Решение по дело №759/2022 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 26/25.1.2023г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА

 

 при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 759 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 404, т. 12 от Кодекса на труда (КТ).

Делото е образувано по жалба на „Май бар Енд Ивентс Мениджърс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Я.Г.М. против дадени задължителни предписания от 01.08.2022 г., инкорпорирани в Протокол № ПР2220366 от 18.07.2022 г., съставен от главен инспектор В.Д.и главен инспектор С.Й., Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик. Предписанията са оспорени като  незаконосъобразни поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. По същество се твърди, че предписанията са дадени в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не бил посочил начинът по който дружеството да изпълни задълженията си към работника, а именно по какъв начин да му бъдат преведени дължимите суми - чрез плащане по банков път или по друг начин, като се посочва и че дружеството не разполагало с банкова сметка на работника. Твърди се също и че в случая не е налице нарушение на чл. 224, ал. 1 от КТ нито на чл. 128, т. 2 от КТ, нито забава в изплащане на парично задължение тъй като дружеството не можело да изпълни задължението си. По принцип изплащало възнаграждението на служителя си в брой, като в случая той не се явявал да получи дължимите му суми, а жалбоподателят не разполагал с данни за негова банкова сметка. Счита че е налице предпоставка за освобождаване от задължението на дружеството на основание чл. 97 от ЗЗД.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Не излага допълнителни съображения по спора.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представя писмени становища, с които оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага съображения по съществото на спора, като твърди, че липсва основание да се приеме, че служителят се е дезинтересирал от получаване на дължимото възнаграждение, както и че законодателят не е предвидил механизъм за освобождаване от отговорност на работодателя от заплащане на дължимите суми поради неизвестност на банкова сметка на служител.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: 

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между „Май Бар енд Ивентс Мениджър“ ЕООД и Ц.С.С.е сключен Трудов договор № 41 от 25.01.2022 г. за неопределен срок, с уговорен срок на изпитване от 6 месеца, като по силата на същия договор, работникът изпълнява длъжността „сервитьор - барман“ в уговореното място на работа: гр. Пазарджик, ул. „Цар Симеон“, № 7, нощен бар на ул. „Иван Вазов“, № 8.

 Уведомление за сключения договор по смисъла на чл. 62, ал. 5 от КТ е изпратено към НАП на 26.01.2022 г., като на служителя е връчена и длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност на 25.01.2022 г.

Със Заповед № 60 от 03.05.2022 г. цитираният трудов договор е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – в срока на изпитване, като по делото е представена и Молба от 30.04.2022 г. от Ц. С. С., с която същият моли да бъде освободен от длъжността „барман и сервитьор“.

На работодателя е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, като с Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, жалбоподателят е поканен да се яви на 04.07.2022 г. за представяне на доказателства, включително от трудовото досие на Ц. С.. Призовката е редовно връчена на 20.06.2022 г., а с писмо вх. № 22076792 от 05.07.2022 г. жалбоподателят е представил изискани писмени доказателства, вкл. документи от трудовото досие на С.и ведомости за работни заплати и работни графици.

От представените платежни ведомости за месеците януари, февруари и март 2022 г. е видно, че възнаграждение на С.е начислявано и изплащано в брой срещу подпис.

От представената платежна ведомост за м. април 2022 обаче става видно, че на служителя Ц.С.е начислено възнаграждение в размер на 779,86 лева, но същото не е получено срещу положен подпис. Не се и твърди от страна на жалбоподателя възнаграждението за посочения период да е изплатено на работника. Точно обратното твърди се неплащане поради причини, които са определени от работодателя като такива не по негова вина, а поради виновно поведение на служителя. От приетата по делото отчетна форма за м. април 2022 г., обаче се установява, че на Ц.С.са отчетени като отработени 152 човекочаса, а за м. май е следвало да положи труд на 01 и 02 май 2022 г.

Пред органите на Д “ИТ“ е представено Писмо с вх. № 22079242 от 11.07.2022 г., с което жалбоподателят ги е информирал, че уведомление за документите за прекратяване на трудовото правоотношение е изпратено по пощата на Ц. С., но писмото не се било върнало като неполучено, нито била върната обратна разписка, без представени доказателства в тази насока. Уведомлението за прекратяване на трудовия договор е представено и по делото, като липсват данни за връчването му на лицето. В същото е посочено, че дължимото възнаграждение ще бъде изплатено на служителя С.след представяне на банкова сметка от негова страна или след като се яви да подпише лично ведомост за заплата за м. април 2022 г.

На 18.07.2022 г. е извършена проверка по изпълнение на трудовото законодателство от страна на жалбоподателя, обективирана в Протокол за извършена проверка № ПР2220366 от 18.07.2022 г. Проверката е извършена на адрес гр. Пазарджик, ул. „Цар Симеон“, № 7, ресторант „Резиденция Конака“, гр. Пазарджик – обект стопанисван от жалбоподателя - на адреса, на който е полагал труд и служителя Ц. С.

При проверката от 18.07.2022 г. е констатирано, че след прекратяването на трудовия договор на Ц.С.С.на 03.05.2022 г., работодателят не е изплатил в установените срокове (не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено т.е. 30.06.2022 г.), дължимите обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, което е нарушение на чл. 228, ал. 3, във връзка с чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда. Констатирано е също, че на същия служител - Ц.С.С.не е изплатено трудовото възнаграждение за месец април 2022 г. в нарушение на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда. Посочено е, че във връзка с горното е представено писмо от работодателя, но не и доказателства, че същото е изпратено до г-н Ц.С.С., да предостави банкова сметка или да се яви лично за да си получи трудовото възнаграждение.

С оглед посоченото на жалбоподателя са дадени задължителни предписания, а именно: 1. Да се изплати на Ц.С.С.дължимите обезщетения за неизползван платен годишен отпуск - основание чл. 404, т. 12, във връзка с чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда със срок за изпълнение: 01.08.2022 г., както и 2. Работодателят да изплати трудово възнаграждение на Ц.С.С.в размер на 779,86 лева за извършената от него работа, за месец април 2022 г. - основание чл. 128, т. 2 от КТ, също със срок за изпълнение: 01.08.2022 г. Протоколът е връчен на жалбоподателя на 18.07.2022 г., съгласно отбелязване на втора страница от същия с подпис и име на представляващия дружеството.

Доказателства за изпълнение на дадените предписания не са ангажирани нито с депозиране на жалбата пред Административен съд – Пазарджик, нито към момента на приключване на съдебното дирене. Точно обратното с жалбата се поддържа, че дължимите суми към работника не са изплатени поради неговото неявяване и непредставяне на данни за банкова сметка.

С оглед установяване на компетентността на органите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, по делото са представени и приети длъжностни характеристики на главен инспектор В.Д.и главен инспектор С.Й., Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, от които е видно, че в правомощията на служителите е вменено издаването на актове за налагане на принудителни административни мерки.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: 

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, за да се произнесе съобрази следното:

С разпоредбите на чл. 404, ал. 1, т. 1 - 12 от КТ контролните органи на инспекцията по труда са овластени да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В хипотезата по т. 12 от посочената разпоредба, контролните органи дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.

Безспорно се установява от представените длъжностни характеристики на служителите, издали оспорените преписания (които съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ се явяват принудителни административни мерки (ПАМ)), че същите разполагат с правомощия по налагане на ПАМ при констатиране на съответно нарушение на трудовото законодателство. Нарушението е извършено в гр. Пазарджик, на адрес гр. Пазарджик, ул. „Цар Симеон“, № 7, ресторант „Резиденция Конака“, което е стопанисвано от жалбоподателя и на който адрес е полагал труд служителя С., като проверка е извършена от надлежно оправомощени органи на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик. Предвид това, оспорения акт е издаден от компетентен орган. /Решение № 13390 от 09.12.2015 постановено по адм.д. № 5541/2015 по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 14 от 05.02.2015 г. на Административен съд Хасково/.

С оглед установеното при проверката, административният орган е посочил коректно правно основание за предприетата от него принудителна административна мярка – това на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ.

По силата на разпоредбата на чл. 128 КТ, законодателят установява задълженията на работодателя, като страна в трудовото правоотношение, за начисление и плащане в установения срок на трудово възнаграждение на работника или служителя. Неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание за издаването им. Нормата на чл. 270, ал. 3 КТ от своя страна въвежда в задължение на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. Пред контролните органи, от работодателя не са ангажирани доказателства за извършено плащане на дължимите трудови възнаграждения на служителя за периода преди прекратяване на правоотношението му. Въпреки безспорно установения факт на прекратяване на правоотношението на С.считано от 03.05.2022 г. установено е, че възнаграждение за м. април 2022 г. не му е изплатено. Липсват данни и за изплащане на суми за неизползван платен годишен отпуск. Такова плащане не се и твърди. Точно обратното защитата на жалбоподателя се изразява в становището, че поради неявяване на служителя, той е затруднен да осъществи плащане на дължимата сума, а предвид липсата на информация за банкова сметка на служителя. Действително реалното неявяване на лицето и факта, че не е предоставил на работодателя информация за банковата си сметка затрудняват работодателя да изпълни задълженията си, но законодателят не е предвидил възможност за преодоляване на това задължение на работодателя. Нещо повече, по делото са събрани данни, че е изготвено писмо- уведомление до работника да се яви за получаване на дължимите суми, но липсват данни това уведомление да е стигнало до неговото знание. Такива не се представиха и в хода на съдебния спор. За изчерпателност следва да се посочи, че работодателят не е положил и други усилия или дължима грижа да уведоми лицето като например да го покани с нотариална покана да се яви за получаване на възнаграждението му и връчване на необходимите документи, касаещи прекратяване на трудовото правоотношение или да посочи банкова сметка. 

Предвид изложеното по-горе правомощието на административния орган за даване на задължителни предписания за изплащане на процесната заплата е реализирано при установеното наличие на материалноправните предпоставки по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ във вр. с чл. 224, ал. 1 от КТ.

В случая контролните органи са приложили ПАМ, за да предотвратят и преустановят нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Дадените задължителни предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ, обективирани в протокола за извършена проверка от 18.07.2022 г. не страдат от пороците по чл. 146 от АПК и оспорването срещу тях е неоснователно и недоказано. /в горния смисъл Решение № 3823 от 20.04.2022 г. по адм. д. № 11665/2021 на Върховния административен съд, Решение № 12381 от 03.12.2021 г. по адм. д. № 7758/2021 на Върховния административен съд и др./.

Във връзка с основаното възражение на жалбоподателят, че административният орган е следвало да му укаже по какъв начин да изпълни задължението си, вкл. като му посочи банкова сметка на служителя, получена в хода на административното производство, настоящият състав намира възражението за неоснователно. На административния орган не е вменено задължение да указва точния начин на изпълнение на паричното задължение към работника. Възможните варианти са уредени в чл. 270 от КТ, както е посочено по – горе, като в дискрецията на работодател и работник е да постигнат договореност за механизма на изплащане на възнаграждението.

Не на последно място следва да се отбележи, с оглед позоваването на чл. 97, ал. 1 от ЗЗД на жалбоподателя, че дори да се приеме, че с оглед неявяването на служителя да получи дължимите към него суми, той се явява кредитор изпаднал в забава, това не освобождава работодателя от задължението му да предаде сумата. Съгласно чл. 97, ал. 1, изречение второ от ЗЗД, ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, като пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.

Предвид изложените, настоящият състав на Административен съд – Пазарджик намира, че оспорените задължителни предписания са постановени от компетентен орган, след извършена проверка и изясняване на фактите и обстоятелствата, при спазване на чл. 35-36 от АПК, в предписаната от закона форма, като са посочени конкретните фактически и правни основания за издаването им. Спазени са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона, като е съобразена и целта на закона, поради което следва да се приеме, че издадените предписания са законосъобразни.

С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, съдът

 

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Май бар Енд Ивентс Мениджърс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Я.Г.М. против дадени задължителни предписания от 01.08.2022 г., инкорпорирани в Протокол № ПР2220366 от 18.07.2022 г., съставен от главен инспектор В.Д.и главен инспектор С.Й., Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

 

                                                             СЪДИЯ:/п/