Р Е Ш Е Н И
Е № 1622
гр. Пловдив, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на втори април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 14020 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС, предявени
от З.В.Б., К.И.М., В.Н.М. и Е.Н.М. срещу Т.Д.М., за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на основание наследствено
правоприемство, на следните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с
идентификатор № ********по КК и КР, находящ се в село ********с площ от 1677
кв.м., ведно с построените в него сгради с идентификатори № ******** с площ от
55 кв.м., брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда и с
идентификатор № ********с площ от 9 кв.м., брой етажи: един, предназначение:
селскостопанска сграда, при квоти: за З.В.Б. – 5/12 идеални части, за К.И.М. –
5/36 идеални части, за В.Н.М. – 5/36 идеални части, за Е.Н.М. – 5/36 идеални
части, както и за осъждане на ответника да им предаде владението по отношение
на посочените идеални части от имота. Моли се за отмяна на нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №
********г. на Нотариус ***** ***до размер на общо 5/6 идеални части от имотите.
В
исковата молба се твърди, че ищците и ответникът били наследници на Н. В.М.,
починал на ******г. и на ******му З. Т. М., починала на ********г. Посочват, че
с нотариален акт №********г. общият им наследодател придобил в режим на СИО със
******си дворно място в село *******, представляващо парцел ** с планоснимачен
номер ***, квартал ** по регулационния план на селото. Сочат, че с нотариален
акт № *******г. след смъртта на съпруга си З. Т. М. прехвърлила с алеаторен
договор на ****си В. Н. М. ½ идеални части от дворното място, ведно с
½ идеални части от построената в него масивна едноетажна еднофамилна
сграда с площ от 76 кв.м. Твърдят, че впоследствие от парцел *****, кв.**били
образувани УПИ ** и УПИ ** в кв.** по плана, одобрен със заповед № *****г.,
като по КК и КР на село *******, одобрена със заповед № *****г. УПИ ** в кв. **
съответствал на ПИ с идентификатор № *****, а УПИ ** в кв.** съответствал на ПИ
с идентификатор № *****. Поддържат, че ПИ с идентификатор № ********бил
съсобствен между наследниците на Н. и З. М., като общо 5/6 идеални части, от
които ищците – наследници на В. Н. М., при квоти, както следва: за З.Б. – 5/12
идеални части, за К.И. – 5/36 идеални части, за В.М. – 5/36 идеални части, за
Е.М. – 5/36 идеални части, за П.М. – 1/12 идеални части, за Н. Д.М. – 1/24
идеална част и за ответника Т.Д.М. – 1/24 идеална част. Посочват, че през 2018
г. разбрали, че ответникът се бил снабдил с нотариален акт на основание
обстоятелствена проверка за процесния имот, ведно с построените в него сгради.
Оспорват нотариалния акт, като твърдят, че ответникът не бил отблъснал
владението им по какъвто и да е начин, не бил манифестирал право на собственост
върху имота, предмет на нотариалния акт, никога не го бил владял за себе си
като свой. Твърдят, че и до момента ищцата К.М. ползвала имота ежедневно, като
паркирала там лекия си автомобил. Посочват, че съсобствениците поделили устно
реалното ползване на имота, като ответникът ползвал реално своята квота в
южната му част, а ищците – северната му част. Молят за уважаване на предявения иск
и присъждане на разноски.
В срока
по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т.Д.М., със
становище за неоснователност на иска. Поддържа, че бил придобил по давност
процесния имот, като го бил владял спокойно и необезпокоявано, включително,
като бил присъединил и владението, упражнявано от неговите родители към своето.
Твърди, че приживе общият им наследодател Н. В.М. заявил своята воля
недвижимият имот (тогава един голям парцел) да остане собственост на двамата му
****Д. и В., а на ****си и на ****си П.дал по един декар места в другата част
на селото. Сочи, че след смъртта на Н. М. и на ******му ****им зачела тяхната
воля и се отказала от наследството на двамата си родители, а ****им П.считал
имота собствен на ****си и нямал претенции. Посочва, че общата им
наследодателка З. М. прехвърлила ½ идеална част от процесния имот, ведно
със сградата на ****си В., а другата ½ идеална част – на ****си Д.. До
1985 г., когато със заповед № *****г. от парцел ***** били образувани УПИ ** и
УПИ **, В. владеел северната част от имота, а Д. – южната. От 1985 г. нататък
Д. и ******му владеели спокойно и необезпокоявано УПИ ** за себе си. След
смъртта им, ответникът продължил да упражнява фактическа власт върху целия
процесен имот, да го владее за себе си и да демонстрира това отношение спрямо
наследниците на ****си В., както и спрямо своя ****. В имота засаждал грах,
картофи и други култури, отдавал го под наем на съседи, плащал данъците на
имота. Оспорва изложените от ищците обстоятелства, че ищцата К.М. паркирала
автомобила си в имота. Посочва, че построената в имота селскостопанска
постройка била полуразрушена и не се използвала от ищцата К.М.. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №****г. се
установява, че Н. В.М. е признат за собственик на основание давностно владение
повече от десет години на следния недвижим имот, находящ се в село *******, а
именно: празно дворно място от 1240 кв.м., представляващо неразделна част от
дворно място цялото с площ от 3240 кв.м., представляващо парцел **,
планоснимачен номер *** в квартал **по плана на селото.
С
нотариален акт за правото на собственост върху недвижим имот придобит по
завещание № ****г. Н. В.М. е признат за собственик по отношение на дворно
място, находящо се в село *******, състоящо се от 2500 кв.м., представляващо
парцел **, планоснимачен номер *** в кв.**, ведно с построените в имота жилищна
и стопански сгради.
От нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № *******г. се установява,
че З. Т. М. прехвърля на ****си В. Н. М. ½ идеална част от дворното
място с площ от 3280 кв.м., представляващо парцел пл. № ***** от кв. **, ведно
с ½ идеална част от построената в него масивна едноетажна еднофамилна, с
приземен етаж жилищна сграда с площ от 76 кв.м.
С нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № ****г., вписан в СВ Пловдив
под акт № ****г. Т.Д.М. е признат за собственик по давностно владение,
продължило повече от 10 години, наследство и делба на следния недвижим имот, а
именно: ПИ с идентификатор № ********по КК и КР, одобрени със Заповед № *****г.
на ИД на АГКК, находящ се в село *******, община *****, ул. *******, с площ от
1677 кв.м., номер от предходен план: *** (част от ***), квартал: ** (**),
парцел: ** (част от *****), ведно с построените в имота сграда с идентификатор
№ ******** с площ от 55 кв.м. и сграда с идентификатор № ********с площ от 9
кв.м.
Видно от удостоверение № ******** г.,
издадено от Община М..., от парцел ***** в кв.**по отменения план на село
******* са образувани УПИ ** и УПИ ** в кв.**. Поземлен имот с идентификатор №
***** по КК на село *******, одобрена със заповед № *****г. съответства на УПИ
** от кв. **, а ПИ с идентификатор № ********– на УПИ ** в кв.* по действащия
план на село *******.
От удостоверение за наследници изх. №
***** г., издадено от кметство село ******* се установява, че Н. В.М. е починал
на ******г. и е оставил за свои законни наследници З. Т. М. – *******, починала
на ********г., Й. Н.Н. – ****, П.Н. М. – ***, В. Н. М. – ***, починал на *****
г. и Д. Н. М. – ***, починал на ***** г. След смъртта си Д. Н. М. е оставил за
свои законни наследници Е. К. М. – ****, починала на **** г. и двама ****– Н.
Д.М. и Т.Д.М..
От удостоверение за наследници изх. №
****** г., издадено от кметство село *******, се установява, че В. Н. М. е
починал на *** г. и е оставил за свои законни наследници Е.Н.М. – ****,
починала на ******* г., З.В.Б. – ****и Н.й В.М. – ***, починал на ******** г.
След смъртта си Н.й М. оставя за свои наследници по закон К.И.М. – **** и две
**** – В.Н.М. и Е.Н.М..
Видно от удостоверение, издадено от
Районен съд Пловдив, с определение № 33 от 16.02.1996 г. е вписан в особената
книга на съда отказът на Й. Н.Н. от наследството, останало от покойните й
наследодатели Н. В.М., починал на ******г. и З. Т. М., починала на ********г.
По делото е прието заключение на СТЕ на
вещо лице В.К., неоспорено от страните, което се кредитира от съда като
обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК. Вещото лице след оглед
на място е установило фактическото положение по отношение на процесния имот,
както и съседния на него, като е онагледило същото на скица. Установява се, че
на югоизточната граница на ПИ с идентификатор № ****** е отразена постройка
(гараж) с размери 3,50/7,00 м, която не е нанесена на кадастралната карта.
Сградата с идентификатор № ********, която е нанесена в кадастралната карта на
терена е разрушена, без покрив и зидове (стени) от юг и изток, частично
съществуват. В североизточната част на тази сграда има входна врата с ширина 1
метър, която служи за достъп до имот № *******. От източната страна на
разрушената сграда с идентификатор № ****** има масивна стопанска постройка с
размери 5,40/4,0 м и до нея от изток къщичка за куче с размери 2,0/1,5 м. От
южната част на сградата има входна врата откъм ул. „********” с размери 3,20
линейни метра, която входна врата служи за достъп на МПС (селскостопанска
техника) за обработване на имоти №****** и № *******. На терена (в процесния
имот) между букви А и Б има изградена ограда, изпълнена от бетонови колове и
оградна мрежа с дължима 10,60 линейни метра. Тази ограда в на разстояние 12
линейни метра от южната граница на имот № *******. В югоизточната част на ПИ с
идентификатор № ******** има дървена входна врата с размер 1,0 метър. Имотната
граница между имот № ***** и ПИ № ********не е материализирана на терена. При
огледа на място вещото лице е констатирало, че южната част на поземления имот №
******** с ширина от около 12-15 л. метра по дължина не се обработва.
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства. От показанията на разпитаната на ищците свидетелка Р.
Т. Г. се установява, че имотът на ул. ****се ползвал от Д., докато бил жив, а
след като починал – се ползвал от ****му Н.й, който го обработвал с трактор.
Изяснява, че имало една мрежа като преграда. Свидетелката никога не била
виждала страните да делят и да се карат за тези имоти. Д. и ******му Е. сеели
зеленчуци в имота на ул. ****, където имало отделна помпа и ток, които
захранвали имота. Свидетелката изяснява, че Д. не ползвал цялото място; в него
имало ограда при стопанската постройка и продължавала с мрежа и бетонови
колове. В процесния имот имало гараж, в който К. си държала колата. Гаражът бил
на улицата, а до него имало стопанска постройка, която в момента била с половин
покрив и се ползвала от К. като склад; там слагала дърва и въглища за огрев. На
гърба на постройката имало клетки за зайци и кучешка колиба. Свидетелката
изяснява, че К. обработвала мястото зад стопанската постройка и гаража, по
продължение на имота. В имота частта, която се обработвала от К. се различавала
от тази на Д. Свидетелката пояснява, че не е виждала Т. за обработва имота, а
**** му Н.. Изяснява, че имотът на ул. **** бил на В. М. – **** на К.,*** – на
****Д..
От показанията на свидетелката П. Г. Г.
се установява, че имотът на ул. ****се ползвал още от времето от **** и **** на
Т. – Д. и Е., а след това виждала ****а на Т. – Н.. През годините имота се
ползвал от К. и родителите на Т., като където имотът се е обработвал, бил
разделен и до сега се вижда до къде е работено. Този имот бил наследство от
**** К. – той имал двама ****– Д. и В. и те така си го ползвали през годините,
както било разделено с мрежата. ****никога не се били карали, били в добри
отношения. Свидетелката изяснява, че стопанската постройка се ползвала от К. и
**** й, а в гаража си държала колата. В имота, от дясната част от вратата било
разделено и тази дясна част се обработвала от семейството на Т.М.. Лявата част
се обработвала от семейството на К. и *** й – В..
От показанията на свидетеля И. Й. Г. се
установява, че Д. ползвал частта от имота, която се намирала от към юг, като я обработвал
докато бил жив. След това имотът се обработвал от Т.. Т. от година – две бил в
*****, но след като занимал отдавал имота под наем на съседи. Свидетелят знае,
че целият имот бил разделен на **** на Т. и на неговия ****, като преди това
бил на **** и **** на Т..
От показанията на свидетеля Н. Д.М.
(**** на ответника) се установява, че **** му Н. имал един имот от около 3 дка,
който след смъртта му останал на **** му и ****му. След смъртта на **** му, той
повелил имотът да се раздели на две – на *** му и на ****му и да така се
разделил имотът. Изяснява, че родителите му ползвали половината от големия
имот, който обработвали, а когато те починали, мястото го работили той и ****
му. Свидетелят изяснява, че няма разделителна линия от двете части на имота и
кой какво ползва, както и че в имота на ул. ****няма гараж. В самия имот
(процесния) нямало и мрежа. Свидетелят пояснява, че **** му Д. никога не се бил
противопоставял и да каже, че тези 1,5 дка били само негови и те не могат да
влизат. Той ползвал имота, защото дядо му така решил – половината на единия,
половината на другия, като следвал повелята на дядо Н.. В. не бил имал
претенции към южната част от имота. Между двамата ****я е имало дребни спорове,
но не и за имотите.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Съдът
е сезиран с ревандикационен иск, с който ищците търсят защита на правото си на
собственост с твърденията, че са собственици на процесните идеални части от
процесния имот на основание наследствено правоприемство от общия с ответника
наследодател Н. В.М. и ******му З. Т. М.. От своя страна ответникът се
легитимира с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена
проверка, с който му е признато правото на собственост по отношение на целия
спорен имот. При спор за собственост, когато и двете насрещни страни
претендират да са собственици, било по наследствено правоприемство или пък с
нотариални актове - констативни или такива за правна сделка, всяка една от тях
следва да докаже своето право по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест. В посочения смисъл е ТР № 11/2012 г.,
ОСГК на ВКС. В тази смисъл съдът е указал с доклада на всяка от страните да
установи претендираното си право.
По
делото не се спори, а и се установи от представените писмени доказателства, че
общият наследодател на страните е придобил с два нотариални акта през 1970 г.
парцел ** от кв. **в село ******* с площ от 3240 кв.м. В последствие със
заповед № ******** г. са образувани два урегулирани поземлени имот – ** и **
(процесният – сега поземлен имот с идентификатор № *****) в кв. ** по плана на
селото. След смъртта си Н. М. е оставил за свои законни наследници **** (починала на ********г.) и четири ***** – Й.,
П., В. и Д., от които Й. е направила отказ от наследството, оставено от
родителите й. В качеството си на наследници на своя **** Н. М. неговите ****,
след извършения отказ от наследството от страна на Й...., са придобили по
наследство притежаваните от баща им недвижими имоти.
От своя
страна обаче, ответникът Т. – наследник на Д., се е снабдил с констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик на
основание давностно владение и наследство. Както се посочи по-горе, в
настоящата хипотеза всяка от страните, която противопоставя самостоятелни права
по отношение на имота, следва да ги докаже. Наведеното от ответника придобивно
основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването
на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с
намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в
разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният
(corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) –
намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба,
преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това
правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно,
явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо
продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното
установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт
върху имота представлява владение.
При спор за придобиване по давност на съсобствен
имот от един от съсобствениците следва да се установи дали този съсобственик
владее изключително за себе си целия имот и от кога. В случаите, в които един
от съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението
на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже,
че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията
по чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците,
когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В повечето случаи, при съсобственост, възникнала от наследяване,
се приема, че съсобственикът упражняващ фактическа власт по отношение на имота,
владее собствената си идеална част, а държи идеалната част на останалите
съсобственици. Няма пречка обаче да настъпи промяна в намерението на
съсобственика и той да започне да владее идеалната част на другия съсобственик.
Тогава обаче е необходимо, за да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец да
превърне с едностранни действия държането им във владение. В тези случаи
презумпцията по чл.69 ЗС се счита оборена и доказателствената тежест се
размества.
В настоящия случай релевантно за
разрешаването на спора е дали твърдението на ответника, че наследодателят Н. М.
приживе е изявил воля имотът, представляващ парцел VI, от който е образуван
впоследствие процесният имот, да остане на неговите двама ****– Д.
(наследодател на ответниците) и В. (наследодател на ищците), се е проявило в
действителност. Това воля за т.нар. преживна делба (макар и неформална) се
установява да е заявена. От показанията на свидетеля Н. Д.М. става ясно, че
приживе **** Н. е казал, че след смъртта му имотът от около 3 дка ще се раздели
и ще бъде на **** му Д. и В., а на другите си две *** – П.и Й., дал други имоти
в селото. Това разделение на имота се е проявило и фактически в отношенията
между страните, като наследодателя на ищците – В., а след смъртта му и неговите
наследници – ищците, ползват имота с идентификатор № *****, съседен на
процесния имот. В този смисъл са показанията на всички разпитани по делото
свидетели, които са еднопосочни. Установи се също, че Д. и ******му Е. ползвали
процесния имот, като засаждали зеленчуци в него и го обработвали, докато били
живи. След смъртта им имотът продължил да се обработва от техните **** –
ответникът Т. и **** му Н.. Установи се също, че ищците са ползвали също част
от имота. Отношенията между двамата ****я приживе, а и след това между техните
наследници са били добри, не е имало спорове за имота, като В. е ползвал едната
половина, а Д. – другата половина от големия имот на **** им. Следва да се
отбележи, че гаражът, в който свидетелите на ищците сочат ищцата К.М., да
паркира лекия си автомобил, се намира в ПИ с идентификатор № *****, а не в
процесния. Това обстоятелство се установява по категоричен начин от
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ.
При така установената фактическа
обстановка, от значение за разрешаването на правния спор е какво е правното
проявление на изявената от общия наследодател воля имотът да се подели по равно
между двамата му ****- наследодатели на двете страните по спора. По този въпрос
е налице съдебна практика на ВКС. Съгласно решение № 60/07.06.2018 г. по гр.д.
№ 2420/2017 г. на ВКС, I г.о., ако наследодателят приживе е изразил воля да
предаде владението на своя родственик, който след смъртта му има качеството на
негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване
на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за
придобиване на собствеността (така решение № 32/08.02.2016 г. по гр.д. №
4591/2015 г. на ВКС, I г.о., решение № 3/25.02.2016 г. по гр.д. № 3973/2015 г.
на ВКС, I г.о.). Когато е налице такава предварителна уговорка с наследодателя,
като едновременно с това е предадено и владението, не е необходимо приживе на
наследодателя тази негова воля да се доведе до знанието на останалите лица,
които биха могли да имат качеството „наследници по закон” след неговата смърт.
Сходен на настоящия случай е разгледан в решение № 52/02.02.2011 г. по гр.д. №
1896/2009 г. на ВКС.
От изложеното се налага изводът, че след
извършената от наследодателя неформална делба по отношение на притежавания от
него имот, всеки от наследниците му е започнал да владее собствената част от
парцела, като е действала презумпцията на чл.69 ЗС. По делото се установи, че
наследодателят на ответника е упражнявал непрекъснато и необоспокоявано
фактическа власт по отношение на спорния имот. Тя е била и несъмнена, доколкото
всички разпитани по делото свидетели знаят процесният имот да е на Д.
(наследодателя на ответника). Не е имало спорове между страните за имота,
напротив, те са били в добри отношения. В действителност, установи се по
делото, че ищците също са ползвали имота, но то е било по взаимно съгласие с
ответника, респективно неговия наследодател. Тези действия се квалифицират от
съда като съизволителни, търпими, поради което не са прекъснали по никакъв
необезпокояваното владение на ответника. След смъртта на наследодателя си,
ответникът, както лично, така и чрез трети лица – отдаване под наем,
предоставяне за ползване на **** му, е продължил да упражнява фактическа власт
по отношение на спорния имот. Предвиденият в закона 10-годишен давностен срок е
изтекъл, поради което и ответникът е станал собственик на имота на оригинерно
правно основание. Последното изключва правото на ищците да са собственици на
имота на наведеното в исковата молба основание. Затова искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
За пълнота следва да се посочи, че е
идентично правното положение с имота, съседен на процесния, в който живеят
ищците и който по волята на общия с ответника наследодател Н. М., е отреден за
В. (техния пряк наследодател).
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски има ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК. По делото се доказаха да са сторени разноски в размер на 500 лв.. –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съгласно договори за
правна защита и съдействие от 15.11.2018 г. (л.38 от делото).
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.В.Б., ЕГН: **********, адрес: ***,
К.И.М., ЕГН: **********, В.Н.М., ЕГН: ********** и Е.Н.М., ЕГН: **********,
тримата с адрес: *** против Т.Д.М.,
ЕГН: **********, адрес: *** иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните,
че З.В.Б., ЕГН: **********, К.И.М., ЕГН: **********, В.Н.М., ЕГН: ********** и
Е.Н.М., ЕГН: ********** са собственици на основание наследствено правоприемство, на следните недвижими имоти, а именно:
поземлен имот с идентификатор № ********по
КК и КР, одобрени със Заповед № *****г. на ИД на АГКК, находящ се в село
*******, ул. ****, с площ от 1677 кв.м., ведно с построените в имота сграда с идентификатори № ******** с
площ от 55 кв.м., брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор № ********с площ
от 9 кв.м., брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда, при
съседи: ПИ с идентификатори: № *******, № *********, № *********, № *********,
№ ***** и № ********, при квоти: за З.В.Б. – 5/12 идеални части, за К.И.М. –
5/36 идеални части, за В.Н.М. – 5/36 идеални части, за Е.Н.М. – 5/36 идеални
части, както и за осъждане на ответника да им предаде владението по отношение
на посочените идеални части от имота.
ОСЪЖДА З.В.Б., ЕГН: **********, К.И.М., ЕГН: **********,
В.Н.М., ЕГН: ********** и Е.Н.М., ЕГН: ********** да заплатят на Т.Д.М., ЕГН:
**********, сумата от 500 лв. (петстотин
лева) – разноски в първоинстанционното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В. К.
Вярно с оригинала.
К.К.