№ 5
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000501761 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260012 от 21.02.2022 год., постановено по т.д.№ 168/2020 год. по описа на
Софийския окръжен съд, ТО, 4-ти състав, ЗК „Лев Инс” АД е осъдено на правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на С. И. И. сумата от 50 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, станало на 01.11.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 01.05.2020 год. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди
е отхвърлен до пълния размер от 100 000 лева.
Решението е обжалвано от ищеца С. И. И., чрез процесуален представител, в частта с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 50 000 лева до сумата от 100
000 лева, като излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като
определеният размер е силно занижен с оглед получените увреди и търпените болки и
страдания. Излагат се доводи, че съдът не е съобразил практиката по сходни случай, както и
лимитите на отговорност, действали към момента на деликта. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените
неимуществени вреди бъде уважен за сумата от 100 000 лева, както и да бъдат разпределени
разноските между страните съобразно това.
Решението е обжалвано и от ответника ЗК „Лев Инс” АД в осъдителната част за разликата
над 30 000 лева до присъдените 50 000 лева, като отново се излагат доводи за неправилно
1
приложение на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че пострадалата е напълно възстановена от
получените увреди, поради което присъдено й обезщетение е прекомерно. Отделно от това
се твърди, че ищцата е провела неправилно лечение, довело до удължаване на болките и
страданията. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за
неимуществени вреди над сумата от 30 000 лева. Претендират се разноски.
Въззиваемите страни взаимно оспорват жалбата на насрещната страна и молят за
отхвърлянето им.
Третото лице помагач М. Т. Й. не взема становище по жалбите.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателите оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищцата С. И. И. е пострадала в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
01.11.2019 год. и причинено виновно от водача М. Т. Й., който е управлявал лек автомобил
„Тойота” с ДК № ********. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Й.,
телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред
настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване съС.ието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд комплексна експертиза в медицинската й част,
която се кредитира и от настоящия съд се установява, че ищцата вследствие на
произшествието е получила вътреставно счупване на дясната голямопищялна кост в
областта на външния туберкул, наложило оперативно лечение и разкъсноконтузна рана на
меките тъкани на дясната подбедрица, съчетана с размачкване на тъканите, като в резултат
на тези увреждания са настъпили и усложнения, изразяващи се в развитие на мекотъканна
инфекция в травмираната зона на дясната подбедрица, наложило неколкократно оперативно
лечение и кожна пластика и късно усложнение, изразяващо се в развитието на тромбоза на
магистрални вени на десния долен крайник. Установява се, че тези усложнения са чести при
2
такива травми и не се дължат на болнична инфекция или недобра хигиена. След
причиняването на травматичното увреждане и в следващите месеци, през които ищцата е
била подлагана на неколкократно оперативно лечение, е била налице значителна по
интензитет болезненост, засилваща се след оперативните интервенции. Към настоящия
момент може да се наблюдава болезненост при физическо натоварване на крайника или при
промяна на времето. Оперативното лечение, на което е била подложена ищцата, е кръвна
репозиция и метална остеосинтеза на причинената фрактура. По повод инфекциозните
усложнения на травмата е извършено двукратно оперативно лечение на раните и кожна
пластика. Прилагана е и медикаментозна терапия за периода от 01.11.2019 г. до 13.04.2020
г., като лечението на тромбозата е продължило и след м. април 2020 г. установява се, че за
посочения период от време е било налице най-вече затруднение в придвижването и
болезненост. Фрактурата на голямопищялната кост изисква около 4 - 5 месеца срок за
възстановяване, а мекотъканните увреждания се възстановяват за продължителен период от
време и не може да се посочат усреднени срокове. За в бъдеще в областта на дясната
колянна става ищцата ще изпитва болки при физическо натоварване на крайника и при
промяна на времето, които ще са доживотни.
От разпитания ред първоинстанционнит съд свидетел К. Д. се установява, че познава от
дълги години ищцата и след изписването й от болницата ходела да ѝ помага, тъй като тя не
можела да се движи и да се обслужва, а само лежала. Вечерно време синът на ищцата се
грижел за нея, свидетелката помагала, когато е нужно, като ѝ носела пенсията, лекарства,
водела лекарката на кметството да я прегледа. При всяка промяна на времето ищцата се
оплаквала от болки, останала ѝ и психическа травма за цял живот. И към настоящия момент
свидетелката ѝ помагала, защото зимно време ищцата не можела да се движи, имало
опасност да се подхлъзне и да падне. Движела се самостоятелно с бастун, но само когато не
е хлъзгаво.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП – ноември 2019 г., лимитите на
отговорност, възрастта на пострадалата, периода на възстановяване, остатъчните явления от
травмите и не на последно място съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата
от 50 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
Неоснователни са доводите на ответника, че пострадалата сама е удължила болките си, чрез
неправилно лечение, тъй като доказателства в тази насока не се събраха.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския
окръжен съд следва да бъде потвърдено в обжалваните части. В необжалваната осъдителна
част решението е влязло в сила.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд страните не си дължат разноски и такива не
следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012 от 21.02.2022 год., постановено по т.д.№ 168/2020
год. по описа на Софийския окръжен съд, ТО, 4-ти състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4