№ 2560
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110202198 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от З. М. М. срещу
Електронен фиш Серия К № 9599673, издаден от СДВР и с който на
жалбоподателя е наложена за административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденият електронен
фиш е незаконосъобразен. Сочи се, че не е уточнено авторството на деянието,
като МПС-то не е спирано и не е било проверено кой е бил водачът. Не било
установено и не било посочено в електронния фиш, че в процесния пътен
участък имало знак за контролиране на МПС с видеонаблюдение (радар). Не
било установено на какво разстояние от знака било извършено заснемането и
дали бил съставен надлежен протокол за същото. Не можело да се установи
кой орган с посочване на длъжност и имена е установил и извършил
заснемането, което рефлектирало върху установяването по безспорен начин на
часа на преминаване на МПС и с посочената скорост. Твърди се, че имало
възможност засечената скорост да е на друго МПС. При заснемането от
контролни органи с мобилна камера е имало възможност органите на МВР
веднага да спрат водача и да му съставят АУАН. Не съществували
1
доказателства да поставянето и позиционирането на АТСС по време на
проверката. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на
сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е
явил лично, а е бил представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебни
прения са преповторени накратко някои от оспорванията, вече направени в
жалбата, и е направено искане за приложение на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото жалбоподателката била санкционирана за първи път,
скоростта не била голяма и се касаело за главен булевард, където нямало
пешеходни пътеки и нямало заплаха. Направено е отново искане за отмяна на
обжалвания акт и присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна –
административнонаказващият орган, редовно призована, не е била
представлявана от процесуален представител. В представени писмени
бележки са изложени съображения относно неоснователността на подадената
жалба, като от съда се иска да потвърди атакувания електронен фиш и да се
присъди в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение. Релевирано е
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение. Посочва се, че при издаването на електронния
фиш са били спазени стриктно разпоредбите на закона, по делото било
успешно установено виновното извършване на процесното нарушение и
правилно е определена наложената санкция. Поддържа се, че след
законодателните изменения в параг. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП за работата на
мобилните системи за видеоконтрол е ирелевантно присъствието на
контролен орган, който само позиционира устройството.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 22.08.2024 г. З. М. М. била собственик на лек автомобил ***, с рег.
№ ***.
На 22.08.2024 г. около 19,38 часа, неустановено по делото лице
управлявало горепосочения лек автомобил в гр. ***, по бул. „***“ до бл. №
*** с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“, като се движил със
скорост от 76 км/ч (при отчетен толеранс от 3 км/ч). В посочения пътен
2
участък в населено място не бил поставен пътен знак „В26“, с който да се
въвежда максимално разрешена скорост на движение, различна от
регламентираната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от 50 км/ч. Обстоятелството по
управлението на автомобила с горепосочената скорост било установено и
заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол CORDON M2
MD1195. Системата за видеоконтрол е вписана под № B-46 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и
вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до
13.06.2027 г.
След като нарушението на скоростта било заснето с мобилната система
за видеоконтрол, на 27.08.2024 г. бил издаден процесният електронен фиш, с
който на З. М. М. било наложено административно наказание „глоба” в размер
на 100,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП –
превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено
място с 26 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %. На 16.01.2025 г. фишът бил
връчен на жалбоподателя.
Към датата на извършване на нарушението мобилна система била
преминала периодична техническа проверка в периода от 19.03.2024 г. до
21.03.2024 г., видно от протокол от проверка № 037-СГ-ИСИС/21.03.2024 г. За
заснемането бил съставен протокол за използване на АТСС CORDON №
MD1195 с рег. № 4332р-67116/23.08.2024 г. с обозначение за началния и
крайния час на работа на устройството на датата на използване – 22.08.2024 г.,
и наличен съставен снимков материал за позиционирането на същото.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: приложен снимков материал към електронния фиш; справка от АИС
– КАТ относно собствеността на лек автомобил ***, с рег. № ***; Заповед №
8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; протокол от
проверка № 037-СГ-ИСИС/21.03.2024 г.; справка – преглед на вписан тип
средство за измерване; протокол за използване на АТСС CORDON № MD1195
с рег. № 4332р-67116/23.08.2024 г.; решение за одобрение на типа на уреда за
измерване; справка – картон на водача, протокол за преминато обучение;
писмо от Столична община, ведно с проект на организацията на движението в
процесния пътен участък.
3
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът
намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
фактическа обстановка.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира
изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като
годно доказателствено средство. От снимките се установява видът и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост. Нещо повече, по категоричен начин се установява, че посочените
снимки са изготвени именно при функциониране на процесното
автоматизирано средство и при заснемането на описаното в обжалвания
електронен фиш административно нарушение, осъществено с процесния
автомобил на закрепените в обжалвания фиш дата и час. Несъстоятелни са
оспорванията на жалбоподателя за външна противоправна намеса върху
изображенията предвид наличната графическа фигура на правоъгълник около
табелата с номера на автомобила, доколкото видно същата единствено
заобикаля регистрационния номер на МПС-то, като очертанията в него и
извън него се явяват по външни белези единно цяло при оглед с просто около,
като най-вероятно е било направено с оглед изясняване или изрично
насочване на вниманието към тази част от изображението. Що се отнася до
оспорването, че заснемането можело да касае и друг автомобил в
непосредствена близост, следва да се отбележи, че от снимковото
изображение не може еднозначно да се съди за наличието на друг такъв. Още
повече, че от изображението ясно се вижда, че именно процесният автомобил
е бил най-близо до камерата, като помежду им не е имало друг обект.
Нелогично се явява камерата да засече само този друг автомобил, който не
просто се намира по-далеч от нея, но при условие че между този друг
автомобил и камерата се намира процесното МПС.
От горепосочените писмени доказателства се установява, че мобилна
система, с която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена
съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на
нарушението е преминала периодична техническа проверка, с което са били
4
изпълнени изискванията на чл. 30, ал. 5 и чл. 43 от Закона за измерванията.
Нарушението е установено по несъмнен начин, като от приложения по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
система се установява, че същият отговаря на изискването на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с посочени датата, мястото,
контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно
автоматизираното техническо средство или система. Предвид събраната
доказателствена маса и липсата на доказателства в противен смисъл, съдът
приема, че към момента на констатиране на процесното нарушение уредът за
заснемане е бил разположен именно в участъка на заснетото нарушение и е
бил технически изправен. Следва да се посочи, че в протокола ясно е посочено
къде е поставена камерата, вкл. с посоката на движение, която отразява. Не е
налице изискване да се посочват други координати, още повече че е налице
снимков материал на заснетото нарушение с такива и снимков материал на
позициониране на камерата с обозначена дата на изготвянето му. В този
смисъл не създава никакво съмнение, че камерата е била разположена точно
на мястото на нарушението.
От постъпилата информация от Столична община се установява, че
процесният пътен участък не е бил регулиран с допълнително поставен пътен
знак „В26“, поради което максималната скорост на движение в населено място
за процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч. Доколкото не се
установява да е поставен пътен знак „В26“ съгласно изискванията на закона е
безпредметно обсъждането дали МПС-то е попадало в зоната му на действие
или възражението за разстоянието между автомобила и евентуален пътен
знак, тъй като видно от предоставената от Столична община информация за
посочения по-горе пътен участък важи общото ограничение на скоростта за
границите на населени места от 50 км/ч.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът счита за доказано, че жалбоподателят е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
5
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно се установява, че ограничението в процесния
участък от пътя е било 50 км/ч, доколкото не е имало поставени
допълнителни пътни знаци „В26“, а заснетият автомобил се е движил със
скорост над тази. В електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя 3
км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта с
процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена скорост на
движение от 76 км/ч, което е със 26 км/ч повече от позволената в този участък
на пътя от 50 км/ч. Правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на З. М. М., доколкото от
приложената справка от СДВР е видно, че именно тя е собственик на
автомобила и се явява административнонаказателно отговорно лице по
смисъла на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Предвид неподаването на
декларация от жалбоподателя в ОПП-СДВР в 14-дневен срок от връчване на
електронния фиш, последният правилно не е бил анулиран, доколкото не е
посочено лицето, което действително е управлявало същия. В този смисъл,
доколкото в законоустановения срок не са релевирани твърдения за
предоставяне на друго лице на МПС за управление, без значение е дали към
момента лицето помнело или не кой е управлявал МПС-то. С оглед на това,
отговорност за извършеното нарушение съобразно императивната разпоредба
на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП следва да понесе именно
собственикът на автомобила – в случая жалбоподателят. Що се отнася до
възражението за придобиване на МПС в режим на СИО, следва да се
отбележи, че за това не се представиха доказателства. Отделно от това, дори
автомобилът да представлява вещ, придобита и притежавана в бездялова
съсобственост, СК изрично предвижда солидарна отговорност на съпрузите.
Предвид изложеното неоснователно се явява възражението за недоказаност на
авторството на нарушението.
Предвид доказаността за управлението на процесния лек автомобил със
скорост от 76 км/ч и при ограничение на скоростта в населено място от 50
км/ч, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, като е осъществено от
нарушителя при форма на вина пряк умисъл, доколкото нарушителят е
съзнавал, че максимално позволената скорост на движение в този участък от
пътя е 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е целял извършване на
6
нарушението и управление на автомобила с по-висока скорост - 76 км/ч.
Съдът намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя
възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при издаване на атакувания електронен фиш. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Всички горепосочени реквизити са описани в процесния електронен фиш,
включително мястото и времето на извършване на нарушението, посоката на
движение на заснетия автомобил и самото противоправно поведение, които
като признаци съставляват описание на нарушението (в какво се е изразило
то). В този смисъл постигната е достатъчна индивидуализация на
нарушението, за да може извършителят да е запознат с параметрите на
санкционираното поведение и да упражни в пълен обем защитата си срещу
наложената санкция, като надлежно е бил посочен органът-издател на акта –
СДВР, без да е необходимо да се посочва друго касателно същия.
С измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в
законодателната уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни
фишове с оглед съобразяване със задължителните указания на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В параг. 6, т.
65 от ДР на ЗДвП е посочено, че „Автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес“. С оглед промените в разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията,
установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш. В този
смисъл е и легалната дефиниция за електронен фиш съгласно параг. 6, т. 63 от
7
ДР на ЗДвП. В случая е въведена и изрична процедура за използване на
мобилната система за видеоконтрол, както и заснемането на нарушението с
нея, регламентирана с приетата на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП – Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в която не е
въздигнато задължение за обозначаване или сигнализиране за поставянето на
уреда, предвид което не е било необходимо наличието на знак за контролиране
на МПС с видеонаблюдение (радар) или по какъвто и да е друг начин.
Видно от вписаното в протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система, функционирането на мобилната
видеосистема е било при стационарно положение и при липсата на каквото и
да е намеса от страна на контролния орган, който единствено е поставил
началото на действие на системата в работен режим. По изложените
съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е заснето с
годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, вр. параг. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на
вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с измененията на ЗДвП с ДВ, бр.
19 от 2015 г. изрично е регламентирано в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. параг. 6, т.
65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се издава и при констатиране на
нарушението с мобилна система за видеоконтрол. Съдът счита, че след
промените в ЗДвП от 2015 г. е допустимо съставянето на електронен фиш при
констатиране на нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство
(в този смисъл Решение 8085 от 19.12.2016 г. по адм. дело № 6627/2016 г. по
описа на АССГ, XVII-ти касационен състав; Решение № 6987 от 10.11.2016 г.
по адм. дело № 5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав и
др.).
В протокола за използване на АТСС е посочен режим на измерване:
стационарен, при наличие в преписката на дигитална снимка на временно
монтираното АТСС, начало и край на работния процес, както и данни, че
липсва въведено с пътен знак ограничение на скоростта, а важи общото
ограничение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за населено място от 50 км/ч.
Основанието за санцкията с наказанието „глоба“ в размер на 100 лева,
наложено на жалбоподателя, е правилно определено в електронния фиш, а
именно по чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Съдът намира, че
8
наказанието „глоба“ е правилно определено в размер от 100,00 лева съобразно
установеното превишаване на позволената скорост с 26 км/ч и изричната
разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща фиксиран размер на
глобата – 100,00 лева.
Съдът счита, че настоящата хипотеза не се характеризира с маловажност
на нарушението. Извършеното нарушение е формално такова, като
законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни
вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на
въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното
нарушение. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с
управлението на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен
обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават
опасност от пораждането на вредни последици, свързани с настъпване на
смърт, увреждане здравето и имуществото на останалите участници в
движението по пътищата. Съдът не се съгласява, че жалбоподателят е
извършил подобно нарушение за първи път, доколкото видно от справката на
водача същият е бил санкциониран и друг път с издаването на електронни
фишове за подобни нарушения. Мястото на нарушението също не индицира
по-ниска обществена опасност, доколкото става въпрос за движение по
булевард в все още светлата и оживена част от денонощието, на който има
светофарни уредби с пешеходни пътеки. Отделно от това, управлението на
МПС с повишена скорост не застрашава само живота и здравето на
пешеходците, но и на останалите водачи – участници в движението. При това
положение съдът счита, че извършеното нарушение не представлява
маловажен случай, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид.
С оглед изложеното обжалваният акт следва да се потвърди като
правилен и законосъобразен.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза
на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
9
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 9599673, издаден от
СДВР и с който на З. М. М., ЕГН ********** е наложено за административно
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева.
ОСЪЖДА З. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. „Антим I“ №
5, на основание чл. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сумата в размер на 80,00 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното съдебно производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10