№ 798
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000503470 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищците в първоинстанционното П. Г. Г. и Н. Г. Г., конституирани на
основание чл.227 от ГПК в качеството на ищци, правоприемници по закона на
починалата в хода на настоящото производство на 25.11.2022 г. първоначална
ищца С. И. Г. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен
редовно на 27.09.2024 г., а въззивната жалба е подадена по електронна поща
на 11.10.2024 г.) обжалват в цялост Решение № 4253/12.07.2024 г.,
постановено по гр.д. № 8861/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Първо
гражданско отделение, 1-9 състав, с което съдът е отхвърлил изцяло като
неоснователни предявените срещу „Ню Бояна Филм“ АД ревандикационен
иск с правно основание чл.108 от ЗС и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за
сумата от 5 568 лв.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат И.
П., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно
пълномощно приложено на стр.93 от гр.д. № 8861/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 1-9 състав. Дължимата
1
държавна такса е внесена.
С оглед на горното съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима
въззивна жалба.
Въззивниците-ищци поддържат, че обжалваното от тях съдебно решение
е неправилно, незаконосъобразно, постановено при неправилни фактически и
правни констатации. Поддържа се, че първоинстанционният съд е установил
неправилно фактическата обстановка по делото, тъй като не е обсъдил всички
доказателства и така е направил погрешни правни изводи. Поддържа се, че
решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила. Поддържа се, че изводът на съда, че ответникът се легитимира като
собственик на процесния имот на основание чл.17а от ЗППДОбП противоречи
на приетите по делото писмени доказателства и неправилно установени
факти. Твърди се, че съдът се е произнесъл въз основа на документи, които не
са представени по делото. Твърди, че процесната реална част от имота не е
бил включен в земите, отчуждени със Заповед № 2139/19.04.1948 г., че липсва
одобрения през 1948 г. ПУП с приложена графична част. Поддържа се, че
неправилно съдът кредитира изводите на вещото лице, че теренът, включен
между местности Габеро, Равен герен, Шевовица, Манастирски ниви, между
селата Бояна е Драгалевци, е отреден за Държавен киноцентър и включва и
процесния имот. Твърди, че процесният имот се намира в местността
„Гьоловете“. Оспорва извода на съда, че процесният имот е бил отчужден с
цел изграждане на Национален киноцентър със Заповед № 2139/19.04.1948 г.
въз основа на Закона за приложението на Общия градоустройствен план на
Столична голяма община. Поддържа се, че мотивите в цялото решение
почиват на неправилните изводи и правни съждения на вещото лице, посочени
в СТЕ. Твърди се, че е постановен неправилен извод относно това кои
свидетелски показания следва да се кредитират, като първоинстанционният
съд не е обсъдил в цялост писмените доказателства отнесени към обясненията
на свидетелите. Твърди неправилност на извода на първостепенния съд, че не
е доказано правото на собственост на ищците, наследници на Ф.. Счита, че
делото е останало неизяснено от фактическа страна и съществува
необоснованост на фактическите изводи, тъй като съдът не е изследвал факта,
че съществува площ годна за възстановяване, която към настоящия момент
няма регулационна самостоятелност, но такава е възможна. Развиват се
2
подробни съображения по съществото на спора по всяко едно релевирано с
въззивната жалба възражение.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови
друго, с което уважи исковите претенции и присъди на ищците направените от
тях разноски в производството и пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответната по жалбата страна-ответникът „Ню Бояна Филм“ АД чрез
процесуален представител адвокат Е. М., с надлежно учредена
представителна власт по делото.
Оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробни
съображения изложени в отговора.
Твърди се, че липсва графична индивидуализация на имота на ищците, а
не на този на ответника. Твърди, че за целите на Националния киноцентър, не
са отчуждени конкретни имоти, не са водени индивидуални отчуждителни
производства, а е отчужден масив от земи в първоначален обхват от 1300 дка.
Твърди се, че в самото решение на ПК, на което ищецът-въззивник основава
своите права, се посочва, че процесният имот се намира в местност
„Гьоловете“, а в Приложение № 1, че попада в местност Национален
киноцентър, одобрен със Заповед № 1230/15.07.1972 г. В отговора се развиват
подробни съображения по съществото на спора с оборване основателността на
всяка едно от въведените с въззивната жалба възражения, посочени по-горе.
Молят съда да отхвърли въззивната жалба, да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и да
присъди на въззиваемия сторените от него разноски пред настоящата
инстанция.
С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с
въззивната жалба Решение № 4253/12.07.2024 г., постановено по гр.д. №
8861/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 1-9 състав, се обжалва в неговата цялост.
В открито съдебно заседание възивниците-ищци, чрез своя процесуален
представител поддържат въззивната си жалба по подробни съображения
изложени в писмена защита, представена по делото. Претендират разноски, за
които представят списък по чл.80 от ГПК. Заявяват възражение по чл.78, ал.5
от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско
3
възнаграждение.
Въззиваемият – ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с
което да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като
законосъобразно и правилно по съображенията изложени в представената по
делото писмена защита. Претендира разноски, за което представя списък по
чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд, след повторно изпращане на делото по родова
компетентност е бил сезиран с предявени от С. И. Г., починала в хода на
настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от
правоприемниците си по закон П. Г. Г. и Н. Г. Г. срещу „НЮ БОЯНА ФИЛМ“
АД обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1.ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване
правото й на собственост по наследствено правоприемство от наследодателя
Г. С. Ф. и земеделска реституция с Решение № 8162/11.12.2000 г. на ПК
Община Витоша върху 1/5 ид.ч. от ливада от 1560 кв.м., находяща се в
землището на Драгалевци, София, местност „Гьоловете“, част от
регулационния план на Национален киноцентър, съставляваща имот пл.№ 85
от к.л.640 и 660 от Кадастрален план, изработен 1946 г., а по сега действащите
КККР, представляваща реална част от 1560 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор № 68134.1945.1189 по КККР на гр.София, обл.София,
общ.Столична, гр.София, район Витоша, кв.Бояна, целият с площ от 272 761
кв.м., стар номер 189, квартал 1, парцел VІІ, съгласно Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-68/02.12.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
Заповед за изменение на КККР № 18-1517-11.02.2020 г. на Началника на
СГКК-София, при съседи на целия имот: улица „Кумата“, ул. „Невена
Коканова“, ПИ с идентификатор № 68134.1945.93, ПИ с идентификатор №
68134.1945.92, ПИ с идентификатор № 68134.1945.1276, ПИ с идентификатор
№ 68134.1945.1033, ПИ с идентификатор № 68134.1945.96, ПИ с
идентификатор № 68134.1945.14., която реална част е обозначена с цифри от
4
точка 1 до точка 5, обозначен със син цвят в Комбинирана скица, изготвена и
приложена по допълнителна техническа експертиза от 17.01.2024 г. и
представлява имот с проектен идентификатор ПИ с идентификатор №
68134.1945.213, проектен планоснимачен номер 213, стар номер 85, при
граници на тази реална част: ПИ с идентификатор № 68134.1945.1189, ПИ с
идентификатор № 68134.1945.96, ПИ с идентификатор № 68134.1945.1189 и
ПИ с идентификатор № 68134.1945.140 и осъждането на ответника да предаде
владението на целия имот.
2.иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника
да заплати на ищцата обезщетение от неоснователно ползване на 1/5 идеална
част от собствения й имот, за периода от 01.07.2013 г. до 01.06.2018 г., общо за
59 месеца в размер на сумата от 5 568 лв.
Такава е исковата претенция, съобразно уточнителна молба вх. №
17652/08.02.2019 г. (стр.190, т.І, дело № 13318/18 г., СГС, І-19 състав),
допусната с Определение на съда № 3432/11.02.2019 г., уточнителна молба вх.
№ 25062110/07.04.2021 г. (стр.5 от гр.д. № 50914/2020 г., СРС, 90 състав),
уточнителна молба вх.№ 39710/26.04.2023 г. (л.168 от гр.д.№ 8861/2021 г.,
СГС, І-9 състав) и уточнителна молба вх.№ 62023/30.05.2024 г. (л.192 от гр.д.
№ 8861/2021 г., СГС, І-9 състав).
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
Между страните не се спори, а и с представеното удостоверение за
наследници изх.№ РВТ16-УГ01-206/14.01.2016 г. на Столична община, Район
Витоша, се установява, че ищцата е наследник по закон на Г. С. Ф., заместила
в наследяването по реда на чл.10, ал.1 от ЗН своята майка З. Г. Н.-дъщеря на
общия наследодател Г. Ф..
С Решение № 8162/11.12.2000 г. на ПК, Община Витоша, на
наследниците на Г. С. Ф. е възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 1.560 дка,
находяща се в регулационния план на Национален киноцентър, в землището
на Драгалевци, в местност Гьоловете, имот пл.№ 85, в кадастрални листове
№№ 640 и 660 от кадастрален план изработен 1946 г., при граници по
документ: В.К., С.С., В. Х. и В.С.. Към решението са издадени скица и
5
удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ.
Общият наследодател Г. Ф. се легитимира като собственик на процесната
ливада въз основа на нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот признато чрез обстоятелствена проверка № 45, том ХVІІ, дело
778/1919/20 г. (стр.200, т.І, дело № 13318/18 г., СГС, І-19 състав).
Планът на София, изработен от проф. арх. А. М., е приет през 1938 г. с
Наредба-закон за одобрение на общия градоустройствен план (ОГП) на Голяма
София, обн.ДВ, бр.80/12.04.1938 г., изменен с Наредба-Закон за изменение на
ОГП на СГО, обн. ДВ, бр.233/06.10.1945 г. Към него са приети и цял пакет
закони като Закона за приложение на ОГП на СГО (Софийска голяма община),
обн.ДВ, бр.76/05.04.1941 г., (приет като доказателство по делото на л.38-48 от
том І, дело № 13318/18 г., СГС, І-19 състав), Наредба - Закон за
Градоустройствен съвет при СГО, обн.ЗВ, бр.4/05.01.1945 г. (приет като
доказателство по делото на л.48-49 от том І, дело № 13318/18 г., СГС, І-19
състав).
С Решение по Протокол № 22, т.1, прието на заседанието от 29.08.1946 г.,
(приет като доказателство по делото на л.100 от том І, дело № 13318/18 г.,
СГС, І-19 състав), Градоустройственият съвет, действащ по реда на Наредба -
Закон за Градоустройствен съвет при СГО, отрежда терена, включен между
местностите „Габеро“, Равен Герен“, „Жевовица“ и „Манастирска нива“,
между селата Бояна и Драгалевци за Държавен Киноцентър към Фондацията
“Българско дело“ при министерство на информацията и изкуствата, учредена с
нотариален акт № 189, том V, регистър 980 от 31 март 1941 г.
На 05.04.1948 г. влиза в сила Закона за кинематографията, като по силата
на чл.16 от преходните разпореждания, правоприемник на Фондация
„Българско дело“ е учреденото с чл.1 от Закона Държавно предприятие
„Българска кинематография“ при Комитета за наука, изкуство и култура.
Със Заповед № 2139/19.04.1948 г. на Министъра на комуналното
стопанство и благоустройство (стр.84, т.І, дело № 13318/18 г., СГС, І-19
състав), е утвърден подробния регулационен план, съобразен с
предвижданията на общия градоустройствен план за филмов център-
Българска кинематография, като видно от заключението на СТЕ от 30.11.2022
г., целият масив от земи, находящ се между селата Бояна и Драгалевци е бил
отчужден с посочената заповед.
6
Със заключението се установява още, че недвижимите имоти, които се
отчуждават за нуждите на Българска кинематография в землищата на
с.Драгалевци и с.Бояна, са в граници, включващи и терените на север от ул.
„Кумата“ (Фохар, част от в.з. „Киноцентъра-ІІІ част и площи за озеленяване) с
обща площ от 1 118 дка, като за този терен е изработен одобрен със Заповед
№ 2139/20.12.1948 г. план и Протокол № 5 от 26.02.1949 на
Градоустройствения съвет при СГО на същата община, за утвърждаване на
„Подробен регулационен план“, съобразен с вижданията на ОГП за Филмов
център-Българска кинематография.
С Постановление на Министерския съвет от 26.10.1949 г. е одобрен
генералния план за строителството на Българския национален киноцентър,
който план е изработен от „Гипрокино“-Москва. С Решение № 340 на
Политбюро на ЦК на БКП от 03.10.1950 г. е одобрен новият проект за
построяването на Български национален киноцентър, според който в рамките
на първоначалния проект, в края на 1955 г. ще бъде построен напълно-
завършен комплекс (стр.75, 76, т.І, дело № 13318/18 г., СГС, І-19 състав).
Със заключението на СТЕ се установява, че реализацията на
мероприятието е започнала през 1951 г., когато е одобрен идейния проект на
Националния киноцентър.
Издадени са два акта за завземане недвижим имот за държавен съответно
№ 4752/28.09.1952 г. за общо 15 постройки и № 4613/13.04.1970 г. за 25
новопостроени постройки. Имотите за предадени за управление на Комитета
за кинематография.
От основното заключение на СТЕ, прието без да е оспорено от която и да
е от страните в проведеното на 08.12.2022 г. открито съдебно заседание, се
установява, че процесният имот 85, кадастрален лист 640, 660 по КП от 1946
г., не е нанасян или попълван в плановете и несъществува като самостоятелен
обект, в които и да е от тях. Към настоящият момент също не е попълнен и
попада в парцел УПИ І в кв.1, където е реализирано мероприятието във връзка
с регулационните процедури по изграждане на Националния киноцентър.
Процесният имот попада изцяло в терена, отреден за Национален киноцентър
съгласно АДС № 4613/13.04.1970 г., в югозападната част на Зона ІІ на
Националния киноцентър по Генплана-УПИ І в кв.1 по рег.план.
Вещото лице не може да установи идентичност между имот, предмет на
7
т.15 от нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
признато чрез обстоятелствена проверка № 45, том ХVІІ, дело № 778/1919г./20
г. и бивш имот с пл.№ 85, нанесен в кадастрален лист 640, 660 от кадастралния
план на гр.София от 1946 г. с площ от 1560 кв.м. Не са налице графични данни
за сравняването им.
Вещото лице констатира идентичност между имот с пл.№ 85, нанесен в
кадастрален лист 640, 660 от кадастралния план на гр.София от 1946 г. и част
от УПИ VІІ-189 по РП на м. „Национален киноцентър 1 Бояна“, одобрен със
Заповеди № 1230/15.07.1972 г. и № РД-09-50-1651/17.12.2007 г. план на
„Национален киноцентър“, понастоящем част от имот с идентификатор
68134.1945.1189, нанесен в КККР.
От допълнителното заключение на СТЕ, прието в проведеното на
20.04.2023 г. открито съдебно заседание се установява, че от техническа
гледна точка процесният имот с пл.№ 85, не отговаря на изискванията на чл.19
от ЗУТ за самостоятелен урегулиран поземлен имот. Неговото отделяне ще
компрометира цялостното мероприятие Киноцентър. Подобно отделяне на
имоти, които макар и да могат да се обособят технически, ще засегне
съществено мероприятието и ще го лиши от смисъл и възможност да
продължи да съществува.
Свидетелските показания, събрани пред първоинстанционния съд, една
част от същите за ирелеванти към спора по същество, в друга част установяват
факт, който не е спорен между страните, а именно, че процесната реална част
от целия по-голям имот не е застроена със сгради и към момента. Свидетелят
Д. - директор на „Националния филмов център“ в периода 1991 г.-2003 г.
установява, че познава процесната част, която представлява място покрито с
невисока растителност и едно малко езеро. Установява, че това място се
ползва за снимки на филми, като последният филм, за който си спомня е
“Херкулен: Легендата започва“. На мястото имало изграден декор, над
горната част на езерцето.
От представените с отговора на ответника писмени доказателства се
установява, че той е правоприемник на Студио за игрални филми „Бояна“,
след неговата приватизация.
От приетото пред първоинстанционния съд заключение на ССчЕ,
неоспорено от страните се установява, че по счетоводния баланс, респ.
8
осчетоводен в имуществото на ДП „Българска кинематография“, съгласно
встъпителен баланс към 31.12.1948 г. в актива в размел ПоС.но имущество, се
водят земи на стойност 8 715 774 лв., като земята в АДС № 7155/13.04.1970 г.
възлиза на 1 118 дка. Съгласно оценката /инвентаризацията/ направена по реда
на ПМС № 179/13.09.1991 г. в имуществото на Студио за игрални филми
„Бояна“, отразено в счетоводна сметка 2011 „Земи“, под инвентарен № 3301-
възлиза на 1 118 000 кв.м. с балансова стойност 70 895 лв., като след оценката
стойността нараства на 184 470 000 лв. В инвентарната книга на „Бояна филм“
ЕАД в сметка 2011 „Земи“, под инвентарен № 0803301, са заприходени земи
1 118 дка на стойност 184 470 000 лв. с дата 01/1993 г. В инвентарната книга
на ответното дружество за 2020 г. в сметка 200 „Земя“ са включени 302 851
дка на стойност 49 970,65 лв.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-оценителна експертиза се
установява, че средната пазарна стойност за ползване на имот с
характеристиките на процесния за месеците от периода 01 юли 2013 г.-01 юни
2018 г. и за целия период, за 1/5 идеална част от имота, възлиза общо на
сумата от 5 568 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба срещу решението е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от легитимирана да обжалва страна - ищецът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК.
В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на
разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно
основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че той
9
е собственик на вещта на заявеното фактическо основание –наследствено
правоприемство и че ответникът владее вещта без основание.
Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца, като
искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда:
искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост
върху процесния имот, и искане да бъде осъден ответникът да му предаде
владението върху имота, по които искания съдът е длъжен да се произнесе с
два отделни диспозитива -т.2А на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г.
по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК, ВКС).
Т.е. на първо място ищцата, респ. нейните правоприемници по чл.227 от
ГПК, следва да докаже главно и пълно, че е собственик на 1/5 идеална част от
процесния недвижим имот на въведеното от нея с исковата молба фактическо
придобивно основание: наследник по закон на Г. С. Ф. и земеделска
реституция с Решение № 8162/11.12.2000 г. на ПК Община Витоша, а при
условията на евентуалност въведените с молба вх.№ 17652/08.02.2019 г.
(стр.190, т.І, дело № 13318/18 г., СГС, І-19 състав) възражение, че
отчуждаването на имота със Заповед № 2139/19.04.1948 г. не е породило
предвидения вещноправен ефект, с оглед нормата на чл.39 от ЗПИНМ, като
отчуждителният ефект е отпаднал през 1956 г., тъй като собствениците не са
били отчуждени, и основание: процесният имот е подлежал на реституция по
реда на ЗВСОНИ ex lege.
По първото основание. Ищцата не е станала собственик на основание
земеделска реституция в полза на нейния наследодател.
По делото и съобразно изложените по-горе приети като доказани от
въззивния съд фактически обстоятелства, се установява, че процесният имот
попада в терена, върху който са извършени регулационни мероприятия по
заповед № 2139/19.04.1948 г., тъй като попада в терена на Националния
киноцентър по ОГП на София, утвърден с Указ № 973/20.12.1949 г., както и
заповед № 1230/15.07.1972 г. на министъра на архитектурата и
благоустройството, с която е одобрен идейният застроителен план на
Националния киноцентър в кв. Бояна. Следователно процесният имот е
включен в територията, отредена за нуждите на Националния киноцентър,
като мероприятието е осъществено като комплексен обект с множество
подобекти, което представлява пречка за реституцията на земята.
10
По въпроса застрояването пречка ли е за възстановяване на
собствеността в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и има ли изискване за
законност на строителството или е достатъчно да се установи завареното
фактическо съС.ие на имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е
формирана трайна и непротиворечива практика на тричленните състави на
ВКС. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения /решение №
70/22.06.2010 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 674/2009 г.; решение №
108/25.07.2012 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 1291/2010 г.; решение №
147/19.07.2010 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 7/2009 г.; решение №
226/19.11.2013 г. на Второ ГО на ВКС по гр. д. № 3136/2013 г.; решение №
277/12.01.2012 г. на Второ ГО на ВКС по гр. д. № 1140/2010 г.; решение №
329/11.10.2011 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 1277/2010 г.; решение №
77/09.03.2010 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 4209/2008 г.; решение №
301/24.06.2010 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 494/2009 г. и решение №
565/15.10.2010 г. на Трето ГО на ВКС/ е прието, че разпоредбата на чл. 10б,
ал. 1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по
отреждането на терена за строителство или за друго мероприятие на
държавата, за законност на строителството, както и за предоставянето на
сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна
организация. Не е установено изискване и за площта на сградите и вида на
конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята.
Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или за
осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността
за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на
ЗСПЗЗ. Изискване за законност на сградите се поставя в хипотезата на чл. 10,
ал. 7 ЗСПЗЗ, когато имотът е включен в строителните граници на населеното
място и се застроява въз основа на отстъпено право на строеж, като масовите
случаи са свързани със застрояване за жилищни нужди. В хипотезата на чл.
10б, ал. 1 ЗСПЗЗ се имат предвид имоти както извън, така и в чертите на
регулацията, застоени или засегнати от предвидено мероприятие.
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл. 10, ал. 7 от същия
закон, има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на
мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от
строителни дейности. Така осъщественото комплексно благоустройствено
мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ
11
представлява пречка за реституцията на земята. Дали е налице пречка за
възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ се
преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон, като
преценката проведено ли е мероприятие, което не позволява възстановяване
на собствеността, се извършва въз основа на легалните определения в § 1в, ал.
1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ.
Изцяло в този смисъл и по аналогичен казус е постановено и Решение №
183 от 01.11.2016 г. по гр.д. № 702/2016 г., Г.К., І Г.О. на ВКС, с което е прието,
че ЗСПЗЗ предвижда реда за възстановяване на земи, които са имали
земеделско предназначение преди колективизацията. Ако земите към момента
на колективизацията са имали друго предназначение, по делото следва да се
установи одържавяване по отменения чл. 12 ЗСГ или друга хипотеза на
отнемане, предвидена в чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ, за да се приеме, че правото на
собственост се възстановява по реда на този закон. Когато имотът е изгубил
качеството си на "земеделска земя" и е придобил статут на урбанизирана
територия преди колективизацията, предвиденият в ЗСПЗЗ ред за
възстановяване на правото на собственост е неприложим.
Отделно от горните аргументи ищцата не доказа идентичност между
имот, предмет на т.15 от нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, признато чрез обстоятелствена проверка № 45, том ХVІІ,
дело № 778/1919г./20 г., въз основа на който нейният наследодател се
легитимира като наследник и бивш имот с пл.№ 85, нанесен в кадастрален
лист 640, 660 от кадастралния план на гр.София от 1946 г. с площ от 1560
кв.м., поради липсата на графични данни за сравняването им.
Ето защо и постановеното по реда на ЗСПЗЗ решение е
непротивопоставимо на ответника, осъществяващ фактическата власт върху
процесния имот. При безспорно установеното по делото наличие на пречка за
възстановяване на собствеността, следва да се приеме, че ищцата,
респ.нейните правоприемници, не са провели успешно главното доказване на
твърдението си за придобиване правото на собственост по наследяване и
земеделска реституция въз основа на издаденото от ПК решение.
По възражението на ищците, че отчуждаването на имота със Заповед №
2139/19.04.1948 г. не е породило предвидения вещноправен ефект, с оглед
нормата на чл.39 от ЗПИНМ, като отчуждителният ефект е отпаднал през
12
1956 г., тъй като собствениците не са били отчуждени.
По правния въпрос за отчуждителното действие на Закона за
приложение на общия градоустройствен план на Столична голяма община от
1941 г. (отм.), е налице съдебна практика, обективирана в постановеното по
реда на чл.290 от ГПК Решение № 169 от 02.02.2017 г. по гр.д. № 946/2016 г.,
Г.К., І Г.О. на ВКС, в което е прието: „Съгласно чл. 77, ал. 3 от Закона за
приложение на общия градоустройствен план на Столична голяма община
/Голяма С./ от 1941 г. (отм.) отчуждаването на недвижимите имоти за
мероприятията по чл. 1 б. „а“ „б. „ и „в“ се счита станало по силата на самите
подробни регулационни планове. Разпоредбата е аналогична на чл.47 от
Закона за благоустройство на населените места от 1941 г. (отм.) като и двата
закона са отменени по силата на чл. 79 от Закона за планово изграждане на
населените места, в сила от 01.01.1950 г. С изменението на чл. 39 ЗПИНМ Изв.
бр. 54/1956 г. (отм.) е въведен принципът, че недвижимите имоти на частни
лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-
регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на
собственика съгласно правилника за приложение закона. Едновременно с
изменението на чл. 39 ЗПИНМ (отм.) е приета и новелата на чл. 74а, която
урежда статута на имотите, отредени по уличните регулации, влезли в сила до
09.07.1956 г. За тях е предвидено приложение на разпоредбата на чл. 39, ал. 1
ЗПИНМ (отм.) само в хипотезите, при които до посочената дата недвижимите
имоти не са били заети за съответните мероприятия. Разпоредбата на чл. 74а
ЗПИНМ (отм.) е обща, не визира конкретни закони и следва да се тълкува във
връзка с чл. 42 ЗПИНМ (отм.) и чл. 36 ППЗПИНМ (отм.) определящи кои са
мероприятията по уличнорегулационния план. Затова тя намира приложение
по отношение на всички видове одобрени планове, предвиждащи отреждане
на имоти за такива мероприятия, които са имали пряко отчуждително
действие по действащите преди ЗПИНМ (отм.) закони.“
В конкретния случай и с оглед доказателствата по делото, се установява,
че към 09.07.1956 г. отчуждените недвижими имоти са били заети за
отреденото мероприятие. Както е посочено по-горе и с оглед заключенията на
СТЕ, реализацията на комплексното мероприятие е започнала през 1951 г. с
начална дата на строежа 01.03.1954 г. Първият позволителен билет № 118 е от
дата 17.07.1952 г. и е за работилница за декори към Киноцентъра. На
28.09.1952 е издаден и акт за завземане на държавен имот № 4752 за
13
построените 15 постройки. Това, че конкретно върху реалната част от имота
не е извършено застрояване, каквото и към момента няма, не означава че
имотът не е зает, доколкото същият е част от комплексно застрояване и не
може да бъде отделен от него. Видно от заключението на СТЕ, процесният
имот с пл.№ 85, не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ за самостоятелен
урегулиран поземлен имот, а неговото отделяне ще компрометира цялостното
мероприятие Киноцентър. Подобно отделяне на имоти, които макар и да могат
да се обособят технически, ще засегне съществено мероприятието и ще го
лиши от смисъл и възможност да продължи да съществува.
По второто основание, заявено в условията на евентуалност: процесният
имот е подлежал на реституция по реда на ЗВСОНИ ex lege. Същото не се
поддържа с въззивната жалба, като в нея не са релевирани доводи и
възражения по този извод на първоинстанционния съд.
Но за пълнота следва да се посочи, че не са налице предпоставките за
реституция нито по ал.1, нито по ал.2 на чл.2 от Закона. Имотът не е отчужден
по реда на законите, изчерпателно изброени в ал.1, а от друга страна не е отнет
без законово основание, съответно не е отчужден не по установения законов
ред, предвид безспорно приетото, че имотът е попадал в терен, отреден за
Национален киноцентър с подробен регулационен план, одобрен през 1948 г.,
който план има пряко отчуждително действие, и то не е отпаднало по
аргумент от чл. 74а ЗПИНМ, тъй като към момента на влизане в сила на
изменението на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ имотът е бил завзет за това мероприятие.
При положение, че ищецът не е доказал по категоричен начин, че
притежава правото на собственост на посочените в исковата молба основания,
ирелевантно е обстоятелството дали ответното дружество се легитимира като
собственик на имота на посочените в отговора основания, поради което
въззивният съд не ги обсъжда.
С оглед неоснователността на ревандикационната претенция,
неоснователен е искът по чл.59 от ЗЗД.
Поради съвпадане на крайните изводите на двете инстанции,
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските в процеса:
Предвид отхвърляне на въззивната жалба, то въззивниците и на
14
основание чл.78, ал.3 от ГПК дължат на въззиваемия ответник разноски в
размер на сумата от 8 368 лв. без ДДС, съобразно претенцията по списъка за
разноски, която сума представлява заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно договор за правна защита от 20.05.2025 г., и фактура №
197/28.03.2025 г. представени по настоящото дело.
Възражението за прекомерност е неоснователно. Делото е с
изключителна фактическа и правна сложност, а процесуалният представител
на въззиваемия е изготвил изключително подробни и отговор на въззивната
жалба, и писмена защита, представлявал е доверителя си в проведеното
открито съдебно заседание, на което бяха разисквани и доказателствени
искания на въззивниците.
Така мотивиран, Апелативен съд – София, 8-ми граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4253/12.07.2024 г., постановено по гр.д. №
8861/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение,
1-9 състав.
ОСЪЖДА П. Г. Г., ЕГН ********** и Н. Г. Г., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: гр.София, бул. „Дондуков“ № 27, ет.2, ап.3, адвокат
И. П. да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „НЮ БОЯНА ФИЛМ“
АД, ЕИК *********, гр.София, ул. „Кумата“ № 84 сумата от 8 368 лв. без ДДС
(осем хиляди триста шестдесет и осем лв.) разноски направени пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15