О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/08.05.2019г.
гр. Варна.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
287 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: М.Х.С., ЕГН **********, с адрес:
***, действаща чрез адв. З.Й. ***
срещу
ОТВЕТНИЦИ:
1/ В.А.В., ЕГН **********, с
адрес: *** и
2/ А.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
и
двамата действащи чрез адв. С. И. от АК - Варна
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответниците по делото са депозирали отговор на исковата молба, намира,
че на основание чл.140, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните,
на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2019г. от 10:30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЦАТА
твърди, че на 27.06.2006г. М.Х.С.
сключила с дъщеря си В. Й. В., ЕГН ********** Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № 152, гом II, рег.№ 4269, дело № 301/2006г. на Нотариус Тодор Милков, съгласно който прехвърлила на
ответницата собствените си 4/6 идеални части от следния недвижим имот:
апартамент № 37, находящ се в жилищна сграда в гр. ..., 25-ти
микрорайон, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2556.6.4.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 62,50 кв.м.,
състоящ се от: входно антре, две стаи, кухня, баня-тоалет и балкон, при съседи: на същия етаж: 10135.2556.6.4.9,
10135.2556.6.4.11; под обекта: 10135.2556.6.4.6 и над обекта: 10135.2556.6.4.14,
заедно с прилежащото избено помещение с площ 2,78 кв.м. при
граници: изба на ап. 36, изба на ап. 38, абонатна
станция и коридор, ведно с 0,5647% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, срещу задължението на В. В.да поеме гледането и
издръжка на майка си, като и осигури спокоен и нормален живот какъвто е водила
досега, докато е жива.
Гореописаният
имот бил собственост на ищцата и нейния съпруг Й. В.в С.съгласно Нотариален акт
за собственост върху жилище, дадено със заповед № 3180/25.11.1987г. като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ
№ 175, т. IX, дело 4677/1988г. по описа на Нотариус
при ВРС Людмила Гонова.
Към датата
на придобиване на имота В. Й. В. имала сключен граждански брак с В.А.В., от
който двамата имали едно дете - А.В.В.. Мотивът на
ищцата за прехвърляне на имота бил, че две години преди това била овдовяла и
предвид напредването на възрастта и изострящите се здравословни проблеми, се
страхувала, че може да й се случи нещо лошо и че нямало да има кой да я гледа.
По малката й дъщеря - С., живеела в Германия, поради
което отговорността да се грижи за възрастната жена поела по-голямата - В..
Ищцата
страдала от коксартроза, което затруднявало извършването на повечето обичайни
ежедневни дейности и поддържането на лична хигиена. Затруднена била и мобилността й поради проблемите с тазобедрените
стави, които я болели и препятствали свободното й придвижване. Нито В., нито останалите членове на семейството се ангажирали по
какъвто и да е начин с проблемите й със ставите и се наложило чужди хора да й
помагат за операциите за смяна на тазобедрената става и грижите по
възстановяването.
Тъй като
имала нужда от средства за посрещане на ежедневните си нужди и лечението си, М.С.
инициирала продажба на съсобствен с дъщерите си поземлен имот, находящ се в м.
Ваялар. На 17.03.2016г. М., В. и С. продали имота за сумата от 63
000 евро, разпределени на продавачите не според квотите им в съсобствеността, а
26 000 евро - за М. и по 21 000 евро за двете дъщери. Комисионната
за сделката от 5 000 евро била поета изцяло от майката. Въпреки
щедростта на възрастната жена, В. убедила М. да й преведе още 6 000 евро от
своя дял, които щели да оправят финансовите й затруднения и да й позволят
спокойна да се концентрира върху грижите за майка си. Парите били прехвърлени
на 21.03.2016г., но нямали обещания ефект възрастната
жена отново била оставена да се грижи сама за себе си. Изключително неоправдана
била ситуацията, че фактът, че въпреки че си била закупила автомобил ,,Форд" с цел подпомагане на придвижването й при нужда,
нямало кой да я кара с него.
През
следващите години дъщеря й я навестявала спорадично, а зет й и внукът й -
въобще.
Въпреки призивите на възрастната жена да й бъде помагано ежедневно с чистене,
готвене, къпане и пазаруване, нито В., нито
ответниците се отзовавали. От есента на 2017г. семейството им било сполетяно от собствени тревоги - В. била
диагностицирана с рак на белите дробове, и съвсем не можели да обръщат внимание
на възрастната жена. За да може да се къпе и жилището й да не затъва в
мръсотия, ищцата плащала на жена, която идвала веднъж седмично, както и ползвала
помощта на внучката си Теодора. Не можела сама да си пазарува и затова се
обръщала за помощ от близка своя позната. При нужда от
медицински преглед за предписаните й рехабилитационни процедури и придвижване
из града ползвала таксита, за които заплащала със собствени средства.
Особено се
влошило състоянието й след смъртта на дъщеря й В.,
която починала на 20.04.2017г. Оттогава и крехката връзка,
която имала със семейството, била почти изцяло прекъсната. В. се появявал най-много веднъж месечно и искал пари, като
ролите се обръщали - вместо той да се грижи за тъщата си, тя му слагала в кутии
за вкъщи от собствената си храна. Когато го обвинила, че дори не успял да се
погрижи за погребението на жена си В. и е трябвало тя да поеме част от разходите,
вместо да прояви разбиране за емоционалните терзания на опечалената майка В.
гневно й завил, че ще й върне парите и през следващите три месеца й превеждал
по 100 лв. През ноември 2017г. В. настанил
по своя воля в дома на ищцата собствената си майка Катерина, която според
неговите обяснения в продължение на един месец трябвало да ходи на
химиотерапия. В. не давал никакви средства за нейното
изхранване, а М. поела и нейната издръжка.
От
погребението на майка си В. А. нито веднъж не се е срещал с баба си, нито я е
търсил по телефона.
През
август 2018г. влошеното здравословно
състояние на ищцата довело до падането й пред входа на блока. Нямало близък, който да се отзове. Да се
прибере и легне на леглото си помогнали съседи, а след това се обадила за помощ
на жената, която се грижила за нея, за да я ангажира ежедневно срещу заплащане.
На 28.11.2018г. постъпила в
отделение по физикална и рехабилитационна медицина в гр. Варна,
като подготовката на необходимите документи и изследвания, личните вещи, както
и придвижването, настаняването и надзора над възрастната жена били поети от
чужди хора.
Ищцата
изнемогвала физически и емоционално и години наред била принудена да страда,
мъчейки се да се грижи сама за себе си - нещо, което напредналата й възраст,
здравословното й състояние и хроничните болести (коксартроза, поясна
дископатия, двустранна гонартроза, глаукома и хипертония) не позволяват. Вкъщи обичайното й положение е легнала в леглото, тъй като в
седнало положение се схваща и оскъдното й придвижване с канадки крие рискове от
падане и по-сериозни увреждания. Единственият изход е
да развали договора и след това да сключи нов такъв с друга жена, за която е
сигурна, че ще й осигури необходимите грижи и издръжка.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦИТЕ В.А.В. и А.В.В. е постъпил
отговор на исковата молба, с който изразяват становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове.
Не
оспорват обстоятелството, че на 27.06.2006г. между
страните М.Х.С. и дъщеря й В. Й. В., ЕГН-********** е сключен Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт №152, том II, рег.№4269, д.№301/2006г. на нотариус Тодор Милков.
Не
оспорват обстоятелството, че процесният имот е бил собственост на ищцата и
нейния съпруг Йордан Василев Славов, както и че към датата на придобиване на
имота В. Й. В. е имала сключен граждански брак с В.А. В., от който двамата имат
един син- А.В.В..
Не
оспорват обстоятелството, че ищцата страда от коксартроза, че има проблеми с
тазобедрените стави, но твърдят, че и към настоящия момент ищцата няма проблеми
със свободното си придвижване, нито че е затруднена с извършване на повечето
обичайни ежедневни дейности и подържане на лична хигиена.
Оспорват
твърдението, че В. или останалите членове на семейството й не са били ангажирали по какъвто и да е
начин с проблемите със ставите й, което наложило чужди хора да й помагат за
операциите и с грижите по възстановяването й. Оспорват всички останали изложени
факти и обстоятелства от ищцата.
Твърдят,
че през 2004г. лично ответникът В.А.В.
е водил ищцата на процедури в Павел баня- на 05.12.2004г. е
постъпила за лечение, а 14 дена по-късно поради лоши метерологични условия
съпругата му В. е отишла с влака да я прибере. През месец
ноември 2006г. лично ответникът В.А.В. е завел
ищцата в Клиниката по травматология гр.Етрополе за операция- смяна на дясната
тазобедрена става, а след това през месец май 2007г. я
е водил за смяна и на лявата тазобедрена става. Именно ответникът В.А.В.,
заедно със своята съпруга В. са придружителите на ищцата по време на първата
операция, а по време на втората -придружители са В. и сестрата на ищцата- М. Е.,
както при приемането й в болницата, по време на операцията и на престоя й в
болницата, както и са полагали необходимите грижи за възстановяването и от
двете операции. Ответникът и съпругата му В. ежедневно са
полагали грижи за ищцата, по нейното обслужване за подържане на лична хигиена,
хранене, раздвижване, водене на контролни прегледи и др.
Оспорват обстоятелството
че, поради нужда от средства за посрещане на ежедневните си нужди и лечението
си, ищцата М.С. е инициирала продажбата на поземлен имот находящ се в гр.Варна,
м.Ваялар. Ищцата винаги е разполагала с
достатъчно парични средства за да посрещане на личните си нужди, както и за
многобройните си почивки в различни почивни станции в България. До продажбата
на този имот в м.Ваялар се е стигнало след като през месеците декември
2002г.-януари 2003г. дъщерята на М.С.- С. по
невнимание е причинила пожар на вилата построена в този имот, в която живеела
заедно със семейството си. След пожара който изпепелява
цялата вила и допълнителните постройки, имота става пустеещ. Поради това че не е можела повече да се грижи за него и да го
работи, ищцата решава да продадът имота. Договорката
между трите съсобственици- майката М.С. и двете й дъщери В. и С. е да си
поделят поравно сумите от продажбата, както и станало. М.С. получава
сумата от 26 000 евро, с 5000 евро повече, поради причина, че от нейната сума
се приспада комисионната за сделката. Поради тази причина не
отговаря на истината че комисионната за сделката е била поета изцяло от
майката, истината е че тя е получила равен дял от продажната цена, точно
толкова колкото и двете й дъщери, каквато е била договорката им.
Твърдят,
че именно поради изключителната грижа за ищцата, полагана от нейната дъщеря В. Й. В. и съпруга й В.А.В. още
преди 2006г., ищцата пристъпва към прехвърляне на процесния недвижим имот. След
прехвърлянето на имота, дъщеря й В. Йорданова Вълчева ежедневно е полагала
грижи за своята майка, до своята смърт през месец април 2017г.,
а В.В. и до датата на предявяване на настоящия иск. Ежедневните грижи, които В.
е полагала за ищцата са следните: всеки
ден я е посещавала, изцяло тя е готвила храната за своята майка, пазарувала,
плащала сметки, почиствала е дома й, когато е била на лечение и рехабилитация в
някои от почивните бази, ходила е в дома й за да го проветрява, да полива
цветята, да почисти. В дома на М. няма прахосмукачка, като такава В. и В. са
носили от техния дом, за да почистват в дома на М.. Помощ в грижите полагани за М.С. е оказвал и ответникът В.В., който
е пазарувал, плащал сметки, водил ищцата по лекари, по почивни станции- в Павел
баня, в к.к.Слънчев ден. Внукът А.В. е помагал на баба
си, когато й се развали телевизора, климатика, когато има нужда от това да я
заведе някъде. В. и съпругата му В. постоянно
носели на М., произведени от тях зеленчуци и пресни плодове според сезона,
домашни яйца, домашни пилета, месо и др. продукти от
селото им. В дома на М. няма пералня, всичко от спално бельо, пердета, дрехи,
бельо и друго се прало в дома на В. и В.. Два пъти
годишно всички килими и пътеки в дома на М., лично В. ги е събирал и носил за
пране и след това ги е поставял отново в жилището й. Здравословното състояние
на ищцата М.С. е било стабилно, тя се е справяла сама с подържане на личната си
хигиена- да се изкъпе, ако иска нещо да си сготви, да си почисти при нужда. Характерът на ищцата е такъв, че тя е свикнала всичко да контролира
и всички да се съобразяват с нея. Тя трудно би
допуснала чужд човек в жилището си, или да се грижи за нея. От друга страна В. и В. неведнъж се е налагало да се съобразяват с
капризите на възрастната жена, било относно храната й, било за това, че иска да
ходи постоянно в рехабилитационни центрове за лечение и възстановяване, както и
на екскурзии.
През
месец май 2007г. В. и В. я водят на
кални бани в гр.Поморие за 10 дни, като на връщане са я завели в нейното родно
село с.Баня за да се види с брат си и семейството му.
След
смъртта на В. Велчева, В. продължава да полага грижи за своята тъща М.С.. В. ходи всеки ден на работа, и
след работа ходи през ден да пазарува на М., както и да й плаща сметките. Тъй
като е мъж и няма възможност да помага да тъщата си за това да й помага за
полагане на грижи за личната й хигиена, В. е предложил на М. да й намери жена,
която да й помага, още повече, че здравословното състояние на ищцата М.С. се
влошава през месец юни 2017г. М. му дава банковата си
сметка, по която В. ежемесечно започва да й плаща по 100 лева. Тъй като не
успяват да намерят жена, която да помага на М.,*** от
където получава формуляри за осигуряване на домашен помощник, чиято такса да
заплаща той. След като е взел формулярите, е уведомил за решението си М., която обаче е отказала да ги подпише. Думите са й „много
загрижени станахте, искате да ме изпратите по-скоро.."„спри да ми пращаш пари, аз пари си имам".., „не ми
трябват никакви помощници, да ми се мотае чужд човек в краката" , „мога и
сама да се оправям". Поискала от В. само да й пазарува и
да й плаща сметките. Когато имала нужда от помощ,
викала сестра си Милка, за да й помага.
Ответникът
не оспорва обстоятелството че след смъртта на съпругата му, М. му е помогнала
като му е дала сумата от 3000 лева, които обаче той връща изпяло в края на
месец май 2017г. дни преди М. да замине на почивка в к.к.Св.Св.Константин и
Елена Варна. В. сам е платил сумата от 5000 лева за паметна плоча на съпруга
си, от които 1000 лева му е дала М. след като е продала лекия автомобил Форд
Фиеста
Този
лек автомобил е закупен от В. през месец март 2005г. с негови
лични средства- 7100 лева, който обаче регистрира на името на М., за да
използват инвалидното й право при закупуване на винетни стикери, както и за
пътния данък за МПС-то. Именно с личния си автомобил В. е
водил при нужда тъща си било за прегледи при лекари, било за пазаруване, било
за да я води на почивка и рехабилитация и др. Отделно
внукът А. също често с неговият личен автомобил е помагал на баба си, за да я
вземе от почивната база в к.к. Св.Св.Константин и Елена Варна, да я води на
прегледи при лекар, да й пазарува.
Действително
на 01.09. 2017г. В. настанил в дома на М. своята майка за 8 дни, а
след това тя отишла да гостува в дома на А.В.. На 08.09.2017г. М. е заминала на
почивка в почивната база на кк.Св.Св.Константин и Елена- видно и от Епикриза
изх.№1844/2017г. от Болница за долекуване,
продължително лечение и рехабилитация, филиал Варна, който е представен от
ищцата. Настаняването на Катерина- майката на В. в дома на ищцата, не е станало
без знанието и съгласието на М., напротив. През цялото време В. е носил продукти като плодове, зеленчуци,
яйца, месо и други, за да си готвят двете жени.
Поради
гореизложеното, считат, че В. Й. В. до смъртта си през месец април 2017г., а
нейният съпруг В.А.В. и синът му А.В.В. до датата на завеждане на исковата
молба, са изпълнявали в пълен обем своите задължения за осигуряване на спокоен
и нормален живот на ищцата М.Х.С., поети с договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане. С оглед на това
считат, че предявеният иск с правно основание чл.87, ал.З от ЗЗД е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
Моли
ищцата да бъде осъдена да им заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски
и адвокатско възнаграждение.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ОТВЕТНИКА
Предявени са от М.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу 1/ В.А.В., ЕГН **********,
с адрес: *** и 2/ А.В.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове с правно основание
чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален
акт № 152, гом II, рег.№ 4269, дело № 301/2006г. на Нотариус Тодор Милков, с който М.Х.С. е прехвърлила на дъщеря си В. Й. В./починала
20.04.2017г./ по време на брака й с В.А.В., собствените си 4/6 идеални части от апартамент № 37, находящ се в жилищна сграда
в гр. ..., 25-ти микрорайон, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.2556.6.4.10
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 62,50 кв.м.,
състоящ се от: входно антре, две стаи, кухня, баня-тоалет и балкон, при съседи: на същия етаж: 10135.2556.6.4.9,
10135.2556.6.4.11; под обекта: 10135.2556.6.4.6 и над обекта:
10135.2556.6.4.14, заедно с прилежащото избено помещение с площ 2,78 кв.м. при граници: изба на ап. 36, изба на ап.
38, абонатна станция и коридор, ведно с 0,5647% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото.
III.БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА:
ПРИЕМА
за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че:
1/ с Нотариален акт № 152, гом II,
рег.№ 4269, дело № 301/2006г. на Нотариус Тодор Милков, М.Х.С. е прехвърлила на дъщеря си В. Й. В./починала
20.04.2017г./ по време на брака й с В.А.В., собствените си 4/6 идеални части от апартамент № 37, находящ се в жилищна сграда
в гр. ..., 25-ти микрорайон, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.2556.6.4.10
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 62,50 кв.м.,
състоящ се от: входно антре, две стаи, кухня, баня-тоалет и балкон, при съседи: на същия етаж: 10135.2556.6.4.9,
10135.2556.6.4.11; под обекта: 10135.2556.6.4.6 и над обекта:
10135.2556.6.4.14, заедно с прилежащото избено помещение с площ 2,78 кв.м. при граници: изба на ап. 36, изба на ап.
38, абонатна станция и коридор, ведно с 0,5647% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, срещу задължението на В. В.да поеме гледането и
издръжка на майка си, като и осигури спокоен и нормален живот какъвто е водила
досега, докато е жива.
2/ към датата на придобиване на
имота В. Й. В. е имала сключен граждански брак с В.А. В.,
от който двамата имат един син- А.В.В..
3/ ищцата
страда от коксартроза, както и че има проблеми с тазобедрените стави;
IV. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест
на ищата е да установи в
условията на пълно и главно доказване възникналото
правоотношение между страните по сключен договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане; конкретната нужда от
издръжка и гледане – в какъв размер е тя, както и грижите, от които се нуждае
във връзка с посочените конкретни заболявания.
В тежест на ответниците е да
установят пълното и точно изпълнение по договора, т.е. такова, което
съответства на нуждите на прехвърлителката.
V.
УКАЗАНИЯ ДО
СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ ФАКТИ НЕ СОЧАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА
УКАЗВА на ищцата, че не сочи
доказателства за конкретния размер на издръжката, от която се нуждае.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като
писмени доказателства по делото, представените с исковата молба и уточняващите я молби писмени документи, надлежно заверени по реда
на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като
писмени доказателства по делото, представените с отговора на исковата
молба писмени документи, надлежно заверени по реда
на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане
на ищцата двама свидетели при режим на водене, които да
установят здравословното състояние на ищцата, битовите и финансови
нужди, полагат ли се грижи за нея и от кое лице, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за допускане на още един свидетел за установяване на същите факти и
обстоятелства.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ответниците двама свидетели при режим
на водене, които да установят твърдението, че от сключването на Договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане,
ответниците - В. Й. В. до смъртта си през месец април 2017г., а ответниците В.В.
и А.В. до датата на завеждане на исковата молба, полагат ежедневни и
непосредствени грижи за ищцата М.Х.С., за да й осигурят спокоен и нормален
живот, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на още
един свидетел за установяване на същите факти и обстоятелства.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ /по искане
на ищцата/ на СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, със задача на вещото лице след запознаване с
материалите по делото и личен преглед на ищцата да даде заключение на
въпросите: какво е общото здравословно състояние на ищцата, от какви
заболявания страда, от кога датират заболяванията, каква е прогнозата за
възстановяване с оглед на констатираните заболявания, какви медикаменти се
използват за лечението, какво е здравословното й състояние към момента, от
какви рехабилитационни процедури се нуждае и през какъв интервал от време?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит
за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 200
/двеста/ лева, платими
от ищцата в петдневен срок от получаване на съобщението
с препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА на
основание чл.195, ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на
поставената задача д-р Деян Ангелов Демиров, което да
бъде уведомено за изготвяне на
експертизата. УКАЗВА на вещото
лице задължението да информира
съда с мотивиран отказ в седемдневен срок от уведомяването, в
случай, че не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест
или друга обективна причина или в определения срок, както и да представи
заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на
основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199
ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК.
УКАЗВА на вещото
лице, че за определяне на окончателен размер на възнаграждението, е необходимо
да представи към заключението си справка – декларация, съгласно чл.23, ал. 2 и чл.26, ал. 1 от Наредба
№2/29.05.2015г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните
към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към
МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че
медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора
им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои
конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях
споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел
Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се
обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая
419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят
съда.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а на ищеца – с препис от отговора на исковата молба, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6 от Наредба №
7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването
по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: