Р Е Ш Е Н И Е
Номер 83 18.10.2010 год. Град
Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
на петнадесети октомври две хиляди и десета
година
в публично заседание в следния състав: Председател: М. Т.
Секретар:
П.Б.
като разгледа докладваното от съдия М. Т.
НАХД номер 363 по описа на съда за 2010 год. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е от административно
наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от П.К.Г., ЕГН **********
***, против наказателно постановление 258/10
от 30.07.2010 год. на Началник РУМВР- Царево, с което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, чл. 174, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба” в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, „глоба” в размер на 500,00 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП и „глоба” в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП и на основание Наредба N І-1959 на МВР му се отнемат
общо 12 контролни точки.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на
атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП
е съставено в нарушение на материалния и процесуални закон, поради което иска
от съда да го отмени. Твърди, че не е извършил нарушението за което е
санкциониран.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се явява, лично. Пледира наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответникът
по жалбата РУМВР- Царево, не изпращат представител, не вземат становище по
случая. Явява се актосъставителя.
По
делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се актосъставителя,
който в показанията си описват фактическата обстановка по съставяне на АУАН.
Съдът, като
взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 27.07.2010
г. св. Ш.- мл. автоконтрольор в РУП Царево, бил наряд съвместно с колегата си Т.,
**** от РУП- Велинград. На същата дата, около полунощ двамата патрулирали по
третокласен път III
-
9901, който минава през с. Варвара. Полицаите видели, срещу тях, в посока гр. Ахтопол
да се задава лек автомобил, който автомобил се движи без включени светлини. Последното
направило впечатление на полицейските служители, поради което актосъставителя Ш.,
който управлявал патрулния автомобил намалил скоростта му, за да види водача в
автомобила без светлини. Когато се разминавали с автомобила св. Ш. видял, че
жалбоподателят управлява автомобила и решил да му извърши проверка, за да
установи причината, поради която се движи в този час на денонощието без включени
светлини. Свидетеля обърнал патрулния автомобил и тръгнал след водача, но той
забелязал полицейския автомобил но вместо да спре, увеличил скоростта си на
движение. Свидетеля помислил, че водачът се опитва да избяга и да осуети
проверката, поради което продължили да се движат след него. Водачът-жалбоподателя
Г.- продължил движението си, като се отклонил по черен път водещ до
пристанището на с. Варвара, като управлявал с много висока скорост, около 40-50
км/час. По време на преследването, св. Ш. през цялото време карал зад този
автомобил. В последствие, той стигнал до една постройка, автомобила спрял
автомобила, водачът излязъл от него и на светлината на фаровете св. Ш. видял,
как водачът скочил от автомобила, прескочил оградата и влязъл в постройката. Полицаите
спрели веднага зад него, отишли до постройката и видели, че водача е вътре в
нея. Била му извършена проверка, но водача не представил документи. Било му
предложено да бъде изследван за алкохол, тъй като на полицаите им направило
впечатление, че водача- жалбоподателя Г.- бил в явно нетрезво състояние, но
последния отказал да бъде изследван. Бил му даден талон за медицинско
изследване, но жалбоподателя отказал да даде кръв за изследване. Констатираните нарушения мотивирали актосъставителя
да състави акт за установяване на административно нарушение № 258 от 23.07.2010
год. в който нарушението било описано както следва: „…управлява МПС…..като отказва
да му бъде извършена проверка за алкохол…не представя свидетелство за управление
и контролен талон……”. Жалбоподателя присъствал по
време на съставяне на акта. АУАН му бил представен лично и получен от него без
отбелязано възражение. Наказващият орган- Началник РУМВР- Царево, въз
основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което
административното нарушение е описано по същия както в АУАН начин. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1,
предл. 1 и 2 от ЗДвП и нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от ЗДвП, чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в
размер на общо 20,00 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1, предл. 1 и 2 от ЗДвП и „глоба” в размер на 500,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и на основание Наредба N І-1959 на МВР му се отнемат общо 12 контролни
точки.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по
безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на свидетеля- полицейски служител, които кредитира изцяло. Същите
са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото
писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е
налице индиция за тяхната заинтересованост.
При така установената фактическа обстановка и след като
съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по
същество обаче, същата е неоснователна.
Настоящото
производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него
е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето
посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали
деянието е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени
изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния
казус, съда съобрази следното:
В настоящият
случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУ на
МВР, гр. Царево, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник
РУП, гр. Царево, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Жалбоподателя
твърди, че не той, а някакво друго лице е управлявал автомобила. Възражението
съда намира за неоснователно. Видно от показанията на полицейския служител, същия
е видял жалбоподателя да управлява автомобила. Движил се е непрекъснато зад
него докато го е преследвал в с. Варвара. На светлината на фаровете на
полицейския автомобил е видял именно жалбоподателя да излиза от преследването
МПС и да влиза в постройката в която в последствие е бил установен т.е. няма
начин друго лице да е управлявало автомобила и да не е било видяно от полицая. Във
връзка с изложеното и след внимателен прочит на
събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и
при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН
и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен
съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за посочените в него
обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени различни
факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства,
оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за
безспорно установено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН
и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно
нарушение по ЗДвП, което
нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана
административно- наказателна отговорност спрямо него.
Размера на наказанията е
определен съгласно нормативно регламентирания такъв, като при
индивидуализирането им, административно наказващия орган ги е съобразил с
разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН.
По отношение на отнетите на жалбоподателя контролни точки,
съдът намира, че не следва да обсъжда този въпрос, тъй като по мнение на съда
отнемането на контролни точки не е административно наказание по смисъла на чл.
13 от ЗАНН, а представлява налагане на принудителна административна мярка,
чиято законосъобразност не подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По тези
съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на
обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са
постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална
компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в
него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното
производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към
установеното административно нарушение. Ето защо, наказателното постановление-
като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на П.К.Г., ЕГН ********** ***, против наказателно
постановление 258/10 от 30.07.2010 год. на Началник РУМВР-
Царево, с което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от ЗДвП, чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в
размер на 10,00 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от ЗДвП, „глоба” в размер на 500,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и „глоба” в размер на 10,00 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1,
предл. 2 от ЗДвП и на основание Наредба N І-1959 на МВР му се отнемат общо 12
контролни точки и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от
получаване на съобщението за неговото постановяване.
СЪДИЯ :