№ 164
гр. Ловеч, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. Х.
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. Х. Административно наказателно
дело № 20224310200548 по описа за 2022 година
Производство по реда чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Производството по делото е образувано по повод постъпила в съда жалба от ХР. АТ.
ХР. от гр.Ловеч, чрез адвокат М.И.. Жалбата е срещу заповед за задържане на лице №
1762зз-77/06.07.2022 г., издадена от Пл. П. П. – командир на отделение при РУ на МВР
Ловеч. Изтъкнато е в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е немотивира и е
издадена без да са посочени и доказани основанията за задържане на Х.Х.. Сочи, че като
основание за задържането е посочено единствено „във връзка с чл.21, ал.3 от ЗЗДН и че
лицето нарушава Заповед за незабавна защита № 11/04.07.2022 година. Изтъква, че към
момента на задържането му такава заповед не му е била връчвана и не е бил запознат с
нейното съдържание. Сочи и че не е от посочените в заповедта основания какво
престъпление полицейският орган счита, че е извършил, тъй като липсва описание на
такова. Подробно в жалбата са развити доводи аргументиращи тези твърдения.
По нататък в жалбата са изложени и доводи за незаконосъобразност на оспорваната
заповед, поради издаването в противоречие с целта на закона. Счита това за самостоятелно
основание за отмяната по реда на чл.146, т.5 от АПК. Твърди в тази връзка, че заповедта за
задържане категорично не допринася за постигане целите на закона и съставлява акт на
неоснователна принуда, тъй като липсват каквито и да било данни Х. да е извършил
престъпление, още повече, че не е бил търсен и не е му е връчвана заповед за незабавна
защита, нито пък е проявявал агресия към близките си, трети лица или пък полицейските
служители.
Моли обжалваната заповед да бъде отменена, като се присъдят на жалбоподателя
1
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Х.Х. се явява лично и с адвокат И.. Последният
поддържа жалбата с наведените в нея аргументи, като изтъква, че в хода на съдебното
следствие са се събрали доказателства, които доказват твърдението за незаконосъобразност
на оспорваната заповед за задържане на лице. Представя писмени бележки, в които
подробно са развити и аргументирани тезите на жалбоподателя. Пледира заповедта да бъде
отменена и се присъдят сторените в производството разноски.
Издателят на заповедта – П.П., редовно призован, не се явява. В предходно съдебно
заседание заявява, че лично той не е връчвал заповедта за незабавна защита на Х., а само му
я предоставил да я прочете.
Съдът след като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, прие
за установено следното :
Със заповед за задържане на лице № 1762зз-77/06.07.2022 г., издадена в 06:55 часа от
Пл. П. П. – командир на отделение при РУ на МВР Ловеч е бил задържан за срок от 24 часа
ХР. АТ. ХР. от гр.Ловеч, в помещение за временно задържане в РУ на МВР Ловеч. Като
основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а
като фактически основания е отразено, че се издава във връзка с чл.21, ал.3 от ЗЗДН и че
лицето нарушава Заповед за незабавна защита № 11/04.07.2022 година. Такава заповед за
незабавна защита действително е била издадена срещу Х.Х. /л.30/ от състав при РС Ловеч
по гр.дело № 1083/2022 г., като са постановени мерки за закрила по чл.18, ал.1 от ЗЗДН, а
именно : Х.Х. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Констанс Х.а Х.а,
ЕГН : **********, Ц.М. Х.а, ЕГН : ********** и М. Х. Х., ЕГН : **********, както и му е
забранено да приближава жилището, намиращо се в гр.Ловеч, ****** обитавано от
последните трима. С писмо изх.№ 2178 от 04.07.2022 г. /л.31/ заповедта е била изпратена за
връчване на Х.Х. чрез органите на РУ на МВР Ловеч, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2
от ЗЗДН. Видно от върнато в цялост съобщение /л.32/ Х. не е бил намерен на известния
адрес, за да му бъде връчена заповедта за незабавна защита № 11 от 04.07.2022 година. В
последствие, по същото гражданско дело № 1083/2022 г., на 06.07.2022 г. е била издадена и
Заповед за незабавна защита № 12 /л.23/, като допълнение към № 11 от 04.07.2022 година.
От докладна записка на ст.полицай Галя Стоянова /л.21/ става ясно, че на 05.07.2022 г.,
около 20:40 часа, заедно с други двама нейни колеги, между които и П.П. (служителя издал
атакуваната в настоящето производство заповед), посетили по сигнал адреса в гр.Ловеч, на
бул.„България“ № 48, вх.Г, ет.8, ап.24. Сигналът бил подаден във връзка с нарушаване на
заповед за незабавна защита № 11/04.07.2022 г. от Х.Х., но същият не бил установен на
място. В 06:30 часа на другия ден – 06.07.2022 г. тримата отново посетили адреса, отново по
сигнал, че Х. тропа и блъска по вратата на апартамент № 24. Този път той бил установен на
място и отведен в РУ на МВР Ловеч. От докладна записка на полицейски инспектор И.Т.
/л.24/ се установява, че при довеждането му в полицейското управление Х. е бил запознат
със Заповед за незабавна защита № 11/04.07.2022 г., след което е бил задържан за 24 часа с
оспорваната в настоящето производство заповед, а малко по-късно през деня е бил запознат
2
и му била връчена и Заповед за незабавна защита № 12/06.07.2022 година. В този смисъл,
данните от така цитираните докладни записки съвпадат и със заявеното от органа издал
заповедта за задържане на лице – П.П., който сочи в хода на съдебното следствие, че е
предоставил на Х. възможност да се запознае със съдържанието на Заповед за незабавна
защита № 11/04.07.2022 година.
Изводът, който следва от така обсъдените доказателства е, че липсват категорични и
безспорни данни, че до отвеждането му рано сутринта на 06.07.2022 г. в РУ на МВР Ловеч,
на жалбоподателя Х.Х. да е била връчвана Заповед за незабавна защита № 11/04.07.2022 г.
или да му е било известно съдържанието на същата.
Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от ЗЗДН, заповедта за незабавна защита,
издадена по реда на ал.1 от същия текст, се връчва на страните и се изпраща служебно до
районното управление на МВР. Систематично тази разпоредба е в Раздел II от ЗЗДН
„Разглеждане на делото“, т.е. приложима е нормата на чл.12 от ЗЗДН, която очертава
страните в производството като пострадалото лице и ответната страна, която също има
правото да представя доказателства. Диференцираната процедура по чл.18 от ЗЗДН
изключва призоваването, но във всички случаи предвижда уведомяване на страните, т.е. и
на ответната страна, каквато се е явявал в това производство жалбоподателят Х.Х..
Разпоредбата на чл.20 от ЗЗДН не отменя задължението за уведомяване на ответника.
Процедурата по уведомяване гарантира узнаването на факта за издадената заповед от
лицето, за което се отнася и това е съвсем логично, иначе как би могло да се изисква от него
да я спазва, ако не знае за съществуването и не е запознат със съдържанието . В
обсъжданият случай, от изложеното по-горе се установи, че моментът, в който Х. е узнал за
Заповед за незабавна защита № 11/04.07.2022 г., респективно е узнал съдържанието и от
какви действия следва да се въздържа, е моментът, в който е бил отведен от полицейските
служители в РУ на МВР Ловеч. При това положение е било неоснователно да му се вменява,
че е нарушил въпросната заповед и това да е послужило като основание за задържането му
за 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.21, ал.3 от ЗЗДН.
Целта на задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като превантивна мярка е да
предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да
се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване.
Посочената норма дава възможност на органите на МВР да реализират законовите си
правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на
заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането
на тази принудителна мярка. По своята правна същност оспорваната заповед представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН. За прилагането на тази
ПАМ е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е
извършено конкретно от задържаното лице Х.Х.. Следователно, за да бъде законосъобразна
наложената принудителна административна мярка, се изисква да има данни, от които да
може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно
3
лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление.
В случая, нарушаването на издадената заповед за незабавна защита би съставлявало
престъпление по чл.296, ал.1 от НК, но както се обсъди по-горе в изложението, липсват
доказателства, които да удостоверяват, че към момента на издаване и връчване на заповедта
за задържане – 06.07.2022 г., в 06:55 часа, жалбоподателя Х. да е бил в известност, че срещу
него има издадена заповед за незабавна защита и че е следвало да съобразява поведението
си с постановените в нея мерки за закрила. Най-малкото, узнаването на последната е
елемент от субективната страна на престъплението по чл.296, ал.1 от НК. При това
положение, описаните в докладната записка от полицейски инспектор Тодоров /л.24/
действия извършени от Х. около 06:30 часа на 06.07.2022 г., когато е бил установен да
блъска и тропа по вратата на апартамент № 24 в жилищната сграда на бул.„България“ № 48,
вх.Г, ет.8, съставляват единствено нарушаване на обществения ред и както става ясно от
същата докладна записка, за тези му действия на Х. е бил съставен предупредителен
протокол по реда на чл.65 от ЗМВР. Затова и предвид факта, че към този момент на Х. не е
била връчвана Заповед за незабавна защита № 11/04.07.2022 г., респективно, не му е било
известно съдържанието на същата, то не е била налице хипотезата на чл.21, ал.3 от ЗЗДН,
съответно и данни за евентуално осъществен състав на престъпление, поради което
задържането му за 24 часа се явява мярка прекомерно тежка с оглед обективно проявените
факти по случая.
Поради тези съображения, настоящият съдебен състав прие, че в конкретния случай,
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея
жалба следва да се уважи.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски, то следва да бъде осъдена ОД на МВР Ловеч (в чиято
структура е органа издал оспорваната заповед за задържане) да заплати на Х.Х. сумата от
410 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар и държавна такса, съгласно договор
за правна защита и съдействие № 6372 от 21.07.2022 г. /л.14/ и платежно нареждане от
12.07.2022 г. /л.6/. В тази връзка следва да бъде уточнено, че съдопроизводствените
действия пред настоящия съд се развиват по правилата на чл.145 – чл.178 от АПК, поради
което, съгласно нормата на чл.144 от АПК, за неуредените от този дял въпроси се прилагат
разпоредбите на ГПК. Ето защо, правното основание за присъждане на разноските е чл.78,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, във връзка с чл.72,
ал.4 от ЗМВР и чл.78, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег.№ 1762зз-77 от 06.07.2022 г., издадена
от Пл. П. П. – командир на отделение при РУ на МВР Ловеч, с която на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържане за срок до 24 часа на ХР. АТ. ХР. от гр.Ловеч,
4
бул.”България” № 48, вх.Г, ет.8, ап.24, ЕГН : **********, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана от директора, да
заплати на ХР. АТ. ХР. от гр.Ловеч, с горните данни, сумата 410 /четиристотин и десет/
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен
срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5