключението на вещото лице,
независимо, че в него не са посочени по отделно такси за отделните видове
услуги.
В този смисъл е и Решение № 62 от 06.01.2020 г., по
адм. д. № 8435/2019 г. по описа на ВАС, отнасящо се до същия недвижим имот и до
издаден акт за установяване на задължения по декларация за предишен период.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че същият
не е „собственик на този имот, нито притежава, вещно право на ползване върху
него, нито е концесионер относно този имот, нито му е предоставено право на
управление върху него“. Както е посочено по-горе, жалбоподателят владее и
ползва имота още от 1990 г., извършил е реконструкция и надстрояване на същия,
води го в счетоводните си регистри и го е декларирал за данъчни цели в звено
„Местни приходи“ към Община Батак. Следователно е безспорно, че ответникът има
качеството „ползвател на имота“ по смисъла на ЗМДТ, независимо, че формално не
му е учредено с правна сделка вещно право на ползване върху същия в нотариална
форма.
Предвид гореизложеното, обжалваният административен
акт е издаден в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Освен
това, той е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и
при спазване на административнопроизводствените правила. Спазена е и целта на
закона, а именно: да бъде начислена дължимата такса на ползвател на имот, за
който надлежно са извършвани услуги по сметосъбиране, сметопочистване,
поддържане на депа и на чистотата на териториите.
С оглед изхода на делото е основателно искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв. и за възнаграждение на вещото лице в размер на 400 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Софийски
университет „Св. Климент Охридски“, гр. София, бул. Цар Освободител“ № 15
против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
10001-139/14.04.2021 г., издаден от главен експерт приходи, Звено „Местни
приходи“ към Община Батак.
Осъжда Софийски университет „Св. Климент Охридски“,
гр. София, бул. Цар Освободител“ № 15 да заплати на Звено „Местни приходи“ към
Община Батак разноски по делото в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: /п/