№ 145
гр. гр.Велинград, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210101339 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от И. Д. Г. срещу Окръжна прокуратура
Пазарджик, представлявана от А. К..
Ищецът твърди, че през 2019 г. му било възложено с Постановление на
следовател изготвяне на лесотехническа експертиза по Досъдебно
производство № 33/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура Пазарджик, която била изготвена и приета, заради което е
следвало да му се изплати хонорар за извършената работа, съгласно съставени
и приложени два броя комплекти документи, съдържащи справка декларация
по образец за извършените дейности при изготвяне на експертизата по чл.23
ал.2 и чл.24 ал.2 от Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица, фактура образец по чл. 9
ал. 2 от ЗДДФЛ и всички други документи съгласно изискванията на
Наредбата.
Сочи, че определената сума за заплащане по това досъдебно
производство възлизала на 1 168 лева. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредбата
Възнаграждението и разходите на вещото лице се изплащат въз основа на
писмено разпореждане на органа, който го е назначил като дължимите се суми
следва да се изплащат по банков път в срок до 60 дни от приемането на
експертизата.
Твърди, че е изпратил покана за заплащането на сумата до Окръжна
прокуратура Пазарджик с № 3002 от 08.11.2022г., но отново не получил
плащане.
Заявява, че поради изминалия период от време не пази представените
1
пред ответника документи, поради което не ги представя. Поискал ги от
прокуратурата, но не ги получил.
Моли съда да се осъди Окръжна прокуратура Пазарджик,
представлявана от А. К. да му плати сумата от 1 168 /хиляда сто шестдесет и
осем/ лева, представляваща незаплатена сума за изготвена от него
лесотехническа експертиза по Досъдебно производство № 33/2018 г. по описа
на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Пазарджик, ВЕДНО
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.
Отговор на исковата молба не е постъпил в определения срок.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда чл. 235, ал.2 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото досъдебно производство 33/2018 г. по
описа на ОСлО Пазарджик, ищецът И. Д. Г. е инженер – лесовъд, вписан в
списъка към ОС Пазарджик като вещо лице в тази област. С Постановление
на ОП Пазарджик, Окръжен следствен отдел с № СлО 777/17.05.2019 г. на
следовател Т. Д., Г. е назначен като вещо лице за изготвяне на експертиза с
поставена задача да отговори на следните въпроси: В кои имоти е извършена
сечта от дружество „Доминант БГ“ ООД, кой е собственик на имотите и на
какво основание е извършвана сечта? Каква е законовата процедура по
изсичането и превозването на добитата дървесина и спазена ли е същата в
случая, ако не – по какви причини? Може ли да се установи добитата
дървесина от дружеството, която се намира на съхранение и отговорно пазене
в Горско стопанство с. Церово, дали е добита от незаконна дейност и ако е
така, от къде е станало това/ от кои имоти? /л. 258 от ДП, том 1/.
Със същото постановление е определен срок за изготвяне и представяне
на заключението до 17.06.2019 г., за което е съобщено на вещото лице на
16.05.2018 г. Ищецът е изготвил своето заключение, без налични данни за
датата на представянето му в ОСлО, видно от намиращата се в ДП първа
страница от заключение по изготвена съдебно-лесотехническа експертиза, а
листовете 260-273 липсват.
На 30.10.2019 г. И. Г. е изготвил и представил Декларация от
самоосигуряващо се лице по чл. 43, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДФЛ, както и декларация
за липса на конфликт на интереси във връзка с изготвената експертиза.
Изготвена и представена по следственото дело е и Справка – декларация по
чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица, съгласно която Г. е
работил по възложената му задача в рамките на 68 часа, за което претендира
заплащане в размер на 1168 лв. /с включени 50 лв. пътни и дневни, както и
административни разноски от 42,80 лв./.
С Постановление от 05.12.2019 г. на следовател Т. Д., водещ
разследването по ДП № 33/2018 г. по описа на ОСлО пр. пр. № 777/2018 г. по
2
описа на РП Пазарджик е прието, че експертизата е изготвена, отговорено е
подробно на всички поставени въпроси, заради което е определено
възнаграждение в размер на 400 лв., което де се плати на вещото лице.
Постановлението е подписано и от наблюдаващия производството прокурор Р.
Бакърджиев, и е утвърдено от окръжния прокурор В. М..
С писмо на Окръжна прокуратура Пазарджик, с рег. № 20/06.04.2020 г. е
съобщено на ищеца, че с оглед на извършената от него експертиза е издадено
постановление от 09.12.2019 г. за изплащане на възнаграждение, както и
размера му. Сочи се също, че от 30.10.2019 г. до момента на изпращането
счетоводният отдел на ОП Пазарджик е положил усИ., за да се свърже с ищеца
по телефона, за да изготви фактура, но безрезултатно. Замолен е да изготви
фактура за сумата от 400 лв., с всички необходими реквизити по Закона за
счетоводството, за да може да се извърши плащане.
Писмото е изпратено чрез Български пощи, препоръчано с обратна
разписка, като видно от последната писмото е върнато на прокуратурата, тъй
като е непотърсено от получателя. Адресът на доставка съвпада с адреса,
посочен от вещото лице.
Видно от приемо – предавателен протокол от 06.10.2022 г. в РУ
Велинград е получено ДП № 33/2018 г., върнато от вещото лице Г..
На 08.11.2022 г. е постъпила Покана за доброволно изпълнение на
дължимо парично задължение от И. Г. до административния ръководител на
Окръжна прокуратура Пазарджик, с която ищецът претендира да му се
заплати определеното от него възнаграждение по ДП 33/2018 г. в размер на
1168 лв., както и дължимо по друго производство, което не е предмет на
настоящия иск. Сочи банкова сметка за плащането им.
По повод на направено запитване от прокурор в РП Пазарджик, ТО
Велинград, е изготвен отговор от административния ръководител – окръжен
прокурор А. К. от 01.02.2023 г., съгласно който се уведомява РП, че
определеното възнаграждение на вещото лице не е платено, поради липса на
представена фактура, с оглед на качеството му на самоосигуряващо се лице.
На 14.09.2023 г. в ОП Пазарджик е постъпило искане от ищеца за
издаване на заверени преписи на изготвени от него платежни документи по
ДП № 33/2018 г. и друго такова, а именно справка декларация по чл. 23, ал. 2 и
чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица и фактура образец по чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ.
От приложената и прието по делото справка от Величка Спасова –
главен счетоводител на ОП Пазарджик от 14.02.2015 г. се установява, че след
извършена справка в архивните документи на Окръжна прокуратура –
Пазарджик не е постъпила фактура за възнаграждението на вещото лице И. Г.,
опредено с постановление на следовател по ДП № 33/2018 г.
По повод на липсващото заключение, за чието възнаграждение е
образувано настоящото дело, е образувано наказателно производство - ДП вх.
№ 5562/2022 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград, ЗМ № 526/2022 г.
3
Настоящият съдебен състав намира, че причината за липсата на заключението
не е факт от значение за конкретния граждански иск, заради което няма да
бъдат разгледани и анализирани приложените по делото писмени
доказателства – протокол за оглед и протокол за призовка на свидетел.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля следовател Т. Д.. Свидетелят установява, че ищецът му е
представил комплект с документи, включващ справка, справка-декларация за
самоосигуряващо се лице, които документи са придвижени към
счетоводството на окръжна прокуратура. Свидетелят разяснява принципа на
заплащане на труда на вещите лица, а именно, че няма практика вещото лице
да представя фактура пред органа, който го е назначил. Това се извършва вече
пред счетоводителя. Д. уточнява също, че знае от Величка Спасова, която
отговаря за плащане на възнагражденията на вещите лица, че същата се е
обадила на ищеца, като му е съобщила да донесе фактура за определеното
възнаграждение, при което е получила отговор от Г., че претендира по-голяма
сума, заради което няма да представи такава фактура.
Съдът намира, че липсват каквито и да било основания да не се дава вяра
на показанията на свидетеля Д.. Изложеното от него е логично,
последователно, вътрешно непротиворечиво, като в същото време е в пълно
съответствие с приетите по делото писмени доказателства. Освен това
показанията му са дадени от позицията на изпълнение на служебни
задължения. Незаинтересован е от изхода на делото, поради което съдът им
дава изцяло вяра.
От правна страна съдът намира следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 27, ал. 1,
във вр. с чл. 19 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията
и възнагражденията на вещите лица /в сила към датата на възникване на
юридическия факт, от който е възникнала претенцията/, като се претендира и
законова лихва от подаване на исковата молба.
Съдът намира, че така предявеният иск е д о п у с т и м.
Ответникът по делото е Окръжна прокуратура Пазарджик,
представлявана от А. К. – окръжен прокурор. Следва да се отбележи, че ОП е
надлежен ответник, който отговаря на изискванията на чл. 27, ал. 2 от ГПК, в
качеството му на държавно учреждение, чийто ръководител е разпоредител с
бюджет. Тъй като окръжната прокуратура разполага с банкова сметка се явява
надлежен ответник по настоящия иск.
По делото е направено възражение за недопустимост на иска, тъй като в
случай на несъгласие с определения размер на възнаграждението на вещо
лице, последният е имал процесуална възможност до обжалва актовете, които
накърняват неговите права, което не е сторил. Според представителя на
прокуратурата приложима в случая е единствено процедурата, предвидена в
НПК. Настоящият съдебен състав не споделя този извод. Спорът в
производството не е по повод размера на възнаграждението, а е предявен иск
4
за реално изпълнение на парично задължение. Дали същото е основателно в
претендирания размер е въпрос по същество и не касае допустимостта на иска.
Наличието на наказателноправна възможност за атакуване на
постановлението на органа от ДП, не изключва общия гражданскоправен ред,
поради липса на механизъм в НПК за принудително изпълнение на
задължението за изплащане на хонорар на вещо лице. Именно заради това,
съдът намира, че така предявеният иск е допустим.
По същество се явява н е о с н о в а т е л е н.
За да бъде уважен е необходимо ищецът да докаже, че е изготвил
експертизата, същата е била приета от решаващия орган, че е представил
документ, съдържащ реквизитите по чл. 7 от ЗСч.
В случая не се спори, а и същото се установява от приетите по делото
доказателства, че ищецът Г. е изготвил възложената му експертиза, която е
била приета от следователя – св. Д..
Правната рамка на конкретното правоотношение се извежда от
приложимите нормативни правила, действащи към 05.12.2019 г. – датата на
преценката на решаващия орган дали заключението е компетентно и пълно
изготвено, когато се взема решение дали да се плати възнаграждение за
извършената работа и неговия размер. Към този момент действа правилото на
чл. 27 от Наредба № 2 за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица, отменена с ДВ. бр.18 от 24 Февруари 2023 г. Съгласно
цитираната разпоредба възнаграждението и разходите на вещото лице по чл.
19 се изплащат въз основа на писмено разпореждане на органа, който го е
назначил. Сумите се изплащат по банков път в срок до 60 дни от приемането
на експертизата. Ал. 2 на цитираната разпоредба гласи: плащането на сумите
се извършва след представяне от вещото лице на документ, съдържащ
реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството.
В настоящият случай налице е писмено разрешение на органа, но не за
цялата претендирана сума, а за част от нея – 400 лв. Неоснователността за
горницата над 400 лв. до пълния размерна претенцията произтича на първо
място от липсата на акт, който да определя нейната дължимост. Действително
ищецът е могъл да упражни правата си да атакува постановлението, което
засяга неговите интереси с конкретно искане да се определи по-високо
възнаграждение, отговарящо на извършената работа от него, но това не е
сторено. Гражданският съд не може да дава оценка на работата на вещото
лице по назначена експертиза в наказателно производство, тъй като липсват
такива предписани правомощия. Съдът не може да създава юридическия
факт, от които ищецът черпи правата си, а може само да установява неговото
наличие.
Искът е неоснователен и за частта от 400 лв., поради недоказаност на
осъществяване на последния факт от фактическия състав - представяне от
вещото лице на документ, съдържащ реквизитите по чл. 7 от Закона за
счетоводството, какъвто документ се явява фактурата, отчитайки, че в
5
случая ищецът е подал декларация, че е самоосигуряващо се лице.
Ищецът твърди, че е представил на свидетеля Д. пълен набор от
документи, включително и фактура за сумата от 1168 лв., което съдът намира
за недоказано. Единствената доказателствена индиция в тази насока е молба
от Г. до ОП Пазарджик, в която моли да получи преписи от документи,
включително и фактура. Доказателствената тежест за установяване на
фактите, от които ищецът черпи претендираните права лежи върху него. Ако
не се представят доказателства за установяването им, съдът е длъжен да
приеме същите за неосъществено. Това единствено косвено доказателство,
което в същото време има характер и на волеизявление от самия ищец, не
може да има за последица доказване на факта. Освен това по делото не се
събраха никакви доказателства за съществуването на такава фактура, която да
се укрива от ответника, заради което и не може да се приложи правилото на
чл. 161 от ГПК.
С оглед отхвърляне на главния иск следва да се отхвърли и иска за
плащане на дължима законна лихва.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответникът по делото следва да се
присъдят разноски, каквито не са сторени и не се претендират.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „Сергей Румянцев“ № 6 срещу Окръжна прокуратура
Пазарджик, БУЛСТАТ 1218173090305, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Хан Крум“
№ 3, представлявана от А. К. – Окръжен прокурор, иск за заплащане на сумата
от 1168 /хиляда сто шестдесет и осем лева/, представляваща незаплатена сума
за изготвена от ищеца лесотехническа експертиза по Досъдебно производство
№ 33/2018 г. по описа на ОСлО при ОП Пазарджик, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 28.10.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването
пред ОС Пазарджик.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6