Определение по дело №69/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба на частния тъжител Г. С. Г. от [населено място] срещу постановената по н.ч.х.д. № 791/2013 година по описа на Районен съд – Благоевград присъда № 3357 от 09.05.2014 г., с която подсъдимият Г. И. Т. от [населено място] е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по член 148, алинея 2 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 1 връзка член 147, алинея 1 НК и е отхвърлен предявения граждански иск срещу него.

Сочи се в жалбата, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, тъй като въпреки безспорно доказано поведение на подсъдимия, осъществяващо състав на престъплението клевета, той е оправдан от районния съд, както неправилно е отхвърлен предявения граждански иск при установено деликтно поведение. Излагат се доводи, че атакуваната присъда е необоснована, тъй като приетите от съда фактически положения не съответстват на събраните по делото доказателства, които са тенденциозно тълкувани от съда. Сочи се, че са налице допуснати процесуални нарушения /не се сочат конкретно какви/ и непълнота на доказателствата.

Иска се съдът да отмени обжалваната присъда и постанови нова, с която подсъдимият бъде осъден по повдигнатото му обвинение и уважен гражданския иск.

Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, в което са събрани писмени доказателства.

В хода на съдебните прения частният тъжител иска въззивната инстанция да приеме фактическа обстановка, касаеща дата 21.03.2012 г., както било посочено в жалбата от подсъдимия, като на тази дата частният тъжител с оглед писмените доказателства по делото е нямало как да вземе отношение. Иска се съдът да постанови обективен съдебен акт, като се осъди подсъдимия, тъй като посоченото в жалбата на последния срещу частния тъжител като държавен служител, не е истинско деяние, защото частният тъжител на 21.03.2012 г. не е бил на работа.

Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на присъдата на РС – Благоевград като правилна и законосъобразна, като се прави искане за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Сочи се, че отразеното от частния тъжител в тъжбата като клевета и обида се установявало от доказателствата, че са верни факти от обективната действителност. Излагат се и доводи, че от събраните по делото доказателства се установява, че не е налице субективния елемент от състава на престъплението, защото подсъдимият не е съзнавал, че сочи в жалбата нещо невярно. От доказателствата по делото според защитника се установявало, че на 19 март частният тъжител е бил на работа като автопатрул, а тъй като жалбата е писана през м. октомври 2012 г. подсъдимият не е бил сигурен за датата /което се установявало от показанията на св. Т./, но като случай описаното в жалбата е съществувал.

Подсъдимият в лична защита и в последната си дума иска потвърждаване на присъдата на районния съд, защото не е имал за цел да навреди на частния тъжител.

Благоевградски окръжен съд, след като обсъди материалите по делото, изложените доводи в жалбата и след като провери изцяло правилността на присъдата съобразно правомощията си по член 314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въз основа на събран по надлежния ред доказателствен материал РС – Благоевград е направил правилни и законосъобразни изводи за това, че подсъдимият не е извършил престъплението, в което е обвинен от частния тъжител и е постановил оправдателна присъда. Събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция не налагат съдът да направи други изводи, защото не променят фактическата обстановка по делото.

С обжалваната присъда РС – Благоевград е признал подсъдимия Г. И. Т., за невиновен в това, че на 22.10.2012 г. в [населено място] с жалба с вх. № Ж-74/22.10.2012 г. до Директора на ОД МВР Б. е разгласил за Г. С. Г. от [населено място] позорни обстоятелства, като клеветата е разпространена по друг начин и е извършена срещу тъжителя в качеството му на длъжностно лице - полицай от 01 РУП Б. по повод изпълнение на службата му, и от клеветата са настъпили тежки последици, като е оправдан в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 1 вр. чл. 147, ал. 1 НК, като с присъдата е отхвърлен като неоснователен и предявения от частния тъжител Г. С. Г. срещу подсъдимия Г. И. Т. граждански иск за сумата от 10 000 лв. като обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва.

От събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие пред районния съд и във въззивната инстанция следва да се приеме за установена следната фактическа обстановка:

Не са спорни по делото обстоятелствата относно длъжността на частния тъжител Г. Г. – същият е полицай в сектор "Охранителна полиция" към 01 РУП Б., както и факта, че подсъдимият Г. Т. и частният тъжител се познават, но не поддържат добри отношения, а подсъдимият Т. е депозирал жалба с вх. № Ж-74/22.10.2012 г. до Директора на ОД на МВР Б. срещу частния тъжител. От жалбата се установява описаното в същата като недоволство на подсъдимия Г. Т. от действия на частния тъжител - че на 18.10.2012 г. около 16:15 ч подсъдимият е управлявал автомобила си в [населено място], по ул. "Св.св. К. и М.", до него на предната седалка е пътувал баща му св. И. Т., на кръстовището с ул. "Д. С." техния автомобил е застигнат от полицейски автомобил, който не подал сигнал за спиране, но се движел много близо зад техния автомобил, в един момент близо до пешеходната пътека на кръстовището полицейският автомобил се изравнил с техния и през отворения му десен прозорец полицейски служител показал знак за спиране с полицейска палка, подс. Т. спрял автомобила и била извършена проверка от частния тъжител - полицай Г. Г., който не се представил, държал се фамилиарно, обърнал се към водача по име, твърдял, че Т. не е включил задължителните светлини на управлявания автомобил и че управлява без да е поставил обезопасителния колан, но това според подсъдимия не било вярно, след което Г. заявил, че ще направи компромис и освободил Т., но оставил у него впечатление за тенденциозна и ненужна демонстрация на власт. В жалбата на подсъдимия са описани и случаи преди този – подсъдимият посочва, че познава полицай Г. от 21.03.2012 г., когато около 22:50 ч го спрял отново според него без основание на ул. "Д. С." в [населено място], като полицейският автомобил също е следвал управлявания от Т. автомобил, засякъл го е в района на кръстовището с ул. "Ив.Г.", като е създал опасност за ПТП, след което Т. е спрял, а полицай Г. се е показал през прозореца на полицейския автомобил и се е държал грубо с Т., като го е питал "Защо спираш, бе?" и това е станало пред неговата приятелка, което е накарало Т. да се почувства унизен от отношението на полицая. Описаният в жалбата трети случай според подсъдимия е бил през 2011 г., когато неговата сестра Г. Т. е била спряна за проверка от полицай Г., който се е държал с нея непрофесионално - приписал й нарушение на ЗДП, обещал да направи компромис за това, ако Т. се реваншира, поискал телефонния й номер, задавал лични въпроси. Подсъдимият е посочил в жалбата и факти относно ползване от полицай Г. на автомобил "Мерцедес S класа" с чужда регистрация и поради това не плащал данъци, такси, задължителната застраховка "ГО" на автомобилистите, но паркирал автомобила в близост до сградата на ОД на МВР Б.. С тази жалба подсъдимият е квалифицирал извършените от частния тъжител действия и поведението на полицай Г. в описаните случаи като злоупотреба със служебно положение, което не допринасяло за формиране добрия облик на служителите в МВР и е поискано извършване на проверка и при установяване на виновно поведение на полицая да бъде потърсена отговорност.

Непротиворечиви са писмените и гласни доказателства, събрани в двете инстанции, за извършената проверка в ОД на МВР Б. след тази жалба, резултата от тази проверка - налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца на Г. С. Г., за това, че при извършената проверка на автомобил, управляван от подс. Г. Т. на 18.10.2012 г. полицай Г. е констатирал нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати от водача, но не е взел отношение и не е докладвал в ОДЧ на 01 РУП Б., което е пропуск в прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност и е дисциплинарно нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 5 ППЗМВР /вж. материалите по преписката, приключила с издаване на заповед рег. № 4, екз. 4 от 07.01.2013 г./.

Обвинението срещу подс. Т. е за разпространени позорящи частния тъжител обстоятелства в качеството му на длъжностно лице - полицай от 01 РУП Б., от което са произтекли тежки последици /наложено дисциплинарно наказание и издадени две заповеди за командироване в Института на МВР [населено място] за провеждане на психологическо изследване/, като тези неверни според тъжителя обстоятелства са посочените изрази в жалбата на подсъдимия: "Двамата потеглиха с полицейския автомобил без поставени обезопасителни колани. По всичко си личеше, че това спиране е тенденциозно и ненужна демонстрация на власт на полицай Г.."; "Познавам полицай Г. преди този случай във връзка с работата му, както и ексцентричното му поведение като полицай сред обществото"; "Единият от случаите, когато ме е спирал без основание бе на 21.03.2012 г. около 22.50 ч., когато подминах частната автогара, бях застигнат с бясна скорост от полицейски автопатрул рег. [рег.номер на МПС] . Полицейският автомобил започна да се движи плътно зад мен, без звуков или светлинен сигнал. На самото кръстовище предприе изпреварване, при което ме засече опасно. Тази маневра на полицейски автомобил създаде реална предпоставка за ПТП. Предният десен прозорец на полицейския автомобил се спусна и видял двама униформени полицаи. Полицаят - шофьор беше господин Г., който без да се легитимира, от шофьорското място внимателно огледа мен и приятелката ми, а след това неуважително ме попита с думите "защо спираш, бе?;- "Тези действия на полицаите бяха незаконосъобразно, това спиране беше тенденциозно."; "Не зная каква би могла да бъде причината за неговата активност да ме проверява, без да е налице какъвто и да е повод и основание и най-вече неговото неетично поведение при проверките"; "Господин директор, считам, че с действията и поведение си полицай Г. в описаните по-горе случаи е злоупотребил със служебното си положение, като по този начин не допринася за формиране на добрия облик на МВР, където работят и много добри професионалисти, които изпълняват стриктно и безпристрастно своите професионални задачи и не злоупотребяват с правомощията си, разчитайки, че няма да им бъде наложена санкция в качеството им на органи на властта"; "Господин Директор, уверявам Ви, че малко са гражданите и колегите на полицай Г., които не знаят, че повече от година същият притежава и управлява лек автомобил "Мерцедес - S -класа" с английски номера X979RSD, за който не плаща дължимите данъци и такси и е без задължителна застраховка "Гражданска отговорност."

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбата на подс. Т., повод за образуване на настоящето наказателно производство по тъжба на Г. Г., е депозирана след случай на 18.10.2012 г., когато подс. Т. и баща му – св. Т., пътували с автомобила, управляван от подсъдимия, двамата видели приближаващ полицейски автомобил в района на пешеходна пътека на „Св.св. К. и М.“, като от прозореца бил подаден сигнал за спиране с полицейска палка. При проверката тъжителят Г. се обърнал към подсъдимия като водач по име, не се представил, казал, че има извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата – че не са включени светлините на автомобила по време на движение, но прави компромис за това. Фактите във връзка с този случай са били предмет на изясняване в започналото дисциплинарно производство, видно от материалите по същото и показанията на св. А. Д., началник на сектор „Охранителна полиция“ към ОД на МВР Б., приключило с налагане на заповед за дисциплинарно наказание. Обстоятелствата относно този случай очевидно в настоящето производство не се оспорват от частния тъжител /за спиране на автомобила, управляван от подсъдимия, констатиране на нарушения, но недокладване за това от частния тъжител в ОДЧ/. От показанията на св. Д. се установява, че заповедите, с които тъжителят Г. двукратно е бил задължен да се яви в Института по психология на МВР за извършване на психологическо изследване, на което тъжителят не се е явявал, като е представял болнични листове /това изследване цели установяване и превенция на рисково поведение от служители на МВР/ не е било свързано с жалбата на подс. Г. Т., а с жалби на бившата му съпруга – св. Б., с която тъжителят Г. е имал влошени взаимоотношения /вж. показанията на тази свидетелка, съдебните решения на АС – Благоевград и ВАС, по които е налице произнасяне на съда по обжалване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на частния тъжител/.

От писмените доказателства по делото следва да се приеме за безспорно установено, че на 21.03.2012 г. тъжителят не е бил включен в наряд като автопатрул, а е бил разпределен на пост № 1 – охрана на 01 РУП Б., а с полицейски автомобил с рег. [рег.номер на МПС] са работели полицаи – свидетелите М. и П., които не си спомнят случай, подобен в жалбата на подс. Т. /а и последният в жалбата е посочил, че в този случай проверяващ е бил частния тъжител, а не някой от тези свидетели/. Макар и да не се установява, че описаното в жалбата е на 21.03.2012 г., от свидетелските показания на св. Т. безспорно се установява, че през м. март 2012 г. около 22.40 ч - 23.00 ч тъжителят Г. е управлявал служебния полицейски автомобил и движейки се с висока скорост е настигнал управлявания от сина му автомобил, засякъл го е в района на кръстовището с ул. „Ив.Г.“, а когато синът му спрял, полицаят го питал защо кара толкова бавно /тези обстоятелства на св. Т. са му известни от подсъдимия/. Макар и в жалбата да е посочена дата 21.03.2012 г. при дадените показания св. Т. посочва, че не е сигурен за тази дата, защото от случая през март до депозиране на жалбата са били изминали 6-7 месеца. От показанията на св. Т. се установява и спиране за извършване на проверка по движение по пътищата от частния тъжител на дъщерята на свидетеля – Г. Т., през 2011 г., като при тази проверка тъжителят й задавал лични въпроси, питал я как ще се реваншира, ако й направи компромис за констатирано от него нарушение.

От показанията на св. М. Б. и писмените доказателства по делото се установява, че тя и тъжителя Г. са разделени от 2010 г. и са в много лоши взаимоотношения, като на същата й е известно, че през 2012 г. Г. е управлявал автомобил „Мерцедес“ S класа, сребрист на цвят, с английски регистрационни номера, защото той е идвал с този автомобил до дома й, за да се среща с детето им.

Тази фактическа обстановка правилно е била приета за установена и в мотивите на районния съд. Между събраните по делото гласни и писмени доказателства не са налице съществени противоречия, които да налагат излагане на мотиви кои съдът следва да кредитира и на кои не трябва да дава вяра. Във връзка с показанията на св. Т. и св. Б. следва да се посочи следното – макар и първият да е баща на подсъдимия, а втората да е в изключително конфликтни отношения с частния тъжител, съдът няма основание да не кредитира показанията им, тъй като писмените доказателства по делото са в унисон с показанията на св. Т., а заявените от св. Б.факти относно управляван от частния тъжител лек автомобил са под страх от наказателна отговорност и се подкрепят от показанията за същото, дадени от св. Т.. По отношение показанията на разпитаните полицейски служители –Т., Д., М., П., следва да се посочи, че в тези гласни доказателства не се съдържат конкретни обстоятелства, допринасящи за изясняване на обстоятелствата по делото, като свидетелите сочат или че не си спомнят, защото е било много отдавна, или че всичко констатирано от тях е отразено в писмените документи във връзка с извършената проверка по жалбата на подсъдимия.

При тази фактическа обстановка въззивната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на РС – Благоевград, че подсъдимият Г. Т. е невинен в това, че на 22.10.2012 г. в [населено място] с жалба с вх. № Ж-74/22.10.2012г. до Директора на ОД МВР Б. е разгласил за Г. С. Г. от [населено място] позорни обстоятелства, като клеветата е разпространена по друг начин и е извършена срещу тъжителя в качеството му на длъжностно лице - полицай от 01 РУП Б. по повод изпълнение на службата му, и от клеветата са настъпили тежки последици, като го е оправдал за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 1 вр. чл. 147, ал. НК.

Правилно районният съд е приел, че нито един от инкриминираните изрази в тъжбата не съдържа позорящи тъжителя факти. Подсъдимият е упражнил конституционното си право на жалба до държавна институция, подавайки такава на 22.10.2012 г. до директора на ОД МВР Б. с оплаквания от действия на тъжителя Г. Г. като служител в тази институция. Макар и в жалбата подс. Т. при описване на трите случая, в които тъжителят Г. Г. по време на работа е спирал за проверка него и неговата сестра, да е квалифицирал поведението на частния тъжител като непрофесионално и демонстрирайки властнически правомощия по отношение на проверяваните лица, че нарушил дължимия учтив тон в разговорите с тях, че поведението му е било тенденциозно и заплашително, правото на жалба не може да бъде ограничавано само заради използвания по-остър език от подсъдимия по отношение на полицейския служител в жалбата до директора на ОД на МВР, доколкото направените квалификации от подсъдимия на поведението на частния тъжител в тази жалба не могат да се определят като позорящи личността на Г. в обществото. От друга страна по делото са налице доказателства, от които следва да се приеме, че частният тъжител Г. Г. е имал поведение, което е в разрез с дължимо от същия етично служебно поведение с оглед създаденото впечатление у подсъдимия при изпълнение на задълженията му при извършените три проверки, описани в жалбата на подс. Т.. Правилно е прието от районния съд и че описаните в жалбата обстоятелства според подс. Т. са били истина /това се потвърждава от показанията на неговия баща – св. Т., св. Бакалска, писмените доказателства по делото за извършената проверка по жалбата и наложеното с влязла в сила заповед дисциплинарно наказание на тъжителя, налаганите дисциплинарни наказания на тъжителя за други извършени от него нарушения, доказателствата във връзка с работния график на тъжителя и мястото, където е изпълнявал служебните си задължения съгласно този график/. Поради горното въззивната инстанция намира за обоснован извода в мотивите на атакуваната присъда, че подс. Т. не е осъществил състава на престъплението от обективна страна - тъй като използваните в жалбата думи и изрази нямат позорящо тъжителя съдържание, както и от субективна страна, тъй като подсъдимият не е имал съзнанието, че разпространява позорящи тъжителя неистински обстоятелства. Не може да обоснове отговорност на подсъдимия противоречието в жалбата и събраните доказателства за случай на 21.03.2012 г. – след като от доказателствата се установява безспорно наличието на такъв случай през м. март макар и не на тази дата, с подробности за него и разминаване във времето на събитието с няколко дни, като логично се обяснява от доказателствата причината за това объркване, не може да се приеме, че е налице осъществена клевета, защото тъжителят на тази дата не е бил на работа и е нямало като да има поведение, описано от подсъдимия в жалбата до директора на ОД на МВР – Б..

Несъставомерността на деянието по основния състав не налага излагане на изводи относно наличието на квалифициращите признаци на частното обвинение, като следва да се отбележи, че изложените в този смисъл от районния съд мотиви се възприемат от настоящата инстанция.

Правилна е присъдата и в гражданската й част – не се установява от доказателствата по делото поведение на подсъдимия, което да се квалифицира като граждански деликт, поради което правилно съдът е отхвърлил предявения от Г. срещу подс. Т. граждански иск за сумата от 10 000 лв. – извършеното от подс. Т. не е престъпление, не е и извършено по непредпазливост непозволено увреждане, тъй като поведението на подсъдимия не е противоправно с оглед изложените по-горе съображения за неосъществяване на престъпление от обективна страна, не е и виновно извършено, защото с подаването на жалба от подсъдимия до директора на ОД на МВР Б. се иска защита срещу неправомерно поведение на служител на тази институция, а не се иска или допуска увреждането на тъжителя Г., нито пък подсъдимият е предвиждал или е бил длъжен да предвиди настъпването на вреди за тъжителя от тази жалба, като правилно е отбелязано от районния съд, че настъпилите за тъжителя негативни последици от предприетите мерки за проверка на изложените в жалбата на подс. Т. обстоятелства, не могат да бъдат определени като последици от непозволено увреждане, които да подлежат на репариране.

Поради горните съображения въззивният съд намира, че обжалвана присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

Пред въззивната инстанция са направени разноски от подсъдимия за адвокат в размер на 800 лв., като с оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК следва да се възложат на частния тъжител.

Водим от горното и на основание член 334, точка 6 и член 338 НПК съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3357 от 09.05.2014 година по н.ч.х.д. № 791/2013 година по описа на Районен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА Г. С. Г. на адрес [населено място], ул. „С.“ № 10 да заплати на Г. И. Т. на адрес [населено място], ул. „Ал. С.“ № 22, за направените разноски за адвокат във въззивното производство сумата от 800 лв. /осемстотин лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: