№ 159
гр. Асеновград, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20235310200514 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 68/20.07.2023 г., издадено от
инж.Стоян Д. - Зам.кмет на Община Асеновград, с което на „***“ ООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от Л. В.
А. – управител, на основание чл.237 ал.2 т.7 от Закона за устройство на
територията е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 1000 лв.за нарушение по чл. 56 ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
Жалбоподателят „***“ ООД в депозираната жалба и в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител – адв. Г. П. моли НП да бъде отменено
изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като се отрича
факта на нарушението и се навеждат аргументи, както за нарушения при
приложението на материалния закон, така и съществени нарушения на
процесуалните правила в процедурата по издаването му.
Въззиваемата страна Кмета на Община Асеновград не се явява в съдебно
заседание, но чрез пълномощника си юрисконсулт Марчева, депозира
писмено становище, в което счита, че жалбата е основателна, като моли за
прогласяване на нищожността на НП като издадено от некомпетентен орган и
прави искане за неговата отмяна.
Съдът на базата на доказателствата приема за установено следното от
фактическа страна:
С АУАН от 14.06.2023 г. било констатирано, че дружеството „***“ ООД
в качеството му на наемател на поземлен имот с кадастрален идентификатор
02974.12.31 с Бачково е поставило върху имота преместваем обект в
противоречие с изискванията на разпоредбата на чл. 56 ал.1 и ал.2 от ЗУТ –
върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти само, ако
1
за тях е издадено разрешение за поставяне въз основа на схема и проекта
документация, одобрени от гл. архитект на общината. АУАН бил съставен
на 14.06.2023 г. в отсъствието на представител на „***“ ООД. След това на
25.06.2023 г. бил изпратен по пощата и връчен в седалището на дружеството с
обратна разписка. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, с
което на дружеството за горното нарушение била наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. След като
провери изцяло обжалваното НП, съдът намира, че същото е
незаконосъобразно, тъй като в процедурата по издаването му и в
задължителното му съдържание са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които се изразяват в следното:
На първо място в НП не е посочена изрично датата на извършване на
нарушението, което е задължителен реквизит по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В НП
се твърди, че нарушението е установено при извършената проверка на
14.06.2023 г., без да се съберат данни кога е извършено нарушението, което се
състои в допускане на поставяне на преместваем обект в имота в нарушение
на Наредбата по чл. 56 ал.2 от ЗУТ. Датата /или периодът/ на извършване на
нарушението се определя от момента на реализиране на изпълнителното
деяние, с което то се реализира и което задължително е основен елемент от
неговия обективен състав. Той пък се извежда от състава на нарушената
материално правна разпоредба. В случая обаче, този елемент не е посочен в
НП, което води до неяснота на описаното нарушение във времеви аспект,
респективно до непълна индивидуализацията на нарушението. Горното
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
касае основен и задължителен реквизит на НП и е самостоятелно и
достатъчно основание за неговата отмяна.
На второ място в НП не определен правилно субекта на административно-
наказателната отговорност. Видно от приложената санкционна разпоредба –
чл. 237 ал.2 т.7 от ЗУТ, предвидената в нея санкция се налага на лице, което е
допуснало да бъде поставен върху негов имот или е поставило преместваем
обект или рекламен елемент в противоречие с изискванията на наредбата по
чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Анализът на текста показва, че извършител на
нарушението и респективно субект на отговорността може да бъде само
собственика на имота или лицето, което лично е поставило в имота обекта,
тъй като нормата изисква допустителството да е извършено върху собствен –
т.е. принадлежащ на нарушителя имот. По делото обаче е установено, че
процесният имот е собственост на Бачковската света обител „Успение
Богородично“, а жалбоподателя е само негов ползвател по договор за наем.
Не са ангажирани и никакви доказателства, че обектът е бил поставен чрез
конкретни действия на жалбоподателя или на негов служител, поради което и
от една страна дружеството жалбоподател „***“ ООД не е годен субект на
административно-наказателната отговорност, а от друга не е доказано
2
авторството му ви извършването на нарушението.
На трето място в процедурата по съставянето на АУАН, въз основа на
който е издадено обжалваното НП е допуснато съществено процесуално
нарушение. Видно от материалите в административно-наказателната
преписка АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, в отсъствие
на представител на дружеството-нарушител. Съгласно посочената разпоредба
Актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя. Действително нормата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН
дава възможност за съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, но за
да може да се реализира тя следва да са налице няколко положителни
предпоставки, а именно: Нарушителят да е известен, но да не може да се
намери или след покана да не се яви за съставяне на акта. Съотнесено към
конкретния случай, по преписката не е приложена покана до дружеството от
актосъставителя за съставянето на акта и съдържанието на АУАН се
установява, че представител на дружеството не е призоваван за съставянето
на АУАН и респективно не е присъствал, а след това актът е бил връчен чрез
изпращането му по пощата. В конкретния случай към преписката липсват
каквито и да е доказателства, че такава поканата е била надлежно връчена на
упълномощен представител на дружеството и че той действително е бил
уведомен за датата на съставянето АУАН. Такива не са приложени към
преписката, а в тежест на административно –наказващият орган е да докаже
всички обстоятелства относими към факта на извършване на нарушението,
включително и по законосъобразността на процедурата, при която е било
издадено обжалваното НП. При това положение съставянето на АУАН при
хипотезата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН се явява незаконосъобразно,което
опорочава цялата последваща административно-наказателна процедура и
влече незаконосъобразност и на издаденото НП.
Констатираните в горния смисъл нарушения на императивно установените
процедурни правила и при приложението на материалния закон според съда
са достатъчни основания за отмяна на атакуваното наказателно
постановление и правят безпредметно произнасянето по същество относно
обстоятелствата дали жалбоподателят действително е извършил
административно нарушение и съответно правилно ли е оразмерена
санкцията.
За коректност следва да се каже, че според съда не е налице соченото от
пълномощника на въззиваемата страна основание за нищожност на НП,
поради липса на материално-правна компетентност на издателя на НП.
Същото е издадено от Зам.кмета на Община Асеновград, който с посочената в
НП упълномощителна заповед е бил упълномощен от Кмета на Общината да
го замества и подписва всички документи, включително и да упражнява
всички законни функции на кмета по Закона за устройство на територията.
Т.е. по силата на горното упълномощаване, издателят Стоян Д. замествайки
кмета е изпълнявал неговата длъжност с всичките й функционални
правомощия. Следователно е можел да издава и НП за нарушения по ЗУТ, т.е.
действал е като Кмет на общината, а съгласно нормата на чл. 237 ал.2 от ЗУТ
имуществените санкции за горното нарушение се налагат именно от Кмета на
Община.
По отношение на разноските.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният е направил искане за присъждане на разноски в размер на 1250
лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, пред настоящата инстанция. По делото е доказано
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в приложения Договор за правна защита и съдействие е удостоверено, че
възнаграждението е заплатено изцяло и в брой.
По делото с молба е направено възражение от административно-
наказващия орган за прекомерност и намаляване на разноските до
минималния размер предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Тъй като размера на възнаграждението, винаги е функция на интереса, а в
конкретния случай стойността на глобата не е висока съдът намира, че
възражението е основателно и така претендираното възнаграждение за
адвокат е прекомерно, поради което следва да се редуцира по правилото на
чл. 18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 и ал.4 от Наредбата до посочения минимален
размер за една инстанция за административно-наказателни дела, който е в
размер на 300 лева за всяка инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2
от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-
малко от 300 лв.” в т.2 към ал.2 на чл.7 е посочено, че при интерес от 1000 до
5000 лв. възнаграждението е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.
Доколкото спрямо жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 лева, то съдът е на становище, че размерът на претендираното
адвокатското възнаграждение се явява не напълно съобразен с Наредбата. В
този смисъл направеното искане от АНО за прекомерност съгласно чл.63д,
ал.2 от ЗАНН се явява основателно и следва да се уважи. Делото не се
отличава с някаква фактическа и правна сложност, като същото е приключило
в рамките на едно заседание, а АНО сам е направил искане за отмяна на
атакуваното НП, с което се е отказал от всякакво оспорване на жалбата и
респективно не е създал никакви процесуални трудности пред жалбоподателя.
Поради което възражението за прекомерност следва да бъде уважено, като
претендираната от жалбоподателя сума за разноски следва да бъде
редуцирана на 300.00 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител - адвокат Г. П..
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
4
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е Община – Асеновград.
Ето защо, мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 и ал.2 т.1 от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 68/20.07.2023 г., издадено от
инж. Стоян Д. - Зам.кмет на Община Асеновград, с което на „***“ ООД,
ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление: *** представлявано от Л. В. А.
– управител, на основание чл.237 ал.2 т.7 от Закона за устройство на
територията е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 1000 лв.за нарушение по чл. 56 ал.1 и ал.2 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на жалбоподателя „***“
ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 300 лева,
представляващи направени от същия разноски по делото за адвокатско
възнаграждение на упълномощения му процесуален представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5