Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 103
гр.Д.
09.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На десети април 2019 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
Секретар:ПЕПА МИТЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело №483 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е образувано след
изпращане на делото по подсъдност от Софийски градски съд /така определение
№17779/21.08.2018 г. по гр.д.№3462/2018 г. на СГС/ по повод искова молба,уточнена
с молба вх.№75137/30.05.2018 г. по описа на СГС,с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от М.Д.М. ***
срещу Прокуратурата на Република Б. за осъждане на ответника 1./да заплати на
ищцата сума от 90 000 лв,представляваща
обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди в резултат на
повдигнато й по ДП №20/2010 г. по описа на ОСлО-Д.
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3 вр.ал.2 вр.чл.311 ал.1 от НК,преквалифицирано по чл.321 ал.3 пр.2 и 4 вр.ал.2
от НК,по което е постановено по НОХД №834/2014 г. на Специализиран наказателен
съд-гр.С. влязло в сила оправдателно решение,ведно със законната лихва върху
горната сума,считано от 13.12.2017 г.,до окончателното й изплащане;2./да
заплати на ищцата сума от 4 600 лв,представляваща
обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди вследствие описаното незаконно
обвинение,съставляващи изплатени от ищцата адвокатски възнаграждения във връзка
с водените срещу нея досъдебно и съдебни производства в три инстанции,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на иска,до
окончателното й изплащане.Претендират се и сторените от ищцата разноски по
делото.След оттегляне на иска за неимуществени вреди в частта за горницата от
50 000 лв до 90 000 лв,осъществено
в съдебно заседание на 27.03.2019 г. пред ДОС,и постановеното от съда с
протоколно определение от горната дата прекратяване на производството по делото
по горния иск в посочената оттеглена част,влязло в сила на 04.04.2019 г.,исковата претенция за неимуществени вреди е
редуцирана до размер от 50 000 лв.
Ответникът Прокуратурата на РБ изразява
становище за неоснователност на исковете и настоява за отхвърлянето им.
Като обсъди събраните по делото писмени
и гласни доказателства,Д.кият окръжен съд установи
следното от фактическа и правна страна:
Изложено е в исковата молба,че ищцата
била привлечена в качеството на обвиняема по ДП №20/2010 г. по описа на ОСлО при ОП-Д. с повдигнато обвинение по чл.321 ал.3 вр.ал.2 вр.чл.311 ал.1 от НК.Първоначалното
обвинение било повдигнато на 24.12.2010 г. при взета мярка за неотклонение „парична
гаранция” в размер на 1000 лв.На 28.03.2013 г. било повдигнато ново обвинение
по чл.321 ал.3 пр.2 и 4 вр.ал.2 от НК.Мярката за
неотклонение била отменена от наблюдаващия прокурор на 12.09.2013 г.След
приключване на разследването Окръжна прокуратура-гр.Д. внесла обвинителен акт
срещу ищцата и още седем лица.Било образувано НОХД №834/2014 г. по описа на
Специализиран наказателен съд-гр.С..Съдебното следствие продължило повече от
две години на първа инстанция.С присъда от 07.06.2016 г. ищцата била призната
за невинна и оправдана,която присъда била потвърдена по отношение на същата с
решение по ВНОХД №202/2016 г. на Апелативен специализиран наказателен съд-гр.С..Решението
на Апелативния съд било оставено в сила от ВКС на РБ с решение по н.д.№1052/2017
г.Спрямо ищцата била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция” за срок
от две години и девет месеца,а самото наказателно производство продължило до
13.12.2017 г.,когато влязло в сила решението на ВКС.Продължилият 7 години
наказателен процес по незаконно обвинение причинил на ищцата неимуществени
вреди,като травмирал психиката й.Преди това ищцата била жизнерадостен,контактен
човек с добро самочувствие и здраве.Имала спокоен живот,добри отношения със
семейството,близки и познати.Имала чисто съдебно минало.Повдигането на
обвинение срещу нея и последващото й предаване на съд
станали достояние на близки,съседи,роднини,партньори в работата.Отсъствието от
работа се налагало нееднократно поради необходимостта от явяване пред
разследващия орган и пред съда,което създавало на ищцата неудобства в работата
и пречело на изпълнението на служебните й задължения.Психиката й се натоварвала
и от факта,че заплащането на ползваната адвокатска защита лишавало близките й
от средства за съществуване.По време на наказателното производство ищцата се
чувствала унизена,притеснена,несигурна,изтерзана,подтисната.Била с ниска
самооценка,затворила се в себе си,прекратила контактите си с най-близките си
хора.Не можела да общува нормално с околните,тъй като обстоятелството,че е
подсъдима,станало известно на широк кръг от хора,които говорели зад гърба
й.Изпитвала притеснения,че ще се промени към нея и отношението на деловите й
партньори и клиенти.Не можела да спи,изпаднала в депресия,често имала недостиг
на въздух и се задушавала,престанала да се храни и отслабнала значително,често
изпитвала тревожност,поради което и прибегнала до
консултации с лекар.Изпитвала страх,че авторитетът й в обществото ще бъде
накърнен;притеснявала се за авторитета на близките си.Доброто й име било опетнено,като
станала обект на злостни коментари от съграждани.Горното довело до изолиране на
ищцата в дома й и липса на контакти с хора.Престанала да управлява и
автомобил.И към настоящия момент не били отшумели негативните последици от
наказателното производство,като продължавала да изпитва чувство на срам и
неудобство от околните,била затворена,избягвала общуване,трудно вземала
решения.Претърпените неимуществени вреди се оценяват от ищцата на сума от 50 000
лв,а имуществените вреди под формата на изплатени адвокатски
възнаграждения по време на досъдебното и съдебното производства-на 4 600
лв.
Подаден е писмен отговор на исковата
молба от ответната Прокуратура.При данни,че ответникът е получил препис от
исковата молба и уточняващата я такава на 04.06.2018 г. /виж съобщението на
лист 118 от делото на СГС/,отговор вх.№86687/21.06.2018 г. е депозиран в
рамките на срока по чл.131 ал.1 от ГПК,изтекъл на 04.07.2018 г.Твърдението на
ищцата,изложено в съдебно заседание на 13.02.2019 г.,че е осъществено антидатиране на отговора от СГС,е необосновано.Касае се за
оспорване на официално удостоверяване /вх.№ и дата на постъпване/ от съд,чиято
истинност не е оборена от оспорващата го страна.Твърди се от ищцата,че
отговорът съдържал цитиране на законови разпоредби,влезли в сила след официално
удостоверената дата на постъпването му в съда,но не е конкретизирано кои норми
се имат предвид,а съдът не установи наличието на такива в изложението.Оспорва
се и подаването на отговора от надлежен представител на ответната
Прокуратура.Подписалата отговора прокурор при СГП Д.К. очевидно е идентична с
прокурор Д.Ж.К.,включена под №416 като прокурор от СГП в Списъка на действащите
прокурори по чл.29д ал.1 от ЗСВ и чл.5 от Правилата за провеждане на избори за
членове на ВСС от съдиите,прокурорите и следователите,съставен с решение на
Прокурорската колегия на ВСС през 2017 г.,който е общодостъпен в Интернет.Освен
това представляващият ответника в рамките на настоящото производство прокурор
при Окръжна прокуратура-гр.Д.,чиято представителна власт не е оспорена от
ищцата,потвърди в съдебно заседание на 13.02.2019 г. подаването на отговора,с
което процесуално действие по правило се отстранява,считано от датата на
постъпване на отговора,евентуална нередовност на последния,изразяваща се в
депозирането му от лице без представителна власт.В този смисъл отговорът на
ответната Прокуратура е редовен и е постъпил в законоустановения
срок.
В отговора на исковата молба
вх.№86687/21.06.2018 г. на листи 119 и сл. от делото на СГС,депозиран от
ответника чрез прокурор при Софийска градска прокуратура,уточнен с молба
вх.№6845/05.11.2018 г. на прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Д. на лист 11 от
делото на ДОС,Прокуратурата на РБ изразява становище за допустимост,но за
неоснователност на исковете.Сочи се,че наказателното производство срещу ищцата
приключило по-рано от визираната от нея дата 13.12.2017 г.,тъй като
оправдателната спрямо нея присъда влязла в сила още на 22.06.2016 г.,а
производството продължило само по отношение на обжалвалите осъдени нейни съподсъдими.Не били представени годни
доказателства,удостоверяващи началния момент на увреждането,доколкото
представените постановления за привличане на обвиняем не били подписани от
обвиняем и защитник.Така се оспорват датите,на които в исковата молба се
твърди,че ищцата е привлечена като обвиняема.Липсвали писмени доказателства за
взетата спрямо ищцата мярка за неотклонение и за последващата
й отмяна.Не бил представен обвинителният акт.Не били представени от ищцата
доказателства,установяващи действително претърпените вреди,вида и размера им,както и причинно-следствената
връзка между вредите и неоснователното обвинение.Оспорва се настъпването на твърдяните от ищцата неимуществени вреди,вкл. увреждане на
психиката й /последното с оглед липсата на представена медицинска
документация/.Оспорва се длъжностни лица при ответника да са информирали
обществеността,близките,колегите на ищцата за факта на обвинението,поради което
се оспорва ангажиране отговорността на ответника за действия на трети
лица,изразявали негативно отношение спрямо ищцата чрез подмятания и злостни
коментари по неин адрес.Прокуратурата не била разпространявала информация за
наказателното производство срещу ищцата,поради което,ако последното е имало
негативен обществен отзвук,не ответникът следвало да отговаря за това.Оспорва
се и размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди като прекомерен и несъответстващ на твърдяните
вреди и справедливостта,като се настоява за редуцирането му при съобразяване с
вида и характера на упражнената процесуална принуда,с продължителността и
интензитета на претърпените негативни изживявания,с причиненото здравословно
увреждане,ако е настъпило такова,с икономическата конюнктура в страната.Изцяло
се оспорва претенцията за обезщетяване на имуществени вреди по основание и
размер.Не били представени доказателства за реално осъществена адвокатска
защита и действително сторени разходи за такава в пряка причинно-следствена
връзка с незаконното обвинение.Оспорва се истинността /верността/ на
депозираните разписки за заплащане на адвокатско възнаграждение от 12.12.2010 г.,25.08.2014 г.,05.11.2016 г. и 12.11.2017 г. /в
тази насока уточнение на отговор вх.№86687/21.06.2018 г.,депозиран от ответника
чрез прокурор при Софийска градска прокуратура,извършено с молба
вх.№6845/05.11.2018 г. на прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Д.-на лист 11 от
делото на ДОС/.За да е доказана претенцията за имуществени вреди,следвало
оригиналите на договорите за правна защита и съдействие да са приложени в наказателното
производство,по което са плащани адвокатски възнаграждения.Поради липсата на
подаден протест от Прокуратурата срещу първоинстанционната
оправдателна присъда на ищцата разходите за въззивното
и касационното производства били неоправдани и без основание и не били в
причинно-следствена връзка с действия на ответника.Настоява се за цялостно
отхвърляне на иска за имуществени вреди.Навежда се алтернативно и възражение за
прекомерност на договорените и изплатени от ищцата адвокатски
възнаграждения,като се настоява при уважаване на иска за тяхното намаляване до
размера на минимума по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.Навежда се по иска за имуществени вреди и
възражение за съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат
по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ,доколкото делото не било с голям обем,нито с голяма
фактическа и правна сложност за защитата,поради което договарянето на
свръхвисок размер на адвокатските възнаграждения било без основание.
Ищцата М.Д.М. носи тежестта да докаже
настъпването за нея на сочените по вид и характер неимуществени и имуществени
вреди;пряка причинно-следствената връзка между тях и поведение на ответника по
привличането й като обвиняема по соченото ДП,между вредите и конкретно
поведение на Прокуратурата по водените досъдебно и съдебно производства,както и
да обоснове и докаже размера на претендираните
обезщетения.Ищцата носи тежестта да установи конкретните твърдяни
факти-за началната дата на наказателното производство /датите на привличането й
като обвиняема по цитираните текстове на НК/,за развоя на производството,за
личните й негативни изживявания по време на същото,за последиците върху
душевното и здравословното й състояние от повдигнатото обвинение;за сочените
ограничения на гражданските й права-мярката за неотклонение;за влошаване на
отношенията на ищцата с близки и познати;за отражението на обвинението върху
отношенията в семейството й,в работата й,за опетняване на доброто й име в
обществото;за поведение на Прокуратурата по разгласяване на производството в
обществото.Ищцата носи тежестта да докаже истинността на оспорените разписки за
заплащане на адвокатски възнаграждения с всички допустими по ГПК доказателствени средства.Ответната Прокуратура носи
тежестта да докаже по иска за имуществени вреди твърдяното от нея съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с
договаряне на размер на адвокатските възнаграждения,който е несъответен на
фактическата и правна сложност на воденото срещу нея наказателно производство.
От приложените към делото преписки /досъдебно
производство №20/2010 г. по описа на Окръжен следствен отдел-Д. към Окръжна
прокуратура-Д.,НОХД №834/2014 г. по описа на Специализиран наказателен съд-гр.С.
и инстанционните производства на Апелативен
специализиран наказателен съд-С. и ВКС на РБ/ се установява следното:
С постановление от 23.08.2010 г. на
прокурор в Окръжна прокуратура-гр.Д. е образувано досъдебно производство
№20/2010 г. по описа на ОСлО-Д. срещу неизвестни
извършители.Въз основа на заповед за задържане на лице от 13.12.2010 г. на
полицейски инспектор при Първо РУ на МВР-Д. ищцата М.Д.М. е задържана на
основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР като заподозряна в извършване на престъпление
за срок от 24 часа.С постановление от 14.12.2010 г. /а не както е посочено в
исковата молба от 24.12.2010 г./ на лист 2 от том 23 на ДП,изготвено от
следовател в ОСлО-Д.,М. е привлечена в качеството на
обвиняема по цитираното ДП за престъпления по чл.321 ал.1 във вр. с ал.2 от НК и по чл.311 ал.1 от НК /съставяне от
длъжностно лице в кръга на службата му на официални документи,в които се
удостоверяват неверни обстоятелства и изявления,с цел използването им като
доказателство за тези обстоятелства/изявления и участие в организирана
престъпна група/,като й е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 1 000 лв.На същата дата 14.12.2010 г. е проведен и разпит на
обвиняемата М. /протокол за разпит на лист 7 от том 23 от ДП/.Следващият разпит
на ищцата е проведен на 28.03.2013 г. /протокол за разпит на лист 10 от том 23
на ДП/.С постановление от 18.12.2013 г./на лист 12 от том 23 на ДП/ на
следовател в ОСлО-Д. ищцата е привлечена в качеството
на обвиняема за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 и 4 във вр.
с ал.2 от НК /участие в организирана престъпна група,създадена с користна цел и
при участието на длъжностно лице/.На датата 18.12.2013 г. е извършен отново
разпит на обвиняемата /протокол на лист 15 от том 23 от ДП/.Взетата спрямо М.
мярка за неотклонение „парична гаранция“ е отменена с постановление от
12.09.2013 г. на прокурор при ДОП /постановление на лист 17 от том 23 на ДП/.На
дати 10.02.2014 г.,13.02.2014 г. и 16.04.2014 г. ищцата е призовавана от
следовател в ОСлО-Д. за предявяване на материалите по
разследването,като на 17.03.2014 г. е извършен нов разпит на обвиняемата
/всички протоколи са приложени в том 23 от ДП/.Досъдебното производство е
приключило през май 2014 г.Изготвен е обвинителен акт от Окръжна
прокуратура-гр.Д. срещу ищцата М. и още шест лица,който е внесен в
Специализиран наказателен съд-гр.С. на 07.07.2014 г.
и по повод на същия е образувано НОХД №834/2014 г. по описа на горния съд.Съдебното
производство е продължило в първата инстанция от 07.07.2014
г. до 07.06.2016 г.,т.е. почти две години,като ищцата е призована за 17 открити
съдебни заседания,респ. се е явила лично заедно с упълномощения си адвокат в
повечето от тях.На 07.06.2016 г. е постановена присъда по НОХД №834/2014 г. по
описа на СпНС-С.,с която подсъдимата М.Д.М. е
призната за невинна и е оправдана по повдигнатото й обвинение.Останалите
подсъдими В.С.В. и Н.М.С.са били признати за виновни и им е наложено съответно
наказание /забел. по отношение на останалите четирима
подсъдими производството е приключило с одобряване на споразумение/.Срещу
постановената от първоинстанционния съд присъда от
07.06.2016 г. са подадени жалби от подсъдимите В.В.и Н.С..Срещу
присъдата вкл. в частта,с която ищцата М. е оправдана,не е подаден протест от
Прокуратурата.Производството по ВНОХД №202/2016 г. по описа на Апелативен СпНС-С. е продължило от 11.08.2016 г. до 31.07.2017 г.,т.е.
почти една година,като са проведени четири открити заседания.За първите две на
09.11.2016 г. и 16.01.2017 г. М. е призована с оглед изпълнение на процедурата
по чл.320 ал.5 /сега ал.6/ от НПК,за да заяви до даване ход на делото дали се
присъединява към вече подадените жалби от нейните съподсъдими.С
молба от 21.11.2016 г. /на лист 154 от въззивното
дело/ М. заявява,че не се присъединява към депозираните две жалби и моли делото
да се разгледа без нейното участие.Молбата е докладвана в съдебно заседание на
16.01.2017 г. и е уважена.За следващите заседания на 06.03.2017 г. и 26.04.2017
г. М.М. не е призовавана и не се е явявала.С решение
№16/31.07.2017 г. по ВНОХД №202/2016 г. по описа на Апелативен СпНС-С. атакуваната първоинстанционна
присъда е частично изменена по отношение на произнасянето спрямо подсъдимите В.
и С.в и е изцяло потвърдена в останалата й част.Срещу въззивното
решение са подадени касационни жалби от В.В.и Н.С..В
производството по н.д.№1052/2017 г. на ВКС на РБ ищцата М. също е била
призована,като упълномощеният й защитник се е явил и е заявил,че М. не се
присъединява към подадените касационни жалби,тъй като е оправдана на първа
инстанция и в тази част присъдата е потвърдена от АпСпНС.С
решение №281/13.12.2017 г. ВКС на РБ оставя в сила обжалваното въззивно решение.
Оправдателната присъда спрямо ищцата М.
е влязла в сила не на датата 13.12.2017 г.,когато е постановено окончателното
решение на касационната инстанция,а по-рано-към датата на изтичане на срока за
обжалване на акта на въззивната инстанция /в тази
насока постановките на т.4 изр.2 на Тълкувателно решение №5/21.05.2018 г. по тълк.д.№5/2017 г. на ОСНК на ВКС на РБ/.В случая е налице
именно хипотезата,визирана в т.4 изр.2 от цитираното ТР.Ищцата М. е оправдана
изцяло още на първа инстанция,като срещу оправдаването й не е подаден протест
от прокурора.Срокът за обжалване на въззивно решение
№16/31.07.2017 г. по ВНОХД №202/2016 г. на АпСпНС е
изтекъл за Прокуратурата на 16.08.2017 г.,за подсъдимия В.-на 21.08.2017 г.,за
подсъдимия С.-на 29.08.2017 г. и за подсъдимата М.-на 31.08.2017 г.Следователно
в оправдателната си част спрямо М.М. присъдата е
влязла в сила на 01.09.2017 г.Въпреки влизане в сила на оправдателната присъда
спрямо М. същата е била призована за участие в проведеното на 24.11.2017 г.
открито съдебно заседание по н.д.№1052/2017 г. на ВКС на РБ,в което е
представлявана от процесуалния си представител адв.А.А. от ВАК.В този смисъл за нея наказателното производство
практически и житейски приключва окончателно с постановяване на решение
№281/13.12.2017 г. на ВКС на РБ,с което въззивно
решение №16/31.07.2017 г. по ВНОХД №202/2016 г. на АпСпНС
е оставено в сила.Наказателното производство спрямо М. е продължило в рамките
на 7 години.
Според разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите,причинени на граждани от разследващите
органи,прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление,ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това,че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление.В случая е налице първата хипотеза,регламентираща
отговорност на държавата-повдигане на незаконно обвинение,за което ищцата М. е
оправдана изцяло.
Прокуратурата на РБ е пасивно
легитимирана да отговаря по предявените искове.Самото досъдебно производство в
по-голямата си част е осъществявано от органите на следствието,но следва да се
подчертае,че действията на следствие и прокуратура в рамките на досъдебното
производство са по правило взаимообвързани.Прокурорът и следователят са органи
на досъдебното производство,като прокуратурата упражнява постоянен надзор върху
делата в предварителното производство чрез наблюдаващ прокурор,който в рамките
на това си правомощие може да проучва и проверява всички материали по
следственото дело и да дава указания по разследването,да участва в самите действия
по разследването,да възлага на съответните органи на МВР и следствието извършването
на отделни действия,да отменя по свой почин или по жалба на заинтересуваните
лица постановленията на следователя.Горната обвързаност в действията на
следствие и прокуратура води до извод,че за увреждането от незаконното
обвинение държавата следва да понесе отговорността чрез съответната следствена
служба и Прокуратурата на РБ.Тази обвързаност с оглед разпоредбите на §1 от ЗР
на ЗОДОВ и чл.53 от ЗЗД обуславя извод,че отговорността на органите е
солидарна.Горното означава и съобразно чл.122 ал.1 от ЗЗД,че няма пречка
претенцията за обезщетение да бъде насочена само против един от солидарните длъжници-Прокуратурата на РБ.Прокуратурата е отговорна и за
провеждане на съдебната фаза на наказателното производство,доколкото повод за
образуване на НОХД и провеждане на съдебно производство срещу ищцата М. е
внесеният в съда именно от Прокуратурата обвинителен акт.Макар в хода на
съдебните прения в първата инстанция Прокуратурата въз основа на събраните в
рамките на ДП и на съдебното следствие доказателства да изразява вече
становище,че не поддържа обвинението срещу М.,и пледира за признаването й за невинова,както и неподаването на протест от прокурора срещу
първоинстанционната оправдателната присъда спрямо М.,не
са обстоятелства,освобождаващи Прокуратурата от отговорност за
вредите,причинени на ищцата от незаконното обвинение вследствие на участието й
във въззивното и касационното производство на
съдебната фаза.Процесуалните правила,регламентиращи производствата във втора и
трета инстанция,са изисквали задължителното призоваване на ищцата за участие в
тези производства,което участие е провокирано изобщо от образуването на делото
пред съда по повод на внесения от Прокуратурата обвинителен акт и предвид
правомощията на въззивната и касационната
инстанция,регламентирани с разпоредбите на чл.314 ал.1 и ал.2 от НПК и чл.347
ал.2 от НПК.Въззивната проверка включва цялостна
такава на правилността на първоинстанционната присъда
независимо дали с нея са оправдани или осъдени няколко подсъдими,за няколко
деяния и независимо дали съдебният акт е обжалван/протестиран
изцяло или частично.Израз на горното е разпоредбата на чл.314 ал.2 от НПК,сочеща,че въззивният съд може да отмени или
измени присъдата и в необжалваната й част и по отношение на необжалвалите лица.Подаването
на въззивна жалба и протест поддържа висящността на целия процес,като страните пред въззивната инстанция са същите като в първоинстанционното
производство /така мотивите към т.4 от Тълкувателно решение №5/21.05.2018 г. по
тълк.д.№5/2017 г. на ОСНК на ВКС на РБ/.Призоваването
на ищцата в касационната инстанция е процесуално обосновано от участието й в
първата и въззивната инстанция в качеството на
подсъдима,което е провокирано именно от изначалното внасяне на обвинителен акт
срещу нея в съда от ответната Прокуратура.
С оглед изложеното следва да се
приеме,че всички елементи от ФС на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на ответника са налице.
Събрани са по делото
доказателства,удостоверяващи настъпването на неимуществени вреди в правната
сфера на ищцата и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
повдигането на незаконното обвинение и вредите.По делото са разпитани като
свидетели Б.Ж.Б. и М.С.С.,двамата без родство с
ищцата,в близки приятелски отношения със същата.Свидетелите депозират
еднопосочни показания,че проведеното срещу М. наказателно производство се
отразило крайно негативно на психиката й и на нормалното й житейско
функциониране-„преобърнало живота й“,било „ходене по мъките“ /според Б.Б./.Според двамата свидетели през целия 7-годишен период на
наказателното преследване М. била притеснена каква ще е съдбата й,изпаднала в
депресия,считала живота си за приключен.В работата станала разсеяна и допускала
грешки /в тази насока свидетелят Б.,работил съвместно с ищцата към момента на
ареста й през декември 2010 г. и след това/.Преди спокоен и контактен човек
след започване на наказателното производство М. станала
раздразнителна,повишавала тон.Била емоционално натоварена-постоянно плачела и
не можела да се съсредоточи в работата.Започнала да получава и сърцебиене,което
наложило и лечение в болница.Имала проблеми със съня.В родния й град Г.Т.хората
я обсъждали,авторитетът й бил накърнен.Работещите в съседни офиси в гр.Д.
започнали да я избягват,а преди това често се допитвали до нея;нейни съученички
и приятелки,които преди я посещавали в офиса,се отдръпнали от нея.Притесненията
на ищцата се засилили,когато през 2016 г. забременяла-страхувала се какво ще
стане с детето й,ако бъде осъдена.Наказателното преследване се отразило
негативно на личния й живот-дълго време нямала контакти с мъж,а когато решила
да създаде такива,го сторила с чужденец и се заселила в Р.с цел да се отърси от
случилото се и да започне нов живот.Производството й коствало и много усилия и
притеснения по осигуряване на парични средства за честите пътувания до гр.С. за
участие в съдебни заседания и за заплащане възнаграждение на упълномощения
адвокат.
От свидетелските показания се обосновава
извод,че ищцата по време на производството срещу нея е изпитвала обичайните и
житейски логични негативни чувства и емоционални изживявания на притеснение за
своята съдба и тази на бъдещото й дете,за изхода от производството;на наранени
човешко достойнство и авторитет пред собствените й родители,близки и
познати;стрес;страх;емоционален дискомфорт с проявни форми на депресивни състояния,съпроводени с
физически симптоми като главоболие,сърцебиене и безсъние.
Не са събрани доказателства по делото за
сериозно влошаване на психическото състояние на ищцата вследствие на воденото
срещу нея наказателно производство.Не е депозирана по делото медицинска
документация от изследвания период,която да сочи на такова
влошаване.Заключението по допуснатата комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза /листи 69-83 от делото/,изготвено от вещите лица Ж.Н. /психиатър/ и Б.Г.
/клиничен психолог/,навежда вследствие личното освидетелстване на ищцата на липса
на психопатологични отклонения,които да говорят за психично заболяване при
ищцата в тесен клиничен смисъл.Същата е психически здрава.Внезапното й
задържане и привличане като обвиняема през декември 2010 г. е изиграло ролята
на масивна психотравма,отключила сериозни промени в
психичното й състояние с клинична характеристика на остра стресова
реакция,продължила до освобождаването й от ареста,т.е. до прекратяване на
стресовата обстановка по задържането й.Симптомите на острата стресова реакция
са отзвучали,но влошеното психично състояние е продължило и впоследствие с
клиничната характеристика на смесена тревожно-депресивна реакция,т.нар
разстройство в адаптацията.Същата се е развила в периода на адаптирането към
неблагоприятните последици в личен,семеен,социален и професионален аспект от
повдигнатото обвинение.Тази реакция постепенно е приела характеристиката на
посттравматично стресово разстройство като отговор на продължилото с години
психогенно изживяване.Съдебното производство в три съдебни инстанции е имало
ролята на масивна психотравма,причинила дълбок дистрес у ищцата и нарушено ежедневно функциониране във
всяко отношение.С времето горното състояние е приело хроничен ход.Едва след
постановяване на оправдателната присъда през юни 2016 г. влошеното психично
състояние се е редуцирало по интензивност и постепенно отзвучало.Понастоящем
ищцата продължава да преработва тревожно преживяната психотравма,но
тревожността й е нормалпсихологична и не носи болестен
характер.
Следва да се приеме,че интензитетът на
горните негативни изживявания е бил засилен вследствие дългогодишното
проточване на досъдебното и съдебното производство /7 години/.Освен това
засиленият интензитет на преживяванията се дължи и на факта,че М. е била с
чисто съдебно минало към датата на започване на наказателното преследване и не
е имала до този момент досег с правозащитните органи.Същата е била участник и в
съдебна фаза на производството в три инстанции в гр.С.,изискващо повече
физически и психически усилия за осъществяване на участието в многобройните
съдебни заседания по делото,което е повишило значително нивото на стрес и
безпокойство.Засиленото ниво на душевен дискомфорт,стрес
и пр. негативни изживявания се дължи и на факта,че на ищцата са повдигнати
обвинения за тежки по смисъла на чл.93 т.7 от НК престъпления по чл.321 ал.3
пр.2 и 4 вр. ал.2 от НК,за които законът предвижда
наказание лишаване от свобода повече от пет години /според чл.321 ал.3 т.2 от НК-лишаване от свобода от три до десет години/.
Все пак от друга страна следва да се има
и предвид,че след юни 2016 г.,когато е постановена оправдателна спрямо ищцата
присъда от СпНС-С. и същата не е протестирана
от Прокуратурата,интензитетът на стреса и психическото напрежение у ищцата са
намалели и постепенно са отзвучали.Призоваването й за участие във въззивното и касационното производство е било единствено с
оглед същата да заяви дали се присъединява към жалбите на останалите
подсъдими.След изявлението й във въззивното
производство,че не се присъединява към жалбите,същата повече не е била
призована за участие в последните две заседания пред въззивния
съд.В касационната инстанция участието й е било чисто процедурно при липса на
възможност за касационния съд да измени или отмени оправдателната присъда
спрямо М.,влязла в сила на 01.09.2017 г. преди образуване на касационното дело,тъй
като срещу въззивното решение на АпСпНС
в тази част не е подаден протест/жалба.Спрямо ищцата не е налагана в хода на
наказателното производство тежка мярка за неотклонение.Наложена е за период от
по-малко от три години мярка за неотклонение „парична гаранция“ в минимален
размер от 1 000 лв.Прокуратурата не отговаря за вредите от 24-часовото полицейско
задържане на 13.12.2010 г.Заповедта за задържане е издадена от полицейските
органи по реда на ЗМВР,има характер на административен акт и задържането по нея
представлява принудителна административна мярка.При издаването й полицейският
орган действа в условията на оперативна самостоятелност и само той може да реши
дали са налице условията по ЗМВР за задържането.Прокуратурата няма нито
пряко,нито косвено /чрез осъществяване на някакъв контрол и надзор/ участие в
процедурата по издаване на горната заповед,поради което и не е пасивно
легитимирана да отговаря за настъпили от 24-часовото полицейско задържане
вреди.
Не подлежат на обезщетяване от ответната
Прокуратура вреди от широко разгласяване на обвинението в медиите.Публикувани
във вестници,списания и електронни издания статии не са представени.Липсват и
други доказателства ответната Прокуратура да е способствала за разгласяване на
обвинението в обществото.
Предвид изложеното съдът намира,че с
оглед настъпилите за ищцата неимуществени вреди на същата се следва по
справедливост и съобразно конкретните обществено-икономически условия в
страната през периода на ДП и съдебното производство обезщетение в размер на 14 000
лв.Претендираното обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 50 000 лв е несъразмерно на доказаните
вреди.Константната практика на ВКС на РБ е в насока,че размерът на
обезщетението зависи и от стандарта на живот в страната и от обусловеното от
последния обществено разбиране за справедливост.При прилагане на горните
критерии съдът намира,че до размер от 14 000 лв
искът за обезвреда на неимуществени вреди е
основателен и доказан и следва да бъде уважен,като за горницата от 14 000 лв до претендираните 50 000 лв следва да бъде отхвърлен.На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
и в съответствие с указанията в т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС в полза на
ищцата следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата от 14 000 лв,начиная от претендираната
от ищцата начална дата на забава 13.12.2017 г.,когато е постановено
окончателното решение на касационната инстанция /забел.
същата има право на обезщетение за забава дори от по-ранна дата-01.09.2017
г.,когато е влязла в сила оправдателната й присъда/,до окончателното й
изплащане.Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт
за прекратяване на наказателното производство или от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда.От момента на влизане в сила на оправдателната
присъда ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищцата законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди.Такава е претендирана
обаче от по-късна дата-датата на постановяване на касационното решение
13.12.2017 г. и следва да се присъди,считано от последната,както е заявена
претенцията от ищцата.
Съдебната практика е единна,че
заплатеното от обвиняемия,респ. от признатия за невиновен,адвокатско
възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда в пряка
причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и подлежи на обезщетяване по
реда на ЗОДОВ.В НПК не е уредена отговорността за разноски,представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение от лицето,признато за невиновно,поради
което тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в
производството на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
За удостоверяване размера на изплатените
от ищцата М. адвокатски възнаграждения в хода на досъдебното и съдебното
производство в три инстанции са представени договор за правна защита и
съдействие от 12.12.2010 г. по ДП №20/2010 г. на ОСлО-Д. и разписка от същата дата за изплащане от М. на
упълномощения адвокат А.А. от ВАК на възнаграждение
за досъдебното производство в размер на 1 000 лв;договор
за правна защита и съдействие от 25.08.2014 г. по НОХД №834/2014 г. на СпНС и разписка от същата дата за изплащане от М. на
упълномощения адвокат А.А. от ВАК на възнаграждение
за първоинстанционното съдебно производство в размер
на 1 200 лв;договор за правна защита и
съдействие от 05.11.2016 г. по ВНОХД №202/2016 г. на АпСпНС
и разписка от същата дата за изплащане от М. на упълномощения адвокат А.А. от ВАК на възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 1 200 лв;договор за правна
защита и съдействие от 12.11.2017 г. по н.д. №1052/2017 г. на ВКС на РБ и
разписка от същата дата за изплащане от М. на упълномощения адвокат А.А. от ВАК на възнаграждение за касационната инстанция в
размер на 1 200 лв.От уточняваща молба вх.№6845/05.11.2018 г. /на лист 11
от делото на ДОС/ става ясно,че ответната Прокуратура оспорва верността
единствено на цитираните четири разписки за извършени плащания.Не се оспорва
истинността на договорите за правна защита и съдействие,като не се оспорва и
фактът на осъществено от адв.А.А.
от ВАК процесуално представителство на ищцата М.М.
във всички фази на наказателното производство /досъдебно и съдебно/.Посоченият
адвокат е визиран като представляващ М. във всички протоколи от съдебни
заседания,проведени в трите инстанции на съдебното производство,респ. същият е
посочен като неин представител и в книжата по ДП №20/2010 г.Същият е надлежно
упълномощен от М. с пълномощно от 14.12.2010 г. на лист 6 от том 23 на ДП.
Първият договор за правна защита и
съдействие по ДП №20/2010 г. и разписката към него са от датата 12.12.2010 г.,която предшества издаването на полицейската
заповед за задържане на М. от 13.12.2010 г. и привличането й като обвиняема на
14.12.2010 г.Горното действително внася съмнение в достоверността на датата 12.12.2010 г.,защото не е логично да се сключва такъв договор
и да се изплаща сума за адвокатско възнаграждение преди ищцата да е узнала за
насочените срещу нея процесуални действия.Договорът и разписката са частни
документи /първият диспозитивен,а вторият
свидетелстващ/ и същите не разполагат с обвързваща доказателствена
сила относно датата на съставянето им,т.е. датата на съставяне на частния
документ не се ползва с достоверност.В случая същата е очевидно невярно
посочена,като не кореспондира и с датата на извършеното упълномощаване на адв.А. от ищцата в рамките на досъдебното
производство,извършено на 14.12.2010 г.,когато М. е привлечена като
обвиняема.Спрямо ответната Прокуратура датата 12.12.2010
г. е непротивопоставима,но недостоверността на датата
на посочените документи не прави същите неистински като цяло.Достоверната им
дата на съставяне може да бъде установена на база събраните по делото
доказателства.В случая действителната дата на сключване на договора за правна
защита и съдействие по ДП е вероятно най-рано 14.12.2010 г.,когато е извършено
и надлежното упълномощаване на адв.А. от ищцата М. за
процесуално представителство по следственото дело и до приключване на
наказателното производство,на която дата е депозирано пред следствените органи
и цитираното пълномощно по ДП /на лист 6 от том 23 на ДП/ и на която дата адв.А. е приет за защитник на М. и е подписал
постановлението за привличане на обвиняем и протокола за разпит по ДП.Адвокатът
има право на възнаграждение за положения от него труд /чл.36 ал.1 от ЗА/,чийто
размер се определя в договор между адвоката и клиента /чл.36 ал.2 от ЗА/.Договорът
за правна защита и съдействие е разновидност на договора за поръчка.С договора
за поръчка едната страна /доверител/ възлага на другата страна /довереник/ да
извърши за сметка на доверителя определени правни действия,които могат да се
изразяват в сключване на договори,плащане или приемане на плащане по договори,процесуално
и др. вид представителство и пр.Договорът за поръчка,респ. и договорът за
правна защита и съдействие,е неформален договор,т.е. може да бъде сключен и в
устна форма,както и с конклудентни действия,стига от
тези действия недвусмислено да личи,че довереникът приема поръчката.При изрично
уговаряне между страните по този договор се дължи възнаграждение в полза на
довереника /чл.286 от ЗЗД/.В случая очевидно такъв договор по досъдебното
производство е бил сключен,щом адв.А. е осъществил
конкретни действия по процесуално представителство на М. в рамките на ДП.Не се
твърди осъществяваната от адв.А. защита да е била
безплатна,поради което на същия несъмнено е заплатено от ищцата
възнаграждение.Според отразеното в депозирания договор от декември 2010 г.
ищцата и адвокатът са уговорили заплащане за представителство по досъдебното
производство на възнаграждение в размер на 1 000 лв
в деня на подписване на договора.По същия начин е уговорено изплащане на
адвокатско възнаграждение от по 1 200 лв за
трите инстанции в съдебното производство в останалите три договора от 2014,2016
и 2017 г.Разписките за извършени плащания са частни свидетелстващи
документи,които по правило се ползват с обвързваща материална доказателствена сила само за удостоверени от издателя
неизгодни за него факти.В случая разписките не удостоверяват неизгодни за
ищцата факти с оглед интереса й по настоящото дело и следователно не се ползват
с обвързваща доказателствена сила.Оспорена е
верността на разписката от декември 2010 г. за осъществено реално изплащане в
брой на възнаграждение по ДП в размер на 1 000 лв,респ.
е оспорена и верността на останалите три разписки за плащане на възнаграждения от
по 1 200 лв в трите съдебни инстанции.Тъй като
горните разписки като частни свидетелстващи документи не се ползват с
обвързваща материална доказателствена сила,не е било
нужно дори да се открива производство по чл.193 от ГПК.Сами по себе си поради
оспорването им те не доказват фактите,удостоверени с тях.Частните
свидетелстващи документи следва да се преценяват от съда с оглед цялата доказателствена съвкупност по делото.
Извършването на плащанията от ищцата в
полза на упълномощения й адвокат е удостоверено чрез събрани по делото гласни
доказателства,за чието допускане ответната страна е дала съгласието си.Разпитани
са в тази връзка свидетелите Б.Ж.Б. /без родство/ и Н. Д.М. /сестра на
ищцата/.Свидетелката Н. М. споделя,че първото плащане в размер на 1 000 лв е било осъществено от сестра й към датата на задържането
й и привличането като обвиняема,т.е. към 14.12.2010 г.Същата потвърждава за още
три плащания през 2014,2016 и 2017 г. за всяка съдебна инстанция от по
1 200 лв.Размерът на изплатените суми е потвърден и от свидетеля Б.,работил
съвместно с ищцата през периода 2010-2017 г.,като същият споделя,че често М.
вземала и пари назаем,както и средства от оборота на фирмата,за да извърши
горните плащания.
Ако горните гласни доказателства не се
възприемат за допустими в контекста на забраната по чл.164 ал.1 т.4 от ГПК,тъй
като са депозирани относно факта на погасяване на установени с писмен акт
/писмени договори за правна защита и съдействие/ парични задължения,фактът на
извършените от ищцата плащания на адвокатски възнаграждения в посочените
размери следва да се счита доказан въз основа на съвкупна преценка на
останалите доказателства по делото.Доколкото не се твърди,вкл. от ответната
страна,че упълномощеният адв.А.А.
е осъществил безплатно процесуално представителство на ищцата в хода на
наказателното производство,и предвид законоустановеното
право на адвоката на възнаграждение,което е реализирано съгласно обективираните волеизявления на ищцата и упълномощения й
адвокат в неоспорените договори за правна защита и съдействие,следва да се
приеме,че ищцата М. е изплатила възнаграждение на адвоката си,каквото по закон
му се полага за досъдебното и съдебното производство.Ако не може въз основа на оспорените
разписки да се приеме за доказано,че същата е изплатила именно посочените в тях
размери,то следва да се приеме,че плащанията са поне в рамките по Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В случая
във всичките четири договора за правна защита и съдействие в последния абзац се
съдържа изречение с удостоверителен характер,че при подписване на договора
страните са съставили и разписка за внесена парична сума съответно в размер на
1000 лв за досъдебното производство и в размер на
1 200 лв за всяка съдебна инстанция,изплатена от
ищцата М. като договорено адвокатско възнаграждение.Самото изречение,сочещо
извършено плащане в брой на адвокатско възнаграждение,придава в тази част на
неоспорените договори за правна защита и съдействие качеството на свидетелстващ
документ и на разписка за извършеното плащане /в тази насока т.1 от ТР
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/,а посочените разписки,обективирани в самите
договори,не са изрично оспорени от ответника.
Възраженията на ответника за
прекомерност на изплатените от ищцата адвокатски възнаграждения са допустими в
настоящото производство и подлежат на разглеждане /в тази насока Тълкувателно
решение №1/11.12.2018 г. по тълк.д.№1/2017 г. на ОСГК
на ВКС/.Възражението е неоснователно по отношение на изплатените адвокатски
възнаграждения за досъдебното производство и за първата инстанция на съдебното
производство.Съгласно разпоредбата на чл.12 от Наредба №1/09.07.2004 г. в
редакцията й към декември 2010 г. възнаграждението за защита в досъдебното
производство е 300 лв,а при извършване на процесуални
действия в различни дни-по 60 лв за всеки ден.Според
редакцията на текста в сила от 01.04.2014 г. /ДВ бр.28/2014 г./ сумата от 60 лв е увеличена на 100 лв за всеки
ден.От книжата в том 23 на ДП е видно,че адв.А. е
участвал в процесуални действия на 14.12.2010 г.,28.03.2013 г.,18.12.2013
г.,10.02.2014 г.,13.02.2014 г.,17.03.2014 г.,16.04.2014 г.Само за
гореизброените процесуални действия в рамките на седем различни дни на
защитника се полагат допълнително 460 лв /6 дни х 60 лв и 1 ден х 100 лв/.Общо с
първоначално дължимите 300 лв минималното възнаграждение
за ДП според горните данни се равнява на 760 лв,а в
хода на досъдебното производство са извършвани и последващи
процесуални действия в различни дни,за които също се полагат допълнително суми
от по 100 лв на ден след 01.04.2014 г.Дори и само при
тези обсъдени данни за извършени процесуални действия предвид фактическата и
правна сложност на делото,вкл. огромния обем от събран доказателствен
материал,уговорено и изплатено за досъдебното производство адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв не е прекомерно.
Според разпоредбата на чл.13 ал.1 т.3 от
Наредбата /редакция ДВ,бр.28 от 2014 г.,приложима за първоинстанционното
производство пред СпНС/ по дело,при което за
престъплението се предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода /именно
за такова престъпление е обвинена ищцата/,минималното адвокатско възнаграждение
за една инстанция се равнява на 800 лв.Според чл.14 от Наредбата когато
съдебното заседание по наказателно дело продължи повече от един
ден,допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 100 лв.След даване
ход на делото пред СпНС на 20.02.2015 г. съдебното
следствие е продължило в още девет открити съдебни заседания,в които е даден
ход на делото и за които се полагат още 900 лв
възнаграждение или общо за първата инстанция се следва минимално възнаграждение
в размер на 1 700 лв,което надвишава изплатеното
от ищцата от 1 200 лв.Следователно и възнаграждението за първоинстанционното съдебно производство не е прекомерно.
Прекомерни са обаче възнагражденията от
по 1 200 лв за въззивната
и касационната инстанции,като същите следва да бъдат присъдени до размера на
минимума за една инстанция по Наредба №1/2004 г.Както вече бе посочено,във въззивната инстанция защитникът на ищцата адв.А. се е явил само в първото насрочено съдебно
заседание,в което не е даден ход на делото.Във второто заседание на 16.01.2017
г.,в което е даден ход на делото,пълномощникът не се е явил предвид подадена от
М. молба,с която уведомява съда,че не желае да се присъедини към жалбите на
останалите подсъдими и желае делото да се разгледа без нейно участие.Делото е
разгледано в три заседания /на 16.01.2017 г.,06.03.2017 г. и 26.04.2017 г./,на
които ищцата и защитникът А. не са присъствали.При това положение за въззивната инстанция адвокатското възнаграждение следва да
бъде присъдено до размера на минимума от 800 лв.По същия начин следва да се
процедира и за касационната инстанция,в която е проведено едно открито съдебно
заседание,на което адв.А. е присъствал,но при наличие
на вече влязла в сила оправдателна присъда спрямо М. след постановяване
решението на въззивната инстанция.Въззивното
и касационното производства не са представлявали някаква правна и фактическа
сложност спрямо М. предвид постановената от първоинстанционния
съд оправдателна присъда спрямо нея,която не е била протестирана
от прокурора.
Предвид горното искът за имуществени
вреди следва да бъде уважен до размер от 3 800 лв
/1 000 лв за ДП+1 200 лв
за първа инстанция+800 лв за въззивна
инстанция+800 лв за касационна инстанция/,респ.
следва да се отхвърли за горницата от 3 800 лв
до 4 600 лв.Следва върху уважения размер да се присъди и законната
лихва,както е претендирана,считано от датата на предявяване
на иска-14.03.2018 г.,до окончателното изплащане на главницата.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат по иска за
имуществени вреди е неоснователно.В досъдебната фаза и в първата инстанция на
съдебната фаза делото е имало значителна правна и фактическа сложност за
защитата на ищцата,вкл. предвид огромния обем от събран доказателствен
материал.В този смисъл не може да се приеме,че ищцата е действала
недобросъвестно,уговаряйки посочените размери на адвокатското възнаграждение от
1 000 лв и 1 200 лв.Както вече бе
посочено,този разход не е прекомерен и не е завишен.Участието на защитника на
ищцата във въззивното и касационното производство не
е продиктувано от негово или на ищцата собствено усмотрение и желание,а поради
призоваване на М. за тези производства от АпСпНС и
ВКС на РБ,поради което уговарянето и изплащането на възнаграждения на адвоката
за явяването му в съдебни заседания в тези производства не е вследствие
недобросъвестно поведение на М. и липсата на грижа за собствения й интерес.
Ищцата е претендирала разноски по
делото.Такива й се следват на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ в размер на 10 лв-внесена от същата ДТ по чл.2а от Тарифата за ДТ,които се
събират от съдилищата по ГПК,в сила от 01.03.2008 г.По делото са представени
доказателства за сторени разноски под формата на изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 000 лв /така договор за
правна защита и съдействие на лист 103 от делото/,от която сума 1 500 лв е възнаграждението,платено на адвоката по иска за
неимуществени вреди,и 500 лв-възнаграждението по иска
за имуществени вреди.Изплатени са от ищцата и разноски за вещи лица по
допуснатата СППЕ,относима към доказването по иска за
неимуществени вреди,в размер на 650 лв.Така на ищцата следва да се присъдят на
основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.10 ал.3 от ЗОДОВ сторени от нея посочени
по-горе разноски за вещи лица и адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от иска за неимуществени вреди в размер на 602 лв и разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от иска за имуществени вреди в размер на 413,04 лв.Следователно
в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в общ размер от 1 025,04 лв /10 лв ДТ+602 лв по иска за неимуществени вреди+413,04 лв по иска за имуществени вреди/.Прокуратурата не е
претендирала разноски и такива не следва да й се присъждат за отхвърлената част
от исковете и прекратената част от производството,а и няма доказателства да са
сторени от нея.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б. да
заплати на М.Д.М. с ЕГН ********** *** сумата от 14 000 лв /четиринадесет хиляди
лева/,представляваща обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди в
резултат на повдигнато й по ДП №20/2010 г. по описа на ОСлО-Д.
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3 вр.ал.2 вр.чл.311 ал.1 от НК,преквалифицирано по чл.321 ал.3 пр.2 и 4 вр.ал.2
от НК,по което е постановено по НОХД №834/2014 г. на Специализиран наказателен
съд-гр.С. влязло в сила оправдателно решение,ведно със законната лихва върху
горната сума,считано от 13.12.2017 г.,до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на
неимуществени вреди в частта за горницата от 14 000 лв
до 50 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б. да
заплати на М.Д.М. с ЕГН ********** *** сумата от 3 800 лв /три хиляди и осемстотин лева/,представляваща
обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в резултат на повдигнато й
по ДП №20/2010 г. по описа на ОСлО-Д. незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3 вр.ал.2
вр.чл.311 ал.1 от НК,преквалифицирано по чл.321 ал.3
пр.2 и 4 вр.ал.2 от НК,по което е постановено по НОХД
№834/2014 г. на Специализиран наказателен съд-гр.С. влязло в сила оправдателно
решение,съставляващи изплатени от ищцата адвокатски възнаграждения във връзка с
водените срещу нея досъдебно и съдебни производства в три инстанции,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на иска-14.03.2018
г.,до окончателното й изплащане
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на имуществени
вреди в частта за горницата от 3 800 лв до 4 600 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б. да
заплати на М.Д.М. с ЕГН ********** *** сума в размер на 1 025,04 лв
/хиляда двадесет и пет лева и четири стотинки/,представляваща сторени от нея
съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното
производство,включваща 10 лв държавна такса за водене
на делото и 1 015,04 лв разноски за вещи лица и
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд-гр.Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: