Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

21.08.2019

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		Съд			ІІ-ри граждански	състав
На		единадесети юли				Година	2019

                                                                                                                                                                                                                                                                          

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

Гр.

Дело №

1339

по описа за

2017

година.

    и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

Производството се намира във втора фаза по извършване на съдебна делба.

 С влязло в сила съдебно решение №207/29.06.2018 г., постановено по делото, е допусната съдебна делба между Р.Г.Г. ЕГН-********** и Ч.Г.Г., ЕГН **********, по отношение на лятна кухня, построена в УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м., състояща се от две стаи, кухня, сервизно помещение и мазе, със застроена площ от 34 кв. метра при права по ½ ид. част за всеки един от тях, и е допусната съдебна делба между Р.Г.Г. ЕГН-**********, Ч.Г.Г., ЕГН **********, Г.К.М., ЕГН **********, и Ц.Ч.Г., ЕГН **********, по отношение построения в УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м., навес с площ от 13.70 кв. м., построен успоредно на жилищната сграда на отстояние 90 см. от жилищната сграда, с вграден в същия казан, при квоти по ¼ идеална част за всеки един от тях.

От заключението на приетата по делото във втората фаза СТЕ, изготвена от в. л. Св. М., неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно, се установява, че процесните имоти са реално неподеляеми съобразно квотите на страните, като средната пазарна стойност на лятната кухня е в размер на 7802.50 лв., или стойността на дяловете на съделителите за този имот е по 3901.25 лв. за всеки един от тях. Средната пазарна стойност на навеса с вграден казан е 502.86 лв. за сградата, и 560 лв. за казана, общо в размер на 1062.86лв., или стойността на дяловете на съделителите за този имот е по 265.72 лв. за всеки един от тях.

           В първото по делото с. з. след допускането на делбата съделителите Р.Г. и Ч.Г. са направили възлагателно искане с правно основание чл. 349 ал. 2 от ГПК по отношение на лятната кухня, като всеки е поискал този имот да бъде поставен в негов дял.

По възлагателната претенция на съделителите Р. и Ч. Г. с правно основание чл. 349 ал. 2 от ГПК, съдът намира следното:

В закона са предвидени две хипотези, при което може да се уважи претенция за възлагане на недвижим жилищен имот, и тъй като страните не са уточнили при коя от двете хипотези правят искането, а съдът е приел това по чл. 349 ал. 2 ГПК, то намира, че следва да обсъди и двете.

Първата хипотеза: Съгласно чл. 349 ал. 1 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

Съдът приема, че страните не отговарят на условията за възлагане на този имот, тъй като имота не е бил СИО, която общност да е била прекратена с развод или със смъртта на единия съпруг, и няма преживял или бивш съпруг, на когото да са били предоставени упражняването на родителските права по отношение на деца от брака. Такива твърдения не са направени и доказателства за тях липсват, а и страните не се позовават на тях. Имота е притежаван от страните в  съсобственост по наследство при равни права. 

По втората хипотеза: Съгласно чл. 349 ал. 2 ГПК, ако неподеляемия имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или пари. Съобразно тълкуването на нормата, дадено с ТР №1/2004 год. на ОС на ВКС - основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има жилищен характер и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. 30 от ДР на ЗУТ, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на наследството, сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя.

Граматичното и логическо тълкуване на правната норма налагат извода, че изискванията: „ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака“ и „ако неподеляемия имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище“, изключват от обхвата на този способ за извършване на делбата всеки друг имот, който не е жилище. В процесния случай, видно от заключението на вещото лице, този имот не е жилище, а е обслужваща сграда на допълващо застрояване.

Ето защо, този имот като неподеляем следва да бъде изнесен на публична продан и  претенцията, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

С оглед горното и реалната  неподеляемост на имотите, предмет на делбата, същите следва да бъдат изнесени на публична продан, тъй като конкретния случай това е единственият възможен способ за извършване на делбата. Получената от публичната продан сума следва да бъде разпределена съобразно правата на страните в съсобствеността.

 На основание  чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на МзРС държавна такса върху стойността на дяловете им при извършване на делбата, както следва: Р.Г. – 166.79 лв., Ч.Г. – 166.79 лв., Г.М. – 10.63 лв., и Ц.Г. – 10.63 лв.

По претенциите за сметки:

Претенцията  на съделителката Р.Г. по сметки  по чл. 346 от ГПК е по своята правна същност самостоятелна имуществена претенция, която е заявена във втората фаза на делбеното производство, във връзка със съсобствения имот, допуснат до делба. Претенцията е направена  в законния срок - първо с. з. след допускане на делбата, с писмена молба. В молбата са претендирани СМР в лятната кухня, в 4 пункта с конкретна стойност – 7000 лв., като в нея се сочи, че тези подобрения са извършени от нея преди 10 години.

Съделителя Ч.Г., чрез процесуалния си представител  Динев оспорва исканията за сметки, като твърди, че всичко описани подобрения в лятната кухня са правени приживе на наследодателя, освен това прави и възражение за изтекла погасителна давност.   

В писмената молба – искане за сметки, съделителката Р.Г. не прави уточнение полезни или необходими разноски са извършените СМР, или представляват подобрения в имота, но независимо от това,  предвид възражението за давност, направено от ответника по това искане, съдът намира, че за претенциите за извършените разноски и подобрения е приложима общата петгодишна давност, която тече от момента на извършването им. В самата молба съделителката Г. е посочила, че тези подобрения са извършени от нея преди 10 години. В тази насока са и показанията на разпитаните свидетели. Св. Г. твърди, че знае от Р. Г., че тя е изпращала пари за ремонт на лятната кухня до 2006 год., св. Л. твърди, че някои от подобренията са правени приживе на наследодателя на страните, който е починал през 2002 год., а някои от тях са правени от Ч., а св. Ш. твърди, че след 2005 г. нищо различно не е правено, всичко си е от преди.  Съдът намира, че не следва да обсъжда подробно показанията на свидетелите, тъй като дори и да се приеме, че най-късната дата на извършване на СМР е 2006 год., то във всички случай общата 5 годишна давността е изтекла към момента на предявяване на иска. Тази претенция следва да се отхвърли като погасена по давност.

Претенции за присъждане на разноски не са направени от страните. 

Водим от горното, съдът

                                                       

Р   Е   Ш   И :

           

            ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот: лятна кухня, построена в УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., целия с площ от 480 кв. м., състояща се от две стаи, кухня, сервизно помещение и мазе, със застроена площ от 34 кв. метра, при първоначална цена в размер на 7802.50 лв., като получената от публичната продан сума да се разпредели съобразно правата на страните, а именно:  1/2 - за Р.Г.Г. ЕГН-**********, и 1/2 - за Ч.Г.Г., ЕГН **********.

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот: Навес, построен в УПИ XXXVI пл. № 169 от квартал № 1 по кадастрален и регулационен план на гр.  М., обл. В., с площ от 13.70 кв. м., построен успоредно на жилищната сграда, на отстояние 90 см. от жилищната сграда, с вграден в същия казан, при първоначална цена в размер на 1062.86 лв., като получената от публичната продан сума да се разпредели съобразно правата на страните, а именно:  1/4 - за Ч.Г.Г., ЕГН **********, 1/4 – за Р.Г.Г. ЕГН-**********, 1/4 – за Г.К.М., ЕГН **********, 1/4 -  за Ц.Ч.Г., ЕГН **********.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р.Г.Г. ЕГН-**********, против Ч.Г.Г., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 7000 лв., представляваща стойността на извършени от нея подобрения в допусната до делба лятна кухня, като погасен по давност.

 

ОСЪЖДА Ч.Г.Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на МзРС държавна такса за извършване на делбата в размер от  166.79 лв.

          ОСЪЖДА Р.Г.Г. ЕГН-**********, да заплати по сметка на МзРС държавна такса за извършване на делбата в размер на 166.79 лв.

 ОСЪЖДА Г.К.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на МзРС държавна такса за извършване на делбата в размер на 10.63 лв.

ОСЪЖДА Ц.Ч.Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на МзРС държавна такса за извършване на делбата в размер на 10.63 лв.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      Районен съдия: