№ 142
гр. гр.Велинград, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200217 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. А. Ш., ЕГН **********, с адрес: с. Черна
места, общ. Якоруда, обл. Благоевград против Наказателно постановление №
22-0367-000316/26.04.2022 г. на Началник група в ОДМВР – Пазарджик, РУ –
Велинград, с което на жалбоподателката Х. А. Ш. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева), на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 150 от
ЗДвП.
Във въззивната жалба е релевирано възражение за незаконосъобразност
на атакуваното наказателно постановление (НП). Твърди се, че същото е
издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Жалбоподателката оспорва вмененото й административно нарушение.
Твърди, че към датата на извършване на твърдяното нарушение - 30.03.2022 г.
е била правоспособен водач и е притежавала свидетелство за управление на
моторно правозно средство (СУМПС). Формулирано е искане за отмяна на
обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателката Х. А. Ш., редовно призована, не
1
се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна - административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Депозира писмено становище, в което моли жалбата да бъде оставена без
уважение и да бъде потвърдено обжалваното НП. Инвокира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2022 г., в 10:30 часа, в с. Юндола, жалбоподателката Х. А. Ш.
управлявала лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“, с рег. № Е 6548
КТ, собственост на Емине Али Шибльова, ЕГН **********. Автомобилът
бил спрян за проверка от свид. К. П. С. и колегата му М. М. Е. - двамата
младши автоконтрольори в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик.
Полицейските служители поискали от жалбоподателката да представи
свидетелството си за управление на МПС, но тя не представила такова. Тогава
свид. К. С. се свързал по телефона с колегата си Б.Т. от звено „Пътен
контрол“ при РУ – Велинград за извършване на справка в информационните
масиви на МВР с цел установяване по несъмнен начин дали
жалбоподателката притежава СУМПС. Полицейският служител Б.Т. от звено
„Пътен контрол“ при РУ – Велинград съобщил на свид. К. С., че
жалбоподателката Х. А. Ш. е неправоспособен водач, тъй като не притежава
СУМПС, независимо, че същата на 22.03.2022 г. била издържала изпит за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство и към датата на проверката - 30.03.2022 г. й било издадено СУМПС.
Предвид предоставената му информация от колегата му Б.Т., свид. К. С.
приел, че жалбоподателката е извършила нарушение по ЗДвП, тъй като на
30.03.2022 г. управлявала МПС без да е правоспособен водач.
За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 587500/30.03.2022 г.
Актосъставителят К. П. С. квалифицирал нарушението по чл. 150 от ЗДвП.
Актът бил надлежно предявен на жалбоподателката, която го подписала без
възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44 от ЗАНН. На
жалбоподателката бил връчен срещу подпис препис от АУАН.
2
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателката Х. А. Ш. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева), на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка, надлежно приобщени по делото, както и гласните доказателства,
събрани в хода на съдебното следствие.
Разпитан като свидетел актосъставителят К. С. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Същият уточнява,
че се е убедил, че жалбоподателката е неправоспособен водач към датата на
проверката, въз основа на получената информация от колегата му Б.Т. от
звено „Пътен контрол“ при РУ – Велинград, който го уверил, че
жалбоподателката не притежава СУМПС. Не се установява актосъставителят
К. С., който е участвал при извършване на проверката на място, да се е
намирал в някакви особени отношения с нарушителката, от които да извлича
ползи от твърденията си. Поради това съдът намира, че същият не е
заинтересован и предубеден от изхода на делото и кредитира показанията му,
като достоверни и правдиви, с изключение на частта от тях, в която твърди, че
жалбоподателката към 30.03.2022 г. е била неправоспособен водач. В тази им
част показанията на свид. К. С. са опровергават от събраните по делото
писмени доказателства, поради което съдът не им дава вяра.
От приложеното по делото копие на свидетелство за управление на
МПС № *********, в колона 10 – „дата на придобиване на категория“ В и В1,
и от приложената по делото справка за нарушител/водач, се установява, че на
22.03.2022 г. жалбоподателката е издържала изпит за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство, респ. че
датата на придобиване на категорията В и В1е 22.03.2022 г. Първоначалното
заявление за издаване на СУМПС е от 28.03.2022 г., а СУМПС е издадено на
30.03.2022 г. и е със срок на валидност до 30.03.2032 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
3
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Иван Георгиев Казаков – Началник група в ОДМВР-Пазарджик, РУ-
Велинград, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. К. П. С.,
заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ-Велинград към
ОДМВР-Пазарджик. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В
АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна
степен е индивидуализирано вмененото административно нарушение,
позволяващо на жалбоподателката да разбере в какво е обвинена и срещу
какви факти да се защитава.
Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
4
Съставеният АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
като официален документ, има обвързваща и презумптивна доказателствена
сила за отразените в него обстоятелства.
В процесния случай от събраните по делото доказателства по безспорен
и категоричен начин се установява, че на 30.03.2022 г., в 10:30 часа, в с.
Юндола, жалбоподателката Х. А. Ш. е управлявала лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Алмера“, с рег. № Е 6548 КТ, както и че към тази дата –
30.03.2022 г. същата е била правоспособен водач и е притежавала СУМПС.
Съдът намира, че в случая констатациите в АУАН относно това, че на
30.03.2022 г. жалбоподателката е била неправоспособен водач, тъй като не
притежавала СУМПС, са опровергани, доколкото от ангажираните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, се установява по
несъмнен начин, че към процесната дата – 30.03.2022 г., жалбоподателката Х.
А. Ш. е притежавала СУМПС и е управлявала МПС като правоспособен
водач.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателката не е
осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й
административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, поради което неправилно и
незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната й
отговорност по вменения й административен състав.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има жалбоподателката. В процесния случай
същата не е поискала своевременно присъждане на разноски в настоящото
съдебно производство и не е ангажирала доказателства за реалното
извършване на такива, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани в нейна полза.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0367-000316/26.04.2022 г.
на Началник група в ОДМВР – Пазарджик, РУ – Велинград, с което на Х. А.
Ш., ЕГН **********, с адрес: с. Черна места, общ. Якоруда, обл. Благоевград,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто
лева), на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл. 150 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6