Определение по ВЧНД №446/2025 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 323
Дата: 2 декември 2025 г. (в сила от 2 декември 2025 г.)
Съдия: Милена Бранкова
Дело: 20251600600446
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2025 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 323
гр. М., 02.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова

Костадин Живков
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора Р. П. Р.
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно
дело № 20251600600446 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 64, ал. 6-8 от НПК.
С Определение от 25.11.2025 г. по ЧНД № 1292/25 г. на Районен
съд гр. М. е взета мярка за неотклонение „подписка“ по отношение на
И. Д. В., ЕГН ********** – обвиняем по ДП № 1177/25 г. по описа на
РУ на МВР М., като е оставено без уважение искането на
прокуратурата за вземане на най-тежката мярка за неотклонение –
„задържане под стража“.
В срок срещу горното Определение е постъпил Протест на РП М..
В същия се поддържа, че определението е неправилно, тъй като са
налице всички иезисквания на закона за вземане на най-тежката мярка
– налице е обосновано предположение обвиняемия да е автор на
деянието, а предвид характеристичните му данни и предходни
осъждания, налице е и реална опасност да извърши друго
престъпление. Иска се отмяна на протестираното определение и
вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ спряма
обвиняемия В..
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА М. изразява
становище за основателност на протеста и моли да бъдат споделени
доводите в него.
Защитникът смята протеста за неоснователен. Твърди, че
1
деянието е с невисока обществена опасност, че при всички случаи на
досег с правораздавателната система до момента обвиняемият се е
явявал при призоваване, поради което първоинстанционният съд е
съобразил всички обстоятелства и е взел адекватна мярка за
неоклонение, която моли да бъде потвърдена.
Във въззивното производство са приети нови доказателства, с
цел изясняване предходната съдимост на обвиняемия.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в протеста във
връзка с доводите и становищата на страните и провери събраните по
ДП доказателства и действията на първоинстанционния съд, намира
следното:
Протестът е допустим, но разгледан по същество е неоснователен.
За да постанови обжалваното Определение, РС М. е приел, че с
Постановление от 23.11.2025 г. жалбоподателят В. е бил привлечен в
качеството на обвиняем по ДП № 1177/25 г. на РУ на МВР М. за
престъпление по чл. 195, ал.1 т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 28, ал. 1
от НК , извършено на 22.11.2025 г. в с. Л., обл. М.; че от събраните по
ДП доказателства може да се направи обосновано предположение В.
да е автор на деянието; че се касае до тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но не е налице реална опасност
извършителят да извърши друго престъпление, въпреки лошата му
характеристика и данните за предходни осъждания.
Окръжният съд , след като събра допълнително доказателства и
установи предходната съдимост на обвиняемия, след като провери
протестираното определение и доводите в него във връзка с
изискванията на закона, намира, че Определението следва да бъде
потвърдено като правилно по резултат. Съображенията за това са
следните:
Досъдебното производство е образувано при условията на чл. 212,
ал. 2 от НПК за това, че на 22.11.2025 г. в с. Л., обл. М. на ул. „Ю.“ №
* обв. В. отнел от владението на Ц.Д.К. – Управител на строителна
борса на фирма „А.“ ЕООД, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да присвои, сума от 40 лв. След изясняване на
предходната съдимост на обвиняемия, прокуратурата е приела, че
деянието е извършено при условията на повторност, след като вече е
бил осъждан за подобно деяние с влязла в сила присъда и на
23.11.2025 г. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 195, ал.1 , т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл.
28, ал. 1 от НК.
2
Съгл. разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК мярка за неотклонение
„задържане под стража“ се взема, когато е налице обосновано
предположение, че обвиняемия е извършил престъпление, което се
наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и
доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В случая,
първоинстанционният съд обосновано е приел, че няма опасност
обвиняемият В. да се укрие – предвид установеното до момента
относно трудовата му ангажираност, социална среда и начин на
живот. Не може да бъде споделен обаче довода, че няма реална
опасност да извърши друго престъпление. Според свидетелството за
съдимост и справката за висящи досъдебни производства от
прокуратурата, обвиняемият е осъждан за множество престъпни
посегателства срещу собствеността /квалифицирани кражби,
извършени при условията на продължавано престъпление/, има и
незавършени досъдебни производства за такива деяния. Сочената от
прокуратурата присъда за палеж / НОХД № 1378/24 г. на МРС/ е
отменена от ОС М., видно от приложеното Решение по ВНОХД
№302/25 г., но поредицата предишни кражби и лошата характеристика
по местоживеене на извършителя обуславят реалната опасност той да
извърши нови престъпни посегателства. В този смисъл упрекът в
протеста срещу първоинстанционното определение е основателен.
По мнение на въззивната инстанция, не е налице другата
комулативна предпоставка за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение, а именно „обоснованото предположение обвиняемият
да е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода“.
Първоинстанцинният съд е приел, че от събраните и цитирани от него
доказателства може да се направи обосновано предположение В. да е
автор на настоящето деяние. Но това не е достатъчно да се приеме, че
е извършено „престъпление“, което се наказва с лишаване от свобода.
Чл. 9, ал. 1 от НК дава дефиницията за престъпление, а следващите
текстове от раздел I, гл. 2 от НК конкретизират случаите, които
изключват престъпния характер на определено деяние. Чл. 63, ал. 1 от
НК сочи на обосновано предположение, че „обвиняемият е извършил
престъпление“, а не че „е автор на престъпление“. Направеното в този
смисъл стеснително тълкуване от първоинстанционния съд е
неправилно. Събраните до момента оскъдни доказателства сочат, че
обвиняемият е „взел“ от рафт в магазина на пострадалия чаша, пълна
с монети: според извършителя – на обща стойност 24 лв., а според
пострадалия – на обща стойност 40 лв. При това няма данни сумата да
3
е върната, макар извършителят сам да е посочил какво е свършил и да
е показал мястото, където е изхвърлил въпросната чаша. Няма данни
от деянието да са последвали някакви сериозни последици,
противозаконно отнетата сума е твърде малка /25/40 лв./. В рамките на
досъдебното поризводство прокуратурата е длъжна да събере всички
отнисими и допустими доказателства, за да изясни обективната
инстина и даде вярна правна квалификация на извършеното. В този
ранен етап на развитие на досъдебното производство, предвид
оскъдността на доказателствата, не може да се приеме, че е налице
обосновано предположение по смисъла на закона, че е извършена
квалифицирана кражба при условията на повторност, независимо от
двете предходни осъждания на В. за подобни деяния и данните за
криминалистическата му регистрация. Не може да се направи на този
етап от развитие на производството не само за „обосновано
предпложение“ за повторност на кражбата, но и за хипотеза по чл. 9,
ал. 2 от НК.
При положение, че не са налице всички задължително необходими
елементи от фактическия състав на чл. 63, ал.1 от НК, искането на
прокуратурата за вземане на най-тежката мярка за неотклонение е
неоснователно. Първоинстанционният съд е определил адекватна
мярка за извършителя, която грантира нормалното протичане и
завършване на процесното досъдебно производство, поради което
определението следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определението на Районен съд град М.,
постановено на 25.11.2025 г. по ЧНД № 1292/25 г. , с което е взета
мярка за неотклонение „подписка“ спрпямо обвинямия по ДП №
1177/25 г. по описа на РУ на МВР М. И. Д. В., ЕГН ********** и е
оставено без уважение искането на Районна прокуратура М. за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________

5