Р
Е Ш Е Н И Е
№
549/30.3.2022г.
гр.
Пловдив,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мария Златанова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Милена Несторова-Дичева
2. Христина Юрукова
При
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора
Даниела Стоянова, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 175, по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на К.К.Я.,
представляван от адвокат М., против Решение № 2095/26.11.2021 г., постановено
по АНД № 5897/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърден
Електронен фиш серия К, № 4495870 ОДМВР Пловдив, с който на касатора,
на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл.
182 ал. 1, т. 4 от ЗДП, за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 400 (четиристотин) лева като законосъобразен. Възраженията на касатора са свързани с протокола за използване на
автоматизирано техническо средство и спазване изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., неясно посочване на мястото на нарушението, годността
на техническото средство, установената собственост на МПС. Иска се от съда да
отмени решението и да постанови друго, с което да отмени ЕФ. Претендират се
разноски за двете инстанции.
Ответникът
по касационната жалба – ОДМВР Пловдив, чрез процесуален представител юрк. Б. в писмено становище, оспорва касационната жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставена без
уважение. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съгласно чл. 218 от АПК, същата се явява неоснователна.
За
да потвърди с решението си електронния фиш, Районен съд – Пловдив е установил,
че касаторът е санкциониран затова, че на 10.01.2021г.
в 15.28 ч. в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ до номер ***, в посока север юг
управлява МПС с рег. № ***, при ограничение на скоростта 50 км/ч и отчетен
толеранс 3 км/ч, като се е движил със скорост от 83 км/ч., при което
превишаването е било от 33 км./час. Скоростта е установена и фиксирана с
автоматизирано техническо средство - АТСС ARH CAM S1 с № 11743СА. Въз основа на
заснетото нарушение е издаден ЕФ.
Фактическа
обстановка е възприета правилно от съда, въз основа на събраните по делото
писмени доказателства. Съдът е обсъдил в решението си възраженията на
жалбоподателя. Констатирал е, че при издаване на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Съдът е
установил, че ЕФ съдържа всички реквизити на обсъдената норма, спазени са
процесуалните правила при установяване на нарушението и издаване на ЕФ. Приел
е, че протоколът съдържа всички реквизити, регистрационният номер е ясно видим,
недвусмислено е установено мястото на нарушението. Няма данни за подадена
декларация, съответно правилно е ангажирана отговорността на собственика на
МПС. Отговорено е и на възраженията за техническата
годност на АТСС за заснемане на нарушението АССТ, отчетения толеранс и
приложимата норма, под която е подведено нарушението.
Изводите
на Районен съд Пловдив са правилни и се споделят от настоящата касационна
инстанция. След като е обсъдил всички доказателства по делото, както и
възраженията в жалбата, подадена пред него, съдът правилно е намерил за
установен фактът на извършеното нарушение и ангажиране на административнонаказателната
отговорност на касатора. При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, които да предпоставят неговата отмяна.
Пред
настоящата инстанция касаторът поддържа същите
възражения, на които е отговорено в оспореното
решение, поради което съдът изцяло препраща към мотивите на съдебния акт на
Районен съд Пловдив. Ведно с това допълва, че съставеният протокол с рег. №
1030р-913/12.01.2021г. отговаря изцяло на нормативните изисквания. Несъмнено е
мястото на контрол в град Пловдив, на ул. „Васил Левски“ 125, на общинска пътна
мрежа, в стационарен режим на измерване, при ограничение на скоростта от 50 км.
В преписката са налични доказателства за техническата годност за експлоатация
на АТСС от 28.09.2020г. до 28.09.2021г., в който период е и установеното
нарушение. Направено е извлечение от информационните регистри са собствеността
на МПС БМВ 330 Д с рег. № ***, която дата на придобиване е 14.01.2020г.,
съответно от тогава няма данни за промяната и е собственост на касатора К.К.Я.. Неоснователно е
възражението, че АНО не е изследвал собствеността към момента на нарушението,
тъй като данните са обективирани в справката.
Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване,
Административен съд – Пловдив приема, че доводите на касационния жалбоподател
не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните
в жалбата отменителни основания не са налице.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не
констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира,
че същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид установения изход на спора пред касационната
инстанция и на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, в полза на ОДМВР Пловдив
следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски за касационната
инстанция, които представляват юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна
помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80
лева. Аргумент за определяне на минималното възнаграждение е провеждането на
едно съдебно заседание, представена писмена защита, обстоятелството, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
в сила Решение № 2095/26.11.2021 г.,
постановено по АНД № 5897/2021г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА
К.К.Я., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет/
лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.