Определение по дело №1614/2020 на Административен съд - Варна

О  П Р Е Д Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№…………/……………..2020 г. гр. Варна

 

Административен съд - Варна, в закрито съдебно заседание на деветнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева

ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова

                 Мария Даскалова

 

като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова частно кас. адм. дело №1614/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба от М.Л.Ж. ЕГН ********** срещу определение № 1200/10.06.2020 г. по адм. дело № 2308/2018 г. по описа на Административния съд-Варна, с което е оставена без разглеждане исковата му молба срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Отправено е искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответник – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“/ не е изразил становище по частната жалба.

Административен съд – Варна установява, че частната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима. По същество е основателна.

М.  Л.Ж. е депозирал в Административния съд - Варна искова молба срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск по чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража за присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лева за неимуществени вреди, причинени вследствие на бездействието на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ „да осъществи действия по контрол относно спазване на законността в пенитенциарното заведение по отношение на сигурността на безопасни условия на изтърпяване на наказанието“ за периода март 2010 г. - 22.08.2017 г.

С разпореждане от 20.08.2018 г. съдът е оставил без движение исковата молба и указал на ищеца отстраняване на нередовности, свързани с пълнотата на изложените обстоятелства. С молба от 31.08.2018 г. ищецът допълнил твърденията си в исковата молба.

С протоколно определение от 12.12.2018 г. първоинстанционния съд отново оставил исковата молба без движение, като е указал на М.Л.Ж., че в седемдневен срок следва да посочи в какво се изразяват незаконосъобразните действия и бездействия на администрацията, за какъв период се претендира обезщетението, като ясно отграничи периодите, описани в исковата молба, по която е образувано адм. дело № 1999/2018 г. по описа на Адм. съд - Варна. С молба от 19.12.2018 г. назначеният от съда служебен защитник на ищеца уточнил обстоятелствата, които обуславят предявения иск, както и периода на претенцията - 22.08.2017 г. - 21.12.2017 г.

С разпореждане от 08.01.2019 г. административният съд отново е дал указания на ищеца да прецизира петитума, като конкретизира размера на претендираното обезщетение съобразно периода на възникване на вредата. В предоставения му седмодневен срок с молба от 25.01.2019 г. процесуалният представител на ищеца повторно посочил размера на иска и уточнил неговия петитум.

С определение № 603/01.03.2019 г. по адм. дело № 2308/2018 г. Административният съд - Варна е прекратил производството по делото, като отбелязал, че нередовностите на исковата молба не са отстранени. Не били посочените действията и бездействията на длъжностните лица от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", които да кореспондират с твърденията по исковата молба и със сочените като нарушени разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

С Определение 12336/16.09.2019 г. по адм. д. № 3943/2019 г. на ВАС е отменено определение № 603/01.03.2019 г. по адм. дело № 2308/2018 г. на Административния съд - Варна за прекратяване на производството по делото и е върнато делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

С протоколно определение от 04.12.2019 г. първоинстанционния съд отново е оставил без движение производството по делото и е задължил ищеца да уточни исковата молба, като посочи точно и ясно всяко едно конкретно бездействие на затворническата администрация по сочените действия и бездействия в иска и периодите на същите.

С уточняваща молба от 13.12.2019 г. от М.Л.Ж. са направени уточнения като е посочил, че за периода м.03.2010 г. до 22.08.2017 г. не са създадени безопасни условия за изтърпяване на наказанието на ищеца, изразяващи се в настаняването му в една група с изтърпяващи наказание при специален режим. Споделяне на едно и също време за баня, хранене и престой на открито място с лишени от свобода със специален режим е породило страх за живота и здравето му. Противоправни бездействия са извършени, поради   неосигуряване на медицинска грижа за периода 22.08.2017 г. до 21.12.2017 г., като е изложил факти относно събития на 22.08.2017 г. – 21.12.2017 г.

Определението е неправилно.

Исковата молба следва да отговаря на изискванията предвидени в по чл. 127 и чл. 128 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, за да е допустима. В случая М.Л.Ж. с молба от 25.01.2019 г. е конкретизирал исковата си претенция, а именно да се осъди ГД „ИН“ да му заплати сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в комплекс от негативно – емоционални изживявания и влошаване на здравословното състояние, търпени в периода от 22.08.2017 г. до 21.12.2017 г. вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на ГД „ИН“, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.  Ищецът е уточнил и конкретните факти, които обосновават иска му, поради което исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.

След връщане на делото за ново разглеждане не са настъпили промени, които да обуславят извод за промяна на исковата претенция. Определение по адм. д. № 3943/2019 г. на ВАС е задължително за първоинстанционния съд на основание чл.235, ал.2 от АПК. Следвало е съдът да продължи съдопроизводствените действия без да е необходимо да изисква от ищеца допълнителни уточнения по исковата молба, с оглед преценка допустимостта й. 

Исковата молба е с изискуемото съдържание и това обуславя редовността й, поради което следва да се разгледа по същество. Незаконосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че исковата молба е недопустима.  

При наличие на възражение за погасяване на задължението поради давност, същото следва да се разгледа по същество на спора, поради което не е основание за прекратяване на производството по делото.

С определение № 11373/05.11.2018 г. по адм. д. № 1999/2018 г. на Адм. съд – Варна е прекратено производството по делото поради оттегляне на искова молба от М. Желев. На основание чл.232 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК  няма пречка ищецът да предяви същия иск, поради което наличието на повторно предявена искова претенция относно деня 22.08.2017 г. не е основание за прекратяване на производството по делото.

Определението за прекратяване на производството по исковата молба на М.Л.Ж. следва да се отмени и делото да се върне на Административен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения и на основание чл. 235, ал.1 от АПК Административен съд – Варна,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 1200/10.06.2020 г. по адм. дело № 2308/2018 г. на Административния съд - Варна за прекратяване на производството по делото.

ВРЪЩА делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                   1.

 

 

 

                   2.