Р Е
Ш Е Н
И Е № 53
гр.Кюстендил,
24.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Лидия
Стоилова и с участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като
разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№185/2019г. по описа на
КАС, за да се произнесе взе предвид:
Н.Я.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов
дол, ЗООТ „Самораново“ е предявил иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
против ГД „Охрана“ – София за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди на 13.09.2017г. в следствие
незаконосъобразни действия и бездействия на служители по конвоя, а именно 1.незаконосъобразно
бездействие на служители от конвоя – неосигуряване на обезопасителен колан по
време на извършвано конвоиране на лишения от свобода на 13.09.2017г. от затвора
до ОС – Кюстендил, довело до изпитан страх и стрес и 2.незаконосъобразно
действие на служители от конвоя – завързване с колан и поставяне на белезници,
довело до уронване на честта и достойнството му. Не се претендират разноски.
Ответната страна ГД „Охрана“ – София в писмен отговор изразява становище
за неоснователност на предявения иск. Не се претендират разноски.
Заключението на прокурора е за
недоказаност на иска по основание и размер.
Кюстендилският административен съд
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът Н.Я.К. *** наказание „лишаване от свобода“
в размер на 20 години за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 във
вр.с чл.115 и чл.20, ал.2 от НК /срав. справка за правното положение на
осъдения/. От края на 2017г. е преместен в ЗООТ „Самораново“, което
обстоятелство не се оспорва от страните.
Във връзка с
наведените в исковата молба факти за незаконосъобразно бездействие на служители
на конвоя – неосигуряване на обезпорасителен колан и незаконосъобразно действие
– завързване с колан и поставяне на белезници, са събрани писмени доказателства
– писмо на ГД „Охрана“ – София, от което се установява, че на 13.09.2017г.
ищецът е конвоиран от затвора гр.Бобов дол до Следствени арести - Кюстендил и
след това до Административен съд – Кюстендил. Представени са заповед
№З-631/12.09.2017г., заповед №З-636/13.09.2017г. и заповед №З-633/13.09.2017г.
за назначен конвой от служители на ОЗ „Охрана“ – Кюстендил за осъществяване
конвоирането на Н.К. *** и до Административен съд – Кюстендил по
адм.д.№170/2017г. на 13.09.2017г. и обратно до затвора. Приета като доказателство е и докладна
записка рег.№474/12.02.2020г. на ОЗ „Охрана“ – Кюстендил, от която е видно, че
няма данни и писмени доказателства за настъпил инцидент при конвоирането но Н.К.
на 13.09.2017г.
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен
от активно легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред
компетентен да го разгледа съд. Разгледан по същество е неоснователен, по
следните съображения:
Основателността
на иска за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предполага
кумулативното наличие на три предпоставки: 1.незаконен акт, незаконосъобразно
действие и/или бездействие на длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност; 2. настъпила вреда в правната сфера на ищеца,
имуществена или неимуществена и 3.пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата
вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а
отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
На първо
място следва да се разреши въпросът сочените действия представляват ли
административна дейност и извършени ли са при или по повод осъществяване на
такава. Съгласно чл.391, ал.3, т.6 от ЗСВ ГД „Охрана“ конвоира обвиняеми и
подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане
под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода,
до органите на съдебната власт. Идентична е и разпоредбата на чл.3, т.6 от Правилника
за устройството и дейността на ГД „Охрана. Дейността по конвоиране представлява
административна по своето естество дейност – осъществяване правомощия на
държавното управление, на изпълнителната власт. Правомощията на служителите на
ГД “Охрана” са властнически спрямо изтърпяващите наказанието „лишаване от
свобода“, а отношенията са на власт и подчинение. Следователно посочените
конкретни действия/бездействия на служители на ответника, осъществени при
упражняване на изпълнителни правомощия, представляват административна дейност.
На второ
място следва да се установят /докажат/ твърдяните от ищеца действие и бездействие
на служители от ОЗ „Охрана“ - Кюстендил и тяхната незаконосъобразност при
условията на сочените ден, място и фактическа обстановка от К.. В рамките на
зададения с исковата молба период – 13.09.2017г. и изложените факти в ИМ, въз
основа на събраните писмени доказателствени средства, съдът счита, че такива
незаконосъобразни действия и бездействия не се установиха. Нито от заповед
№З-631/12.09.2017г., заповед №З-636/13.09.2017г. и заповед №З-633/13.09.2017г.
за назначен конвой от служители на ОЗ „Охрана“ – Кюстендил за осъществяване
конвоирането на Н.К., нито от докладна записка рег.№474/12.02.2020г. на ОЗ
„Охрана“ – Кюстендил се доказа извършен конвой на лишения от свобода от затвора
гр.Бобов дол до Окръжен съд – Кюстендил, при който на ищеца да не е осигурен
обезопасителен колан или пък да е завързван с колан и да са му поставяни
белезници. Видно от изброените писмени доказателства, на посочената дата К. е
конвоиран, но до Следствени арести – Кюстендил и след това до Административен
съд – Кюстендил.
Отделно от
гореизложеното съдът счита да отбележи, че конвоирането като дейност е
регламентирано в Правила за условията и реда за осъществяване на конвойна
дейност от служителите на ГД „Охрана“, утвърдени със заповед
№ЛС-04-1228/14.07.2017г. на министъра на правосъдието /относимите такива към
датата, сочена от ищеца/. Придвижването при конвоирането на ищеца на посочената
дата, макар и не до Окръжен съд – Кюстендил, е посредством специализиран
автомобил Рено Мастер рег.№СА0767ТМ. Изискванията към специалните автомобили са
предвидени в т.ІІ от Приложение №4 към чл.15, ал.3 „Изисквания за оборудване на
специални автобуси и автомобили“ от Правилата и сред тях не е обезопасителния
колан. Т.е. след като в оборудването на автомобила няма обезопасителен колан,
няма как служителите от конвоя да поставят такъв на ищеца. Ето защо не се
доказва незаконосъобразно бездействие - неосигуряване на обезопасителен
колан по време на извършвано конвоиране на лишения от свобода на 13.09.2017г.
В случая
конвоираният К. е бил с белезници на ръцете и краката, свързани с конвоен колан
на кръста. Причините за поставяне на белезници на конвоираното лице и други
помощни средства, използвани спрямо ищеца се свързват с цели за охрана от
евентуално негово поведение, доколкото в заповед №З-631/12.0.2017г. е посочена
забележката, че лицето е особено опасно за бягство /ООБ/. С оглед този факт, а и във връзка с обстоятелството,
че ищецът търпи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години за
извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6 във вр.с чл.115 от НК, е приложима
разпоредбата на чл.18, ал.6, т.1 от Правилата, предвиждаща на лишените от
свобода със срок на наказанието над 10 години, задължително да се поставят
специални колани с фиксирани белезници на ръцете и краката или специален
комплект белезници за ръце и крака. В
този смисъл съдът счита, че по отношение на Н.К. не е осъществено незаконосъобразно
действие от служителите на конвоя при ОЗ „Охрана“ – Кюстендил чрез поставяне на
конвоен колан на кръста и белезници на ръцете и краката. Действията на
служителите са съобразени с нормативните правила и почиват изцяло на закона.
Ирелевантен е фактът, че ищецът е бил пускан в отпуск и че работи.
Във връзка с така формираните мотиви съдът приема иска
за недоказан – липсва първия елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което ще бъде отхвърлен като неоснователен.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Н.Я.К.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол, ЗООТ
„Самораново“ иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против ГД „Охрана“ –
София за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди на 13.09.2017г. в следствие незаконосъобразни
действия и бездействия на служители по конвоя, а именно 1.незаконосъобразно
бездействие на служители от конвоя – неосигуряване на обезопасителен колан по
време на извършвано конвоиране на лишения от свобода на 13.09.2017г. от затвора
до ОС – Кюстендил, довело до изпитан страх и стрес и 2.незаконосъобразно
действие на служители от конвоя – завързване с колан и поставяне на белезници,
довело до уронване на честта и достойнството му.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: