Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 134 31 август, година 2020 град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаски окръжен съд , наказателен състав
на четиринадесети
август две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав :
Председател: Събчо Събев
Членове: Станимира Иванова
Мл.с. Красен Вълев
секретаря Румяна
Анчева
прокурор Георги Дуков
като разгледа докладваното от съдията Събев
ВНОХ дело № 761 по описа за 2020 год.
С присъда
51 от 10.03.2020 год. по НОХД № 2820/19 год. Районен съд - Бургас признал А.К.К.
за невиновна в това, че на 3 ноември 2017 г. в гр. Бургас
присвоила чужди движими вещи – сумата от 1223 лв., собственост на „АКЗ- Бургас“
ЕООД, които владеела и я оправдал по обвинението в престъпление по чл. 206 ал.1 НК.
С протест
прокурорът прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
К. да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение. Съдът правилно
изяснил фактическата обстановка, но направил необосновани изводи за липса на
престъпление. Отказът да се върне вещ, която се владее на правно основание, е
обсебване. Изразява и несъгласието си с тезата на съда, че това е гражданско
правен спор, а не извършено престъпление. Алтернативно на това прави искане за
отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане. Според него следва да
се приеме, че няма мотиви, тъй като има противоречия в тяхното съдържание-
цитираната практика на задържане на вещ, което е обсебване и обратното на това
заключение на съда.
В
процеса на администриране на жалбата, защитата била уведомена, няма становище.
Пред
настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.
Прокурорът
изрази мнение за основателност на протеста и поиска постановяване на нова
присъда. Пледира, че доводите в протеста са основателни и следва са се приемат.
Поиска на К. да бъде наложено административно наказание, тъй като до
приключване съдебното следствие в първа инстанция, тя е възстановила обсебената
сума. Налице са всички основания за прилагането на чл. 78а НК и налагане
наказание на минимума от 1000 лева.
Защитата оспори изцяло протеста
и поиска присъдата да бъде потвърдена. Не оспорват установените по делото
факти, но според тях е налице малозначителен случай по смисъла на чл. 9 ал.2 НК. К. задържала служебни пари по определен и демонстриран от нея повод, а не с
намерение да присвои. Тя е била санкционирана по повод работата си в
дружеството от община Бургас и работодателят бил длъжен да заплати размера на
санкцията, а не тя. Затова и задържала парите до изпълнение договорните
задължения на работодателя. Налице са всички основания за оценяне поведението
на К. като малозначителен случай. Водени от тези съображения, поискаха
присъдата да бъде потвърдена само че на други основания и мотиви.
Подсъдимата подкрепи доводите
на защитника. Потвърди позицията си, че не е имала намерение да присвоява
процесната сума, а упражнила правото си на задържане до изпълнение на договорните
задължения на работодателя. В съдебното следствие в първа инстанция заплатила с
лихвите сумата на ощетеното дружество, но и досега то не е изпълнило задълженията
към нея.
Пострадалото дружество „АКЗ
Бургас било конституирано като граждански ищец и приет за съвместно разглеждане
претенцията им за 1223 лв. с лихвите от датата на увреждането. В процеса са
удовлетворени изцяло с внасянето на дължимите от подсъдимата пари и лихви. Не
участват в процеса пред настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд, след цялостна
проверка на присъдата и мотивите, независимо от основанията, посочени от
прокурора и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира
за установено следното.
Производството е
разгледано по общия ред, като са изпълнени всички доказателствени искания на
защитата. По делото са събрани писмени доказателства. След изслушване на
съдебните прения съдът постановил присъда.
Районния
съд подробно описал установената по делото фактическа обстановка, обективно
обсъдил доказателствените източници в тяхната пълнота и съдържание и достигнал
до обосновани изводи за обективната страна на извършеното от Георгиев деяние.
Подсъдимата
К. *** на длъжност технически ръководител. По възложена и работа, отговаряла за
саниране на блок 58, к-с “Изгрев“, гр. Бургас. Собствениците на жилищната
сграда, представлявани от свид. Галина Андонова, поискали да бъдат извършени
допълнителни дейности, невключени в обхвата на програмата за енергийна
ефективност. След изпълнение от „БГ Пласт 2007“ на заявените от собствениците
допълнителни дейности, размерът на дължимата сума е установен на 1223 лв.
Последните били събрани от собствениците и чрез Андонова предадени на
техническия ръководител на обекта подс. К.. Основният изпълнител на работата по
санирането „АКЗ Бургас“ издало фактура на посочената стойност от 22 септември
2017 год., а К. е следвало да внесе парите следващия ден.
На 6
септември с.г. К. подала молба за напускане на работа. След изтичане на
едномесечния срок за предизвестие, тя посетила администрацията на дружеството с
намерение да получи трудовата си книжка. На служител на фирмата свид. Кидерова
заявила, че носи сумата от 1223 лв., но няма да внесе в касата докато
дружеството не изпълни задълженията си към нея – да заплати размера на глобата,
наложен и от Община Бургас при и по повод на работата и на този обект, заплати.
В хода на наказателното производство на 25.11.2019 год. К. е внесла дължимата
сума с лихвите по нея, на правоимащото дружество.
От фактическа страна мотивите
са обстоятелствени и подробни и е ненужно тяхното преповтаряне. Доказателствените
източници правилно са оценени като допустими, фактическите констатации
обективно анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка и действително
съдържание, няма пренебрегнати или превратно тълкувани. Мотивите отговарят на
правните стандарти и изисквания на чл. 13, чл.14 и 107 НПК. Съдът достигнал до
правни изводи за липса на извършено от Крастева престъпление по чл. 206 ал.1 НК. Независимо от отправяните от работодателя ѝ предложения, тя отказвала
да внесе парите в касата. Тя не отричала това, но декларирала своята позиция
пред работодателя си за неизплатени от него заплати, отказ да заплати
наложената глоба, както и оспорване на вменено и задължение за липси при
прекратяване на договора ѝ. Настоявала е паричните отношения да бъдат
уредени изцяло, а не само от нейна страна. Съдът направил извод, че не е налице
извършено престъпление обсебване, а реализирано право на задържане по силата на
чл. 90 от ЗЗД. Всяка от страните по трудовия договор претендирала насрещни
парични задължения. През цялото време, в отношенията си с бившия работодател и
наказателното производство, К. нееднозначно демонстрира, че задържа служебните
пари до уреждане на всички парични отношения по прекратяване на трудовото
правоотношение.
По възраженията на прокурора,
който иска по принцип да се приеме за доказано престъплението и съобрази фактът
на внасяне на обсебената сума и К. се освободи от наказателна отговорност и
наложи административно наказание глоба на основание чл. 78а НК. Настоящата
инстанция не приема за основателни посочените в протеста и в с.з. доводи за
доказано престъпление по чл. 206 ал.1 НК, извършено от К.. Изпълнителното
деяние на това престъпление е своене на чужда движима вещ –присвояване на
парите. В нито един момент подсъдимата не е демонстрирала друго отношение към
тази сума освен като дължима от нея и следва да върне на собственика и
дружеството работодател. Безспорно е установено от свидетели в процеса, пред
които ясно и недвусмислено заявява отношението си към тази сума. От субективна
страна липсва вина към извършването на обсебване, а само стремеж да принуди
бившия си работодател да изпълни задълженията си към нея, така както ги е
разбирала. С оглед на горното настоящата инстанция напълно споделя правния
извод на първия съд, че установеното по делото поведение на К. е несъставомерно
като престъпление по чл. 206 ал.1 НК.
Надзорната инстанция не споделя
и основание за отмяна на присъдата и връщане делото за повторно разглеждане,
поради порок в мотивите на съда. В тях правилно е посочена съдебна практика, че
отказът да се върне вещ, владяна на правно основание, е обсебване. Няма
противоречие в мотивите и крайният им извод за липса на деяние по НК. Налице е
субективна несъставомерност на поведението ѝ като престъпление и което я
отличава от посочената съдебна практика. К. е упражнила свое законово право на
задържане, а не е извършила и от субективна страна присвояване на пари, които
владеела на правно основание.
Настоящата инстанция не споделя
и позицията на защитата. Тя пледира да се приеме, че К. е извършила
престъпление обсебване, но поради ниската степен на обществена опасност следва
да се приложи чл. 9 ал.2 НК. Посочено по горе, за да е налице съставомерно
поведение е необходимо единство на всички признаци на престъплението. По
настоящото дело липсва субективната страна – вината. Поради това и не следва да се приеме налично
престъпно поведение у подсъдимата, чиято обществена опасност е изключително
ниска и сочещо на малозначителност.
При
разглеждане делото от РС Бургас, не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване процесуалните права на страните, дадена е възможност
на защита и обвинението чрез закона да развият в пълен обем своята дейност.
Мотивиран от горното и на основание
чл.338 НПК съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда 51/10.03.2020 год. по НОХД №2820/19г. по описа
на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340 ал.2 НПК
страните да се уведомят писмено за настоящото решение.
Председател: Членове: