Р Е Ш Е Н И Е
№ 1093
гр.
Пловдив, 13 юни 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и участието на прокурор КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа КАНД № 1081/2022година
по описа на съда, докладвано от съдия
Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „ДЖИРО – ТРЕЙД“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, управлявано от И.С.Н.
и Г.Н.Н., чрез адвокат П. против Решение № 459
от 02.03.2022 г., постановено по АНД № 8427/2021 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, XXIV наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 272/2021 от 09.12.2021 г., издадено
от Директор на Териториална дирекция
Митница Пловдив, с което на „ДЖИРО – ТРЕЙД“ ООД, на основание чл. 110, ал. 4
във вр. с чл. 110, ал. 1 от ЗАДС, е наложена имуществена санкция в размер на
500,00 /петстотин/ лева, за повторно извършено нарушение на чл. 44, ал.1, т.6
от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
Претендира се
отмяна на решението поради неправилност, като постановено в нарушение на
закона, и постановяване на решение по същество, с което да се отмени изцяло
процесното НП. Сочи се наличието на маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба- Териториална дирекция Митница
Пловдив, е подала отговор на
касационната жалба от юрисконсулт Р.- пълномощник, в който се изразява становище
за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалият
по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в
сила.
Съдът, като взе предвид
релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и
тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и
чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна
страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на
първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на
извършена служебна проверка на 15.10.2021 г. от служители на Териториална
дирекция Митница Пловдив в информационната система на Агенция
"Митници" – Българска акцизна централизирана информационна система
/БАЦИС/, за администриране на задълженията за акциз на лицензираните и
регистрирани по ЗАДС лица, е прието за установено, че дружеството касатор, в качеството му на лицензиран складодържател по
чл. 47, ал.1 от ЗАДС, и с ИНЛС № BGNCA00067000 и ИНДС BGNCA00067001, не е платило акциз в размер на 334.07 лв.,
деклариран при подаване на акцизна декларация № BG 003000/02-05075/07102021 за
данъчен период 01.09.2021г. - 30.09.2021г. в рамките на законоустановения
14-дневен срок- до 14.10.2021г., включително.
До „ДЖИРО –
ТРЕЙД“ ООД била изпратена покана, изх. № 32-331225/19.10.2021 г., получена на
22.10.2021 г. В същата било посочено, че органният представител на
ДЖИРО-ТРЕЙД" ООД –управителят И.Н. следва да се яви на 03.11.2021 г. за
даване на обяснения и съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. В дадените обяснения, като причина за неплащането на дължимия акциз,
било посочено, че същият е възпрепятстван да осъществява функциите си на
управител, поради възникнал спор с бивш съдружник, който му ограничил достъпът
до завода и магазина.
На 03.11.2021 г.
Е.Р.- инспектор в Териториална дирекция Митница Пловдив, съставя АУАН №
186, с който деянието на дружеството
касатор, изразяващо в невнасяне на дължимият акциз по акцизна декларация
№BG003000/02-05075/07102021 в републиканския бюджет по сметка на митническото учреждение
–ТД Митница Пловдив, се квалифицира като административно нарушение по чл. 44,
ал.1, т.6 от ЗАДС, в 14 – дневен срок,
след изтичане на задължения данъчен период 01.09.2021г. – 30.09.2021г. Управителят
е подписал АУАН без възражения.
Против
съставения АУАН е постъпило възражение с Вх.№355972/09.11.2021 г., след което е
издадено процесното НП.
Районният съд
правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации прилага закона правилно, като потвърждава оспореното пред него НП,
предвид констатираните му правилност и законосъобразност.
Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда,
поради което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка следва да се
посочи, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Разпоредбата
на чл. 110, ал.1
от ЗАДС урежда основания състав на нарушението, извършено от лице, което
не внесе дължимия акциз в срока по чл. 44 - имуществена санкция в размер от 200
до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, и глоба в размер от
100 до 1000 лв. – за физическите лица.
Правната
нормата на чл. 110, ал.4 от ЗАДС урежда хипотезата на
санкциониране при повторно извършване на същото нарушение. При повторно
нарушение по ал. 1, 2 и 3 имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв.,
а глобата е в размер от 300 до 2000 лв.
От
събраните по делото доказателства се установява, че касаторът е дължал внасяне
на акциз за септември 2021 година и че този акциз не е бил внесен в нормативно
установения срок – до 14.10.2021 година. Заплащането на акциза следва да се
извършва в срока по смисъла на чл. 87, ал.2 от ЗАДС( в редакция - ДВ, бр. 96 от
2019 г., в сила от 1.01.2020 г), вр. чл. 44, ал.1, т.6 от ЗАДС, а именно в 14 –
дневен от приключване на данъчния период, за който се отнася, в разглеждания
казус до 14.10.2021 г.
За да е
приложима правната норма на чл. 110, ал. 4 ЗАДС следва да е налице
повторност. Правната норма на чл. 4, ал.
17 ЗАДС дава дефиниция на това понятие, а именно повторно
е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на
наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид
нарушение. С НП № 124/2020 от 22.12.2020 г. на ТД „Тракийска“ Агенция митници
за извършено нарушение на чл. 44, ал.1, т.6 от ЗАДС, на "ДЖИРО-ТРЕЙД"
ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл. 110, ал. 1 от ЗАДС. Това НП е
влязло в сила, като необжалвано на 15.01.2021 г. Процесното НП е издадено за извършено нарушение на 15.10.2021г.,
т. е. в едногодишният срок от влизане в сила на НП за първото също по вид
нарушение.
Неоснователно
е възражението на касационния
жалбоподател, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 40,
ал. 1 ЗАНН приемайки, че подписването на акта само от един свидетел, вместо от
двама свидетели при неговото съставяне, не е
съществено нарушение на процесуалните правила. Следва да се има предвид,
че нарушението на процесуалните правила е съществено тогава, когато е засегнало
възможността за адекватно упражняване правото на защита на страна в
производството, като по отношение на ответника такова би било налице, ако е
довело до невъзможност на същия да разбере за какво именно негово поведение и
въз основа на какъв акт бива санкциониран. В случая, действително формално не е
изпълнено изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН при съставяне на акта да присъстват и да го подпишат свидетели, като
актът е подписан само от един такъв. Това обстоятелство обаче не може да се
приравни на абсолютно основание за отмяна на НП, а единствено обуславя полагане
на по-сериозни усилия в процеса на доказване от страна на наказващия орган,
чиято е доказателствената тежест в съдебното производство, както и от страна на
съда в изпълнение на задълженията му по чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 13, ал. 1 от НПК. Също така това
нарушение не може да бъде счетено за съществено, доколкото по никакъв начин не
се е отразило върху законосъобразността на наказателното постановление. Видно
е, че при съставянето на АУАН е подписан лично от управителя на касатора, при
това без възражения, а липсата на подпис на втори свидетел не е препятствала по
какъвто и да било начин разкриването на обективната истина, като установяването
на правно релевантните факти в производството е било възможно и е било
фактически осъществено с достатъчни по обем и допустими доказателства и
доказателствени средства, които районният съд е събрал. Нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН предвижда,
че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая, липсата на втори
свидетел, не се отразява по какъвто и да било начин на посоченото установяване.
АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен
начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи
възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното
наказателно постановление против касатора, което е изцяло съобразено с
изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият
съдебен състав не приема като основателни доводите на касатора, че повторността
е елемент от състава на правонарушението. Напротив – дали едно деяние е
повторно или не е релевантно обстоятелство единствено при определяне размера на
административното наказание. Повторността не определя осъществен ли е състава
на нарушението, което в случая е безспорно установено. Касаторът неправилно
сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение поради описание на
процесното деяние като повторно едва с оспорваното НП. С разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН не се поставя изискване да бъде посочена санкционната разпоредба, която
следва да бъде приложена, както и вида и размера на наказанието. Задължителни
реквизити са единствено елементите от обективна страна – дата и място на
нарушението, описанието му и обстоятелствата, при които е извършено, и
елементите от субективна страна – субект и вина при деяния, извършени от
физически лица. Сочат се също и законните разпоредби, които са нарушени.
Изискването на чл. 42, т. 4 от ЗАНН за описание на нарушението чрез всички
елементи от фактическия състав на деянието по чл. 44, ал. 1, т. 6 ЗАДС е
спазено при съставяне на АУАН. С чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН към тези елементи
/чл. 42, т. 3-т. 5 от ЗАНН/ се допълват вида и размера на наказанието, за
определянето на което е от значение дали деянието е повторно или не, съответно
дали същото е извършено от физическо или юридическо лице. Касае се за дейност
на административнонаказващия орган по определяне вида и размера на наказанието
в НП, за което няма изискване в чл. 42 от ЗАНН да бъде посочено още със
съставяне на АУАН, съобразявайки се и с разпоредбата на чл. 27, ал. 3 във
връзка с ал. 1 от ЗАНН за определяне на по-тежко наказание при отегчаващи
обстоятелства, вкл. и при повторност на деянието. Обстоятелството, че едва в НП
е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност, не и в
издадения преди това АУАН не сочи на съществено процесуално нарушение при
издаването на НП, тъй като повторността има само отношение към размера на
наложената санкция, а не и при установяване на фактическия състав, при който се
ангажира отговорността на дружеството.
Следователно,
налице е от обективна страна вмененото на дружеството касатор административно
нарушение.
Също така, както
правилно приема районният съд, административнонаказателното производство е
проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Следователно, процесното НП е правилно и
законосъобразно и като го потвърждава, районният съд постановява решението си
при правилно прилагане на закона. Респективно, решението на районния съд е
правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което следва да се остави
в сила.
Вярно е че,
съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на
наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г.,
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на
съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по
чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на
Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според
която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава
правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота
фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички
въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на
делото.
При липсата на
легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на
чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен
случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид (чл.93, т.9 от НК).
В случая обаче, плащането
на дължимия акциз със закъснение от един ден, не е достатъчно, за да се приеме
за установено, че разглежданото нарушение е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, тъй като
по отношение на дружеството касатор, видно от приложените писмени доказателства
към административната преписка, има вече влязло в законна сила НП № 124/2020 от
22.12.2020 г. на ТД „Тракийска“ Агенция митници за извършено нарушение на чл.
44, ал.1, т.6 от ЗАДС.
Следователно, не
е налице маловажен случай на административно нарушение, както правилно приема
районния съд.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав на съда намира касационната жалба за
неоснователна, поради което същата не следва да бъде уважена.
А с оглед
очерталия се изход на делото, в полза на НАП следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от НЗПП, за
настоящето производство.
Административен съд – Пловдив, ХХIII
касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №459 от 02.03.2022 г., постановено по АНД № 8427 по описа за 2021 г. на Районен съд –Пловдив- XXIV н.с.
ОСЪЖДА „ДЖИРО – ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, управлявано от И.С.Н. и Г.Н.Н., да заплати
на Териториална дирекция Митница Пловдив, сумата от 80,00 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ:
1………………
2………………