Решение по дело №115/2020 на Районен съд - Елена

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260000

 

гр. Елена, 15.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в публично заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                      Председател: Пейо Приходков

 

при секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 115 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

 

         Постъпила е искова молба от И.Л.Л.– ЗП, от с. Н., общ. Ц., чрез адв. С. А. Б. ***, против „Н. АД И.2010“ ЕООД с. С., общ. З., представлявано от управителя Г.К.Т.. В същата са изложени подробно обстоятелствата, на които се основават предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Н. АД И.2010“ ЕООД с. С., общ. З., представлявано от управителя Г.К.Т., да заплати на ищеца И.Л.Л.– ЗП, от с. Н., общ. Ц., сумата 5565.00 лв., представляваща дължима такава за неплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на стоки – 18550 кг пшеница, за което са издадени инвойс фактура № **********/05.09.2019 г., инвойс фактура № **********/06.09.2019 г., инвойс фактура № **********/13.09.2019 г. и инвойс фактура № **********/14.09.2019 г., сумата 397.28 лв., представляваща обезщетение за забавата за периода от 14.09.2019 г. до 28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 5565.00 лв., считано от датата на издаване на съдебното решение до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.

         Ответникът „Н. АД И.2010“ ЕООД с. С., общ. З., представлявано от управителя Г.К.Т., чрез адв. Н.А.И. от ВТАК, е подал писмен отговор на исковата молба в указания му едномесечен срок. В същия е изложил, че признава изцяло исковата претенция на ищеца ЗП И.Л.Л.по образуваното гр. д. № 115/2020 г. по описа на РС – Елена. Ответникът твърди, че прилага и моли да се приеме по делото заверен препис от извършено частично плащане по процесната фактура № 112/05.09.2019 г. Излага, че в приложеното платежно нареждане грешно е посочена година на издаване на фактурата, като моли да се чете, че плащането е по фактура № 112/05.09.2019 г., вместо изписаната 2020 г. Ответникът твърди, че остатъка от дължимата сума е в състояние да заплати по банковата сметка на ищеца до 01.09.2020 г. Същият моли ищеца да потвърди получил ли е частичното плащане, както и да посочи банкова сметка ***, както и да посочи размера на претендираните от него разноски по делото.

         Ищецът И.Л.Л.– ЗП, от с. Н., общ. Ц., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият се представлява от пълномощника си адв. С. А. Б. ***. Последния моли съда на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието на ответника на предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД. Претендира разноските по делото. Адв. Б. излага, че до настоящия момент ответникът е заплатил на ищеца само част от претендираната сума за главница, като извършеното плащане е в размер на 3565.00 лв. и е налице дължим остатък в размер на 2000.00 лв. за главница. Същият излага, че до настоящия момент не е заплатена сумата 397.28 лв., представляваща обезщетение за забавата.

         Ответникът „Н. АД И.2010“ ЕООД с. С., общ. З., представлявано от управителя Г.К.Т., и пълномощникът му адв. Н.А.И. от ВТАК, редовно призовани, не се  представлява, съотв. не се явява в съдебно заседание.

Постъпила е молба от адв. Н.А.И. от ВТАК, в качеството на процесуален представител на ответника „Н. АД И.“ ЕООД. Същата моли да се даде ход на делото. Адв. И. поддържа становището на ответника, изложено в отговора на исковата молба. Твърди се, че ответникът частично е платил на ищеца следните суми: сумата от 500 лева на 21.07.2020 г. по фактура № 112/05.09.2019 г., като към момента по тази фактура остават дължими 1000 лева от претендираната главница; на 03.11.2020 г. по банков път е преведена на ищеца сума в общ размер от 3065.00 лева, представляваща пълно погасяване на главниците по фактура № 113/06.09.2019 г. и фактура № 114/14.09.2019 г. и частично плащане от 356.00 лева от главницата по фактура №  115/14.09.2019 г. Адв. И. излага, че към настоящия момент ответникът признава, че дължи на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща остатък от главницата по фактура № 112/05.09.2019 г. в размер на 1000 лв. и остатък от главницата по фактура № 115/14.09.2019 г. в размерна 1000 лв. Адв. И. моли да бъде прието като доказателство по делото извлечение от електронно банкиране по банкова сметка ***.

         Съдът прие за установено следното:

         Представени са: справка от ТР, фактура № 112/05.09.2019 г., фактура № 113/06.09.2019 г., фактура № 114/13.09.2019 г., фактура № 115/14.09.2019 г., справка от ТР от 28.05.2020 г., преводно нареждане от 21.07.2020 г. на БАКБ, отчет по сметка от 03.11.2020 г. на „Българоамериканска кредитна банка“ АД.

         Констатира се, че ответникът „Н. АД И.2010“ ЕООД с. С., общ. З., представлявано от управителя Г.К.Т., признава предявените от ищеца И.Л.Л.– ЗП, от с. Н., общ. Ц. искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

         Ищецът И.Л.Л.– ЗП, от с. Н., общ. Ц. на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК прави искане съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието на ответника на предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

         Съдът намира, че следва да се постави решение по реда на чл. 237 от ГПК. Не са налице пречките, визирани в чл. 237, ал. 3 от ГПК. Съображенията за това са следните:

         Въз основа на доказателствата по делото се установи безспорно, че на основание договор за покупко-продажба ищеца е продал на ответника стоки – 18550 кг пшеница, за което били издадени инвойс фактура № **********/05.09.2019 г., инвойс фактура № **********/06.09.2019 г., инвойс фактура № **********/13.09.2019 г. и инвойс фактура № **********/14.09.2019 г. на обща стойност 5565.00 лв. Първият доставил на втория стоката, предмет на договора за покупко-продажба. Ответникът не заплатил на ищеца продажната цена в размер на 5565.00 лв. Последният потърсил правата си по съдебен ред и въз основа на подадена от него искова молба било образувано настоящото гражданско делото. В хода на производството по делото ответникът заплатил на ищеца част от претендирата главницата в размер на 3565.00 лв., като останал незаплатен остатък от 2000.00 лв., представляваща главница. Първият не заплатил на последния и сумата 397.28 лв., представляваща дължимо обезщетение за забавата за периода от 14.09.2019 г. до 28.05.2020 г. Посочените вземания на ищеца към ответника съществуват. Същите са ликвидни и изискуеми. Предявеният иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ е от части основателен и доказан. Предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД е изцяло основателен и доказан.

         С оглед изложеното следва да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът „Н. АД И.2010“ ЕООД с. С., общ. З., представлявано от управителя Г.К.Т., да заплати на ищеца И.Л.Л.– ЗП, от с. Н., общ. Ц. сумата 2000.00 лв. – главница, представляваща дължим остатък от неплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на стоки – 18550 кг пшеница, за което са издадени инвойс фактура № **********/05.09.2019 г., инвойс фактура № **********/06.09.2019 г., инвойс фактура № **********/13.09.2019 г. и инвойс фактура № **********/14.09.2019 г., сумата 397.28 лв., представляваща обезщетение за забавата за периода от 14.09.2019 г. до 28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2000.00 лв., считано от 15.02.2021 г. – датата на постановяване на съдебното решение, до окончателното й изплащане.

         Така постановеното решение се основава на признанието на исковете.

         Признанието на исковете се подкрепя от събраните по делото доказателства.

         Искът с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, предявен от ищеца И.Л.Л.– ЗП, от с. Н., общ. Ц. против ответника „Н. АД И.2010“ ЕООД с. С., общ. З., представлявано от управителя Г.К.Т., за сумата за разликата от 2000.00 лв. до 5565.00 лв., представляваща главница, следва да се отхвърли като неоснователен, поради извършено плащане в хода на делото.

         При този изход на делото ответникът „Н. АД И.2010“ ЕООД с. С., общ. З., представлявано от управителя Г.К.Т., следва да бъде осъден да заплати на ищеца И.Л.Л.– ЗП, от с. Н., общ. Ц. сумата 888.49 лв., представляваща направени разноски по същото.

         Воден от изложените съображения, Районният съд

 

Р   Е   Ш   И:   

 

         ОСЪЖДА „Н. АД И.2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. С., общ. З., ул. „Ш.“ № 8, представлявано от управителя Г.К.Т., да заплати на И.Л.Л.– ЗП, ЕГН/БУЛСТАТ **********, с адрес ***, сумата 2000.00 лв. (две хиляди лева) – главница, представляваща дължим остатък от неплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на стоки – 18550 кг пшеница, за което са издадени инвойс фактура № **********/05.09.2019 г., инвойс фактура № **********/06.09.2019 г., инвойс фактура № **********/13.09.2019 г. и инвойс фактура № **********/14.09.2019 г., сумата 397.28 лв. (триста деветдесет и седем лева и 28 стотинки), представляваща обезщетение за забавата за периода от 14.09.2019 г. до 28.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2000.00 лв., считано от 15.02.2021 г. – датата на постановяване на съдебното решение, до окончателното й изплащане, и сумата 888.49 лв. (осемстотин осемдесет и осем лева и 49 стотинки), представляваща направени разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата главница за разликата от уважения размер 2000.00 лв. до претендирания размер 5565.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради извършено плащане в хода на делото.

         Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                          Районен съдия: