Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 22.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на двадесет и втори август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа
ч. гр. д. № 10363 по
описа за 2019 г., докладваното от
съдия Иванка Иванова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от ЗАД „А.“ ЕАД срещу разпореждане от
30.05.2019 г., постановено по изп. д. № 20198510400837 по описа на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 на КЧСИ, с което е отказал да намали размера на адвокатското
възнаграждение и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Счита, че възложеното в
негова тежест адвокатско възнаграждение е прекомерно и не е съобразено с
извършените в хода на изпълнителното производство действия. В случая е подадена
молба за образуване на изпълнително производство, в която е посочен и начина на
изпълнение - запор на банкова сметка, ***.426, ал.2 ГПК, като други процесуални
действия не са извършени. С оглед на това счита, че не може да намери
приложение нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатското възнаграждение, тъй като не са извършени действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. моли съда да отмени обжалваното
разпореждане като намали размера на адвокатското възнаграждение на 200 лв.,
както и размера на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като му присъди сторените в
настоящото производство разноски.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило писмено
възражение от взискателя - Д.И.К..
Съдия — изпълнителят М.П. е депозирала мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата допустима, но е
неоснователна. Счита, че адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя,
не е прекомерно, тъй като същото се отнася за образуване и водене на
изпълнителното производство. Защитата на взискателя не се изразява единствено в
подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, а процесуалният му
представител е получавал съобщенията и книжата по делото.
Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба
съображения, мотивите на съдия - изпълнителя, както и съдържащите се в
изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като същата
е процесуално допустима, разгледана по същество, е основателна по следните
съображения:
Изпълнително дело е образувано по молба на Д.И.К., със
съгласието на законния му представител и чрез адв. Я.Д., срещу З. „А.“ АД, за
сумата от 12 000 лв. - главница, ведно със законната лихва от 03.07.2015 г. до
окончателното изплащане. В молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят е посочил начина на изпълнение - запор върху банковите сметки на
длъжника.
В изпълнително производство е представено пълномощно от
взискателя в полза на адв. Я.Д. да го представлява по делото. Описаният в
молбата договор за правна помощ обаче не е приложен по делото.
До длъжника З. „А.“ АД е изпратена покана за доброволно
изпълнение изх. № 26110/22.05.2019 г., в която са посочени следните вземания -
сумата по изпълнителния лист в размер на 12 000 лв., ведно със законната лихва
за периода 03.07.2015 г. - 05.06.2019 г. в размер на 4 778, 48 лв., както и 721, 05 - разноски по изпълнителното дело и 1
607, 96 лв. - такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 05.06.2019 г. Поканата за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 27.05.2019 г.
На 28.05.2019 г. длъжникът е отправил искане до ЧСИ М.П.
за намаляване на адвокатското възнаграждение в размер от 716, 05 лв. на
минимално установения такъв от 200 лв., както и съответно дължимата такса по
т.26 ТТР към ЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане ПЧСИ В. Р. е отказала да
намали адвокатското възнаграждение и таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В нормата на чл.435, ал.2 ГПК са регламентирани изчерпателно изпълнителните действия, които длъжникът може
да обжалва. В т.7 е предвидена възможност длъжникът да обжалва разноските по
изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, която в тази си част
съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителния лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника
по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване не го лишава от възможността
да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
В случая предмет на обжалване е разпореждане, с което е отказано
намаляване на адвокатското възнаграждение, възложено в тежест на длъжника. Предвид
дадените с горепосоченото тълкувателно решение задължителни разяснения, се
налага извода, че депозираната жалба от длъжника е процесуално допустима,
поради което жалбата следва да се разгледа по същество.
Взискателят в изпълнителното производство има право на разноски за един
адвокат, съгласно чл.78, ал.1 ГПК. За да се възложат в тежест на длъжника,
същите следва да са реално заплатени от взискателя, в каквато насока за
разясненията, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
на ВКС, т.1.
По изпълнителното дело, както и в настоящото, не се съдържат данни относно
размера на уговореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение. С
оглед на това не е налице основание за възлагане в тежест на длъжника на
разноски за адвокатско възнаграждение. Това от своя страна обуславя основателност
на жалбата.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да се приеме,
че адвокатското възнаграждение е платено от взискателя, жалбата също се явява
основателна.
Съгласно
нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
(ВАС) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните
адвокатски възнаграждения за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт.
В
случая извършените от взискателя действия към момента на постановяване на
обжалваното разпореждане се свеждат до образуване на изпълнително дело № 20198510400837 по описа на ЧСИ
М.П.. В хода на изпълнителното производство не са извършени конкретни действия
от страна на взискателя след образуване на изпълнителното дело, с цел
удовлетворяване на паричното вземане. Съгласно нормата на чл.426, ал.2 ГПК в
молбата за образуване на изпълнително дело взискателят може да посочи
едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на
вземането му. В течение на производството той може да посочва и други начини на
изпълнение. В настоящия случай взискателят е посочил изпълнителен способ при
образуване на изпълнителното производство, като други действия не са извършени.
Предвид обстоятелството, че получаването на съобщения и книжа не може да се
определи като извършване на действие с цел удовлетворяване на паричното
вземане, за което е образувано изпълнителното производство.
С
оглед на това следва да се приеме, че процесуалният представител на взискателя
не е извършил действия с цел удовлетворяване на паричното вземане към момента
на постановяване на обжалваното разпореждане.
Предвид
извършените от процесуалния представител на взискателя действия, които се свеждат
единствено до образуване на изпълнителното производство и посочването на един
изпълнителен способ, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза
на 200 лв. Същевременно в тежест на длъжника е възложено адвокатско
възнаграждение в размер на 716, 05 лв.
Съобразно
действителната фактическата и правна сложност на делото съдът счита, че адвокатското
възнаграждение в размер на 716, 05 лв. е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на взискателя в
хода на изпълнителното производство.
По
изложените съображения постановлението за разноските следва да се отмени
в частта, с която е отказано да се намали адвокатското възнаграждение,
възложено в тежест на длъжника, за сумата над 200 лв. до пълния определен
размер от 721, 05 лв., като следва да се намали и размерът на дължимата такса
по т.26 ТТРЗЧСИ спрямо дълга, формиран с намалените разноски за адвокатско
възнаграждение.
По разноските по производството:
Жалбоподателят
претендира сторените в настоящото производство разноски. Техният размер възлиза
на 25 лв. - заплатена държавна такса. Тъй като жалбоподателят е защитаван по
делото от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК, в тежест на
взискателя следва да се възложи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ от 30.05.2019
г. по изп. д. № 20198510400837 по
описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с което е отказал да измени
постановлението за разноските относно адвокатското възнаграждение за взискателя
в обжалваната част, с която са определени в тежест
на длъжника З. „А.“ АД, ЕИК ********, с адрес ***, адвокатското
възнаграждение в размер над 200
(двеста) лв. до пълния размер от 716, 05
(седемстотин и шестнадесет лева и пет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.5 ГПК, като таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ следва да се определи спрямо дълга,
формиран с намалените разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.И.К., ЕГН **********, с
адрес ***, действащ със съгласието на своя баща И. С.К., ЕГН ********** и със
съдебен адрес *** - адв. Я.Д., да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***,,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 25
(двадесет и пет) лв., представляваща сторени разноски в настоящото
производство, както и да заплати на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК,
сумата от 100 (сто) лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство на страната в настоящото производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.