№ 8990
гр. С., 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110161309 по описа за 2021 година
„Т. е предявило против Д. Н. Й. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на съществуващи облигационни отношения с ответника
/последният в качеството му на собственик на процесния имот - апартамент № 1, находящ се
в гр. С., жк. „Л., абонатен № ./ в периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. доставял ТЕ, която
не била заплатена. В този период услугата дялово разпределение била извършвана от „Д..
Претендира, че неизплатени били следните суми: 3127,63 лева, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
27.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 514,24 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2019г. до 11.10.2021 г.; сумата от 11,20 лева - главница за дялово
разпределение за периода от м.01.2020г. до м.04.2020г. ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.10.2021г. до окончателното изплащане
на сумата; сумата от 1,60 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 15.09.2019г. до 11.10.2021 г.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми. Моли да му бъдат
присъдени разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя отговор, в който прави възражение
за изтичане на тригодишна погасителна давност за част от сумите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
1
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
В конкретният случай ответникът не оспорва обстоятелството, че е собственик на
процесния имот, като същият, макар да е направил възражение за изтекла тригодишна
давност за част от претендираните суми, е погасил изцяло задълженията си към „Т. на дата
14.04.2022г., видно от касов бон, представен от ответника /л. 104 от делото/. Ищецът е
потвърдил извършеното плащане, с което ответникът е погасил дължимата главница за ТЕ и
дялово разпределение, законна лихва и мораторна такава, както и сторените от ищеца
разноски за заплатена ДТ.
В тази насока съдът ще обърне внимание, че видно от представените от третото лице
помагач документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение и индивидуални
справки за дължими суми за ТЕ за процесния период, явно е, че партидата на апартамента се
води на Н. Д. Й. – бащата на ответника, който, видно от справката за роднински връзки /л.
38 от делото/ е починал на 29.01.2014г. От този момент собствеността на процесния имот е
преминала в патримониума на неговия наследник – сина му Д. Н. Й..
Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът като собственик на
топлоснабдения имот, бил обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото
дружество досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота
от ищеца „Т. топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответникът или негов праводател да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал.
3 ЗЕ. Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен действителен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Съдът кредитира изцяло представените от ищеца и третото лице помагач писмени
доказателства, които не се оспорват от ответника: договор от 26.09.2022г. между „Т. и ЕС на
адрес: гр. С., жк. „Л. за извършване на услугата дялово разпределение; протокол от ОС на
ЕС на посочения адрес; съобщение към 2 броя общи фактури за процесните отчетни
периоди, документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи,
удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки за процесния период,
документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение на ТЕ и
2
удостоверение за регистрация на ФДР от МИЕТ. От същите с установява, че в процесния
период в имота на ответника е било доставяно претендираното количество ТЕ и е
извършвана услугата дялово разпределение, които обстоятелства не са оспорени от
ответника.
С оглед извършеното плащане от страна на ответника, с което са погасени
задълженията за главница за ТЕ и дялово разпределение, за мораторна и законна лихва,
съдът счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради плащане в хода на
процеса.
По разноските:
Доколкото заплащането на дължимите суми е осъществено след завеждане на
исковата молба, поради което и ответникът е станал причина за завеждане на делото, същият
дължи сторените от ищеца разноски.
„Т. е сторило следните разноски: 175,50 лева, които са заплатени от ответника, което
е потвърдено и от ищеца.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лева.
С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу Д. Н. Й. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „З. искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми, дължими във връзка с
топлоснабден имот - апартамент № 1, находящ се в гр. С., жк. „Л., абонатен № ., а имено:
сумата от 3127,63 лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 27.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 514,24 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 11.10.2021 г.; сумата от
11,20 лева - главница за дялово разпределение за периода от м.01.2020г. до м.04.2020г. ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.10.2021г.
до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1,60 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2019г. до 11.10.2021 г., поради
погасяване на задължението чрез плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Н. Й. ЕГН ********** да заплати на
„Т., ЕИК . сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, сторени в
производството пред СРС.
3
Решението е постановено при участието на „Д. – трето лице помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4