РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Благоевград, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210102699 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "Е*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С*, ул. „П. П*представлявано от В* Т* К*, чрез адв. М.С. срещу "Г*" *,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул.„Д* представлявано от Г* А* М*.
Ищецът твърди, че на 18.09.2020г. по силата на възлагане от ответника бил извършил
услуги — предоставяне на ответника на интернет пространство за реклама в платформата -
социална мрежа Фейсбук (т. 2 и т. 3 от Договора) за периода 31.10.2020 г. - 16.11.2020 г.
Сочи, че ответникът „Г*от своя страна се бил задължил да заплатил възнаграждение,
конкретизирано във фактури. Срокът за плащане на всяка фактура е до 15 дни от издаването
й, освен ако друго е уговорено в Анекс или приложение към Договора (т.6.1. от Договора).
За извършените услуги ищецът издал 3 броя фактури, съгласно изискванията на чл .7 от
Закона за счетоводството: Данъчна фактура № 8983 от 30.09.2020 г. на стойност 9553,79 лв.
с ДДС, Данъчна фактура № 9003 от 22.10.2020 г. на стойност 1642,45 лв. с ДДС и Данъчна
фактура № 9139 от 31.10.2020 г. на стойност 37 970,46 лв. с ДДС. Обща стойност на
задължението по издадените фактури била 49 166,70 лв. с включен ДДС. От издадените
фактури, изцяло платени били Данъчна фактура №8983 и Данъчна фактура №9003.
Частично плащане получили по последната данъчна фактура №9139 в размер на 27 970,46
лв. с ДДС. С това длъжникът бил направил признание на задължението си. Остатъкът от
дължимата сума по Данъчна фактура № 9139 от 31.10.2020 г., на стойност 8 000 лв. до
настоящия момент не била платена. До длъжника многократно са били изпращани
електронни съобщения с покани за плащане на дължимите суми. Навежда, че за
претендираната сума по ч. гр. д. № 1215/2021г. на РС – Благоевград е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът, имащ качеството на длъжник в
заповедното производство, е депозирал възражение.
Ответникът оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи,
че в процесния договор не били заложени конкретни цени, поради което му било неизвестно
по какъв начин били изчислени сумите по фактура № 9139 от 31.10.2020 г. Поддържа, че
срещу сумите в тази фактура не било престирано и насрещно задължение от страна на
ищеца, което да налагало заплащането им и то в обем и количество, което да водило до
1
задължение от 37 970,46 лв. по Данъчна фактура №9139 от 31.10.2020 г.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с
чл. 266, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 258, предл. 2 ЗЗД за сумата от 8000 лв., представляваща
неплатена главница по договор от 18.09.2020г. за извършени услуги — предоставяне на
интернет пространство за реклама в платформата - социална мрежа Фейсбук (т.2 и т.3 от
Договора) за периода 31.10.2020 г. - 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от
датата на депозиране на заявлението в съда – 17.05.2021г. до окончателното изплащане на
вземането.
Вземането по така предявената установителна искова претенция е била предмет на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 32 от 17.05.2021г.,
издадена по ч. гр. д. № 1215/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград, срещу която от страна
на ответника, имащ качеството на длъжник в заповедното производство, е постъпило
възражение по чл. 414 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявения иск:
Предявеният иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано лице,
депозиран е пред компетентния съд, като установителният иск е предявен в
законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявения иск:
Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното
наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валиден договор за изработка, по силата
на който ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът притежава качеството
възложител; 2/ изпълнение от страна на ищеца на уговорената работа - предоставяне на
ответника на интернет пространство за реклама в платформата - социална мрежа Фейсбук
(за периода 31.10.2020 г. - 16.11.2020 г.); 3/ приемане на работата от възложителя; 4/ размер
на уговореното и дължимо възнаграждение, което се претендира; 5/ изискуемост (настъпил
падеж) на вземането на изпълнителя, установена чрез доказване на уговорка за конкретна
дата, от която възложителят изпада в забава, или отправяне на покана до същи, и 6/
неизпълнение на задължението на ответника да заплати възнаграждение за изработеното.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите пет
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият иск.
Безспорно е по делото, че на 18.09.2020г. било сключено между ищеца и ответника
Споразумение за бизнес сътрудничество за 2020г.-2021г.
Спорът е концентриран относно това дали е налице изпълнение от страна на ищеца на
уговорената работа - предоставяне на ответника на интернет пространство за реклама в
платформата - социална мрежа Фейсбук (за периода 31.10.2020 г. - 16.11.2020 г.)
С цел да докаже изпълнението си ищецът е ангажирал писмени доказателства – 3 броя
фактури, както следва: Данъчна фактура № 8983 от 30.09.2020 г. на стойност 9553,79 лв. с
ДДС, Данъчна фактура № 9003 от 22.10.2020 г. на стойност 1642,45 лв. с ДДС и Данъчна
фактура № 9139 от 31.10.2020 г. на стойност 37 970,46 лв. с ДДС.
От съдържанието на цитираните фактури се констатира, че същите са издадени от "Е*, в
качеството му на доставчик на описаната в тях услуга, а именно – услуга по интернет
реклама в социалната мрежа Фейсбук.
За получател и клиент на услугата и в трите фактури фигурира ответникът по делото –
"Г*.
Посочено е във фактурите, че същите следва да се платят чрез превод по сметка.
Освен горепосочените фактури ищецът е представил и Електронно копие от рекламен
2
акуант Go*, в две части; Рекламна кампания на G* за периода 24.09.2020г. – 31.12.2020г.;
Мениджър на рекламите за кампании на G*.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза по категоричен
начин се констатира, че процесните фактури с № 8983 от 30.09.2020 г. на стойност 9553,79
лв. с ДДС, с № 9003 от 22.10.2020 г. на стойност 1642,45 лв. с ДДС и с № 9139 от 31.10.2020
г. на стойност 37 970,46 лв. с ДДС са отразени в счетоводството на ответното дружество
като разход, включени са в дневниците за покупки по ДДС и по тях е ползвано правото на
данъчен кредит в пълен размер.
Предвид установените фактически данни, че ответното дружество е осчетоводило като
разход процесните фактури и е ползвало пълен данъчен кредит, на които се базира ищцовата
претенция, неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не е извършил
твърдяната услуга, а именно предоставяне на ответника на интернет пространство за
реклама в платформата - социална мрежа Фейсбук в процесния период 31.10.2020 г. -
16.11.2020 г. В тази връзка следва да се отбележи, че сами по себе си тези действия по
осчетоводяване на процесните фактури представляват недвусмислено признание на
претендираното задължение и доказват неговото съществуване (в този смисъл е и съдебната
практика - вж. Решение № 185 от 14.04.2020 г. по т. д. № 3224/2018 г., ІІ т.о. на ВКС,
Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., ІІ т.о. на ВКС, както и Решение № 114
от 26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., І т.о. на ВКС).
В подкрепа на извода, че ищцовото дружество е предоставило процесната услуга, е и
фактът, че част от сумите, посочени във фактурите, са били заплатени от ответника.
Останала е незаплатена сума в размер на претендирания от 8000 лв.
Следователно от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът
"Е********** , в качеството си на изпълнител по процесния договор, е осъществил
процесната услуга по поръчка на ответника-възложител "Г***.
От заключението на вещото лице става ясно, че незаплатеният размер на задължението по
процесните фактури е в размер на 8000 лв. Както вече беше изтъкнато, тежестта за
доказване на факта, че това задължение е погасено се носи от ответната страна, която обаче
не е провела доказване от такъв порядък.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск се явява основателен и като такъв
подлежи на уважаване.
Относно разноските:
При този изход от делото ищецът има право на разноски, като същият е направил и искане
в тази насока.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело.
Предвид изхода от спора (уважаване на предявения иск) и с оглед сторените и заявени от
ищеца съдебно-деловодни разходи, отговорността за разноски на ответника в полза на
ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 780 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 1388 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че ответникът "Г*, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул. „Д*****, *, представлявано от
Г*А* М*, дължи на ищеца "Е********, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
3
С*, ул. „П. П*****, представлявано от В* Т* К* следната сума, която е била предмет на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 32 от 17.05.2021г., издадена по ч. гр. д. №
1215/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- сумата от 8000 лв. /осем хиляди лева/, представляваща неплатена главница по договор от
18.09.2020г. за извършени услуги — предоставяне на интернет пространство за реклама в
платформата - социална мрежа Фейсбук (т.2 и т.3 от Договора) за периода 31.10.2020 г. -
16.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда –
17.05.2021г. до окончателното изплащане на същото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Б*, ул. „Д-* представлявано от Г* А* М* да заплати на "Е*******" *, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. „П. П****, представлявано от В*
Т* К* разноски, сторени в заповедното и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 780 лв. /седемстотин и осемдесет лева/ – представляваща общ размер на
разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 1215/2021г. на РС – гр.
Благоевград), и
- сумата от 1388 лв. /хиляда триста осемдесет и осем лева/ – представляваща общ размер
на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 2699/2021г. на РС – гр.
Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4