Р Е Ш Е Н И Е
Номер …. 15.12.2020 г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.
районен съд II
граждански състав
На седми декември година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
като разгледа
докладваното от съдията Г.
гражданско дело № 1264 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК .
В
исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. М. заявява, че на ***
г. в гр. К. с ответника сключили договор за наем на земеделска земя, съгласно
който ищцовото дружество отдало под наем на ответната кооперация земеделска
земя, общо 234,00 дка в землището на с. К., описана в приложение № 1 към
договора, срещу наемно плащане в размер на 28,00 лв. на декар.
Сочи, че
срокът на договора бил една стопанска година, а наемното плащане следвало да се
осъществи по банкова сметка ***, посочена в т. 6.1 от договора.
Видно от
същата т.6, плащането следвало да се извърши от ответника на две части, като
половината от наема следвало да бъде заплатен до 31.12.2018 г., а остатъкът – в
срок до 30.09.2019 г.
Твърди,
че за двете задължения, всяко от по 3276,00 лв. или общо 6552,00 лв., ищцовото
дружество издало фактури, както следва: № от г. на стойност 3276,00 лв. и № от г. за сумата от 3276,00 лв. и двете на
стойност 6552,00 лв.
Сочи, че
въпреки, че срокът за плащане и на двете фактури отдавна изтекъл, и въпреки, че
многократно напомняли на ответника да плати, същият не бил заплатил дължимата
наемна цена по договора и до днес.
Твърди,
че финансовото положение на ответника било влошено, същият към настоящия момент
имал много кредитори, укривал се и явно нямал намерение да изпълни задължението
си към ищцовото дружество.
Наложило
се да бъде образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 391/2020 г. по описа
на РС-К., но тъй като ответникът не бил намерен на адреса и заповедта за
изпълнение не можела да влезе в законна сила се наложило да бъде образувано
настоящото производство, с което да се обърнат към съда със следната молба:
Да бъдат
призовани на съд с ответника и след като съдът се увери в основателността на
твърденията, да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи сумата общо от 6552,00 лв., представляващи неплатени суми за
наеми по договор от 28.07.2018 г., както следва:
- по
фактура № г. за сумата от 3276,00 лв.;
- по
фактура № г. за сумата от 3276,00 лв.
Претендира
разноски в настоящото производство.
С молба
с вх. № 8213/15.07.2020 г. процесуалният
представител на ищцовото дружество е заявил, че искът срещу ответника се
основава на сключен договор за наем от 28.07.2018 г. с предмет 234,00 дка
земеделски земи в с. К., които ищецът отдал на ответника срещу наемно плащане
от 28,00 лв. на декар. Срокът на договора бил за една стопанска година.
Наемното плащане следвало да се
извърши от ответника на две вноски – 3276,00 лв. до 31.12.2018 г., а остатъкът
от 3276,00 лв. в срок до 30.09.2019 г.
Общият размер на наема бил 6552,00 лв.
Сочи, че
за тази дължима наемна цена ищецът издал два броя фактури, № г. на за сумата от
3276,00 лв. и № г. за сумата от 3276,00 лв.
В
настоящото производство претендира съдът да признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество наем по договор за наем от 28.07.2018 г.
в размер на 6552,00 лв., общо за стопанската 2018 - 2019 г. за отдадени под
наем 234 дка по 28,00 лв. на декар, за земеделски имоти в с. К., която сума е
оформена надлежно в две отделни фактури: № г. на за сумата от 3276,00 лв. и № г.
за сумата от 3276,00 лв.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В първото по делото
съдебно заседание адвокат Ц М. в качеството й на пълномощник на ищеца е поискала
постановяване на неприсъствено решение по спора.
С протоколно
определение от 07.12.2020 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил
към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Представените с
исковата молба писмени доказателства не са оспорени от ответника и доказват
наличието на задължения по договор за наем от г., неплатени наемни вноски, за
което са издадени фактури №. и №. По делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено.
Съгласно чл. 239, ал.
2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за
съдебното заседание на 07.12.2020 г., не
изпраща процесуален представител, и не е направил искане делото да бъде гледано
в негово отсъствие.
От определението на
съда от 20.10.2020 г. и приложените към
делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това, исковете
се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства представените писмени
доказателства и заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
По отношение на
претендираните от страната разноски, съдът възприема следното :
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество
направените по делото разноски в размер общо на 791,10 лева, представляващи платена държавна такса
за образуване на исковото производство, възнаграждение за адвокат и
възнаграждение за вещо лице.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да
бъдат присъдени и разноските по ч.гр. дело № 977/2018 г. по описа на Районен
съд – К. в
размер на 651,04 лева.
Воден от горното и
съобразно чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. „Е.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Р.Р. съществуването
на вземането на „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
офис 2 представлявано от управителя С.Б.Й. за сумата от 6 552 главница,
представляваща неплатени наемни вноски по договор за наем от 28.07.2018г., за което са издадени фактури №. и №., за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „К.“ ЕООД,
с п.а., заповед № 235/14.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по частно гражданско дело № 391/2020
г. по описа на Районен съд - К..
ОСЪЖДА З. „Е.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Р.Р. да заплати на „К.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 2 представлявано от
управителя С.Б.Й. сумата от 651.04 лева, представляващи направени по частно
гражданско дело № 391/2020 г. по описа
на Районен съд - К..
ОСЪЖДА З. „Е.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Р.Р. да заплати на „К.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 2 представлявано от
управителя С.Б.Й. сумата от 791 лева, представляващи направените по настоящото дело разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: