РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Кърджали, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20255100500177 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от представител по пълномощие на Е. Р. Р., майка и
законен представител на малолетното дете Д. Х. Р., родено на *******г., с ЕГН
**********, въззивна жалба вх. N 519/24.02.2025 г. по входящия регистър на РС – М.,
против решение N 106 от 19.05.2025 г. по гр.д. N 82/2025 г. по описа на РС – М., с
което на основание чл.150 от СК е изменен размера на постановената с Решение N 25
от 07.02.2024 год. по гр.д. N 628/2023 г. по описа на Районен съд – М. месечна
издръжка, дължима от Х. А. Р. от гр.М., в полза на непълнолетното дете Д. Х. Р., с ЕГН
**********, платима чрез майката и законен представител Е. Р. Р. с ЕГН **********,
от гр.М., като е увеличена от 350 лв. на 400 лв., считано от датата на предявяване на
исковата молба – 24.02.2025 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска
до настъпване на причини, изменяващи или прекратяващи същата, като за разликата
над 400 лв. до пълния предявен размер от 500 лв. искът е отхвърлен като
неоснователен. С решението ответникът е осъден да заплати на майката и законен
представител на малолетния ищец сумата 800 лв. адвокатско възнаграждение, а по
сметка на РС-М. и държавна такса от 72 лв. върху увеличения размер на издръжката.
Решението се обжалва в неговата отхвърлителна част като неправилно поради
необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, с искане в тази част да се отмени и да
1
се постанови ново, с което предявеният иск за изменение на издръжка да се уважи в
пълен размер и въззиваемият да се осъди да заплати на въззивника направените по
делото разноски. С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят нови
доказателствени искания. Оплакванията на въззивника са, че неправилно
първоинстационният съд приел, че за нуждите на детето не е необхoдимо уважаване
на иска за увеличение на издръжката му в пълен размер и детето нямало
изключителни нужди. От доказателствата по делото се установявало, че детето вече е
ученик в трети клас и издръжката от 350 лв. не била достатъчна за задоволяване на
нуждите му, което налагало за същите майката да бъде подпомагана от своите
родители, наред с което тя плащала всички разходи за битови сметки, ученически
пособия и джобни на детето, както и операцията му, в която връзка във въззивната
жалба се цитират показанията на св.Р.. Излагат се съображения, че ответникът по иска
за издръжка е пенсионер по ТЕЛК, който получава пенсия от НОИ, но отделно от това
работи в „А. А. 2018“ ЕООД с брутен месечен доход от 1 476 лв., или общ доход от 2
000 лв., като живее при родителите си, не плаща наем и липсват доказателства за
плащане на ток, вода и разходи за родителите му, а издръжката от 350 лв. едва
покривала джобните на детето.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Х. А. Р. от гр.М..
В съдебно заседание въззивникът чрез неговата майка и законен представител и
чрез представител по пълномощие поддържа въззивната жалба по съображенията,
изложени в същата, като в устните прения сочи нови обстоятелства, извън предмета на
делото, претендира разноски по делото и заявява възражение за прекомерност на
претендираното от въззиваемия адвокатско възнагрaждение.
В съдебно заседание въззиваемият лично и чрез представител по пълномощие,
оспорва въззивната жалба, моли решението на първоинстанционния съд да се
потвърди в обжалваната му част и претендира разноски по делото.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба за
увеличение на присъдената с решение N 25 от 07.02.2024 год. по гр.д. N 628/2023 г. по
описа на Районен съд – М. ежемесечна изръжка от 350 лв., считано от 27.11.2023г.,
платима от Х. А. Р. на малолетното му дете Д. Х. Р. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Е. Р. Р., ведно със законната лихва за всяка просрочена
2
вноска до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства,
променящи или погасяващи това задължение. Обстоятелствата, изложени в исковата
молба, обосноваващи търсене на издръжка в увеличен размер, са следните: От
присъждането на издръжката е изминала една година и растежът на детето, което е
ученик, обуславя по-големи потребности от издръжка, които майката не може да му
осигури – необходими са ежедневни грижи и средства за дрехи, обувки, храна,
лекарства и др., при отчитане на инфлационните процеси, поскъпването на горивата и
всички стоки, като издръжката от 350 лв. не е достатъчна нито за нуждите на детето,
нито за общите разходи в домакинството им, предвид, че майката Е. е безработна.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът с отговор на исковата молба е оспорил
изцяло предявения иск за увеличение на издръжка и конкретно, че нуждите на детето
са се променили съществено, въпреки, че детето е пораснало, при възражение, че
обявената от НСИ инфлация за страната за периода от м.03.2024г. до м.02.2025г. е 3.8
% и издръжката на детето от 350 лв. значително надвишава размера на минималната
работна заплата за страната, като закупеното по време на брака жилище било
предоставено за ползване на детето и майката, без той да претендира наем от майката,
като поради това се завърнал в жилището на родителите си, в което живеел и брат му,
с който осигурявали средства за подпомагане на съшите с оглед на заболяванията им.
Твърди също, че е освидетелстван с трайно намалена работоспособност 56 %, освен
което му е установено още едно заболяване, за лечението, за което закупува сам
лекарства, които не се покриват от НЗОК. С оглед на тези обстоятелства сочи, че има
ограничени възможности за работа, за разлика от майката на сина му, която е млада и
работоспособна и няма други лица, за които да се грижи и да издържа.
Установява се от доказателствата по делото, че ищецът Д. Х. Р., с ЕГН
**********, е роден на *******г. от брака на Е. Р. Р. и Х. А. Р., прекратен с решение N
25 от 07.02.2024 год. по гр.д. N 628/2023 г. по описа на Районен съд – М., което след
развода живее с майка си, като през учебната 2024/2025г. е редовен ученик в * клас в
ОУ „Д-р П. Б.“ гр.М.. Майката Е. Р. Р. е полагала труд на длъжност „х. м. х.“ в
периода от м.ноември 2024г. в МБАЛ „Д-р С.Р.“ гр.М., при средномесечно брутно
възнаграждение от 1 909.58 лв. и при средномесечно нетно възнаграждение от 1 507.56
лв., след което в периода от м.декември 2024г. до м.март 2025г. е полагала труд на
длъжност „с. р.“ при средномесечно брутно възнаграждение от 1 339.89 лв. и при
средномесечно нетно възнаграждение от 1 192.30 лв.. Представени са от ищеца
фискални бонове за платени сметки в хода на делото в различни търговски обекти за
хранителни и др. продукти, дрехи и мобилни услуги/51.21 лв./, установяващи
обичайни разходи, предвид и обстоятелството, че дрехи не се закупуват всеки ден, а
сметките за мобилен телефон са месечни.
От ответника са представени доказателства, че с ЕР на ТЕЛК от 27.02.2023г. е
освидетелстван с 56 % т.н.р. за срок от три години, с основна диагноза „Първична
3
коксартроза, двустранна“ поради общо заболяване ********************, както и
Удостоверение от 10.03.2025г., че полага труд на длъжност „р., з. на р.“ при
средномесечен брутен доход в периода на 20.05.2024г. до 28.02.2025г. от 1 398.32 лв. и
при средномесечен нетен доход от 1 150.50 лв., като в представения по делото
социален доклад е посочено, че трудовият договор на ответника е срочен. Представена
е от ответника Епикриза от отделение по Гастроентерология при Болница Токуда, за
поставена през м.септември 2017г. окончателна диагноза: Антрален гастрит-Х.пилори-
отр. Периодична болест, както и епикризи, че родителите му А. М. Р. на 75 г. и А. С. Р.
на 77 г. страдат от неврологично, очно и гастроентерологично заболявания – първият
от тях, и от вътрешно и злокачествено урологично заболяване – вторият от тях.
От Социален доклад изх. N ПР/Д-К-МГ/4-001/26.03.2025г. на ДСП-М.,
представен пред първоинстанционния съд и от Социален доклад изх. N ПР/Д-К-МГ/14-
001/16.07.2025г. на ДСП-М., представен пред тази инстанция, се установява, че детето
Д. се отглежда в семейна среда, живее с майка си в гр.М. в семейното жилище на
родителите му, разполагащ с необходимите битови и хигиенни условия, ученик е в
трети клас през учебната 2024/2025г. и ще бъде ученик в четвърти клас през учебната
година 2025/2026г.; детето е добро здравословно и емоционално състояние, със
задоволени основни потребности от майката, подпомагана от разширения роднински
кръг, при запазена емоционална връзка и контакти с бащата, като е налице активна
родителска връзка с цел сътрудничество при отглеждане на детето, каквато е заявена
при изготвяне на доклада пред първоинстанционния съд и не е налице такава поради
липса на желание, което обстоятелство родителите на детето са заявили при изготвяне
на доклада пред тази инстанция.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установяват следните
обстоятелства: св.Р. Р., дядо по майчина линия на ищеца, засвидетелства необходимите
и други разходи на ищеца, както и че подпомага дъщеря си при издръжката на внука
си, включ. платил половината от общата сума от 1000 лв. за операция на детето-нещо
като херния, като детето не ходи на извънучилищни занимания или на частни уроци и
на обяд се храни в училище; св.М. и св.И. Х. установяват, че ответникът след
катастрофа има здравословни проблеми и не може да работи тежък физически труд,
като последният дал на детето 200 лв. за рождения ден и майката на ответника също
давала пари на детето, като родителите на ответника имат заболявания, а баща му е и
онкоболен, поради което ответникът ги подпомага и ги води по прегледи. От
обясненията на майката на ищеца се установява, че разходите за операцията на детето
били около 2 000 лв. и първоначално ответникът отказал да поеме част от тях, след
което предоставил на баща й 1 000 лв., но тя впоследствие му ги върнала.
Към предявяване на иска за увеличение на издръжката на 24.02.2025г.
малолетният ищец е на 10 ненавършени години, размерът на минималната работна
4
заплата за 2025г. е 1 077 лв. и съответно размерът на минималната издръжка е 269.25
лв., като за 2023г., през която е присъдена първоначалната издръжка ищецът е на 8
навършени години, размерът на минималната работна заплата е 780 лв. и съответно
размерът на минималната изръжка е 195 лв. Както сега, така и преди детето е ученик,
като първоначалната издръжка е определена от родителите на детето с
бракоразводното им споразумение, одобрено по посоченото по-горе дело.
Установява се, че и двамата родители на ищеца работят и са в трудоспособна
възраст, като бащата е с по-ограничени двигателни възможности и свързаните с това
дейности. С оглед на доказаните нужди на детето Д. и възрастта му, въззивният съд
приема, че за издръжката му са необходими около 700 лв. месечно, от които бащата
следва да поеме по-голямата тежест и конкретно сумата 400 лв., а разликата в
необходимата издръжка наред с неоценимите лични грижи да се поеме от майката.
Това разпределение на издръжката на детето Д., при прилагане на чл.143, ал.2 от СК,
че родителите/всеки един от тях/ са длъжни да издържат децата си до навършване на
пълнолетие, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като са длъжни да задоволяват потребностите им по начин,
гарантиращ правилното и хармоничното им развитие, както физическо, така и
психическо такова/чл.125, ал.1 от СК/, е изцяло във възможностите на неговите
родители и е съобразено с променените обстоятелства, установени по делото - по-
високата възраст на детето и потребностите му както за битови, така и за
образователни и други нужди, при липса на необходимост от разходи извън
обичайните за отглеждането му. Доказаната извънредна нужда за операция на детето
се установява, че е задоволена със средства и на двамата родители на ищеца, при което
не е налице поведение на ответника, което да е укоримо, при доказана по делото
заинтересованост от негова страна към детето, даването на допълнителни средства на
детето извън възложената в негова тежест издръжка и подпомагането на детето и от
неговите родители, въпреки възрастта им и заболяванията им. Връщането от майката
на детето на дадената от бащата на детето парична сума за засвидетелстваната по
делото операция не може да се цени във вредата на бащата, който е изпълнил
родителския си дълг да съдейства за покриване на нуждата на детето, макар това да не
е било на момента, с оглед и на липсата на достатъчно доказателства за
обстоятелствата около възникналата нужда, а и липсата на писмени доказателства за
направата на медицинската интервенция.
При така приетото, поради съвпадане на крайните изводи на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на дължимия увеличен
размер на издръжката по иска по чл.150 от СК въззивната жалба е неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, с която искът за
месечна издръжка е отхвърлен за разликата над сумата 400 лв. до пълния му предявен
от 500 лв., е правилно, което обуславя правомощие на въззивния съд да го потвърди, в
5
т.ч. и в частта за разноски, като в приложение на чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът няма
право на разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция, а такива при
условията на чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемият, с оглед основателност на възражението
на въззивника по чл.78, ал.5 от ГПК, има право на сумата от 300 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение – делото не е с фактическа и правна сложност и работата
на адвоката представлява явяване пред тази инстанция в едно съдебно заседание.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение N 106 от 19.05.2025 г. по гр.д. N 82/2025 г. по описа
на РС – М. в обжалваната му част, с която предявеният иск за увеличение на
ежемесечната издръжка на детето Д. Х. Р. с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Е. Р. Р. с ЕГН **********, срещу Х. А. Р. с ЕГН **********, е
отхвърлен за разликата над сумата 400 лв. до пълния му предявен размер от 500 лв.
ОСЪЖДА Е. Р. Р. с ЕГН **********, гр.М., ул.Х. Д. N *, вх.*, ет.*, ап.*, общ.М.,
обл.Кърджали, като майка и законен представител на малолетното дете Д. Х. Р. с ЕГН
**********, да заплати на Х. А. Р. с ЕГН **********, гр.М., ул.С. С. N *, вх.*, ет.*,
ап.*, общ.М., обл.Кърджали сумата 300 лв., представляваща разноски за въззивна
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6