Решение по дело №4777/2008 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 531
Дата: 27 февруари 2009 г. (в сила от 31 март 2009 г.)
Съдия: Мая Недкова Христова
Дело: 20083110104777
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 531

 

гр. Варна, 27 .02.2009 год.

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти състав в публично заседание на т.ф.  през д. х. и д.  година, в състав:

                                                        

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.Н.

 

при секретаря С.С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № *** по описа за ****год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е  с правно основание чл.99, ал.1 от СК.

 

В предявената искова молба ищцата З.А.И. излага, че с ответника П.Р.И. са сключили граждански брак на ****** г. , като от брака имат  родено едно дете Р. П. Р., който към настоящия момент е пълнолетен.  Излага , че още от  началото на съвмеството си съжителство са заживели в жилище собственост на баща и,  който им го е предоставил. И до момента това  есемейното им жилище находящо се в гр.В., ул.”В.” № **.  Твърди, че преди повече от десет години ответника  е напуснал жилището  и повече от две години е живял отделно от нея и детето. След нейн компромис се е върнал в семейното жилище при тях , но отношенията им не се оправили , а отчуждеността им се  задълбочила. Ответника започнал работа в с.Р., обл.В.  и се прибирал в дома си по два, три пъти седмично. След като сина им навършил пълнолетие, двамата окончателно преустановили съпружеските си отношения. От близо две години ищцата работи в Х. и двамата не поддържат никакви отношения. Предвид  горното, ищцата сезира съда с искане да прекрати сключения между страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на съшия по вина на ответника.

Ищцата  предявява и небрачен иск, като моли  след прекратяване на брака  да носи предбрачното си фамилното име  С., както и да и бъде предоставено за ползване семейното жилище.

Ответника, редовно призован на основание чл. 47 ал.1- 4 от ГПК  не се явява в съдебно заседание. Чрез назначения му процесуален представител, счита, че предявения иск  е допустим, но не основателен. В съдебно заседание моли съда да прекрати брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на давамата съпрузи.

  Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл.325 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак З.А. С. ЕГН **********  и П.Р.И. ЕГН ********** са сключили граждански брак на **.**.****г., за което е бил съставен акт за граждански брак № ****** от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.В., като съпругата е приела след брака да носи фамилното име И..

В качеството и на свидетел по делото е разпитана посочената  от ищцовата страна свидетелка Е. М. З. /без родство със страните/ ,чиито показания съдът цени, като обективно изложени т.к. същите кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал. От изложените гласни доказателства, се установява, че преди над 10 години ответника се е изнесъл от семейното жилище и е заживял с друга жена на семейни начала. Когато отношенията му с нея се променили той решил да се върне при съпругата и детето си. С направен от страна на ищцата компромис те отново заживели в общ дом , но отношенията им не били добри. Причина за това било поведението на ответника, който тормозел близките си. Т.к. всичко между  съпрузите се било разрушило ,ответника отишъл да живее  в дома на майка си в с. Р. в.,обл.В.. Прибирал се в месеца един два пъти. През лятото въобще не  се прибирал в семейното жилище. От две години ищцата работи в Х., като двамата със съпруга си нямат никакви отношения.

Изложените обстоятелства налагат извода, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Същият не се характеризира с минимална наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка, което е основание съдът да приеме, че съществува формално и без възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. Липсата на физическа и духовна взаимност между страните е довело да изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание – същата е престанала да изпълнява социалната си функция (чл. 4, 14-16 и 18 СК) и е изцяло и окончателно разстроена. Семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за  обществото. Горното обуславя и крайния извод на съда, че бракът следва да бъде прекратен на основание чл.99, ал.1 от СК.

Съдът, за да се произнесе на основание чл.99, ал.2 от СК по въпроса за ВИНАТА, намира следното:

От събрания по делото доказателствен материал  се установяват изложените от ищцата твърдения,че основна причина за разстройството на брачните отношения е поведението на ответника – трайната му пълна дезинтересованост към семейния живот. Факта , че същия е живял по време на брака на семейни начала с друга жена , както и, че след това отново е напуснал семейното жилище.

По отношение на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ съдът съобрази следното:

Ищцата е предявила иск за ползването на семейното жилище, като видно от събрания доказателствен материал , същото се намира  в гр.В., ул.”В.” № ** и е собственост на бащата на съпругата.Съдът ,като съобрази,предпоставките на чл.107 от СК, като отчете ,че вина за разстройство на брачните отношения има ответника, намира,че ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на ищцата.

По отношение на  ФАМИЛНО ИМЕ на съпругата след прекратяване на брака, съдът като съобрази  становищата на страните, същата да носи предбрачното си  фамилно име, намира,че след прекратяване на брака съпругата следва да носи  фамилно име   С.

Предвид материалното и имотно състояние на страните и на основание т.2 чл.6 от Тарифа към ЗДТ и съобразно характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв. Съгласно чл. 329 ал.1 ГПК, същата е вносима от ответника, като след приспадане на внесената при завеждане на исковата молба държавна такса  от 35  лева, ответникът  следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 15.00 лв.

Воден от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между З. А. И. ЕГН ********** и П.Р.И. ЕГН ********** , сключен на **.**.*** г., с акт № **** пред длъжностно лице по гражданското състояние при Община В., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн. чл.99 ал.1 от СК.

 

ОБЯВЯВА, че ВИНА за разстройството на брачните отношения имат МЪЖЪТ.

 

ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр.В., ул.”В.” № **, на З. А. И. ЕГН **********

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата  да носи  ФАМИЛНОТО  ИМЕ С. .

 

   ОСЪЖДА П.Р.И. ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса за развод в размер на ***  лв.  на основание т.2 чл.6  от Тарифа  към   ЗДТ  във вр. чл.329 ал. ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

                 Районен съдия: