ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 242
гр. Стара Загора, 13.07.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА, в закрито съдебно заседание на тринадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия-докладчик: Кремена Костова-Грозева
като разгледа докладваното от
съдия-докладчика Костова-Грозева административно дело №397/2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 157, ал. 4
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по повод на жалба от И.К. ***-16002419004480-091-001/10.03.2020г.,
с който са установени допълнителни задължения за ДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО в размер
на 25 586,94лв. главница и прилежащи лихви в размер на 7 517,63, потвърден с
Решение №238/28.05.2020г. на Директор ОДОП-Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се съдържа и
искане за спиране на предварителното изпълнение на акта, с твърдението, че
вземането е обезпечено с вписана възбрана върху недвижим имот, придобит в СИО
по искане на ТД на НАП за налагане на предварителни обезпечителни мерки №
Р-16002419004480-039-001/19.12.2019.
Удостоверява се по делото, че издаденият и процесен РА изцяло е обжалван по административен ред, като горестоящият административен
орган изцяло го потвърждава. По делото, след изискване
от страна на съда, се удостоверява, че с Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки /ПНПОМ/ на осн. чл.121, ал.1 от ДОПК от публичен изпълнител
при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора е наложена възбрана върху ½
ид.ч. от земя и сграда, надлежно описана в приложеното заверено копие от
постановлението, като посочената стойност на съотв. ½ ид.ч. от описаните недвижимости е в
размер на 6954,30лв., а очаквания размер на задълженията е определен на
31 354,04лв. главница и лихви, изчислени към 19.12.2019г. Прилага се и
заверено копие от Постановление за продължаване действието на наложени
предварителни обезпечителни мерки
по чл.121, ал.6 от ДОПК. По делото липсват данни за обжалване, съотв. за отмяна
на въпросните постановления. И двете постановления са вписаните в Службата по
вписванията в гр. Стара Загора, съотв. под №2/02.01.2020г. и №
2725/25.03.2020г.
Ответният орган,
чрез процесуален представител
излага в
кратко становище, че възразява
по така формулираното доказателствено искане за спиране изпълнението на РА, тъй като не били налице
абсолютните предпоставки, визирани в чл.157, ал.3 от ДОПК. Условията за спиране били посочени в
чл.153, ал.3-5 от ДОПК и те изисквали представяне на обезпечение или
предложение за такова в размера на главницата и лихвите по обжалваната част от
РА към датата на подаване на искането. В този случай към искането била
представена единствено разпечатка от имотния регистър към Службата по
вписванията, но не и данни за наложена обезпечителна мярка, липсвали данни кога
постановлението било връчено на лицето и дали било обжалвано. За да се спирало
изпълнението на РА следвало обезпечението да покривало изцяло главницата и
лихвите на задължението и релевантно било стойността на обезпечението, посочено
в постановлението.
Съдът, като съобрази данните пред себе си,
намира от правна следното:
Искането е процесуално допустимо, като направено едновременно с обжалване на
РА пред съда, от лице, което е
адресат на административния акт.
Пред съда безспорно се установява, че в хода
на проведеното ревизионно производство по искане на органа по приходите са
наложени предварителни обезпечителни мерки по реда на чл.121 от ДОПК върху
собствено на жалбоподателката недвижимо имущество – възбрана върху ½
ид.ч. от недвижими имоти – земя и сграда, чиято данъчна оценка на съотв.
идеална част е определена в размер на 6954,30лв. и към настоящия момент няма
данни това обезпечение да е отменено или заменено с друг вид обезпечителна
мярка. Възбраната е надлежно вписана в Службата по вписвания – Стара Загора.
Към жалбата си оспорващата не представя допълнителни данни за направени други
обезпечения, нито прави предложение за налагане на други обезпечителни мерки,
покриващи пълния размер на задължението, което се установява с жаления РА.
При така установените факти, Съдът намира особеното искане за спиране
изпълнението на процесния РА за неоснователно, като съобрази следното:
Съгласно чл.157, ал.1 от ДОПК обжалването на
РА пред съда не спира неговото изпълнение, но съдът може да допусне спиране по
заявено искане на задълженото лице при установеност на представките по чл.153,
ал.3-5 от ДОПК. Съгласно чл. 153, ал. 3-5 ДОПК
изпълнението на невлезлия в сила ревизионен акт може да бъде спряно по искане на жалбоподателя за частта, която се обжалва, като към искането следва
да се представят
доказателства за пълното обезпечаване на главницата и лихвите по акта. Когато обезпечението не е в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа, решаващият орган извършва преценка съобразно
представеното, съответно наложеното обезпечение. Т.е. основателността на искане за спиране на изпълнението
на ревизионен акт се обуславя
от представянето на доказателства за направеното обезпечение в размер на
главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато няма наложено обезпечение, искането следва да съдържа
предложение за обезпечение в същия размер. В своята решаваща дейност
Съдът следва да се ръководи от принципа
на съразмерност на представеното обезпечение към датата на искането с
обжалваното данъчно задължение по РА, както и дали обезпечението отговаря на
законовите изисквания, за да бъде годно такова, т. е. дали вида, характера и стойността на обезпечението /налично и/или предложено/ гарантира изцяло размера на
установеното с РА публично задължение.
От
своя страна чл. 195, ал. 6 от ДОПК определя базата, върху която се извършват обезпеченията, при точна поредност: по
балансовата стойност на активите, а когато няма такава - в следната последователност:
по данъчна оценка; по застрахователна стойност; по придобивна стойност на вещи
- собственост на физически лица. Нормата е императивна и установената с нея
поредност за определяне на стойността на вещите, служещи за обезпечаване на
публичните държавни вземания, е задължителна.
В настоящият случай жалбоподателката се позовава на наложена от публичен
изпълнител при приходната администрация в хода на ревизионното производство
обезпечителна мярка – възбрана върху ½ ид.ч. от недвижими имоти /земя и сграда/
и не предлага друго
обезпечение по чл.153, ал. 4 ДОПК, като
безспорно възбраната е наложена и съотв. вписана в Службата по вписванията –
Стара Загора. В случая обаче въпросното обезпечение - възбрана
на недвижими имоти на оспорващата, не покрива изцяло размера на
задължението, което е предметно на жалбата до съда, тъй като от данните по
делото се удостоверява, че съотв. стойност на възбраненото имущество е едва 6 954,30лв.
по данъчна оценка на имота, а установените с жаления РА публични задължения са
в размер на 25 586,94лв. главница и 7 517,32лв. прилежащи лихви. Както се
посочва по-горе, към жалбата не се прилагат други доказателства за надлежно по
см. на нормата на чл.153, ал.3 от ДОПК обезпечение, което да покрива изцяло
дълга и начислените лихви.
Съдът, съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от ДОПК, към която препраща
нормата на чл.157, ал.3 от ДОПК, следва също да
извършва преценка, която да обхваща както въпроса дали размерът на
обезпечението е достатъчен да покрие подлежащите на предварително изпълнение
публични задължения /главница
и лихви/, така и дали видът на
обезпечението гарантира в максимална степен публичния интерес, т. е. до колко
обезпечението е подходящо и обезпечава сигурното и бързо събиране на публичните
задължения. Законът не регламентира критериите, по които следва да се извърши
преценката дали предложението е подходящо, но най-общо тя следва да се
съсредоточи по въпроса, дали направеното, съответно предложеното обезпечение
гарантира в максимална степен правото на Държавата да получи удовлетворение на
вземането, установено с ревизионния акт. Макар безспорно да се установява, че обезпечителната мярка, с която се обосновава
искането за спиране реално е наложена (възбраната е вписана), то
също безспорно се удостоверява, че стойността на възбраненото имущество не покрива изцяло
размера на задълженията
по обжалвания ревизионен акт. Това несъмнено сочи на не изпълнение на условията, при които Съдът може да
приема законосъобразно, че така наложеното вече
обезпечение е подходящо
и достатъчно,
за да се отмени предвиденото по закон спиране изпълнението на жаления РА, още
повече, че жалбоподателката не предлага и друго подходящо обезпечение, чрез
което да се покрие пълния размер на установените с РА задължения.
С оглед гореизложеното,
Съдът намира, че следва да отхвърли като
неоснователно искането, инкорпорирано в подадена от И. Дочева искане за спиране
на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на РА №
Р-16002419004480-039-001/10.03.2020г.
Водим от горното и на основание чл. 157, ал. 4
от ДОПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на И.К. *** за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на Ревизионен
акт №
Р-16002419004480-039-001/10.03.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Пловдив.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС, съгласно чл.157,
ал.4 от ДОПК с частна жалба в 7 дневен
срок от съобщаването му.
Административен съдия: