Решение по дело №1986/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 3562                            13.12.2019 г.                                 гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                 XXI – ви граждански състав

На тринадесети декември                   две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                       Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Ж. С.,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №1986 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ...................., седалище и адрес на управление в ......................, представлявано от инж.Г.Т., подадена чрез пълномощник-юк.З., против И.Г.Я., ЕГН **********, с адрес ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумата от 530,51 лева, представляваща задължение по издадени фактури в периода 25.07.2015 г. – 25.09.2018 г., произтичащи от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 05.08.2015 г. – 05.09.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер от общо 38,46 лева, считано за периода от 26.08.2016 г. до 06.11.2018 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед №4270/14.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8360/2018 г. по описа на РС-Бургас.

                                Основанията за дължимост на горната сума се основават на твърдения, че ответникът е клиент на „ВиК” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение, по силата на което има качеството на потребител в отношенията си с ищцовото дружество по отношение на водоснабден обект с адрес в ......................., за който има открита и заведена партида с абонатен №................... Твърди се, че съгласно показанията на измервателните средства – водомер, монтиран в санитарния възел в апартамента, ответникът дължи сумата от 530,51 лева, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за периода 25.07.2016 г. – 25.09.2018 г., която сума не е заплатена от последния, поради което и се претендира ведно с обезщетение за забавено плащане в периода 26.08.2016 г. – 06.11.2018 г. в размер на 38,46 лева, за които ищецът се е снабдил със Заповед  за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8360/2018 г. по описа на РС-Бургас.

                                В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

                                В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.П., която поддържа исковата молба и молба, вх.№45434/15.10.2019 г., л.64.

                                В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения от съда особен представител на ответника, в който иска се оспорва като неоснователен и недоказан на изложени в отговора аргументи.

                                В съдебно заседание отговорът се поддържа от назначения от съда особен представител.

                                Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

                                Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                                По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№8360/2018 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление на „ВиК“ ЕАД и въз основа на него има издадена на 14.11.2019 г. Заповед №4270 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът, в качеството му на длъжник да заплати на кредитора сумата от 530,51 лева, представляваща сбор от неизплатени главници по фактури за ползвани услуги – доставена, отведена и пречистена вода за периода 05.08.2016 г. – 05.09.2018 г. за абонатен номер .............. и сумата от 38,46 лева за периода 26.08.2016 г. – 06.11.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 13.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

                                Съдът констатира, че исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №1986/2018 г. по описа на БРС, против длъжника в заповедното производство е подадена в едномесечния срок от уведомяването, считано от 12.02.2019 г., съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 28.01.2019 г., от лице, легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване по отношение на длъжниците със сила на присъдено нещо вземанията за главница и лихви.

                                По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че водоснабдения имот е жилище, находящо се в ............................., в което има монтиран един измервателен уред – пет-кубиков водомер, който се индивидуализира с виртуален №............, както и че за периода 05.08.2015 г. – 05.09.2018 г., общото количество вода, преминало през индивидуалния водомер е 263,59 куб.м. Видно от заключението, отчитането се извършва от служител на дружеството - отчетник измервателни уреди (инкасатор), а за регистриране на отчетените данни се използва индустриален мобилен компютър, който е със записващи функции за деня на отчитането. Данните се отчитат от инкасатора визуално и се въвеждат ръчно в мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера, от където се прехвърлят автоматично и осчетоводяват в системата на дружеството, в която за всеки клиент има заведена партида с клиентски номер и е създаден електронен карнет за обработка на подадените данни, а всеки водомер е регистриран с абонатен номер, индивидуален баркод номер, виртуален номер, номер карнет, номер страница, адрес. В същия смисъл са показанията на разпитаната в качеството на свидетел М.Р..

                                По делото е изготвена и съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че счетоводството на ищеца е редовно водено, за периода 25.07.2016 г. – 25.09.2018 г. от страна на ищеца саиздадени фактури на обща стойност 640,09 лева с основание „вода, пречистване и канал“, като по фактура №**********/25.07.2016 г. на стойност 176,70 лева е извършено плащане преди завеждане на делото, като неизплатената част от фактурата, е в размер на 67,12 лева.

                                Спорен между страните е въпросът дали ответникът има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество е потребявал такива в периода 05.08.2015 г. – 05.09.2018 г.

                                При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

                                В съответствие с доказателствената тежест, разпределена от съда с проекто-доклада му от 18.09.2019 г., неоспорен от страните, настоящият съдебен състав приема, че предявения главен иск е неоснователен. Ищецът не проведе успешно доказване, както легитимацията на ответника като потребител на ВиК услуги, така и размера и изискуемостта на процесните парични вземания.

                                Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г., потребител на услугите В и К са собствениците или носителите на вещното право на ползване на водоснабден имот, жилище или нежилищен имот или др. водоснабден обект. От данните по делото не може да се установи, че през процесния период ответникът И.Г.Я. е бил собственик или ползвател на водоснабдения жилищен обект, където е предоставена услугата на ищцовото дружество, като този факт по никакъв начин не се установява от приетата справка по лице от служба вписвания Бургас за периода 01.01.1992 г. – 21.11.2019 г., нито от останалите ангажирани в тази връзка писмени доказателства-декларация по чл.14 от ЗМДТ с №6601/10.07.2015 г.

                                Тази липса на доказателства изключва материално-правната легитимация на ответника като длъжник по цитираната наредба, поради което и изводът, който се налага е, че за ответника не е възникнало паричното задължение за заплащане на сумите по представените фактури.

                                Предвид изложеното, съдът намира главния иск за неоснователен, а това налага отхвърлянето му, ведно с обусловените претенции за обезщетение за забава.

                                Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

                           ОТХВЪРЛЯ иска на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ..............., седалище и адрес на управление в ...................., представлявано от инж.Г.Т., за приемане за установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът И.Г.Я., ЕГН **********, с адрес ***, му дължи сумата от 530,51 лева, представляваща задължение по издадени фактури в периода 25.07.2015 г. – 25.09.2018 г., произтичащи от потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 05.08.2015 г. – 05.09.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер от общо 38,46 лева, считано за периода от 26.08.2016 г. до 06.11.2018 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед №4270/14.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8360/2018 г. по описа на РС-Бургас.

                                Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.