№ 64
гр. Асеновград, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200207 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 4653248 на ОДМВР Пловдив на основание
чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.4 от ЗДвП на М. Б. АЛ. ЕГН:********** с
адрес: *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 100
лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е останал М.А. и чрез пълномощника си
адв. П. е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-
дневен срок, в която се излагат конкретни доводи за отмяната му. Навеждат
се твърдения, че ЕФ е издаден при съществено нарушение на
административно-производствените правила касаещи задължителното му
съдържание, както и при неправилно приложение на материалния закон.
Искането към съда е за пълната му отмяна.
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект,
доколкото електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството
му на собственик, на когото е регистрирано МПС и в законоустановения в
чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е допустима. Разгледана по същество
е основателна.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната
фактическа обстановка:
На 30.03.2021 г., в гр.Асеновград на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ срещу № 123
било позиционирано автоматизирано техническо средство TFR1-M 566. В
09.18 часа системата заснела лек автомобил "Мерцедес С 400 ЦДИ" с рег. №
*** да се движи със скорост от 61 км/ч. при разрешената за движение в
населено място 50 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш
срещу собственика на автомобила – М. Б. АЛ. за нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП и с който на основание чл.182 ал. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер
1
на 100 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че при
констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила,касаещи задължителното
му съдържание, представляващи основание за отмяна, без да е необходимо да
се изследва въпросът извършено ли е административно нарушение, както и
правилно ли определен размерът на наказанието.
Нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП определя законовото съдържание и
минимално задължителните реквизити на ЕФ, като при всички случаи липсата
или неточното посочване на някои от тях представлява съществено
нарушение на административно-производственте правила Съгласно
посочения текст, електронният фиш трябва да съдържа: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното и заплащане.
На първо място в атакувания ЕФ не са посочени нарушените
материално правни разпоредби, които структурират състава на нарушението.
Видно от съдържането на фиша, като основание за налагане на глобата е
посочена нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП. Същата не съдържа самостоятелен
състав на административно нарушение, а предвижда по-тежка
административно- наказателна отговорност, а именно глоба в двоен размер на
тази предвидена за съответното нарушение. Конкретно наказуемото
нарушение, обаче в случая следва да се определи чрез препратката към чл.
182 ал.1 т.2 от ЗДвП, в която е посочен съставът на нарушението, както и
предвидената за него санкция. Тъй като това не е сторено в ЕФ, в него на
практика липсва посочване на нарушената санкционна разпоредба в цялост с
основните й цифрови елементи, което се приравнява на липса на посочване на
нарушената разпоредба.
На второ място в ЕФ липсва описание на нарушението съгласно горното
императивно изискване, така че да бъдат посочени всички елементи на
неговия обективен състав. Изводимо от посочената санкционна разпоредба
същото е квА.фицирано по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, която както се каза
предвижда по –тежка квА.фикация за нарушение извършено при условията на
повторност. Съгласно легалната дефиниция в параграф 6 т.33 от ЗДвП
"Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, от влизането в
сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение. В атакувания електронен фиш при
описанието на нарушението обаче не е посочено, че нарушението е
извършено повторно, а още по-малко пък са посочени обстоятелствата, които
обосновават повторността, а именно предходно НП за същото по вид
нарушение и посочване на датата му на влизане в сила. Всички тези
обстоятелства обаче са елементи от обективния състав на нарушението и
непосочването им води до липса на описание на нарушението с посочването
на всички елементи, които структурират неговия фактически състав от
обективна страна.
На трето място при двата горни констатирани порока в ЕФ е нА.це и
несъответствие между описанието на нарушението и посочената като
2
нарушена правна норма, представляваща неговата цифрова квА.фикация.
Изложените пороци в съдържанието на ЕФ съставляват съществени
нарушения на административно-производствените правила, тъй като се
явяват пречка за нарушителя да разбере какво точно нарушение му се вменява
във вина и съответно нарушават правото му на защита срещу
административното обвинение и възможността същият да го упражни в пълен
обем, поради което са достатъчни основания за неговата отмяна.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето
им изрично препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в
който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ.
По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния
случай разноски се дължат само на жалбоподателя.
Жалбоподателят чрез пълномощника си – адв. П. претендира
присъждане на разноски на основание чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА. Посочената норма
предвижда, че адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Съгласно чл. 38 ал.2 от
ЗА в тези случаи, ако насрещната страна е осъдена за разноски, има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. За да има основание за присъждане на възнаграждение,
изводимо от качеството на лицето на което се предоставя правната помощ
трябва да е несъмнено, а не декларативно твърдяно от пълномощника и
безвъзмездния характер на предоставената правна помощ следва да е
недвусмислен. В противен случай би се допуснала злоупотреба със
процесуални права. В конкретния случай съгласно основанието за което се
иска възнаграждение за безплатния труд е базирано на чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА,
без обаче да са представени никакви доказателства за качеството на
представляваното лице и относимостта му към категорията „Близък“ на
процесуалния представител, поради което и на същия не следва да се
присъдят разноски за възнаграждение на това основание.
От изложените съображения следва, че ЕФ е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен, поради което и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4653248 на ОДМВР Пловдив, с
който на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.4 от ЗДвП на М. Б. АЛ.
ЕГН: ********** с адрес: *** е наложено административно наказание -
глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съд-
3
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4