РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Пловдив, 16.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на седемнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА,
като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 2457 по
описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
2. Образувано е по жалба на Р.Л.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат Н.Г., срещу акт за установяване на задължения по
декларация № 418/17.05.2019г., издаден от М.А.Н. – главен инспектор в отдел „Събиране и
контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, потвърден с решение № 33/01.08.2019 г. директор дирекция „Местни данъци и
такси“ при община Пловдив, с който на основание
чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. чл. 4, ал. 1 и
чл. 9б от ЗМДТ, на оспорващия са определени допълнителни задължения към общинския
бюджет: данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2013г.
– 31.12.2018 г. в общ размер на 725,52 лв. и съответните лихви 235,67 лв.; такса за битови отпадъци за периода 01.07.2013г. – 31.12.2018г. в общ размер на 2136,54 лв. и съответните лихви 694,10 лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че незаконосъобразно
са установени задължения в тежест на оспорващия въз основа на декларация,
подадена от трето лице. Поддържа се, че неправилно административният орган е
ценил данните за конструкцията на сградата, посочени в декларацията от третото
лице и приложеното към нея удостоверение № 94012-24096/20.06.2018г. от район
„Централен“ при община Пловдив. Сочи се, че единствено междуетажният
гредоред в сградата е подменен с бетонна плоча, която е изпълнена върху старите
каменни и тухлени зидове, по които не са извършвани промени. В този аспект се
твърди, че конструкцията на сградата не е променяна и се касае за сграда
„масивна с частични стоманобетонови елементи“ с код „М1“ по таблица № 1 към чл.
5, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, което обстоятелство било посочено в
коригираща декларация от 21.03.2019г., която не била съобразена от административния
орган. Поддържа се, че административният орган, възприемайки код „М3“ за
конструкцията на сградата, незаконосъобразно е установил размера на публичните
задължения на оспорващата за периода 01.01.2013г. –
31.12.2018г. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното
производство разноски.
3. Ответникът - директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при община
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я., е на становище, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Иска се
присъждане на съответно юрисконсултско
възнаграждение.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно
уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За допустимостта:
5. АУЗД е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в
йерархията на местната приходна администрация орган по чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, който
с решението си изцяло го е потвърдил. Изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК за задължително обжалване на акта
по административен ред като предпоставка за допустимост на съдебното му
обжалване е спазено. Така постановеният от ръководителя на звеното за местни
приходи в общината резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за
това преклузивен процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За процедурата:
6. След извършена служебна проверка, във връзка с подаденото
от Р.Л.В. искане рег. № 19П-5076/22.09.2019г. за издаване на акт за
установяване на задължения по декларация, длъжностното лице М.А.Н. - главен
инспектор в отдел ”Събиране и контрол” на Дирекция ”Местни данъци и такси” при
община Пловдив в изпълнение на правомощията му, делегирани със заповед № 17ОА2683/27.10.2017г.
на кмета на община Пловдив, е издало АУЗД № 418/17.05.2019г. По жалба на Р.Л.В. с решение
№ 33/01.08.2019 г. началникът на отдел
„Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив,
действащ в качеството на директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив и орган по чл. 107,
ал. 4 от ДОПК (по силата на заповед № 19ОА-1604/08.07.2019г. и заповед №
19ОА1568/04.07.2019г. на кмета на община Пловдив) е потвърдил изцяло оспорения в
настоящото производство АУЗД.
Изложеното до тук налага
да се приеме, че оспореният АУЗД е валиден, издаден от компетентен орган, определен със заповед на кмета на общината по реда на чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б от ЗМДТ.
ІV. За фактите:
7. Според скица № 15-372899/11.06.2018г. и скица №
15-372922/11.06.2018г., издадени от Служба по „Геодезия, картография и
кадастър“ – Пловдив, в Кадастралната карта на град Пловдив е отразен имот к.и. 56784.519.168, с площ 69
кв., трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно
ползване – ниско застрояване; номер по предходен план: 252, кв. 38 по плана на
ЦГЧ, парцел I – 252, с административен адрес: ***. В имота е отразена сграда
к.и. 56784.519.168.1 със застроена площ 69 кв.м.; брой етажи – 2;
предназначение – друг вид обществена сграда. Според кадастралния регистър Р.Л.В.
притежава по 1/5 ид. ч. от терена и сградата съгласно
нотариален акт № 28, том 10, рег. 8759, дело 3030 от 10.04.1992г.
8. С декларация по чл. 14
от ЗМДТ с вх № 23887/10.12.2010г., подадена от Р.Л.В.,
е деклариран недвижим имот, находящ се в ***,
представляващ: поземлен имот с площ 72.35 кв.м., застроен изцяло; търговска
сграда на 2 етажа, в обема на която е разположен търговски обект с РЗП – 144,70
кв.м. и мазе с площ – 72,35 кв.м. Декларираната конструкция на сградата е ”ПМ” -
полумасивна. Съгласно декларацията В. притежава 2/5 ид.ч. от недвижимия имот. Декларация е подадена в законоустановения 6-месечен срок по чл. 32 от ЗМДТ, в качеството й на наследник на Е.П.Б.. За имота е
открита партида с № 6803014570002.
9. С декларация по чл. 14
от ЗМДТ с вх. № **********/21.06.2018г., подадена от Е.В.С.,
по партида № 6803014570002 е декларирана промяна в обстоятелствата, а именно:
площта на поземления имот с идентификатор 56784.519.168 е коригирана на 69
кв.м., застроен изцяло; търговска сграда
на 2 надземни и 1 подземен етажи, в обема на която е разположен търговски обект
на две нива с идентификатор 56784.519.168.1, всяко от нивата с площ 69 кв.м. и
склад (търговски) на ет.-1, с площ 69 кв.м. Декларираната конструкция на
сградата е ”М3” - масивна монолитна.
Съгласно декларацията Е.В.С.
притежава 1/5 ид. части от недвижимия имот.
Декларация е подадена в законоустановения 6-месечен
срок по чл. 32 от ЗМДТ, в качеството й на наследник на М.И.Ф..
Към декларацията е
приложено Удостоверение № 94012-24096/20.06.2018г. за типа на конструкцията на
сграда с идентификатор 56784.519.168.1. Удостоверението е издадено от община Пловдив - Район
„Централен“ във връзка със заявление на Е.В.С.
за издаване на удостоверение „тип
конструкция“ за сграда с административен адрес *** и ИД 56784.519.168.1.
В удостоверението сградата е посочена като масивна тип – „М3“.
10. Р.Л.В. е подала
декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с пощенско клеймо от 21.03.2019г., за недвижимия
имот, находящ се в ***, в която конструкцията на
сградата е отбелязана като тип ”М1” -масивна без (гредоред) или с частични
(гредоред и бетон) стоманобетонни елементи. Към декларацията не е представен документ,
удостоверяващ типа на конструкцията на сградата. Други корекции на вече
декларираните данни по партида № 6803014570002 не са посочени. При тази
фактическа обстановка органите по приходите са приели, че декларацията от
21.03.2019г. е подадена извън законоустановения срок
и доколкото не е подкрепена с доказателства за заявените нови обстоятелства е
оставена без разглеждане.
11. В хода на производството
по издаване на АУЗД № 418/17.05.2019г. органите по приходите, за да определят
размера на дължимия от В. данък сгради и такса смет за периода 01.01.2013г. – 31.12.2018 г. са съобразили представеното към декларация
вх. № **********/21.06.2018г. по чл. 14 от ЗМДТ удостоверение
№94012-24096/20.06.2018г. за типа на конструкцията на сграда с идентификатор
56784.519.168.l, издадено от район „Централен” - община Пловдив и липсата на
нови факти и обстоятелства. Отчитайки конструкцията на сградата – М3, въз
основа на данъчната оценка, за притежаваните от В. идеални части от имота,
органите по приходите са определени задълженията по вид, периоди и размери на
л. 5 и л. 7 от АУЗД, съобразявайки действащите към съответните моменти данъчни
ставки, промили и измененията в
законодателството относно сроковете за погасяване на публичните вземания. За
невнесените в срок задължения са определени и лихви за забава за периода
01.07.2013г. – 17.05.2019г.
12. В хода на съдебното
производство бяха допуснати съдебно техническа експертиза с вещо лице Я.Р. и
съдебно счетоводна експертиза с вещо лице И.Г., чиито заключения се приеха от
страните без възражения и се кредитират с доверие от съда като компетентни и
обосновани.
При огледа на място
вещото лице Р. е установило, че поземленият имот, собственост на жалбоподателя
се намира в *** на гр.Пловдив, к.и. 56784.519.168 по КККР на гр. Пловдив и
целият е зает от съществуваща двуетажна сграда с изба к.и. 56784.519.168.1.
Първият етаж се ползва като фризьорски салон, вторият - като козметичен салон,
а в избата се намират склад и санитарни помещения. Сградата е строена преди
около 120г. По-късно е правен ремонт след реституцията от 1991г. - 1992г. Застроената
площ на сградата е 69 кв.м., като на всеки от етажите тази площ представлява
едно общо за етажа пространство. На място се установяват тухлени стени само по
контура на сградата. Всички стени от вътре са облицовани с лепен гипсокартон. Подът е настлан с теракота. От улицата се
вижда, че 30см. цокъл от терена до нивото на пода на първия етаж са изградени
от каменна зидария. Изпълнени са окачени тавани на различни нива над отделни
части от помещението на първи етаж. Подът е настлан с ламиниран
паркет и частично с теракота. На втория етаж подът е настлан с теракота.
Покривната конструкция над втория етаж е с изграден окачен таван от гипсокартонни плоскости и остава напълно недостъпна за
визуален оглед, тъй като няма оставен отвор за достъп до покрива.
Огледът на място не можа
да установи вида на подовите конструкции, които са скрити от горната си страна
с теракота или ламиниран паркет, а от долната страна
е лепен гипсокартон. При това затруднение,
експертизата е направи опит да установи вида на подовите конструкции само с
почукване върху долната им страна. От избата се установява, че долната страна
на подовата конструкция на първия етаж е с мазилка, най-вероятно върху стоманобетонова плоча. От първия етаж, на местата без гипсокартон се установява мазилка, също най - вероятно
върху стоманобетонова плоча, но дали тя е частична
или по цялата площ не може да се констатира поради наличие на окачен таван.
Покривът не може да бъде видян без разкриване.
Сградата няма вътрешни стоманобетонови колони и шайби. При несигурния оглед на
подовите конструкции в сградата, може само да се допусне вероятността от
наличие на стоманобетонови плочи между избата и
първия етаж и първия и втория етаж. За да се установи категорично такова
наличие на плочи трябва да се сВ.т обшивки от долната
страна и да се разкърти пода до дебелина поне 10см.
Вещото лице е пояснило,
че според вида на конструкцията, масивна може да бъде сграда, която има
частично или изцяло подови конструкции от дървен гредоред, както и сграда със стоманобетонови подови конструкции. Определящо в случая е
наличието на външни носещи стени с дебелина най-малко една тухла, каквито процесната сграда има и така тя се категоризира като “масивна"
за целите на данъчното облагане по смисъла на Таблица № 1 към чл. 5, ал. 2 от
Приложение № 2 на ЗМДТ. Дали ще бъде поставена в код М1 или М3, зависи от това
дали подовите конструкции в сградата са изпълнени изцяло монолитни или от
гредоред с частични стоманобетонови елементи. Без
разкриване за визуален оглед на подовите конструкции на процесната
сграда, само с предположението, че вероятно има монолитни подови конструкции - стоманобетонови плочи на две етажни нива, като няма
вертикални стоманобетонови елементи - колони и шайби,
при наличие на носещи тухлени ограждащи стени, сградата може да бъде определена
като ”масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни стоманобетонни подови
конструкции” с код по Таблица № 1 от ЗМДТ - ”М3". Ако се разкрият за
визуален оглед подовите конструкции и се окаже, че е наличен частично дървен
гредоред в някое от двете етажни нива, сградата би се определила с код
”М1" по Таблица № 1 от ЗМДТ като “масивна с частични стоманобетонни
елементи“.
При извършения оглед на
място, вещото лице не е установило готовност от страна на собствениците на
сградата за разкриване на точния вид на подовите конструкции чрез сВ.не на повърхностни покрития.
Вещото лице Г. е
изготвило два варианта на заключението си, съобразени с код на конструкцията
„М1“ и „М3“. По отношение на последния е установило размер на публичните
задължения за процесния период и дължими лихви, напълно съответстващи на тези
по АУЗД № 418/17.05.2019г.
13. В хода на съдебното
дирене се събраха показанията на свидетеля Л.П.Л. – баща на оспорващата.
Свидетелят заявява, че е взел участие в ремонт и реконструкция на процесната сграда, извършен през 1992г. Направили проект и
възстановили сградата да се ползва по предназначение. Разкрили основите на
сградата, които били от камък. Върху тях направили плоча. Основата бола
по-широка и зидът нагоре ставал по-тесен, изграден само от камък, нямало друг
материал освен камък. Нямало бетонни колони. Махнали гредореда и на тяхно място
направили кофраж, налели бетонна плоча, която влизала в дупките от гредите,
които махнали. Излятата бетонна плоча, която е армирана, лежи само на тези
дюбели, които излели. Излели две плочи. Никакви колони и шайби не са правени.
Строителни книжа имало. Покривът бил керемиден. Махнали керемидите и сложили
ламарина.
14. От страна на ответника
се ангажираха: издадените от кмета на община Пловдив заповеди по чл. 63, ал. 2
от ЗМДТ за периода от 2013г. до 2018г.; решенията на общински съвет Пловдив за
определян размера на таксата за битови отпадъци в процесния период; комплексно
разрешително № 380-НО/2009 г. за изграждане и експлоатация на депо за неопасни
отпадъци; фактури и протоколи за обработка и преработка
на битови отпадъци; схема на разположението в район „Централен“ при община
Пловдив съдове за битови отпадъци; договори за възлагане на обществена поръчка
за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци
от територията на град Пловдив.
Представиха се също
така: разрешение за строеж № 474/13.11.2003г., издадено на Р.Л.В. и др. за
обект: „Преустройство на магазин с изба и склад над него във фризьорски слон и
козметичен салон“ в сграда, находяща се в парцел
ПИ-252, кв. 38, с административен адрес: ***; разрешение № 9400-8769/21.08.2003г. за прочуване и проектиране на преустройство/промяна
предназначението/ на магазин с изба и склад над него във фризьорски слон и
козметичен салон и солариум в имот 252, кв. 38, по плана на ***, ***, гр.
Пловдив; обяснителна записка към част „Архитектура“ и конструктивно становище
за преустройство и ремонт на магазин с изба и
склад над фризьорски слон и козметичен
салон в имот 252, кв. 38, по плана на ***, гр. Пловдив; архитектурно заснемане
на съществуващ магазин в имот 252, кв. 38, по плана на ***, гр. Пловдив.
Според обяснителна
записка към част „Архитектура“ и конструктивното становище, изготвени от арх. б.
и инж. Г., проектната разработка стъпва на подробно архитектурно заснемане на
съществуващото положение в обекта. Съществуващата сграда представлява двуетажен
строителен обем с масивни носещи стени от каменна зидария, околовръст по габарита на постройката. Междинните подови
конструкции са изпълнени от стоманобетонови плочи, а двускатният покрив над двете нива, представлява „пруски
свод“ с пълнеж от тухли, положени на ребро между стоманени релси. Над пруския
свод има изпълнена стоманобетонова запечатка, върху която са положени топлоизолацинен
и хидроизолацинен слой, като основното покривно
покритие е изпълнено с керемиди върху хоросанов разтвор. Проектното решение за
преустройство на сградата третира изключително и единствено вътрешните
пространства по нива и то при минимална намеса в плановото решение.
Видно от архитектурното
заснемане на съществуващата сграда в имот 252, кв. 38, по плана на ***, гр.
Пловдив, в частност от вертикалния
разрез, се установява, че са изпълнени монолитни подови конструкции на
първия и втория етаж и монолитни елементи по покривната конструкция.
V. За правото:
15. Според чл. 4, ал.1 вр.
чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и
такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК.
Съгласно чл. 4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно
ал.4 служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.
Разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените
от данъчна тежест отделни категории имоти са лимитативно изброени от
законодателя в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 ЗМДТ. Съгласно
чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образования, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ.
На основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на
подлежащия на облагане с данък недвижим имот. Според чл. 13 от ЗМДТ данъкът се
заплаща независими от ползването на недвижимия имот. Според чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ невнесения в срок данък се събира с лихвите за забава.
Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата
за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга
поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. В чл. 71 ЗМДТ се разпорежда, че такса не се
събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато
услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3.
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения - когато няма такива. Тоест, за да бъде един правен субект
задължен за тези три компонента е необходимо: 1) да има качеството на лице по
смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; 2) общинският съвет да е приел решение, че
общината ще предоставя услугите, да е определил начина на определяне на размера
на таксата и размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, редакции към
процесния период; 3) кметът на общината да е определил на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите, в
които общината ще предоставя услугите и видовете предоставяни услуги; 4)
имотите на правния субект да попадат в границите на района, в който общината
предоставя услугата и 5) общината фактически да е престирала
услугата.
16. Между страните не седи спор, а и от
доказателствата по делото се установява, че оспорващата е собственик на
съответни идеални части от имот к.и. 56784.519.168 и разположената в него
сграда к.и. 56784.519.168.1, с номер по предходен план: 252, кв. 38 по плана на
ЦГЧ, парцел I – 252, с административен адрес: ***. Имотът безспорно попадат в
строителните граници на гр. Пловдив и е отреден за ниско застрояване.
Следователно устройственият статут на имота безспорно
сочи, че по отношение на него са налице кумулативни предпоставки на чл. 10, ал.
1 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти. Правото на собственост
върху същия придава и качеството на задължено лице на жалбоподателя. Безспорна
е също така и стойността на данъчната оценка за притежаваната от В. част от
имота.
От представените по делото
доказателства съдът намира за безспорно установено, че в процесния периода
община Пловдив е предоставяла на територията на град Пловдив, в частност за
процесния имот, и услугите по сметосъбирането,
сметоизвозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битови отпадъци. Това обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателя, нито се представят доказателства същият да е бил освободен от
заплащане на таксата за битови отпадъци по надлежния ред.
Спорът е досежно конкретен елемент от фактическия състав по
определяне размера на задълженията, а именно конструкцията на сградата и кодът
по Таблица № 1 към чл. 5, ал. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТ, който следва да й
бъде присвоен. Съгласно посочената разпоредба в код „М1“ са сгради с
конструкция – „масивна без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови
и други плоскости (бунгала), масивна с частични стоманобетонни елементи“, а код
„М3“ е приложим за сгради с конструкция – „масивна с носещи тухлени стени и
изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна -
сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни
конструкции, пакетно-повдигани плочи, едроплощен и
пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции,
специална конструкция (стоманени и др.)“.
В този аспект
съдът намира за безспорно установено, че процесната
сграда е с външни носещи стени с нужната дебелина, за да се категоризира като
“масивна", а при реконструкцията и са изпълнени изцяло монолитни подови
конструкции - стоманобетонови плочи на всеки етаж и стоманобетовои елементи по покривната конструкция. Тези
технически характеристики се потвърждават както от ангажираните строителни
книжа по разрешение за строеж № 474/13.11.2003г. – архитектурно заснемане,
обяснителна записка и конструктивно становище, така и от показанията на
разпитания свидетел. Тук следва да се отбележи, че ангажираните от ответника
писмени доказателства не бяха оспорени от жалбоподателя, поради което съдът не
намира пречка да ги цени наравно с останалия доказателствен
материал. Оспорващият не прояви и нужната процесуална активност, за да обори
фактическите констатации на органите по приходите, в частност не осигури
възможност на съдебно – техническата експертиза да подкрепи твърденията му, че
в сградата след преустройството през 1992 г. са запазени дървени гредореди. При
това положени съобразно Таблица № 1 към чл. 5, ал. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТ
сградата следва да бъде класирана с код „М3“. Този извод се подкрепя и от
неоспореното заключение на вещото лице по съдебно – техническа експертиза.
Безспорно
установеният код на процесната сграда дава и правното
основание за определяне на дължимия данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци за оспорващата на базата на съответната данъчна оценка по реда,
приложен от органите по приходите. Размерът на задълженията и лихвите по
периоди са правилно изчислени. Това обстоятелство също се потвърждава от
неоспореното заключение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза.
17. Мотивиран от горното,
при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен
акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени
процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна
V. За разноските
18. Предвид изхода на делото
претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултска защита се явява основателна. По реда на чл.
78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./,
настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Н.Г., срещу акт за
установяване на задължения по декларация № 418/17.05.2019г., издаден от М.А.Н.
– главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и
такси“ при община Пловдив, потвърден с решение № 33/01.08.2019 г. на директор
на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив.
ОСЪЖДА Р.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на община Пловдив, сумата от 100 /сто/ лева, представляващи
възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: