Решение по дело №131/2020 на Административен съд - Силистра

Р   Е    Ш   Е   Н   И   Е   № 81

 

гр. Силистра, 21.08.2020 г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд гр.Силистра, в открито съдебно заседание на тридесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав - Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева разгледа докладваното от съдията АД № 131 / 2020 г. по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на А.И.Ц. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. С. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0362-000104 / 09.05.2020 г., издадена от полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ-Тутракан, ОД на МВР - Силистра. С последната, на основание чл. 171, т. 2а, б.“б„ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 1 година.

Чрез жалбата се релевират оплаквания за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон - нищожност на акта поради липса на компетентност; унищожаемост на акта поради липса на мотиви; противоречие с материално-правни разпоредби - принудителната административна мярка била елемент от съдържанието на административно-наказателно правоотношение и при липса на последното, е отпаднало и основанието за процесната ПАМ.

Ответникът по жалбата полицейски инспектор в група „ОП“ към РУ-Тутракан, ОДМВР Силистра, не ангажира становище по оспорването.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустим. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следните съображения.

Въз основа на доказателствата съдът приема за установено следното: При извършена проверка от служителите на РУ гр. Тутракан на 09.05.2020 г. на жалбоподателя А.Ц. е съставен АУАН № GA 148511 / 09.05.2020 г. за това, че на същата дата, около 23.49 ч. в с. Калугерене, обл. Силистра е управлявал собствения си лек автомобил „Тойота“, с рег. № ***, след употреба на алкохол – 1.39 промила, отчетен с уред „Алкотест Дрегер 7510“ с № ARNA-0111 чрез измерване на съдържанието на алкохол в издишания въздух в уреда.

Във връзка с установеното нарушение на 09.05.2020 г. е издадена процесната заповед, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. ”б”от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от една година. В заповедта е посочено, че концентрацията на алкохол е отчетена със стойност от 1,39 промила с уред „Алкотест Дрегер 7510“ чрез измерване на съдържанието на алкохол в издишания въздух в уреда.

В административната преписка е приложена справка картон на водача /л.9 - л.10/, в която се съдържат данни за нарушения,установени с влезли в сила наказателни постановления, респ. фишове като за текущата 2020 г., същите са както следва:

- за извършено на 18.02.2020 г. нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП/неосигуряване в ППС на обезопасителен триъгълник;

- за извършено на 07.02.2020 г. нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/управление на пътно превозно средство с превишение на максимално допустимата скорост в населено място;

По делото не се спори, че по повод на нарушението е образувано бързо производство № 362 ЗМ-109 / 2020 г. по описа на РУ на МВР - Тутракан, респ. н.о.х.д. № 89 / 2020 г. по описа на Районен съд Тутракан с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, приключило със споразумение за признаване на престъплението и налагане на съответно наказание.

По делото не се спори за фактите, вписани в оспорената заповед. Спори се за правното им значение.

По делото са представени Заповед № 81213-1524 / 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165 от ЗДвП са определени службите за контрол по ЗДвП, Заповед № 342з-330 / 21.04.2017 г. на Директора на ОД на МВР-Силистра за оправомощаване на длъжностни лица, компетентни да налагат ПАМ от процесния вид, сред които е длъжността на издателя на оспорената заповед „полицейски инспектор“ в група „ОП“ в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Силистра и Заповед № УРИ: 342з-279 от 31.03.2017 г., с която Директорът на ОД на МВР определя М.Н.за негов заместник за периода на издаване на процесната заповед.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Проверка за наличие на отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК - липса на компетентност:

Видно от приложената по делото Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г., в рамките на законовата делегация по чл. 165 от ЗДвП, Министърът на вътрешните работи на Република България е определил Областните дирекции на МВР като структури с правомощия да  осъществява контрол по Закона за движението по пътищата. Съответно Директорът на ОД на МВР-Силистра, надлежно заместен посредством цитираната по-горе заповед, в изпълнение на правомощието си по чл. 172, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, е издал приложената по делото Заповед № 342з-330 от 21.04.2017 г., с която е оправомощил  длъжностни лица, компетентни да издават заповеди за ПАМ по ЗДвП, сред които е и „полицейски инспектор“ в група „ОП“ към ОД на МВР-Силистра.

Неоснователно е оплакването за некомпетентност на издателя на акта с теза, че Заповед от 21.04.2017 г. е негодна да породи правомощие за адресата й, тъй като разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП влизала в сила по-късно, т.е. на 26.09.2017 г. Така възпроизведеният факт не отговоря на действителното положение. Приложената от административния орган норма на чл. 171, т. 2а от ЗДвП влиза в сила от 21.01.2017 г. /ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) и разписва правилото: За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

               Цитираното от жалбоподателя изменение на нормативния текст (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) касае допълване на хипотезите с нова, касаеща адресат-собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Т.е. кръгът на адресатите се увеличава – освен лица-собственици, които управляват неправомерно, още и собственици, чийто МПС са управлявани от други лица при съответно нарушение. В този смисъл възражението се явява неоснователно.

Следователно процесният акт е валиден като издаден от компетентен по материя,територия и степен  орган.

Проверка за наличие на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК - наличие на установената форма:

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. В мотивите й изрично се препраща към фактическите обстоятелства, удостоверени в процесния АУАН, които обезпечават възможността за възприемане съдържанието на волеизявлението – прекратяване на регистрацията на ППС поради установено нарушение,изразяващо се в нарушаване на забрана за  управление на ППС под въздействие на алкохол. Същите осигуряват и възможност за извършване на съдебен контрол спрямо приложения,респ. спрямо дължимия материален закон.

Твърдението на жалбоподателя за определяне срок на ПАМ от 6 месеца до 1 година е недостоверно. Както в приложения по делото процесен оспорен административен акт, като диспозитивен документ, така и в удостоверителния документ – справка картон на водача, срокът за налагане на мярката е конкретно определен на 1 година.

Проверка за наличие на отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК - наличие на съществени нарушения на административно-производствените правила:

В административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Преди издаването на финалния спрямо преписката акт са събрани относимите към предмета й доказателства, анализирани са относимите по правоотношението факти,които са обосновали съдържанието на изразеното волеизявление – прекратяване на регистрацията на ППС след констатирано управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта на стойност от 1,39 промила. В преписката е изискана и приложена справка за нарушител, съдържаща данни за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. Правото на участие на проверяването лице е било зачетено.

               Оплакването за „липса на разум ПАМ да се налага 10 минути преди изтичане на датата на съставяне на АУАН не е изведено като отменителен порок. Конкретната организация и технология за координацията между длъжностните лица на съответната структура на МВР в процесния случай не сочи за съществено нарушение на процесуалните правила, което би било отменителен порок, а и твърдение в тази насока не се прави.

               Неоснователна е тезата за съществено нарушение на процесуалните правила в административното производство по издаване на процесната ПАМ, поради дублиране на отговорността по наказателно дело, при което последното е основание за прекратяване на административно-наказателно производство за същото нарушение. Законодателят е предвидил за едно и също нарушение да се ангажират най-малко две различни по вид отговорности – административна /ПАМ/ и административно-наказателна по ЗАНН, респ. наказателна по НК. Обратно на поддържаното от жалбоподателя, административната отговорност чрез налагане на принудителни мерки не включва във фактическия си състав друг вид отговорност. Тя включва нарушението като деяние, но не и съответната отговорност, която би могла да бъде, както беше споменато по-горе –административна /ПАМ/, административно-наказателна /НП,фиш/, наказателна /присъда,споразумение/, дисциплинарна /АА/.

Проверка за отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК - съответствие с материалния закон:

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Фактическите обстоятелства, с които чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП свързва издаването на процесната заповед за прилагане на процесната принудителна административна мярка, са: собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В процесния случай тази стойност е 1,39 промила. Предвиденият в закона резултат е налагане на принудителна мярка –прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година.

Установената по делото фактическа обстановка - управление на собствен автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 1,39 промила, установена с техническо средство, сочи, че са налице материалните предпоставки, съставляващи хипотезата на приложената норма на чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП, поради което административният орган законосъобразно е упражнил правомощието си за налагане на процесната ПАМ.

По отношение на определения максимален ограничителен период на действие на ПАМ от една година:

Процесната ПАМ е наложена за срок от една година. Този срок е съобразен с необходимостта от охрана на интересите на жалбоподателя и обществото. Степента и тежестта на извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата е относима към необходимостта от охрана на обществените отношения, свързани с управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта от 1,39 промила, която поради високата си обществена опасност рефлетира чрез наказателен състав по НК. Последният, в процесния случай,е и обективиран чрез осъдителна присъда.

Целта на закона е спазена. Принудителната мярка се налага, за да се обезпечи живота и здравето на всички членове на обществото, включително и на жалбоподателя и членовете на семейството му. Предполага се, че чрез временното прекратяване на регистрацията на ППС се предотвратява евентуалното извършване на бъдещи нарушения, т.е. управлението на ППС под въздействие на алкохол за периода на наложената принудителна мярка.

Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК, което обуславя и отхвърляне на оспорването.

Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд гр.Силистра

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0362-000104/09.05.2020 г., издадена от полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ - Тутракан, ОД на МВР - Силистра за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. “б“ от Закона за движението по пътищата – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 1 година, извършено от А.И.Ц. с ЕГН ********** ***, община Тутракан, област Силистра, ул. „*** чрез адв. С..

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

 

                                                                       СЪДИЯ: