Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22
състав, в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 2602 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация
чл. 155, т. 1 от Търговския закон.
Производство е образувано по предявен от Е.Д.Б. иск по чл. 155, т. 1 от ТЗ за прекратяване на
ответното дружество „Д.Е.К.Б.” ООД. Искането се обосновава с обтегнати
отношения между ищеца и другия съдружник В.И.С., които отношения правят
по-нататъшната дейност на дружеството невъзможна. Като примери за важна
причина, налагаща прекратяване на дружеството ищецът посочва опитите на другия
съдружник да го изключи по реда на чл. 126 от ТЗ и нежеланието му да приеме предложението
на ищеца за изкупуване на притежаваните от С. дружествени дялове, както и
липсата на комуникация между съдружниците, която препятства провеждането на
общи събрания и вземането на решения за приемане на ГФО на дружеството. Освен
това в последните 5 години дружеството не упражнява активна търговска дейност.
Ищецът моли съда да прекрати дружеството и открие производство по ликвидация, с
ликвидатор ищецът, както и да му присъди направените в производството разноски
Ответникът „Д.Е.К.Б.”
ООД, представляван от особения представител
Д.Б. оспорва иска, с довода, че не са налице важни причини по смисъла на
чл. 155, т. 1 от ТЗ за прекратяване на дружеството. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от извършената справка по партидата на
ответното дружество в Търговския регистър към Агенция по вписванията, се
установи, че ищцата е съдружник в ответното дружество, притежаващ 50 % от
капитала му, като другите 50 % от дяловете са притежавани от другия съдружник В.И.С..
Ищцата е и управител на дружеството.
Представена е нотариална покана от С., в качеството й на съдружник в
дружеството, отправена до ищцата, в качеството й на съдружник и управител, за
свикване на извънредно ОС с предложен от С. дневен ред, част от който е вземане на решение
за изключване на съдружника Е.Д.Б. и освобождаване на същата като управител на
дружеството. С нотариалната покана е изпратено и предупреждение за изключване
на съдружника Б. по чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Препис от тази нотариална покана и
приложението към нея е връчен на ищцата на 06.04.2015 г. Във връзка с това връчване е изпратена нова
нотариална покана от С., с която Б. е уведомена, че предвид липсата на
предприети действия по свикване на поисканото с предходната нотариална покана
извънредно общо събрание, ще бъде свикано такова общо събрание по реда на чл.
138, ал. 2, предл. 2 от ТЗ на 24.04.2015
г., като ако поканата бъде връчена в ден, следващ датата 24.04.2015 г., денят
на събранието ще бъде първият следващ връчването ден. Тази покана е връчена на Б.
на 23.04.2015 г. Представена е и
нотариална покана от Е.Б., отправена до С. в отговор на изпратеното от нея
предупреждение за изключване, която е връчена на адресата на 17.04.2015 г.
На 24.04.2015 г. е проведено свиканото от С. ОС, на което не присъства
съдружника Б.. Констатирано е, че събранието е редовно и на него са взети
решения с гласовете на С. за изключване
на съдружника Б., на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ; преобразуване на
дружеството в ЕООД и приемане на устав; освобождаване на управителя Б. и избор
на нов управител.
Промените по гласуваните на това ОСС промени са заявени за вписване в ТР-АВ
от упълномощен от новоизбрания управител адвокат, но по заявлението има
постановен отказ, който е обжалван по реда на чл. на чл. 25, ал. 4
от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел. Подадената срещу отказа жалба е оставена без уважение с
влязло в сила на 08.02.2016 г. решение на СГС, ТО, 11 състав, по т.д. №
3213/2015 г.
Ищцата предявява искове по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на взетите на ОСС,
проведено на 24.04.2015 г., решения, но образуваното по исковата й молба
съдебно производство по т. д. № 2994/2015 г. на СГС е прекратено като
процесуално недопустимо.
Б. отправя на 29.05.2015 г. нотариална покана до С., с която я уведомява за
желанието си да изкупи притежаваните от нея дружествени дялове.
Представен е протокол от заседание на ОСС в ответното дружество от
26.06.2017 г., на което с гласовете на двамата съдружници Б. и С. е приет ГФО
на дружеството за 2017 г. Така приетият ГФО е заявен за обявяване по партидата
на дружеството в ТР-АВ на 29.06.2017 г.
Управителят на дружеството е подал пред ТР-АВ декларации по чл. 38, ал. 9
от Закона за счетоводството /ЗСч/, че през отчетните 2017 г. и 2018 г.
дружеството не е осъществявало дейност по смисъла на ЗСч.
Съгласно чл. 155, т. 1 от ТЗ, дружеството може да бъде прекратено по
иск на съдружниците, притежаващи повече от 1/5 от капитала му, по решение на
окръжния съд по седалището на дружество, ако "важни причини налагат
това". В конкретния случай искът е предявен от съдружник,
притежаващ 50 % от капитала на „Д.Е.К.Б.” ООД, поради което ищецът разполага с активна процесуална легитимация да поиска прекратяване
на дружеството по реда на чл. 155, т. 1 от ТЗ.
Съгласно константната практика на ВКС, в това число и
постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 159/15.12.2009 г., по т.д. №
389/2009 г. на ВКС, І ТО; решение №
21/02.03.2010 г., по т.д. № 471/2009 г. на ВКС, І ТО и решение № 30/10.09.2010 г., по т.д. № 320/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, понятието "важни причини" по смисъла на чл. 155, т. 1 от ТЗ не може да бъде дефинирано изчерпателно,
поради обстоятелството, че всяко търговско дружество е със своя специфика -
предмет на дейност, пазарни условия, права и задължения на съдружниците
/предвидени в учредителния акт/ и други. Преценката за съществуването на
"важни причини" за прекратяване на дружеството следва да се извършва
с оглед на различни факти и обстоятелства, но като се изхожда от интересите на
дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Причините биха могли да
бъдат такива, че да създават непреодолима пречка за осъществяване на предмета
на дейност на дружеството или пък да е налице продължителен период от време,
през който дружеството да не е осъществявало търговската дейност, за която е
регистрирано. Неосъществяването на търговска дейност може да се основава на
бездействие или на поведение на мнозинството на съдружниците, което да е в
ущърб на дружествените цели - нелоялно поведение, подронване на престижа на
дружеството и на интересите на останалите съдружници. Външните белези на
разстройство в дейността на дружеството биха могли да бъдат - трайна липса на
рентабилност, тенденция към натрупване на задължения, погасяването на които би
създало сериозни затруднения за функциониране на дружеството и опасност за
интересите на кредиторите. В практиката е прието и, че влошените отношения
между съдружниците биха могли да са причина за прекратяване на дружеството, ако
същите водят до невъзможност да функционират органите на управление. Предвид обстоятелството, че влошените отношения
като причина за прекратяване на дружество представляват отклонение от
възприетия принцип за поставяне на интересите на дружеството над тези на
отделния съдружник, то такова следва да бъде допуснато единствено, когато съдружниците имат паритетно участие и
прекратяването на дружеството се явява единственият правен способ за защита на
интересите на съдружниците чрез съхраняване на придобитото имущество.
От ангажираните и обсъдени от съда писмени доказателства не
се установява наличието на „важни причини“ по смисъла на закона, които да
обосноват необходимостта от прекратяване на дружеството. В конкретния случай като важни причини ищецът
сочи обтегнатите отношения между него и другия съдружник В.И.С., изразяващи се
в опита на Сьркьова да изключи ищеца като съдружник по реда на чл. 126 от ТЗ и нежеланието й да
приеме предложението на ищеца за изкупуване на притежаваните от С. дружествени
дялове. Така посочените обстоятелства по
никакакъв начин не доказват липсата на възможност дружеството да продължи да
функционира нормално и да извършва търговска дейност. Изключването на съдружник
е санкция, намираща приложение при неизпълнение от негова страна, както на
задължения по чл. 121, ал. 1 от ТЗ, така и на договорните задължения. Тази
санкция следва да бъде осъществена по установената в чл.126 ал. 3 от ТЗ и
чл.137 от ТЗ процедура, която включва отправяне на писмено предупреждение до съдружника и
провеждане на Общо събрание, което да вземе
решение за изключването му. Вземане на решение от общото събрание на
дружеството за отправяне на предупреждение до съдружник не представлява елемент
от фактическия състав на изключването на съдружник по чл. 126, ал. 3 ТЗ, още
повече не може да представлява елемент
от фактическия състав на изключването на съдружник провеждането на ОС, което да
констатира съответните нарушения. Писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ може да бъде отправено
от ОС, от друг орган на дружеството, а
също и от съдружник, като в процесния случай поканата е отправена от съдружника
С.. В закона не е предвидено процедурата
по изключване на съдружник да бъде предварително санкционирана от ОСС, на което
да бъде взето решение относно констатирането на неизпълнение на законови или
договорно дължими действия, след което да бъде взето решение за изключването на
съдружник. Затова и упражняването на тази законоустановена възможност на съдружника
С. да поиска изключването на другия съдружник в хипотезата на чл. 126, ал. 3 от ТЗ не обосновава извод за наличие на непреодолима
пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството, като в случай на
проведена процедура по чл. 126, ал. 3 от ТЗ и взето от ОСС решение за
изключване на съдружника /това решение се взема от ОС, при приспадане на дела
на изключвания съдружник от капитала при определяне на мнозинството и без
изключваният съдружник да гласува – арг. от чл. 137, т. 2 вр. ал. 3, изр. 2 от ТЗ/, последният може да защити правата си като предяви иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на това решение, но не и като иска прекратяване на дружеството по
реда на чл. 155 от ТЗ. Това е така, защото при извършването на преценка за съществуване на "важни причини" за
прекратяване на дружеството се дава приоритет на интересите на
дружеството като цяло, а не на отделния съдружник, съответно
не може да се допусне дружеството да бъде прекратено единствено заради
невъзможността да бъде постигнато съгласие между поискалия изключването
съдружник и изключвания съдружник налице ли са действително извършени
нарушения, които да обусловят налагането на санкционната последица, установена
в чл. 126, ал. 3 от ТЗ.
Всеки съдружник сам преценява дали да се разпореди с
притежаваните от него дружествени дялове, съответно липсата на изразено от него
желание да се разпореди с тях, като ги прехвърли на другия съдружник, само по
себе си не може да доведе до прекратяване на дружеството в хипотезата на чл.
155, т. 1 от ТЗ.
Обстоятелството, че дружеството е подало за 2017 г. и
2018 г. декларации по чл. 38, ал. 9 от ЗСч, че за тези отчетни периоди не е
осъществявало дейност, не обосновава
извод за липса на нормално функциониране на дружествените органи, тъй като липсват каквито и да било доказателства, че неосъществяването на търговска дейност за този период се основава на невъзможността на съдружниците да постигнат съгласие и да вземат решения от
компетентността на ОС. Напротив, от събраните по делото доказателства е видно,
че липсва обективна пречка за
функциониране на общото събрание, доколкото
известните противоречия между съдружниците, притежаващи паритетно участие в
дружеството, не са били пречка да се проведе ОСС на 26.06.2017 г., на което с гласовете на
двамата съдружници е приет ГФО на дружеството за 2017 г.
С оглед гореизложеното, Съдът приема, че не са налице предпоставките за
прекратяване на ответното дружеството „Д.Е.К.Б.” ООД по реда на чл. 155, т. 1
от ТЗ.
Предвид изложеното Съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Д.Б., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 155, т. 1
от Търговския закон за прекратяване на „Д.Е.К.Б.” ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: