Определение по дело №2240/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 184
Дата: 25 януари 2022 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия: Димитър Пенчев Стоянов
Дело: 20212100502240
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 184
гр. Бургас, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502240 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 407, ал. 1 ГПК
и е образувано пред Окръжен съд-Бургас по повод частна жалба, подадена от Ж.С. с ЕГН
********** и О.С. с ЕГН **********, представлявани от адвокат Стоян Арнаудов, против
Разпореждане за издаване на изпълнителен лист № 262255/17.09.2021 г. за издаване на
изпълнителен лист по гр. д. № 2682/2016 г. по описа на РС-Бургас.
Сочи се, че разпореждането е издадено в противоречие с материалния закон, при
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованеост
на правните изводи на съда.
Посочва се, че с Решение №60084 от 10.09.2021 г., постановено по касационно дело
№918/2021 г. по описа на ВКС, Ж.С. и О.С. са осъдени да заплатят на „ТРС“ ЕАД, гр.
София, с ЕИК *********, сумата от 1200 лв., представляващи разноски по делото. В това
производство ТРС ЕАД, гр. София, е осъществило процесуално представителство от
надлежно упълномощено адвокатско дружество, като му е заплатило адвокатско
възнаграждение. Дружеството ответник е поискало да му се присъдят направените по делото
разноски, като е представен и списък на разноските, съобразно чл.80 от ГПК. В жалбата се
твърди, че следва да се допусне разширено тълкуване на разпоредбата на чл.405, ал.2 от
ГПК, във вр. чл.404, т.1 във вр. чл.127, ал.4 от ГПК, съгласно което предпоставка за
присъждане на вземането за разноски и за издаване на изпълнителен лист е посочване на
банковата сметка или друг начин за плащане на присъдените разноски.
Твърди се, че след като кредиторът не е изпълнил изискването по чл.124, ал.4 от ГПК,
длъжникът не знае по какъв начин да изпълни и за това на 28.09.2021 г. през експресен
пощенски запис е превел дължимата сума по седалище на управлението на ТРС ЕАД, гр.
София у е уведомил по телефона сътрудника на адвокатското дружество за извършеното
плащане. Излага доводи, че пропускът на законодателят да включи изискването на чл.127,
ал.4 от ГПК като предпоставка за присъждане на вземането и издаване на изпълнителен
лист, давало възможност на недобросъвестния кредитор, който не е оказал на длъжника
необходимото съдействие да шиканира процеса и да извлича облаги от изпълнителни делас
изключително ниска фактическа и правна сложност. Моли за отмяна на обжалваното
разпореждане за издаване на изпълнителен лист.
1
Препис от частната жалба е връчен за писмен отговор на ответника по същата-
взискателя „ТРС“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Христо Белчев“
№8, ет.5, с ЕИК *********, който в указания срок представя отговор на частната жалба.
Изразява становище за допустимост на подадената частна жалба, но неоснователност на
същата. Счита, че направеното в частната жалба разширително тълкуване е недопустимо.
Посочва, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК, тъй като от една
страна нормата на чл.404 ГПК не препраща към същата, а от друга следва да се съобрази, че
присъждането на направените по делото разноски е законно уредена последица, възникваща
за страната, предизвикала неоснователно правния спор по силата на съдебното решение, с
което е отхвърлено заявеното от страната искане. Такава неблагоприятна последица не би
могла да се квалифицира като „осъдителен иск“ и на това основание да се обосновава
приложимост на разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК. По отношение на твърдението за
извършеното плащане посочва, че едва през ноември 2021 г. „ТРС“ ЕАД е разбрало, че
длъжниците са направили опит за погасят задължението си чрез депозиране на пощенски
запис на 28.09.2021 г. в 15 часа и 03 минути, тоест реално след издаване на изпълнителния
лист и образуване на изпълнителното дело. От писмо с вх.№39721/12.11.2021 г. на
„Български пощи“ АД е видно, че на 04.10.2021 г. е изготвено от пощенски служител
известие до „ТРС“ ЕАД, за което известие няма данни да е връчено на дружеството, като
сумата по превода не е изплатена и се намирала в пощата. Моли подадената частна жалба да
бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, извърши
проверка и анализ на доказателствата по делото и след като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивната проверка в производството по чл. 407 от ГПК е наличието на
предпоставките за издаване на изпълнителен лист и в случая те са налице.
Влязлото в законна сила на 10.09.2021 г. решение № 60084/10.09.2021 г., постановено
по к.гр.д. № 918/2021 г. по описа на ВКС, е предвидено от закона изпълнително основание
/чл. 404, ал. 1 ГПК/, редовно е от външна страна и удостоверяващо подлежащо на
изпълнение изпълняемо право.
Доколкото е било налице редовно от външна страна изпълнително основание,
удостоверяващо подлежащо на принудително изпълнение вземане, то правилно
първоинстанционният съд е съобразил тези обстоятелства и е разпоредил за присъдените в
полза на ищеца суми да се издаде изпълнителен лист. При произнасяне по молба по чл. 405,
ал. 1 ГПК, съответно: при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна
проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на
материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за
наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е
поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт с характер на
разпореждане, не се ползва със сила на присъдено нещо нито относно изпълняемото право,
нито по отношение правото на принудително изпълнение /вж. т. 3 от Тълкувателно решение
№ 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК/. По тези съображения
изпълнителния лист се явява издаден при наличие на предпоставките по чл. 406, ал. 1 и чл.
404, ал. 1 от ГПК.
По отношение на възражението, че неправилно не е приложена разпоредбата на чл.127,
ал.4 от ГПК, съдът намира последното за неоснователно, а и ирелевантно с оглед предмета
на настоящото производство. На първо място нормата на чл.127, ал.4 касае изисквания
относно съдържанието на исковата молба, при това по отношение на осъдителните искове.
Видно от приложенията по делото и исковата молба е, че със същата не е предявен
осъдителен иск. В тази връзка доводите, че отговорността на разноски представлявали
осъдителен иск, са изцяло неоснователни и не са застъпени нито от теоретична, нито от
практическа гледна точка. Действително отговорността за разноските почива на общия
2
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, но тя не е предявяване на
отделен иск, а законна последица, настъпваща по силата на съдебното решение и изрично
регламентирана в процесуалния закон /чл.78 и сл. от ГПК/. Поради това в тази си част
съжденията на жалбоподателя са неоснователни. На следващо място, разноските са
присъдени в производство по отмяна на влезли в сила решения по глава 24 от ГПК. В
чл.306, ал.1 от ГПК е уредено съдържанието на молбата за отмяна, като последната
препраща и към чл.260 и 261 от ГПК. В последните, посочени разпоредби, липсва
изискването да бъде посочена банкова сметка или друг начин на плащане, тоест дори и да е
по повод на предявен осъдителен иск, какъвто в процесния случай не е предявен, то това не
би било основание за неприсъждане на поисканите и направени от страната разноски.
Твърдението на частния жалбоподател: за погасяване вземането на „ТРС“ ЕАД, гр.
София, не подлежи на разглеждане в настоящето производство и не може да обоснове
обезсилването на изпълнителния лист. В случая защитата на жалбоподателя следва да се
осъществи не по реда на обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, а
в рамките на исково производство за разглеждане съществуването на материалното право
/паричното вземане/ или евентуално по повод на обжалване действията на съдебния
изпълнител /напр. в случай на отказ на последния да прекрати образуваното изпълнително
дело/.
Ето защо разпореждането за издаване на изпълнителен лист е правилно и жалбата
срещу него, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Искането за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20218040400679 на
ЧСИ Делян Николов е неоснователно предвид изричната норма на чл. 407, ал. 2 ГПК,
според която обжалването на разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на
изпълнителен лист, не спира изпълнението, а и в случая не са налице предпоставките на чл.
432 ГПК.
Въззиваемото дружество е поискало присъждане на направените в настоящото
производство разноски в размер на 360 лв., представляващи заплатен от дружеството
адвокатски хонорар. Искането за присъждане на тези разноски е основателно, тъй като е
своевременно направено, както и са представени доказателства за извършването им.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът е задължен да се произнесе и по искането за разноски. При
този изход на делото, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените
разноски за настоящето производство – в размер на 360 лв. – адвокатско възнаграждение,
заплатено съгласно приложения договор за правна помощ.
Настоящото определение на въззивния съд не подлежи на обжалване и е окончателно,
тъй като проверката на разпореждането на съда по чл. 407, ал. 1 от ГПК е двуинстанционна
и с произнасянето на въззивния съд е изчерпан предвидения в тази разпоредба ред, а
постановеното определение не попада и в обхвата на съдебните актове по чл. 274, ал. 3, т. 1
от ГПК, тъй като не потвърждава преграждащо развитието на производството определение
или разпореждане. Определението на въззивния съд не е и от категорията на определенията,
с които се дава разрешение по същество на други производства- чл. 274, ал. 3, т. 2 от
ГПК/вж. Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК./
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, V въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Ж.С. с ЕГН ********** и О.С.
с ЕГН **********, представлявани от адвокат С.А., предявена против Разпореждане за
издаване на изпълнителен лист № 262255/17.09.2021 г. за издаване на изпълнителен лист по
гр. д. № 2682/2016 г. по описа на РС-Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на Ж.С. с ЕГН ********** и О.С. с ЕГН
3
**********, представлявани от адвокат Стоян Арнаудов, за спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 20218040400679 по описа на ЧСИ Делян Николов.
ОСЪЖДА Ж. В. С., ЕГН ********** и ОГН. Н. С., ЕГН **********, да заплатят на
„ТРС“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Христо Белчев“ №8, ет.5, с
ЕИК *********, сумата от 360 лв., представляваща направените разноски в настоящото
производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4