Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260161 /27.05.2021 г. Година 2021 Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І
Граждански състав
На двадесет и осми април Година 2021
в публичното заседание, в следния състав:
Председател: даниела телбизова - янчева
Членове: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ КЕМЕРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1178 по описа за 2021 година.
Производството е
на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба от Т.Н.Т. ***, чрез адв. С.Г. *** против решение № 260018 от 15.01.2021 г.,
постановено по гр.дело № 2507/2020г. по описа на Казанлъшки районен съд, с
което са отхвърлени предявените от въззивника искове за признаване на незаконно
уволнение, за възстановяване на работа и за обезщетение за оставане без работа.
Въззивникът обжалва постановеното
решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с трайната
съдебна практика на ВКС. Излагат се подробни съображения.
Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение, като вместо него бъде постановено ново по същество
на спора, с което да бъдат уважени предявените искове за признаване на
незаконно на уволнението на въззивника, възстановяването му на работа и
обезщетение за оставането му без работа.
Претендира се присъждане на
разноските по делото пред двете съдебни инстанции.
Въззивникът
представя и моли съда да приеме 6 бр. фишове за работна заплата, както и
протокол от общо делегатско събрание на секцията на КТ „Подкрепа“ при „С.“ АД
гр.К. от 21.11.2019г., за които са узнали едва с разпита на един от изслушаните
свидетели.
За
да докаже, че все още е без работа, въззивникът моли за възможност да представи
оригинал на трудовата си книжка за справка.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от „С.“ АД, чрез пълномощника си адв. С.В. от САК, с
който сочи, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено. Оспорва изцяло подадената въззивна жалба
и посочва, че наведените в нея аргументи са несъстоятелни и не следва да се
вземат предвид. Излага подробни съображения в същия писмен отговор.
По
отношение на доказателствените искания
направени от въззивника, считат, че са преклудирани и не следва да бъдат
уважавани, а освен това и неотносими.
Съдът
намира, че следва да остави без уважение направеното във въззивната жалба
искане, за приемане на нови доказателства по делото, тъй като не са налице
предпоставките на чл.266, ал.1 и ал.2 от ГПК, поради което се явяват
преклудирани. Самият въззивник е следвало своевременно да знае че е избран за
секретар на СС на КТ “Подкрепа” в ответното предприятие, а представените фишове
установяват само наличието на заплащан членски внос в синдикалната организация,
но не и наличието на заемана от въззивника ръководна длъжност в тази синдикална
организация. Въззивната инстанция намира, че
не са налице и предпоставките на чл.266 ал.3 от ГПК, поради което следва
да бъдат оставени без уважение тези доказателствени искания, направени с
въззивната жалба. Освен това доказателствената тежест за доказването им лежи
върху ищеца и той е следвало да представи доказателства в подкрепа на този факт
още с исковата си молба, още повече, че тези фишове са се намирали у него и по
времето на предявяване на иска.
След
извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и
чл.261 ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за допустима и редовна,
поради което
След
извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и
чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което
същата следва да се разгледа по съществото си относно нейната материална
основателност.
Въззивникът Т.Н.Т., редовно и своевременно
призована, не се явява, вместо него се явява адв. С.Г., която взема становище,
че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и
поради това следва да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от
това. Молят за присъждане на направените по делото разноски, включително и
адвокатския хонорар.
Въззиваемият “С.” АД ***, редовно призовани, явява
се процесуалния им представител адв. С.В. от САК, който по съществото на делото
взема становището, с което молят решението на районния съд да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Подробни съображения и доводи са изложени в същото
съдебно заседание по съществото на делото от датата 28.04.2021 год. Молят и за
присъждане на направените по делото разноски
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 344, ал. 1,
т.1,
т. 2 и т. 3 от КТ.
Разгледана по
съществото си въззивната жалба на жалбоподателя Т. се явява основателна и
доказана, поради следните съображения:
В
първоинстанционното производство е установена следната фактическа обстановка:
Пред
първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивникът Т.Н.Т. в исковата молба твърди, че е работил по трудово
правоотношение като е заемала длъжността “Оператор” в “С.” АД ***,
клон К..
По делото действително не е спорно, а се установява и
от представеното ЛТД на жалбподателя, че същият е работил в ответното училище
на длъжността “Оператор” към
момента на прекратяване на трудовото й правоотношение.
По делото не е
спорно, а и видно от приложеното гр.д. с № 2507/2020г. на PC -К., Брутното му
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец било в размер на
1004.37лв., за което представя и съответната служебна бележка от „С.“ АД.
На
20.08.2020г. ръководителят на ответното дружество му е връчил и Заповед за
прекратяване на трудовото му правоотношение с №279/12.08.2020 г. с правно основание
чл.328, ал. 1, т.2 от КТ – поради съкращаването на щата.
В сроковете,
предвидени в чл.358, ал.1, т.2 от КТ и на основание чл.344, ал.1, т. 1,2
и 3 оспорва
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като заявява,
че същата е незаконосъобразна и неправилна.
Въззивната
инстанция приема, че при уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2,3,5,11 и
чл.330, ал.2, т.6 от КТ работодателят може да уволни работник само с
предварително разрешение на инспекцията по труда или синдикален орган определен
с решението на централното ръководство за всеки отделен случай. При
прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят не се съобразил
разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ, като не е поискал съответното разрешение от
синдикалния орган, на който въззивникът е избран за секеретар, което води от
своя страна и до незаконност на уволнението с произтичащите от това законни
последици. През 2019 г. жалбоподателят е бил избран на общото събрание на
секцията на КТ „Подкрепа“ при „С.“ АД гр.К. за секретар на същата. Съгласно §1,
т.б от ДР към КТ e бил член на
синдикално ръководство на съответната синдикална организация и се ползва със
специалната закрила по чл.333, ал.3 от КТ.
От
Протокола от датата 27.06.2019 г. е видно, че е било проведено общо
/делегатско/ събрание на секцията на КТ „Подкрепа“ при „С.“ АД, гр. К. с дневен
ред: отчет на работата на ИС през мандат и разисквания и избор на ново
ръководство, като за председател бил избран И.К.П., същият предложил за
секретари Ш.С.Т.и Т.Н.Т., за които гласували всички присъстващи 15 членове.
По
делото е представено Уведомление с рег. № 193-00-136/07.07.2020 г. от Фирмена
синдикална организация „С.“ АД, Национална федерация „Химия“ КТ „Подкрепа“, с
което е уведомен д.и.н. О.Д., изпълнителен директор на „С.“ АД, ***, че
фирмената синдикална организация в „С.“ АД, *** е провела своето редовно
отчетно изборно събрание на 25.06.2020 г., като за председател на ФСО „С.“ АД е
избран г.н П.Д.В.. С Уведомление с рег. № 193-00-216/02.10.2020 г. председателят
П.В. е уведомил изпълнителния директор на ответното дружество, че за секретар
на ФСО „Подкрепа“ при „С.“ АД е избрана М.Ц.М..
Видно
от Заповед с № Д-269/22.07.2020 г. на „С.“
АД, гр. *** са закрити, считано от 01.08.2020 г. длъжностите и щатните бройки в
Завода за твърди лекарствени форми, фитохимични и синтетични продукти С. – К.,
като са намалени щатните бройки за „Оператор“ от 52 на 45. В тази връзка
са издадени Заповед № Д-271/23.07.2020 г. и Заповед №
Д-275/27.07.2020 г., с които е назначена комисия, която да определи критерии за
подбор на персонала в посочените звена
на предприятието, между които е и цех „Фитохимия и синтез“, в който е работил Т.Т..
Страните не спорят и относно задълженията, които въззивникът
е имал, произтичащи от длъжността, която е заемала, и които са подробно
разписани в подписаната от въззивника длъжностна характеристика.
При
така установените факти, от правна страна съдът приема следното:
Въззивната инстанция приема, че
заповедта, с която на жалбподателя Т. е било прекратено трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е незаконосъобразна и немотивирана
поради следните нарушения на процесуалните правила при нейното издаване:
Съдът намира, че работодателят е
провел производство по прекратяването на трудовото правоотношение на въззивника
без да са били спазени стриктно и точно законовите разпоредби на КТ и
практиката на ВКС по неговото прилагане.
Първоинстанционният
съд е приел в мотивите си , че закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ би била
приложима по отношение на ищеца в случай, че същият е от кръга на синдикалното
ръководство на КТ „Подкрепа“ при „С.“ АД. Легалното определение на понятието
"синдикално ръководство е дадено в §1, т. 6 на Допълнителните разпоредби
на КТ, съгласно което "синдикално ръководство" е председателят и
секретарят на съответната синдикална организация. От това определение
следвало, че със закрила се ползват председателят и
"организационният" или "първият" секретар. В практиката на
ВКС последователно се провеждало това разбиране за кръга на закриляните лица по
чл. 333, ал. 3 КТ - Решение № 825 по гр.д. № 994/98 г. III г.о. ВКС, Решение №
1284/2006 г. по гр.д. № 3079/2003 г. ВКС III т.о., Решение № 2 от 21.03.2012 г.
по гр.д. № 1123/2010 г. IV г.о. ВКС.
По въпроса кои
синдикални дейци се ползват с право на закрила е постановено ТР № 9/2013 г.
ОСГК на ВКС, с което е прието, че „С предварителна закрила при уволнение по чл.
333, ал.3, предложение първо от КТ, във връзка с §1, т.6 от ДР на КТ се ползва
работник или служител, който е член на синдикално ръководство (председател и
секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към
предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните
структури (секции) в рамките на тази синдикална организация.
Предвид
изложеното първоинстанционният съд е приел, че заеманата от ищеца длъжност
„секретар“ към секцията на КТ „Подкрепа“ при „С.“ АД, К., не е длъжност от кръга на
синдикалното ръководство на КТ „Подкрепа“
при „С.“ АД *** и въззивникът не
се ползва със защита по смисъла на чл. 333, ал. 3 от КТ.
Настоящата съдебна инстанция приема, че въпреки че първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, същият съд
неправилно е приложил материалния закон по делото поради следните съображения:
На първо място въззивният съд счита, че до
настоящия момент работодателя не е преодолял закрилата на чл.ЗЗЗ, ал.З от КТ,
където е указано, че за времето през което заема съответната длъжност и до шест
месеца след освобождаването му работника (синдикален член) се ползва именно със
специалната закрила на закона. Представените писмени доказателства от
работодателя не омаловажават, нито противоречат на представения от ищеца
протокол от общото /делегатско/ събрание на секцията на КТ „Подкрепа" при С.
АД гр.К. от датата 27.092019 год.. В посоченото от първоинстанционния съд ТР с №9
от 2013г. на ОСГК на ВКС върховните съдии са дали отговора на въпроса ползва
ли се със специалната закрила на чл.ЗЗЗ от КТ работник, който е член на
отрасловата структура към синдикална организация. В случая настоящата инстанция
счита, че в предприятието на „С." АД през 2015г. е присъединено отделно
предприятие с ръководство и като отделен работодател „Б.р.С." АД е
назначило ищеца. Въззивната инстанция счита, че по отношение на дадените
тълкувания в ТР с №9 2013г. въззивника в настоящото производство попада във
втората хипотеза на тълкувателното решение, тъй като структурата на
предприятието в гр.К. се определя от законодателя като отделен работодател. В
този ред на мисли съдът следва да отбележи че съгласно закона тълкувателното
дело по поставения въпрос въззивникът следва да се ползва от специалната
закрила по чл.ЗЗЗ от КТ, като до настоящия момент последната не е преодоляна.
В този смисъл
съгласно процесния първи Протокол от датата 27.06.2019
г. /на лист 5 от първоинстанционното дело/ е видно, че било проведено общо
/делегатско/ събрание на секцията на КТ „Подкрепа“ при „С.“ АД, гр. К. с дневен
ред: отчет на работата на ИС през мандат и разисквания и избор на ново
ръководство, като за председател е бил избран И.К.П., и същият е предложил за
секретари свидетелката Ш.С.Т.и въззивника Т.Н.Т., за които гласували със
“за” всички присъстващи 15 членове. Налага се извода, че към тази дата
27.06.2019 год. въззивникът е избран по надлежния ред за “секретар” на секцията
на КТ „Подкрепа“ при „С.“ АД, гр. К.. Същият протокол е подписан надлежно,
както от Председателя на секцията, така и от протоколчика на събранието.
Подписите на същите лица, не са оспорени, поради което следва да се примата за
напълно автентични.
По
делото е представено и Уведомлението с рег. № 193-00-136/07.07.2020 г. от
Фирмена синдикална организация „С.“ АД, Национална федерация „Химия“ КТ
„Подкрепа“, с което е уведомен д.и.н. О.Д., изпълнителен директор на „С.“ АД, ***,
че фирмената синдикална организация в „С.“ АД, *** е провела своето редовно
отчетно изборно събрание на 25.06.2020 г., като за председател на ФСО „С.“
АД е избран г.н П.Д.В.. С Уведомление с рег. № 193-00-216/02.10.2020 г. председателят
П.В. е уведомил изпълнителния директор на ответното дружество, че за секретар
на ФСО „Подкрепа“ при „С.“ АД е избрана М.Ц.М.. Налага се безспорния извод,
че изпълнителния директор на ответното дружество, е надлежно уведомен за избора
на новия секретар на ФСО „Подкрепа“ при „С.“ АД М.Ц.М. едва на датата
02.10.2020 год.
А съгласно обжалваната заповед с № V 279/12.08.2020г.
въззивникът Т. е освободен от заеманата длъжност „Оператор” считано датата 20.08.2020г.,
т.е. на датата на връчването му на тази Заповед и съответно на прекратяването
на трудовото му правоотношение. Налага се безспорния извод, че към датата на
уволнението на жалбподателя Т. 20.08.2020 год. неговия работодател /в случая изпълнителния директор на въззиваемото дружество/, не е
знаел и е нямало как да знае, че за секретар на ФСО „Подкрепа“ при „С.“ АД е
избрано друго лице М.Ц.М., което е станало едва на 02.10.2020 год. Поради което
същият работодател е следвало към момента на издаване на заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение на въззивника като “Оператор” да се
съобрази и съответно да приложи и закрилата по чл.333, ал.3 от ГПК по отношение
на този въззивник.
В тази насока необосновано
и незаконосъобразно е прието от съда, че процедурата по уволнението на въззивника
не е опорочена, тъй като към момента на самото прекратяване на трудовото
правоотношение на жалбподателя не е поискано, пък и още повече да е дадено, че
за времето през което заема съответната длъжност и до шест месеца след
освобождаването му работника (синдикален член) се ползва именно със специалната
закрила на закона, а именно необходимо е предварителното съгласие на синдикалния
орган , определен с Решението на централното Ръководство на съответната
синдикална организация.
В тази насока и
с оглед на гореизложените доводи и оплакванията във въззивната жалба на
въззивника, касаещи прекратяването на трудовото му правоотношение на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ се явяват основателни и доказани и като такива следва
да бъдат уважени ведно с всички законни последици от това.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение на
въззивника Т. е извършено незаконосъобразно, при наличието на съществено
процесуално нарушение при издаването на Заповедта за уволнението му и тъй
като не са спазени специалните изисквания, визиран в императивната разпоредба
на чл.333, ал.3 от КТ и практиката на ВКС по неговото прилагане.
В тази връзка
следва категоричното заключение че предявеният иск за отмяната на процесното
уволнение е основателен, и като такъв следва да бъде уважен, като се отмени
Решението на първоинстанционният съд в тази му част. Уважаването на иска по
чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на предишната работа, е обусловено от
уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. Тъй като искът за отмяната на уволнението на въззивника е основателен,
основателен се явява и вторият обективно съединен с него иск за възстановяване
на въззивника на предишната му работа като “Оператор” в „С. АД” клон К..
.
Тъй като първият от обективно съединените искове е преюдициален не само
спрямо втория – за възстановяване на предишната работа, а и спрямо третия обективно
съединен иск по чл.225, ал.1 от КТ и поради това, че първият от тях е изцяло
основателен и доказан, то и третия иск по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ следва да бъде уважен, като на ищеца и въззивник бъде присъдено
и съответното обезщетение за принудителната безработица поради незаконното
уволнение.
По отношение на предявения иск по чл. 225 от КТ въззивната
инстанция приема, че същият следва да бъде уважен
в пълния му размер от 6 026, 22 лева, което съответства и на представените от
първостепенния съд писмени доказателства, а именно приетата като доказателство от първостепенния съд
в закритото съд. заседание от датата 07.12.2020 год. /лист 6 и 37 от първоинст.
дело/. В тази насока въззивният съд се съобразява и с последното месечно брутно
трудово възнаграждение на ищеца /за месец 07.2020 год./, което е в размер на
1004.37 лева. Съдът намира , че иска на ищеца и въззивник Т. по чл.225, ал.1 от КТ в размера на исковата претенция
от 6 026,22 лева /6 Х 1004.37 лева/, представляваща обезщетението за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 6 месеца,
считано от 20.08.2020 год. до `20.02.2021 год., ведно със законната лихва,
считано от подаването на исковата молба в съда на 19.10.2020 год. до окончателното
изплащане на сумата. От представените по делото доказателства става ясно,
че след прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника и шест месеца
напред до 20.02.2021 г. - шест месеца след
уволнението ищецът Т. не е работила и през този период няма регистрирани
трудови правоотношения с други работодатели.
Пред вид гореизложените съображения
въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде изцяло
отменено ведно с всички последици от това.
На
въззивника на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във връзка с ал.2 от ГПК , следва
да се присъдят разноските за всички съдебни инстанции общо в размер на 1980
лева, от които адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. за настоящата инстанция
съобразно представения договор за правна защита и съдействие с адв. Г. от
датата 01.02.2021 год. /съответно на лист
7 от настоящото въззивното дело/ и адвокатското възнаграждение за първата инстанция общо в
размер на 1580 лева съобразно представения договор за правна защита и
съдействие с адв. Г. пред тази инстанция от 19.10.2020 год. /на лист 7 от
първоинстанционното производство/.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТменя решение с №
260018 от 15.01.2021 г., постановено по гр.дело № 2507/2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО и отмЕня уволнението
на Т.Н.Т., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. С.Г.Г.,***, със
съдебен адрес ***, ***, извършено със Заповед № V 279 от 12.08.2020г. на Прокуриста
на “С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***като незаконосъобразно.
възстановява Т.Н.Т., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. С.Г.Г.,***,
със съдебен адрес ***, ***, на предишната работа на длъжността “Оператор” в „С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, ***, представлявано от О.Д..
ОСЪЖДА “С.”
АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от О.Д.
ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Т., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. С.Г.Г.,***,
със съдебен адрес ***, ***,, сумата в
размер на 6 026,22 лева, /шест хиляди двадесет и шест лева и 22 ст./, представляваща обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода от 6 месеца, считано от датата на уволнението 20.08.2020 год. до 20.02.2021
год., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от подаването на
исковата молба в съда на 19.10.2020 год. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 1980,00лв. /хиляда
деветстотин и осемдесет лева/, представляващи разноски по делото за адвокатско
възнаграждение пред първата и въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при
наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.