№ 20742
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20251110110543 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. А. Т. срещу „**** и „*****, с
която са предявени искове за прогласяване нищожност на сключени между страните
договор за кредит и за предоставяне на поръчителство.
В исковата молба се твърди, че на 25.07.2022 г. ищецът сключил Договор за
паричен заем № *** с „**** за сумата от 2000,00 лева, с фиксиран ГЛП от 35,00 % и
ГПР от 40,21 %, като общата, подлежаща на връщане сума била в размер на 2193,49
лева.
На същата дата – 25.07.2022 г. – между ищеца и „***** бил сключен Договор за
предоставяне на поръчителство № ***, по силата на който „***** поело задължение да
обезпечи пред кредитодателя задълженията на ищеца по сключения договор за заем.
За поръчителството ищецът следвало да заплати на „***** сумата от 939,51 лева.
Твърди се, че спрямо процесните договори приложение намирала законовата
уредба за защита на потребителя, какъвто ищецът се явявал като страна по договорите.
В тази връзка в исковата молба са изложени подробни аргументи за недействителност
на договорите за кредит и за поръчителство. Отправено е искане за уважаване на така
предявените искови претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците „**** и
1
„***** за отговор, като с постъпилите в законоустановения срок такива ответните
дружества са оспорили изцяло предявените искови претенции. Твърди се
недопустимост на установителните искове поради липса на правен интерес, като са
релевирани и твърдения за превратно упражняване на процесуални права. Поддържа
се, в условията на евентуалност, по подробно изложени в отговорите аргументи, че
исковете за прогласяване нищожност на договорите за кредит и за поръчителство били
изцяло неоснователни. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на предявените
искове и за присъждане на сторените разноски.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са:
1/ предявени в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на
Договор за паричен заем № *** от 25.07.2022 г., сключен между М. А. Т. и „****, като
следва: главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено,
че процесният договор е нищожен поради наличието на неравноправни клаузи;
евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за
признаване за установено, че процесният договор е нищожен поради противоречие със
закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави;
2/ предявени в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на
Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 25.07.2022 г., сключен между М.
А. Т. и „*****, като следва: главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за
признаване за установено, че процесният договор е нищожен поради наличието на
неравноправни клаузи; евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1,
предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за признаване за установено, че процесният договор е
нищожен поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречие с добрите нрави.
С доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че между „**** и М. А. Т. е сключен Договор за
паричен заем № *** от 25.07.2022 г. за сумата от 2000,00 лева при ГПР от 40,21 лева,
ГЛП от 35,00 % и уговорена като дължима възнаградителна лихва в размер на 193,49
лева, както и че между М. А. Т. и „***** бил сключен Договор за предоставяне на
поръчителство № *** от 25.07.2022 г. с уговорено възнаграждение в размер на 939,51
лева.
За основателността на предявените искове за прогласяване нищожност на
процесните договори за кредит и поръчителство ищецът следва при условията на
2
пълно и главно доказване да установи сключването на договорите със съдържание,
идентично с описаното в исковата молба, и наличието на посочените в исковата молба
основания за нищожност. В тежест на ответниците по тях е да докажат наличието на
валидни облигационни правоотношения между страните по двата договора.
Съдът намира, че спорни по делото са обстоятелствата относно наличието на
основания за нищожност на процесните договори.
Спрямо процесните договори за кредит и поръчителство приложение намират
правилата на ЗПК и ЗЗП. Ищецът-кредитополучател М. А. Т. е сключил процесните
договори за кредит и поръчителство като физическо лице, на което е предоставен
потребителски кредит, непредназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, поради което възникналите облигационни отношения придават на ищеца
качеството на потребител съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. С оглед
на това на първо място следва да бъдат разгледани твърденията за наличие в
договорите на неравноправни клаузи.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и константната практика на
ВКС, предпоставките за определяне на една договорна клауза като неравноправна са
следните: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение
на принципа за добросъвестност; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда
на потребителя. Основанията за обявяване на клауза от потребителски договор за
неравноправна не са лимитативно изброени в нормата на чл. 143, ал. 2 ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя - от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
3
В посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР не е включена
сумата, представляваща възнаграждение по договора за поръчителство в размер на
939,51 лева, дължима от ищеца М. А. Т.. Съдържанието на клаузата, предвиждаща
заплащането на посоченото възнаграждение, ясно показва, че не попада в хипотезата
на чл. 19, ал. 3 ЗПК, която указва кои разходи не се включват при изчисляване на ГПР,
а именно: 1. разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена
на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или
предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на
плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи,
свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е
задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в
договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Това възнаграждение в
размер на 939,51 лева следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. Като не е включил възнаграждението в
полза на поръчителя, дължащо се от заемателя М. А. Т., към годишния процент на
разходите заемодателят по процесния договор „**** е въвел потребителя в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която трябва да плати по
договора и реалните разходи по кредита, които ще направи, което е нарушение на чл.
10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а съобразно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
ЗПК, е нищожна.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че от извършена справка в
Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „***** е
кредитодателят „****. Съгласно чл. 4 от процесния договор за потребителски кредит,
в който са изброени алтернативно трите вида възможни обезпечения, „***** се явява
предварително одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, от което се прави
извод, че кредитодателят „**** е запознат с обстоятелствата, при които се сключват
договорите за поръчителство.
Всички тези обстоятелства водят до извода, че на кредитодателя е
4
предварително известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за
възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението. Това възнаграждение
безспорно е свързано с договора за кредит и се извежда от легалната дефиниция на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК, доколкото касае „разход, пряко свързан с договора за
потребителски кредит, който разход е известен на кредитора“.
Обстоятелството, че на потребителя е предоставен избор вместо дружеството -
гарант да посочи други физически лица за поръчители, е ирелевантно, тъй като
значение в случая има какви са последиците при избора на това известно и
предварително одобрено от кредитора дружество - гарант и свързаните с него разходи,
които са възложени в тежест на потребителя.
Предвид изложеното, съдът приема, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя по договора за
потребителски кредит отговаря на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде
включен в общия разход по кредита, което в случая не е сторено. Следователно
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният процент на ГПР. Годишният процент
на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се
явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира за основателен
предявения иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на
процесния договор за кредит. Предвид установяването наличието на посочените
основания за нищожност, не е необходимо съдът да се произнася по другите
релевирани от ищеца такива.
Нищожен поради наличие на неравноправни клаузи е и процесният договор за
предоставяне на поръчителство. Той само формално представлява отделна
гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение.
В тези случаи поръчителство (гаранция) не съществува, а целта на сделката е да се
уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски
кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Именно поради тази обвързаност между двата договора недействителността на
главното правоотношение /това по договора за кредит/ влече след себе си
5
недействителността на акцесорното такова /по договора за поръчителство/.
Действително, процесните договори за заем и за гаранция формално
представляват самостоятелни договори, но при анализ на клаузите в тях, включително
предвид наличието на изрична уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по договора за гаранция пред това по основното задължение по
кредита (чл. 3, ал. 3, изр. 2 от договор за предоставяне на гаранция), и след отчитане
на обстоятелството, че заемодателят и гарантът са свързани лица по смисъла на § 1, т.
5 от ДР на ТЗ (вж. вписванията в ТР), се достига до извод, че дългът по заемното
правоотношение и така уговорените акцесорни плащания за предоставяне на гаранция
трябва да се разглеждат като едно цяло, доколкото задължението към гаранта е
неделимо от основното задължение по заемното правоотношение и затова следва да се
включи в общия размер на разходите по кредита. В случая търговецът-кредитор е
обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се
дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е
изпаднал в забава при изплащането на задълженията по кредита. Поради изложеното
съдът намира, че чрез обособяването на обезпечаването на заемното правоотношение
в отделен договор се стига до правоотношение, основаващо се на неравноправни
клаузи.
По съществото си процесната сделка не представлява договор за предоставяне на
гаранция с обезпечителен характер, а е съглашение за въвеждане на допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, чието възникване
е било известно при сключването на договора (видно от уговореното в чл. 4, т. 3 от
договора за кредит и чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция). Изложеното обосновава
извод за неговата нищожност поради наличие на неравноправни клаузи и нарушаване
изискванията на 19, ал. 4 ЗПК, с оглед на което предявеният установителен иск за
прогласяване нищожността на договора за предоставяне на гаранция (поръчителство)
се явява основателен и следва да бъде уважен. Предвид установяването наличието на
посочените основания за нищожност, не е необходимо съдът да се произнася по
другите релевирани от ищеца такива.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът не е сторил реални разноски в хода на
производството, тъй като е освободен от задължението за заплащане на държавна
такса. Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на чл. 38, ал.
1, т. 3 ЗАдв. Дължимото се възнаграждение за безплатно оказана правна помощ съдът
определи, като съобрази обстоятелството, че макар в условията на кумулативно
съединяване да са предявени два установителни иска, предметът на същите е взаимно
обусловен, като общият материален интерес възлиза на сумата от 3133,00 лева. При
6
определяне на възнаграждението съдът взе предвид и обстоятелствата относно
фактическата и правна сложност на делото, който в случая се явява обусловен от
основателността на иска за прогласяване нищожността на процесния договор за
кредит. Предвид изложеното, в полза на процесуалния представител на ищеца следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 500,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
паричен заем № *** от 25.07.2022 г., сключен между „****, ЕИК: ***, и М. А. Т.,
ЕГН: **********.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП Договор за
предоставяне на гаранция № *** от 25.07.2022 г., сключен между „*****, ЕИК:
*********, и М. А. Т., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА „****, ЕИК: ***, и „*****, ЕИК: *********, да заплатят на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. на Еднолично адвокатско
дружество „***а“, ЕИК: ***, сумата от 500,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ и съдействие в хода на
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7